- Без Лого - http://bezlogo.com -

Базовият доход е добра новина

Безусловният базов доход (ББД) е форма на социално осигуряване, при която всички жители или граждани на определена държава получават редовно гарантирана сума пари от държавните институции, без значение дали имат други доходи.

ББД-620x350 [1]Някои холандски градове и цяла Финландия вече обявиха, че ще въведат тази форма през идната година. На 5 юни в Швейцария предстои референдум, който да гарантира на всеки гражданин по 2500 франка месечно. Напълно е възможно и България да дочака подобно решение, въпреки масово разпространеното сред жителите ѝ убеждение, че бедните са просто мързеливи.

Тук няма да спорим дали ББД е справедлив, морален или глупав. Ще посочим обаче поне три причини за въвеждането му, различни от скучния популизъм, с който десните партии плашат избирателите си. Ще обясним защо той не би могъл да постигне желания ефект и защо въвеждането му би било стъпка в посока към социална революция.

Чисто финансовият мотив за въвеждане на ББД не е за пренебрегване. Изглежда парадоксално, но е възможно универсалният жизнен минимум да се окаже една по-евтина алтернатива на съществуващите в „нормалните държави“ неизброими социални програми, работещи в различни посоки, изискващи тежко административно обслужване и допускащи чести и лесни злоупотреби.

Още по-парадоксално ще изглежда, ако отбележим, че дори в „нормалните държави“ политиците правят онова, което е изгодно за най-богатата част от населението. Въвеждането на ББД би означавало тя да се раздели с част от парите си. Историята показва, че в морала на отделните представители на определена класа може да има разлика, но като цяло действията ѝ не се ръководят от морални съображения, а от прекия икономически интерес. За да допусне класата действия в ущърб на своя интерес, тя би трябвало да почувства заплаха за самото си съществуване.

Не на последно място, държавата не дава нищо даром. Всяка социална програма е средство за контрол. Една програма за безусловен базов доход би се разпростряла и върху работещите, ефективно обвързвайки част от доходите им с благоволението на властта. Заедно с това би се разпрострял и контролът на институциите върху ежедневието на хората.

Посочените мотиви без много усилия могат да бъдат открити в програмите на партиите, прокарващи идеята за ББД. Например в Проект „Безусловен Базов Доход за Българите“ може да се прочетат следните предвидени „ползи“ от въвеждането му: „изчистване на паразитната администрация“, „изчезване на порочни практики и злоупотреби в социалното подпомагане“, „няма да има крадец, който да иска да обере… след като знае, че ще загуби за това своя ББД, когато със сигурност влезе в затвора“. И, разбира се, „решаване на проблема с безотговорното правене на деца от някои по-слабо интелигентни и ниско образовани групи, наши сънародници“.

Показателно е, че ББД намира поддръжници и в „ляво“ и в „дясно“ – изглежда че, въпреки привидната си парадоксалност, идеята е на път безпроблемно да се впише в политическия дискурс, спускан от управляващата класа чрез медиите.

Ако богаташите се окажат склонни да платят солената цена за постигането на тези цели, значи са изправени пред сериозна заплаха за установеното статукво в обществото. Един от популярните защитници на ББД у нас, Тони Баждаров, беше откровен в предаването „Блогът на Мавракис“:

Ние сме в навечерието на революция. Има два варианта – тя да бъде мирна, чрез базовия доход, т. е. елитите да платят сметката в пари… Базовият доход е онзи инструмент, който ще ни даде възможност да преминем бавно и мирно към един справедлив порядък… Мога да си стоя бавно и мирно и да гледам как ще се сбъднат прогнозите на Маркс, но понеже съм капиталист, не искам да ми отрежат главата, защото просто съм си стоял.

Доброволното раздаване на пари обаче не би могло да спаси статуквото. Не за пръв път се допускат на власт популисти и не за пръв път се раздават държавни пари. Знаем добре, че в пазарна икономика директното подпомагане на бедните води до инфлация, която изяжда ефекта от него. Просто казано, когато всеки може да си купи нещо, продавачите вдигат цената. Понеже инфлацията настъпва със закъснение, една криза, провокирана от краткотраен фактор, може да бъде угасена по подобен начин. С помощта на такива мерки – твърди репресии по улиците и 36 милиарда долара социални помощи – саудитският крал потуши зараждащата се „арабска пролет“ в страната си през 2011 г. Кризата на повсеместното обедняване, продължаваща десетилетия, в която се прицелват предлагащите ББД, обаче не може да бъде решена с подобни кратковременни мерки, освен ако държавата не придобие форма на диктатура, разпростираща се върху все-повече сфери на икономиката. В подобни проблеми затъна Венецуела, когато се опита да поддържа фиксирани цени на продуктите от първа необходимост – те просто изчезнаха от магазините.

Без да е способна да реши проблемите им, такава мярка би дала в ръцете на бедните силно оръжие. Поне за известно време, освободени от натиска да се грижат за ежедневната си прехрана, те биха могли да разгърнат творческия си потенциал не просто за създаване на повече блага, както твърдят защитниците на ББД, но и за създаване на нов тип общество. Вероятно дори не можем да си представим от какво общество биха имали нужда хората, които не живеят под угрозата да си легнат гладни. Колко деца биха посещавали училище, ако родителите им имат възможност да ги възпитават и отглеждат у дома? Колко хора биха останали на работното си място, ако няма опасност децата им да гладуват? Колко семейства биха се променили, ако се облекчи финансовата зависимост в тях? Колко хора биха се задоволили с телевизионния екран, ако могат да си позволят да го гледат до насита? А колко биха излезли навън, за да опитат нещо ново?

Възможно е дори в рамките на едно поколение въвеждането на ББД да ни изправи пред въпроси, чиито решения да изненадат дори проектантите му.