Роботронната Революция: основа на анархистическото общество и комунистическата икономика

radical-anarchism-anarchy-communism-flags-3264x1836-wallpaper

Предпоставки – Роботизация и автоматизация на човешкия ръчен и умствен труд.

Човешкото общество се технологизира все повече. Технологиите влияят върху социалните структури и тяхната трансформация. Влияят и на еволюцията на обществото. Първа социо-технологична революция беше аграрно-занаятчийската. Втората е индустриалната. Днес обществото е подложено на третата социо-технологична революция — роботронната. Тя го трансформира радикално, променяйки не само материално-техническата му база, но духовната сфера и производството на знания.

Всемирно известният икономист Леонтиев казва: “Ако запитате някой коя сила през последните двеста години е изиграла най-голяма роля за феноменалния икономически ръст, ще ви отговори — технологичният прогрес.

Той допълва: Автоматизацията, роботизацията и ускореното технологично развитие съкращават общия брой налични работни места във всички сектори на икономиката, без да създават толкова или още по-голямо количество нови, както ни успокояваха много теоретици от времето на лудитите.”

Днес конкуренцията заставя все повече компании да се автоматизират, за да съхранят своя парцел от световния пазар. В резултат множество труженици губят работата си и не могат да осигурят съществуванието на семействата си. Автоматиката и кибернетиката, работещи с пълна мощност, могат скоро да заменят не само промишлените работници, но и мнозина учени-специалисти.

Експоненциалният ръст в развитието на информационните технологии, на робототехниката и компютъризацията показва, че човешкият труд става все по- неефикасен за необходимите изисквания на населението върху планетата. От началото на третата промишлена революция сме свидетели на увеличаването на “технологичната безработица”, защото работната сила на хората се заменя от машините. Тази тенденция измества работника, а следователно и потребителя в капиталистическото общество, което снижава потреблението им. В дългосрочна перспектива това ще се окаже фатално за заетостта и за… капитала, защото в обозримо бъдеще, роботизацията и автоматизацията на физическия и интелектуален труд в развитите страни ще се издигнат на качествено ново ниво.

“Лечение на системата от гълъбите и ястребите”

Пред подобна перспектива политици и магнати на капитала търсят различни програми и политики за решение на проблемите, пред които ги изправя сфинкса на Р.Р., в зависимост от принадлежността им към “гълъбите” или “ястребите”. В недалечното минало, един от факторите за развитие на увеличеното търсене беше системата на масово потребителско кредитиране, получила държавно стимулиране от “желязната лейди” Тачър и президента на САЩ  Рейгън, но в 2008г, се разрази финансово-икономическата криза. Старата политика стана невъзможна, тъй като кредитната система достигна минимума на олихвяването, а дълговете достигнаха обеми, чието разплащане се оказа невъзможо. Гърция е последният пример за фалита на този “неолиберален НЕП”.

Търсят се решения и в други насоки, например към изграждане на “умни”, “зелени” градове. Екологичната криза, която вече никой не отрича (отричат се само причинителите й) неизбежно принуждава политиците и казионните теоретици, ако искат да избегнат агонията, да изработят оптимални стратегии за развитието. Тези, които са в употреба на днешния идеологически пазар се оказват негодни:

“Екологичният консерватизъм”, който отхвърля “свръхиндустриализирането” и Р.Р., поставяйки под съмнение “легитимността” й, като предлага рязко ограничено развитие на индустриалната сфера, вместо навлизане на науката и на новите технологии с преимуществено развитие на енерго- и ресурсоспестяващи видове производства, на нови технологии и продукции, на мащабна индустрия на услугите с високо квалифицирана работна сила и висша степен на екологична защитеност, също претърпя крах.

Други капиталистически решения и тяхната илюзорност.

За да избегнат катастрофата, която преди да стане екологична, ще бъде социална, буржоазните “-олози” от 80-те години на ХХ век пледираха за “Мирен Модел”. Той можеше да получи мощно развитие под натиска на икономическата и политическа криза през средата на 70-те, ако се преодолееха капитала и бранещата го държава, а не користните и невежествени съпротиви, които са следствие.

13-те основни положения на “мирния модел”се свеждаха до следното:

– Отказ от всякакъв род “псевдопотребности”, начиная с въоръженията и завършвайки с наркотиците, алкохолът и никотина, а също с предметите за лукс и украшения, които ни натрапва рекламата. Съкращаване на всички индустрии, които задоволяват “псевдопотребностите”, т.е. лъвския дял от цялата индустрия.

– Повсеместен преход към умерено рационално хранене, с отказ от всякакъв род излишества. Съкращаване на химизацията на селското стопанство, развитие на биологическите начини на защита на растенията и домашните животни.

– Разпространение на градинските участъци с помощта на които градските жители биха могли да разнообразят трапезата си с натурални продукти и да направят почивката и възпитанието на децата по-съдържателни.

– Повсеместен преход към скромно и хигиенично облекло (без да е еднообразно) с отказ от модни излишества. Принципен отказ от облекло и предмети за едно-кратна употреба, като извънредно скъпи в екологично отношение.

– Курс към деурбанизация и строителство на селища от неголеми солидни домове и в същото време с прохладен микроклимат (12—13° С нощем, 16—18° С денем).

– Повсеместно разпространение на слънчеви инсталации на покрива с цел да се минимизират разходите за отопление и осветление, за кухненски нужди и т. н.

– Курс към съкращаване на средствата за транспорт. Пешеходни пътеки до место “работата”, “покупките”, развлеченията. Замяна на автомобила с велосипед и на по далечни дистанции с електромобил. Отказ от по-голямата част на деловите, развлекателни и “информационни” пътувания чрез разпространение на телевизия от нов тип, позволяваща да се получи “ефект на присъствие” на всяко зрелище, изображения на текстове и рисунки от електронни хранилища за информация (вместо печатна продукция), а също видеофон за контакти на всяко разстояние.

– Съкращение на производството на “излишна” информация, затваряне на всяка ненужна директно на лицето информация, в системата „машина – на машина“.

– “Оптимизация” на световния топлинно-енергетичен баланс по пътя на увеличение на “чистите” източници на енергия (водни, слънчеви, вятърни, гео-, хидро-термични и т.п. електростанции).

– “Оптимизация” на световния материалносуровинен баланс по пътя на увеличение на процентния дял на рециклирани отпадъци чрез употребата на контейнери.

– Култ към развитието на личността, на здравето на човека и към природата в която посока да се ориентират основните усилия на обществото със съответно преразпределение на заетите в общественото производство и със съответна ориентация на общественото съзнание чрез мироглед, наука, изкуство, морал, психология, философия и т.н.

– Повсеместно разпространение на средното семейство с две-три деца при рязко увеличение на времето за общуване между родители и деца през почивното време. Преход към обикновено възпроизводство на населението.

– Разширение на участието на хората в решаване на социалните и глобални проблеми с включване на значителна част от човешките усилия.

Това бяха все мирни идеи срещу безмилостната реалност. Този род тезиси са ярко развити в книгата на английския икономист Шумахер “Малкото е прекрасно: икономика заради хората” (1974), както и в книгите на Дж. Форестер “Световната динамика” (1971), на Д. Медоуз “Пределите на ръста” (1972), М. Месарович и Е. Пестел «Човечеството на повратен пункт” (1974), Я. Тинберген “Преразглеждане на международния ред” (1976), на Е.Ласло “Целите на човечеството” (1977) и т.н. Същите тезиси бяха в основата на нашумялата книга на Джереми Рифкин “Ентропията: новото мировъзрение” (1980), чийто автор се опитваше да разпростре законите на термодинамиката върху закономерностите на развитието на човечеството (“всеки прогрес се постига за сметка на деградацията на околната физическа или социална среда”), но по същество и той стигна отново до “мирния модел”… (Рифкин прави опит да сплаши господарите, за да ги направи по-отстъпчиви – техният отговор беше “съкращение” не на потреблението и на нуждите, а на… нуждаещите се…)

Не може да се отрече рационалният характер на някои от тези предложения, но капиталът е ирационален.

Така нар. невидима ръка на пазара не съответства на реалната икономика не само в развитите страни. Днес човечеството разполага с развити глобални инструменти за събиране и анализ на информацията, което прави световното стратегическо планиране и управление на стопанските процеси не само възможни, но и задължителни за хармоничното му развитие.

Наред с все по-изострящия се характер на социалния въпрос, човечеството обаче се сблъсква и с противоречията на все по-нарастващите свои потребности и неспособността на капитализма да ги осигури, без биосферата да бъде разрушена. Последното поставя човешкия род директно пред заплаха от глобална екологична катастрофа, ако и по-нататък се запази същността и посоката на досегашното му социал-икономическо развитие.

Стойностната форма на труда (особено на наемния) в обществените отношения води до невъзможност за отстраняване на експлоатацията на човек от човека при всеки социал-икономически строй, в който тази форма е съхранена. Ако възнаграждението за труда съхранява стойностната си форма, то това означава, че се оценява не труда, а стойността на работната сила, както беше и в условията на държавния капитализъм, при който бяха съхранени наемният труд, неговият пазар, принадената стойност и заплатите, като части от новосъздаваната в процеса на труда стойност. Одържавяването на собствеността и заплащането на труда означаваха само изменение на формата на експлоатация, а царуващата идеология и официозна “наука” бяха само нейна маска.

Горбачов и неговият екип се опитваха, и други навярно ще продължат да се опитват да реформират паричната система и днешната икономика (съхранявайки капитализма), но резултатите се видяха и ще бъдат видени от тези, които ще доживеят до новия “реформаторски бум” в условията на монополистическия и финансов капитализъм.

Освен всички останали недъзи, съвременната парична система има и ред други негативни социал-икономически характеристики. Парите, които престават да бъдат механизъм за постигане на целите, се превърнаха в самоцел, подменяйки процеса на мотивация: Стремящият се към знание, творчество, активност или към покой, към семейно благополучие или развлечения, при цялото мислимо разнообразие от възможни цели и мотиви, е длъжен първоначално да се погрижи за набавянето на пари. Бидейки абсолютно средство, те стават и абсолютна цел, лишавайки всички останали цели от самостоятелна ценност и значимост. Парите разкриват свойството си да отчуждават социалната и културна мотивация, парализирайки по този начин волята на човека.

В настояще време, в света драматично се сблъскват различни концепции, идеологии на “неконтролирано развитие” (с “невидимата ръка на пазара”); на “структурна перестройка”; на неосоциално “устойчиво развитие” и накрая на форсирано “свръхразвитие” (избиращо приоритетни направления с акценти върху човешките ресурси, а не природата, в качеството й на основен източник на съвременната цивилизация). Но решаваща остава революцията в съзнанието, насочена против фетишизацията на парите, на пазара, собствеността и държавността, и изграждане на организации върху това съзнание за радикална промяна на света.

Богатството на обществата е в пряка зависимост от общата производителност на труда на основа на прилагане на постиженията на науката и техниката. От друга страна, ръстът на общественото богатство става все по-малко зависим от количеството работно време и от броя на заетите в отраслите на материалното производство. В крайна сметка процесът на труда ще бъде напълно автоматизиран. Човешкият труд ще приеме изключително творчески характер, в това число и в разработката на автоматизирани системи за управление и контрол над производствените процеси.

В такъв свят изолираните, частични преобразования /реформи/, вместо на Социалната Революция, са невъзможни. И независимо от това, че умозамъглените и демагозите върху сцената на политическия театър произнасят заклинания и заклеймяват войната, независимо от призивите на всевъзможни “Интернационали”: “Не на войната!”, въпреки надеждите за по-добро бъдеще, за “гарантиран минимален доход за интегриране на лумпените”, за “безплатен обществен транспорт, медицински услуги за неосигурените” и други подобни илюзорни и невъзможни в условията на капитализма залъгалки, ако днешната политическа, икономическа и парична система се съхрани, няма да минат повече от 20-25 години и земята ще бъде обхваната от немислимо смъртоносна и разрушителна война, в сравнение с която миналите световни войни ще приличат на буря в чаша с вода! Трябва да сме слепци или напълно видиотени от медиите, за да не виждаме отчетливо развитието и посоката на събитията. И всичко това няма да ни отмине на фона на колосални, практически неограничени производствени възможности на нано-фабриките за биомолекули, компоненти на наноелектрониката, на нанороботи, на снабдяване на малките общински предприятия и на гражданите с 3D-принтери, с размери на лазерен принтер, за приготовление на пластмасови и др, изделия за дома и с каквато си пожелаем, отнапред зададена, атомна и молекулярна структура…

Тогава единствената надежда за спасение на човешкия род остава пробуждането на инстинкта за самосъхранение и революционната воля на “V-то съсловие” за премахване на политическите и социал-икономически бариери пред бъдещето.

Основни идеи.

Съвременното общество има достъп до най-напредналите технологии и може да обезпечи храна, облекло, жилища, медицински грижи за всички жители на Земята; модернизирането на образователната система и разработването на неограничено количество възобновяеми и незамърсяващи околната среда източници на енергия ще създадат благоприятни условия за ефективното развитие на социален модел от нов тип, където парите, като средство/начин за изчисление просто няма да имат смисъл, всеки ще може да се ползва от много висок стандарт на живот с всички удобства на високоразвитото технологично общество.

Още с днешните технологии бихме могли да решим повечето социални проблеми. С тях могат да се произвеждат необходимите количества храна, облекло, жилища и други материални блага за всеки и всяка, особено, ако се използват рационално. Тези, които все още пречат на социалната трансформация на обществото, са неговите алчни, егоистични и властолюбиви господари, вкопчили се здраво в интереси, концепции и методи, изобретени преди много столетия.

Идеите на Социалната революция, прокламирани от времето на Парижката Комуна, са очертали базата и контурите на бъдещото общество, което трябва да почива върху обединението на човечеството в условия на свобода и социална справедливост, елиминирането на делението на класи и на командващи и подчиняващи се, върху културното многообразие, мира, уважението на правата на себеподобните и опазването на природата.

В стремежа ни към новия свят е крайно необходимо преодоляването на расизма, на ксенофобията, патриотарството и на шовинизма, провъзгласяването от всички народи на взаимната отговорност едни пред други, пред бъдещите поколения и пред Великата всемирна федерация на комуните, на народите, на регионалните и континентални общности, преодоляла националистическото тесногръдие и локалния егоизъм, която е крайната цел на анархокомунистите.

По силата на обективното развитие на Р.Р. (на научнотехническите достижения и новите технологии), на много високата производителност на труда и в не далечна перспектива на замяната му от роботите, произвежданите продукти и услуги в такава икономика ще бъдат в изобилие и с нулева стойност. Така ще се създадат всички необходими и достатъчни предпоставки за пълен отказ от парите, като механизъм за разпределение на материалните блага. От тук до ликвидиране на държавността и капитализма във всичките им възможни форми, т.е. до Социалната революция ще остане само една крачка. Обединеното Човечество ще може да премине към нова анархокомунистическа социал-икономическа система от комуни-“екополиси” със съответна информационно – комуникационна инфраструктура, характеризираща се със синтеза на следните фактори:

– Микроелектронно-медицинско и фармацевтично производство с ред направления, като разшифроване генетичния код на човечеството и развитие на техниката за клониране, позволяващи различни приложения и новости, апарати за инвалиди, заменящи слуха и зрението, световна мрежа за бърза доставка на органи за присаждане, автоматични преводачи от един език на друг, правещи нещо обикновено общуването с другите народи през езикови и етнически бариери, през континенти и океани и т.н., и т.н. още десетки и стотици неподозирани възможности.

– Икономика на знанието, науката и изкуствата, позволяваща реализация на интелектуално-творческия потенциал на човека и обединяваща в единно цяло възпитанието и образованието, както и високопродуктивната иновационна дейност.

– Икономика, включваща инфраструктури, които осигуряват социалния живот и защитата на населението.

– Още в края на ХХ век, Р.Р. се насочи към компютърно моделиране на елементи на съзнанието, към стремително развитие на математизирането на психологията, социологията и историята. Компютърните технологии, които са базисен елемент на Р.Р. също се развиват с невероятни скорости. Днешните компютри смятат 250 милиарда пъти по-бързо от своите прадядовци от първата генерация, поради което чрез една гигантска информационно-телекомуникационна инфраструктура от локално до глобално ниво става възможен достъпа до актуална информация за околната социо-икономическа и природна среда, обработването й в реално време с методите на приложната математика и решаването на най-трудоемки задачи, свързани с управлението на все по-сложните и динамични процеси в променящия се свят. С други думи днес, както никога, пред човечеството се откриват небивали възможности за реализация на анархокомунистическите идеи и програми за обществено устройство.

ДЕФИНИЦИЯ НА АНАРХОКОМУНИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО:

Анархокомунизмът е обществена система, при която държавата е премахната и е заменена на локално ниво от комуната (общината), а на провинциално, национално, регионално, континентално и глобално – от федерацията (от доброволния и свободен съюз) на комуните.

Аналогично собствеността е експроприирана, трудът освободен и класите като социални разреди – ликвидирани и заменени от комунистическата икономика и социални отношения. Те се характеризират с обществено планиране отдолу-нагоре на производството, развитието и разпределението, съобразно изявените нужди на федерираните общности, приобщаването към които на индивидите е доброволно и отделянето – свободно.

Структура и функциониране на комуната и на федерацията.

Решаващ и същевременно изпълнителен орган на комуната е ОБЩОТО СЪБРАНИЕ на всички нейни членове.

Принципи на общежитието:

– Премахване разделението на командващи и подчинени, на потискащи и унизени, чрез замяна на държавната, йерархическа, властническа вертикална организация на обществото с хоризонталната, федералистична организация на комуните, чиито общи събрания решават пряко своите локални проблеми, а общите – провинциални, регионални, континентални и планетарни – отдолу нагоре, на конференциите и конгресите със съответен обхват, чрез делегати с императивен мандат, с пряка и обратна връзка с въоръжените труженици и граждани под чийто контрол се вземат решения с консенсус или съобразно изработени правила и процедури, разпределят се задачите и се привеждат в изпълнение.

– Задължителните решения (без които животът в общността е невъзможен) се вземат с консенсус (с единодушие);

– останалите, второстепенни решения – с обикновено или квалифицирано болшинство, като те не са задължителни за малцинството, но то няма право да пречи на провеждането им. Същевременно, несъгласните с взетите решения имат право да се отделят и образуват своя комуна (съюз) или да се поставят вън от всяко общежитие.

Комунистическа икономика (цел, планиране, производство, разпределение и снабдяване).

Комунистическата икономика (КИ) е система, в която всички вещи и услуги, произведени без използване на наемен труд, без стоково-паричния обмен (с пари, клиринг и т.н.), тоест без вътрешния и международен пазар на труда и стоките (който е един от базисните елементи на капитализма), са достъпни за всяка и за всеки чрез автоматизираната снабдително-разпределителна мрежа.

При КИ фактор за ръста й е използването на всички ресурси, а повишението на ефективността става за сметка на научно-технологическото развитие, в това число и на технологията за управление на трудовите и материални ресурси.

ОТ САМО СЕБЕ СИ СЕ ПОДРАЗБИРА, ЧЕ В такова АНАРХО-КОМУНИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО И В НЕГОВАТА ИКОНОМИКА НАЕМНИЯТ И ПОДЧИНЕН ТРУД Е ЛИКВИДИРАН А РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО И СНАБДЯВАНЕТО СТАВАТ СЪОБРАЗНО КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПРИНЦИП: СПОРЕД ИНДИВИДУАЛНИТЕ И КОЛЕКТИВНИ НУЖДИ.

КИ е възможна само когато икономическите единици и тяхната продукция са превърнати в колективна собственост с безплатен, свободен и доброволен труд срещу който всеки получава според нуждите си или по равно, когато и докогато производствените възможности на обществото временно не позволяват прилагане на комунистическия принцип на разпределение; когато всички природни ресурси и техните продукти са общо достояние на всички жители на планетата и техните общности.

Основните предпоставки на КИ: ДА са НАЛИЦЕ ресурсите, необходими за създаване на всякакви продукти и услуги, планирано изобилие – резултат от автоматизирания и остатъците от човешкия труд, а практиката на нормиране и оценяване на ресурсите и резултатите от обработката им, посредством парите да бъде елиминирана от сферите на труда, консумацията и от живота на обществото изобщо.

РЕАЛИЗАЦИЯ НА АНАРХОКОМУНИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО:

Сътресенията, свързани с Р.Р., която начева в капиталистическото общество, свидетелстват за неустойчивостта и обречеността на днешните политически, икономически и социокултурни структури и норми на всекидневен живот. Те вещаят неизбежното крушение на остарелите обществено-политически и икономически институции и отношения и са израз на рев. криза /ситуация/, решението или изходът от която изисква извършване на радикални социални трансформации, най-важните от които са формулираните по-горе превъплъщения на държавата и частната/държавна собственост в свободен комунизъм.

Премахването на държавността и собствеността цели осигуряването на  свобода, обществен и индивидуален, еднакъв за всички (за всяка и за всеки) достъп до произведените блага и услуги.

Става дума не за “социални реформи, кърпежи, корекции на развитието и козметични промени”, за да остане всичко непроменено, а за коренни промени в обществените отношения и структури, резултат от формирането на един анархокомунистически революционен мироглед, като основа на радикалните трансформации, които могат да бъдат резултат само от съзнателната и организирана дейност на революционните маси.

Държавността и собствеността не са вечни, нито “иманентни на човешката природа” категории. Те са класови институции, появили се след неолитната икономическа революция и последвалата я контрареволюция, чийто завършек е създаването на държавата. Когато не е имало индивидуална, групова или държавна собственост, робски труд, експлоатация, пари и търговия, нито извъникономическа принуда и политическо (полицейско) господство на една организирана банда над неорганизираните маси. Едва след откриване на селското стопанство (на скотовъдството и земеделието) на местото на лова и събирането на готови храни в природата и разделението на труда, възникват заграбването на произведените “излишъци” от бандите – ембриони на държавността – и превръщането на ближни и далечни в роби, последвано от търговски експедиции, търговия с ресурси и продукция, отнета от преките й производители, войни между въоръжените банди на паразитите за плячката, докато се стигне до съвременните власти на държавните институции и на корпорациите, в чиято основа откриваме известните ни от историята до днес модификации на собствеността, на държавността и на социал-икономическите и политически отношения и класи.

Ние искаме да преобразим обществото чрез СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ.

ТЯ Е ТРАНСФОРМАЦИЯ НА КАПИТАЛИЗМА СЪС СЪОТВЕТСТВАЩАТА МУ ДЪРЖАВНА “ЧЕРУПКА” В АНАРХОКОМУНИЗЪМ. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, ТОВА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЪРШИ БЕЗ “ПРОТИВОКОНСТИТУЦИОННО” РЕВОЛЮЦИОННО НАСИЛИЕ. ДАЛИ ПОСЛЕДНОТО ЩЕ ПРИЕМЕ ФОРМА НА КРЪВОПРОЛИТНА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА, КАКТО И СТЕПЕНТА НА НЕЙНАТА ИНТЕНЗИВНОСТ, ЗАВИСИ ИЗЦЯЛО ОТ ГОСПОДСТВАЩАТА КЛАСА, ОТ НЕЙНАТА ГОТОВНОСТ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ГОСПОДСТВА И ДА ГРАБИ, И ДА ПРИЕМЕ СТАТУТ ЕДНАКЪВ С ТОЗИ НА ЕМАНЦИПИРАЛИТЕ СЕ В ХОДА НА СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ НИСШИ КЛАСИ, в която ДЪРЖАВАТА, включително демократичната, ТРЯБВА ДА УМРЕ, а стихийното развитие на световния пазар – да се замени с разумна стратегия на развитие, обща за цялото човечество, опираща се на новите естественонаучни изследвания и технологични постижения, позволяващи предвиждането на опасностите, които очакват човечеството, както и използването на възможностите, с които то разполага, за отстраняването им.

Ние сме оптимисти относно възможностите за по-нататъшното развитие на човешките общества, но условие за това е премахването на капиталистическата икономика и отношения с техния страж – държавата.

Човечеството е дошло до границата на неизбежната социална реконструкция, която ще засегне всички днешни институции и отношения, включая манталитета, много психологически характеристики, които не съответстват повече на новите условия на живот и които трябва да бъдат преодоляни, ОСВЕН С РЕВОЛЮЦИОННОТО НАСИЛИЕ, със съответно възпитание и утвърждаване на нова нравственост, продиктувани от това, че предпоставките и възможностите са се превърнали в НЕОБХОДИМОСТ, в условие без което съществуванието на човешкия род е станало невъзможно.

Днес, повече от всякога, самата история на човечеството вписва обективно и императивно в дневния му ред интернационалния братски планетарен съюз на всички народи на Земята. Съюз, който да планира с консенсус стратегическото социал-икономическо хармонично развитие на човечеството през 21-ви век на основата на свръхразвитите технологии и да гарантира висок жизнен стандарт за всеки човек под съвместния контрол и колективното управление на настоящето и бъдещето.

При тези условия може да се създаде база от обективни данни по отрасли, на чиято основа да заработи глобална система за управление и разпределение на природните ресурси, при пълна прозрачност и възможност за информиране (с премахване на всякакви тайни: банкови, търговски, договорни, държавни, следствено-съдебни, чиновнически, международни и т.н.), за промяна на инфраструктурите на градовете на бъдещата федерация с обществен контрол върху разпределението и свободен достъп до технологичните разработки с ликвидиране на частната и държавна собственост върху тях, включая “интелектуалната”.

В предстоящето десетилетие 2016—2025 г.г. се очаква нов кръг от засилване на ролята на Р.Р. в обществото, с което промишленото производство ще претърпи още по-дълбоки трансформации, преминавайки окончателно от традиционо-стандартно и ръчно-машино производство към автоматизирано, роботизирано и индивидуализирано по отнапред зададени параметри, съобразени с нуждите и вкусовете на всеки потребител или колектив.

Като следствие от глобалната роботизация и информатизация ще се променят всички страни на живота в човешкото общество. Критерий за социалния прогрес ще бъде свободата, която обществото може да гарантира на всеки от своите членове. Свобода за творческа самореализация в различните дейности, науки и изкуства. Няма да бъде трудно да се проследи взаимната връзка между научно-техническия и социалния прогрес, който е резултат от колективните и индивидуални инициативи, планове и от активното участие на индивидите и колективите в икономическия, социален и културен живот на обществото.

Творческата самореализация, разнообразната позитивна дейност и колективните решения и изпълнения развиват човека и съдействат за превръщането му от политическо животно (зоон политикон – на гръцки ζῷον πολιτικόν /*/) в свободен социален индивид.

Свободното време, посветено на собственото му “Аз” освобождава и усъвършенства човека. И колкото по-голяма е свободата за собствената му самореализация, толкова по-голям потенциал за развитие притежава цялото общество (ако под това разбираме развитието на всички негови индивиди).

Ние живеем в симбиоза с планетарната екосистема. Причинноследственият баланс отразява живота на планетата. Комунистическата икономика предполага преобразование на социалните и интернационални институции И СОЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ в единна планетарна система.

Наред с кардиналните политически и социаликономически промени, е необходимо изработването на глобален екологичен проект за обществото в XXI в., който би обезпечил материалните условия за технологичния пробив, променящ съществено и взаимоотношенията на човека с околната среда, минимизирайки увреждането й чрез съобразено с науката използване на природните ресурси и рециклиране на отпадъците, като неразделна част от икономическата активност, която ще предопредели възстановяването на биосферата. При това, “зелените технологии” трябва да се разработват и доработват с отчитане възможностите им за повсеместно използване, щото високотехнологичното производство да няма дискриминационен характер и да не създава области с низки и мръсни технологии, които биха унищожили ефекта от достигнатия прогрес. Това също налага премахването на днешните прегради, като собственост, разделение на труда, финансови и стопански “обвързаности”, стремежи към извличане на свръхпечалби за сметка на ограничения достъп до резултатите на Р.Р., както и на полицейското и юридическо съхраняване на днешните социални, т.е политически и икономически отношения.

Науката като методология за намиране на всички и всякакви социални решения. Приложението на “научните методи за решение на социалните проблеми” ще стане основен принцип за функционирането на едно анархокомунистическо общество. Необходимо е да се откажем от неоправдано стимулираната хипертрофия на естествените и особено от форсираното създаване и развитие на изкуствените потребности, като свържем тази “политика” със щадящ режим на използване на природните ресурси, с рециклиране и внедряване на технологии, спестяващи енергия, с въвеждане на алтернативна енергетика и т.н., и т.н.

Постепенният преход на вземане на решения от човека към изкуствения интелект (при определяне на целите отдолу-нагоре, от комуната през регионите до планетата) е следващ етап в социалната еволюция. При прехода към Р.Р.-икономика ще е нужен доброволния и свободен труд на множество специалисти от най-различни научни направления, съобразно техните интереси, афинитет и свободна воля да се прониква в тайните на микрокосмоса, на човека, на обществото и макрокосмоса, както и да се решават практическите проблеми на индивидите и колективите им. Но с течение на времето, обективното научно-технологично развитие ще предостави управлението на монотонните процеси на социално-икономическия живот на обществото “в ръцете” на изкуствения интелект, освобождавайки човешките мозъци и ръце за творчество..

Природата е основа на човешкото съществувание, но тя не предопределя нашата история и не елиминира необходимостта от нашата революционна, хуманна, рационална и планомерна интервенция в делата ни. Ние искаме разцветът на разума, чувствата и волята да се превърне в главна цел на биологическия вид Номо Сапиенс, за да заслужим това дадено ни от антрополозите название.

*) Аристотел определя човека, като зоон политикон – “животно, което живее в полиса”. Според него, “който живее извън държавата поради природата си, а не по силата на обстоятелствата или стои по-долу, или превъзхожда днешния човек”, тоест, той е или по-нисшо животно, разположено върху еволюционната стълба или е… Бог.

Очевидно, Аристотел не е могъл да си представи СВОБОДНИЯ ЧОВЕК.

160px-Георги_Константинов_ГеоргиевГеорги Константинов

Етикети: , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*