Трябва да защитим Рожава от Корпорациите и Международните финансови институции

rojava_bild1

Първо, ще се спра на няколко момента, става въпрос за Турски Кюрдистан, които са силно свързани с темата. Между 8 май и 22 май 2015г, посетих няколко големи града в Бакур, включително Амед (Диарбекир), Ван, Колемерге (Хаккяри) и Гавар. По-късно се върнах в Сюрук и се надявах да пресека границата към Кобане.

Основната цел на посещението ми бе да разбера три важни неща. Първо, приликите и разликите между Демократичното самоуправление (ДСУ) в Бакур и в Рожава. Второ, реконструкцията на Кобане и „третият тип икономика“, която в Рожава може да има бъдеще. Въпреки че приятелите от Народната демократична партия (HDP – про-кюрдска лява партия в Турция, която спечели 13% на последните избори и влезе в парламента), други организации, Работническите комитети на Рожава в Амед и Сюрук помогнаха много, за да организират моето пътуване до Кобане, за съжаление то не се състоя.

 

Има две важни неща, които трябва да се кажат.

Първо, изборите на 7 юни в Турция.

Турция е изправена пред важни избори (текстът е от 5 юни 2015г, два дни преди изборите, бел.ред.). Ако Ердоган и неговата ПСР (Партия на справедливостта и развитието), спечели, те ще продължат да налагат своята прикрита ислямистка идеология. Човешките права ще пострадат, полицейският натиск ще се увеличи, затворите ще бъдат пълни с активисти, правата на отделния човек, на жените, на етническите малцинства и на другите религии почти ще изчезнат и това ще бъде голяма стъпка назад за мирния процес. От друга страна, ако НДП премине 10%-ната изборна граница, тогава ПСР няма да може да продължи да прокарва антихуманната си политика. НДП е твърде радикална, ако дори половината от програмата ѝ се приложи, турската конституция ще се промени, освен ако военните не направят отново преврат.

Изборите са изключително важни и за Кобане. За да се възстанови Кобане, хуманитарната и друга помощ трябва да дойде от Турция.

 

Второ, ДСУ в Бакур и разликите с Рожава

 

Има много прилики между ДСУ (Демократично Самоуправление) в Бакур (Северен Кюрдистан, югоизточна Турция) и в Рожава. Реализирането на Революция в обществото отдолу – нагоре е базово и за двата експеримента, отхвърлянето на религията и национална държава, също.

 

Разликите се дължат на различния социо-политически климат, който им придава и специфични характеристки. Можем да ги обобщим така

 

• ДСУ в Рожава бе създадено под влияние на конкретната ситуация в Сирия, оттеглянето на войските на Асад и волята и решимостта на хората в Рожава да се борят според разбираниета си. ДСУ в Бакур е резултат от дълга историческа борба под влиянието на ПКК.

• ДСУ в Рожава е установено и е основната администрация, на която хората се доверяват. То няма конкуренция, освен в Кантона Джазира, където част от администрацията на стария режим все още съществува. От друга страна, ДСУ в Бакур и много градове и села още не е установено съвсем. В основните градове, като Амед, Ван и Колемерге, хората се конфронтират с настоящия турски режим. Например в Амед, няма контакт между общините с ДСУ от една страна и губернатора, шефът на полицията и военните, от друга. Във Ван може да се види дори по-лоша ситуация.

• ДСУ в Рожава, до голяма степен е признато от света и получи солидарността на различни леви политически сили: анархисти, синдикалисти, комунисти, социалисти. На ДСУ в Бакур се гледа като на инициатива на ПКК, която за Турция и Запада продължава да е терористична организация. Тази пропаганда вреди на ДСУ, дори там, на място.

• Войната с ИДИЛ парализира икономиката и обществения живот в Рожава. Революцията е заплашвана също от Свободната сирийска армия, силите на Асад, други теростични групи, които имат различни планове за бъдещето. Докато в Бакур, засега, няма никаква война.

• Рожава е земеделски регион, богат на петрол, газ и фосфати. Бакур също е плодородна земя с достатъчно вода. През него минава Тигър и други реки. Езерото Ван е сърцето на Кюрдистан. Местността предлага и планински туристически дестинации, може да бъде самостоятелна без да се нуждае от централното правителство.

• Капитализмът в Рожава все още не е разпространен. Няма големи корпорации, компании или фабрики. Следователно, грозното лице на капитализма не може да се види там. За разлика от това, в Бакур има някакви форми на неразвит капитализъм.

• Синдикатите в Бакур са много силни и играят голяма роля в общините, радикалните групи, народната асамблея, Къщата на хората и по работните места. Имат добри връзки с трите основни турски синдиката.

 

Кобане и възстановяването му

 

С победата над коалицията между ИДИЛ и турския режим, Кобане мина успешно първия тест. САЩ и техните съюзници се включиха на страната на кюрдите, защото разбраха, че ако Кобане бъде победен, това ще повлече всичко със себе си. Тази перспектива  би попречила големите корпорации да се включат във възстановяването и би добавила поредно черно петно върху лицето на т.нар,  „международна общност“.

Войната и санкциите наистина направиха животът в Рожава труден. за дълго време, но, според мен, те изиграха значителна роля в оцеляването на самата Рожава.

Войната представи Рожава пред света и по-специално пред левите движения. Рожава получи любов, подкрепа и солидарност. Стотици хора от различни страни дойдоха, за да бъдат на предната линия срещу ИДИЛ и някои от тях загубиха живота си. Още стотици отидоха като журналисти и различни сътрудници.

Санкциите от страна на Турция, Иракски Кюрдистан и другите държави в Региона, всъщност,  предотвратиха появата на корупция, наливането на капитали и експлоатацията от страна на бизнесмени или земевладелци. Обикновеният живот в Региона успя да оцелее. Хората трябваше да разчитат на себе си, да работят доброволно и колективно. Истинските, естествени отношения между хората се запазиха.

Сега Кобане и цяла Рожава навлизат в икономически тест, който е наистина труден. Много страни успяват да устоят на военна окупация, но не оцеляват след това икономически. Войната, която водят големите корпорации и международните финансови институции, може да бъде опустошителна. Тя може да започне с възстановяването на Кобане.

 

Според мен, възстановяването на Кобане може да поеме по следния път:

• Чрез големи корпорации и финансови институции като МВФ, Световната банка и Европейската централна банка. Виждали сме как те умеят да печелят от такива ситуации в Африка и Южна Америка.

• Чрез международна подкрепа и солидарност от страна на левицата: комунисти, анархисти, социалисти, синдикалисти. Това, разбира се, е бавен процес, но е единственият начин Кобане да бъде възстановен и да остане извън влиянието на корпорациите.

• Третият начин е местните хора да се справят сами чрез своите революционни ТевДем (Движение за демократично общество) и ДСУ (Демократично самоуправление), като ограничат външната намеса до внос на материали и технологии.

 

В момента тече голяма дискусия между активисти, учени и икономисти за възстановяването на Кобане и бъдещата икономика на Рожава. В Амед се състоя голяма конференция в началото на май, но не бяха взети генерални решения. Докато бях в Бакур, говорих с много хора на отговорни позиции, всички те отхвърлят варианта с големите корпорации.

rojava__the_unsung_social_revolution__by_mylittletripod-d832axt

Това ще е чудесно, защото ще държи САЩ и Запада извън Рожава. Междувременно, наш дълг е да помагаме и подкрепяме с каквото можем, да участваме в реконструкцията на Кобане, за да защитим този социален експеримент. Не можем да позволим,  кръвта на хилядите хора, които се жертваха за да защитят свободата и Социалната Революция в Рожава, да се окаже пролята  напразно.

 

Захир Бахер

5 юни 2015г.

Превод със съкращения: http://anarkismo.net/article/28240

 

 

Адрес на статията
Етикети: ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

2 коментара

  1. An Important Message sent from Rojava
    To All Dear Supporters This is a „“Very Important Message““ sent to us from „“Rojava““. Please, please read it to the end !!! Hi! Can you please help in spreading out this call out? With this call out we invite individuals, organizations, collectives to participate in our liberation fight, liberation not only of the Kurds for their land, but first and foremost liberation from the power of the state and capitalism.
    http://bulgaria.indymedia.org/article/42460

Trackback / Pingback

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*