“Трудовите злополуки” са убийствата на капитализма!

858868D400F9B424618E9CB72272C7E01

Работниците в Гърция скърбят за още четирима убити мъже.

Случаите, описвани като “трудови злополуки» от буржоазните медии, са убийства, извършени от паразитите, които се хранят с печалбите, идващи направо от нашата пот и кръв.

До работниците, които биват избивани всяка година; до нашите турски братя от Сома; до работниците имигранти, десетки от които избити в името на  “националната гордост” по време на строежите за Олимпийските игри в Атина през 2004г; до всички работници пожертвани от емирите и корумпираната ФИФА, за организирането на световното първенство в Катар; до всички онези, които дадоха последния си дъх –  изгорени, погребани; до всички тях, днес стоят още четири жертви на гръцката петролна компания на магната Лацис.

На 08 май 2015г, по време на работа по поддръжката в петролната компания, десетки работници получиха тежки наранявания. След като седмици се бориха за живота си, един след друг, четирима работници загубиха битката, другите все още са в опасност. Жертвите са Бабис Дефтерос, Рамтан Делилаи, Андонис Аврабоу и Костас Магурас.

Някои от тях са “наемни работници” на подизпълнители, една от най-експлоатираните и потискани категории работници. Компанията, която е извършвала поддръжката, е също фирма подизпълнител.  Неспазването от нейна страна на мерките за сигурност, осъди нашите колеги на смърт.

Ерата на Меморандумите и депресията на капиталистическата икономика натисна надолу печалбите на шефовете. Разходите за производство трябваше да бъдат намалени на всяка цена. Работническата класа, чиито живот няма никаква стойност за шефовете, ако не иска да бъде хрърлена в бездната на безработицата, е принудена да страда от яростна експлоатация: работниците са принудени, под страх от уволнение, да работят жестоки смени, с ниско или дори без заплащане, с тяло и съзнание, смазани от изтощение.

Сякаш това не е достатъчно, но капиталистите намаляват вече и без това ниските разходи за безопасност на труда. Те по-скоро предпочитат да загубят човешки живот, отколкото да видят как печалбите им намаляват.

“Трудовите злополуки” се увеличават поради тази причинно-следствената връзка. И това ще е така, докато  капитализма не се срине под собствената си тежест.

Тук не може да има умерени решения: не може да има компромис със смъртта! Капиталистическата алчност не може да се излекува нито със закони, нито с молби!

Само експроприацията на капитала и работническия контрол в производството могат да защитят живота на работниците. Само те могат да проектират производството в съответствие с техния и на обществото интерес, чрез изграждане на свят без гилотината, наречена “капиталистическа печалба” над главите ни и без въжето, наречено “капиталистическа криза” около вратовете ни!

Социална Революция по целия свят, това е единственият начин да отмъстим за смъртта на хората от собствената ни класа!

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*