Класовата война на една бъдеща хлебарка

hlebarki

Много често, когато заговоря за класовото презрение на българските необогаташи към бедните, от нищото изплуват някакви виртуални наивници и балъци, които се опитват да ми опишат България като социална идилия. В тази тяхна непозната и несъществуваща страна неравенството не е проблем, бедността не е проблем, а богатите са като някаква подобрена версия на майка Тереза и по цял ден леят сълзи за съдбата на по-малко успелите от тях. Няколко пъти дори представители на десницата, които дори за един ден през живота си не са живели в лишения, а най-близката им представа за социално затруднение е да не им достигат няколко лева да си купят обувки за 500 лева, се опитват да ми обясняват, че изостреният тон срещу богатите бил демоде, че това е някакво архаично като кост на птеродактил мислене, което водело до задънена улица. Когато го правят презадоволени сноби това не ме притеснява толкова. Лошото е, че съм го чувал и от хора, които едвам свързват двата края. Това означава само едно – операцията по промиване на мозъци е била осъществена успешно. Бедните са били отучени да виждат проблема и да го разпознават. Тоест вкарани са в кошарата без никакъв шанс да се измъкнат и да получат промяна. За да имаш надежда трябва да имаш знанение. Когато са те обградили със стени от невежество, спасението става илюзорно…

Но стига толкова с общите приказки. Днес ще се занимаем с един типичен пример на класово презрение. Ще го изследваме детайлно, за да видим, че едната част от обществото отдавна води война, а другата предпочита да се прави, че бойни действия няма. Заради това богатите в повечето случаи побеждават. Просто бедните не искат да повярват, че никой пет пари не дава за тях и няма интерес да ги вади от калта.

От десетина дни се говори за това, че билетчето в София ще бъде увеличено с 60% и вече ще струва 1,60 лева. Подобно нещо е управленския аналог на праскането с бокс по зъбите, защото увеличението отново се обвива в розови фрази, невзрачни клишета за качество на транспорта и поредните дежурни лъжливи дъвки.

И тези дни въпросът с този ценови тероризъм на Столична община, този джихад срещу социално-слабите бе обсъден на комисия. Именно там общинският съветник Прошко Прошков се обезсмърти с реплика, която вероятно ще му подсигури прераждане като хлебарка в следващ живот. Прошков каза: „В момента транспортът в София е убежище за социално слаби хора“.

Ако това не е език на омразата, тогава не виждам кое на този свят може да мине за това. Излъскания реформатор разви своя визия за социално изчистен градски транспорт, където бедните лузъри няма да имат място. Градският транспорт във фантазия на бъдещата хлебарка трябва да е за делови хора, които да слязат от колите. А знаете как са деловите българи – не обичат някакви мизерно облечени идиоти да им се мотаят в краката. Друго ще е, ако направим градския транспорт само за богати костюмари. Това ще е истинската богаташка социална утопия. Свят от който бедните са изрязани напълно. Бедните да ходят пеш и да умират по улиците. То заради това според Прошков не било важно колко ще струва билета. Това може да го каже единствено човек, който не е слизал от колата си в последните 10 години. Може да го произнесе само богаташ, който така е забравил своя произход, че сигурно вече се чувства като част от глобалната класа на финансовите вампири.

Няма да си правим труда да припомняме кой е Прошко Прошков и как през живота си той едва ли реално е допринесъл изобщо на растежа на някаква икономика. Всички помним неговите политически маневри и радикален кариеризъм. Прошков би шута на своята първа партия – ДСБ и отиде във втора – Движение „България на гражданите“. Днес вече е опакован като реформатор и е пуснат като оръжие за масово поразяване да вилнее в собствената си класова война на самозабравил се богаташ.

Как само обаче им ги ражда фантазията? В главата на политическия сноб България никога не е това, което изглежда наистина – с хора, които едвам смогват да си платят сметките, да пратят децата на училище и да не бъдат удавени от безбожната скъпотия. Не в главата на богатия България винаги трябва да е пълна с лъскави негови клонинги, които нямат проблем и да плащат по 5 лева за билет.

В този ограничен свят на класов хейт бедните просто не съществуват. Намерете ми поне един десен у нас, който някога е поставил темата за бедността и да е предложил решение. Няма такова нещо. Тия съществуват с идеята, че бедността не им пречи. Все пак други умират от глад и студ. Друг вият от ужас, когато получат сметка за парно. Други се изгърбват от бачкане по 14 часа на ден, за да получат в края на месеца 350 лева. Бедните са така притиснати от живота, че нямат време дори да осмислят факта, че богаташите вече са почнали битката срещу тях и смятат даже да ги свалят от автобусите. Това е елитарното дясно мислене. Право на живот има само тези, които имат пари. Нямаш ли финанси – броди по улиците като скот и не притеснявай извисените десни същества в техните терзания за съдебна реформа. Налягай си парцалите, лузър и не пречи на Прошко да се самоизживява като злобно малтусианско божество, което утре ще вкарва в лагери социално-слабите, за да не му развалят пейзажа.

Дано животът като хлебарка един ден да му хареса. Те, хлебарките, още не са измислили класовото делене, така че може да му е малко вътрешно…

Адрес на статията
Етикети: , , , , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Браво Александре,
    Страхотно е.
    Сарказма е форма която лично много ми допада. Удоволствие беше да прочета.
    Масата (ние лузърите) най-силно политичаски се влияе не от логични доказуеми тези а от емоционални. Това е още една причина изкуството и в частност саркастичният хумор да имат толкова силно въздействие че без рях революционна промяна е немислима.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*