Бележки на една сервитьорка от движението срещу Трудовия Закон във Франция

kill-1
Отчети от първа ръка на участник в продължаващото движение срещу новия френски закон за труда, написани през май 2016.

Сервитьорство

Аз съм сервитьорка. В момента работя като „екстра“ (допълнителна) в ресторант, който предлага само яйца, тъй като не можех да намеря нещо по-добро. „Екстра“ означава, че съм напълно заменяаема. Означава също, че имам „свободно време“, но също така означава, че съм бедна. Това създава йерархия на работното място, тъй като често получавам най-лошите, малки задачи, моето присъствие улеснява почивките на другите работниците, докато аз често съм отпращана преди да достигна времето, когато ще мога да ползвам правото си на платена почивка. Понякога работодателите ми ме викат за 2 часа и ме отпращат отново. Пътуването ми отнема 1 час общо, но за щастие аз съм добра в „неплащането“ за метрото. В противен случай щях да плащам 2/5 от моето почасово заплащане за да стигна до работа и обратно. Работя там само два или три дни в седмицата, а единственият ми друг източник на доходи са „уроците по английски“ за малки деца.

Що се отнася до работата ми като „екстра“ сервитьорка , аз не съм сигурна, че моите работодатели всъщност са декларирали някъде че работя при тях, въпреки че аз помолих за това. И тъй като аз все още не разполагам с номер на социална осигуровка, моите зле заплатени часове най-вероятно не допринасят изобщо към несъществуващото ми социално осигуряване. От социалните ми казаха, че е отговорност на работодателя ми, а работодателя ми казва, че е моя отговорност. Първият ден когато работих тази конкретна работа беше 1 Май, имаше огромни протести и демонстрации на други места в града, където бяха направени много арести, и ми беше казано след това, че е трябвало да бъда заплатена двойно за това, че работя през уикенда. Вместо това, шефа ми, който е бивш бизнесмен от музикалната индустрия, ме въведе в малката странична улица в непосредствена близост до ресторанта, който сервира само яйчни брънч-ястия за около € 25 на порция, и набута € 60 в ръката ми за моята 7 и половина часова работа, като някакъв вид специална награда. Всъщност това е напълно незаконно, тъй като е далеч по-малко, отколкото предвижда МРЗ, която е € 9,67 / час.

Преди това, работих като учител по английски на нередовна заплата, което означава, че нямах гарантирани часове работа, и ми се плащаше според колкото работа съм в състояние да получа, а агенцията получаваше големи комисионни от моето заплащане. Не бях ентусиазирана за работата, която изискваше толкова много подготовка и администриране, и често включваше големи пътни разстояния за един или два часа работа при положение, че моето заплащане беше далеч под МРЗ. За разлика от повечето млади французи, тъй като аз не съм французойка, и не разполагам с RSA или други ползи, трябваше да оцелявам с работа на заплащане в кеш. От тази работа получавах толкова колкото да си плащам наема и нищо повече. Напуснах я в началото на социалното движение, съвсем случайно, като един ден, някъде към края на февруари, имаше голяма блокада на университетите и изключително енергичен и бурен нерегламентиран протест, воден от синдикатите, на централния площад. Реших да се обадя, че съм болна и никога не се върнах повече. В действителност, този вид стачка, освен, че не е официално колективизирана, се оказа че е характерна за много „стачки“, които са били предприети от мои приятели през март, април и май. Беше нещо обичайно, да чуете хора на демонстрациите, разказващи, че са си взели болничен, или дори, ако са имали симпатизиращ им шеф, че са обявили еднолична стачка. Точно както лекторите на Париж 8 в по-голямата си част подкрепиха студентската стачка чрез едностранно поставяне на студентите на добра оценка 16/20 в рамките на институцията, много симпатизиращи на стачките лекари по подобен начин осигуряваха болнични. Напълно случайно се озовах напълно безработна за бунтовния месец април, тъй като той е също и месец на училищните ваканции.

Аз съм сигурна, че условията ми на труд, като сервитьорка (това е: вървене нагоре и надолу по стълбите с тежки подноси отрупани с храна, която клиентите не ядат, струваща колкото три мои заплати; крещене от шефа; почистване, повторно полагане маси с тази или онази конкретна вилица; усмивка за клиентите под погледа на работодателя; никаква гаранция за работното време;от време на време малко бакшиш; работа без прекъсване, независимо от факта, че това е незаконно;от кухненския персонал всички са цветнокожи, сервитьорите са предимно бели; шефа е дезорганизиран, а персонала често е овикван; шефа, например, хвърли плоча по един от готвачите така че тя се разби на пода в краката му) не са се променили, от … например 1970. Всъщност няма нищо необикновено в този вид работа, и той е не по-лош от много други видове тежка работа. Все пак, аз предавам тези подробности за моето собствено положение на работа, за да обясня, че докато огромната мобилизация на синдикатите е насочена към известната Френска социална сигурност и стабилните следвоенни работни схеми, които новото трудово законодателство атакува, за много хора на моята възраст, или за чужденци, които все още нямат достъп до защита или социално осигуряване, последиците от новото трудово законодателство вече се случват. Има много видове договори, които се намират отвъд „стабилността“. И наистина, тази седмица изглежда, че въпросът за това кой ще бъде начело на протестните шествия, е едновременно както въпрос за подкрепата или осъждането на нанасянето на щети на частната собственост, така и за това на кого е позволено да представлява движението. Заставането „на чело“ също се явява и като заявка за признаване на прекарийния труд.

 

Това е една колекция от бележки, написани от една сервитьорка, която се опитва да събере преживяванията си от Париж и от останалата част на Франция по време на раждането на движението срещу новия трудов закон на Оланд. 

 

09 до 19-ти Май (прояви, Париж)

Предишните две седмици бяха точно толкова обезсилващи колкото предходните, ако не и повече, тъй като френската полиция приложи новооткритата тактика – nasses  (рибарска мрежа), известна също и като „kettle“(да бъдеш обкръжен от полицията на малко пространство) . Няколко тежки обгазявания и унищожителни „kettlings“, бяха съчетани с ниско атмосферно налягане, много дъжд, и много хора, които не са спали от април до март. Вторник 10-то число, например, започна в 7 сутринта с покана за блокада – думата на седмицата. Планът, изглежда, е да се блокира „Bercy“, влаковия и автобусния терминал, тъй като в същия ден има стачка на съюза на железничарите от SUD (френски синдикат). Акцията беше добре организирана и започна в „Опера“, където ранобудните се бяха вече натоварили на метрото, сменяйки няколко линии, в няколко посоки, преди да се стигне до още по-дива гонитба – в гарата, извън станцията, обратно в станцията. Играта на котка и мишка завърши в станцията на „Дугомие“ около 8.30, която бе обградена от жандармерия. Мануел Валс (министър-председателя) прие новия трудов закон някъде около обяд с помощта на специален указ 49-3, създаден по време на размириците между 3-тата и 4-тата републики.

Времето през цялата седмица беше с толкова ниско налягане,  че предизвикваше сериозно, омаломощаващо главоболие. Дъждът не спираше да вали. Генералната Асамблея ( пряко-демократично събрание на всички протестиращи на площада, бел.пр.) в 18часа, беше забулена от мъгла, факли и дим. Тежките бронирани полицейски машини и жандармерията постепенно избутваха всички обратно, за да ги разделят. Един див блок от протестиращите тръгна на шествие, малко наивно, тъй като бяха само 50 души. Тръгнаха около 19 часа, след което бяха kettled (притиснати от полицията) на кея, избутани долу до водата, където богаташи разглеждаха Париж през прозорците на луксозни яхти? Туристи? През горните прозорци се виждаше как играят суинг. Полицията блокира кея, пускайки само тези с отразителните жилетки(членовете на големите синдикати) да преминат, после изстреля сълзотворен газ. Протестиращите се разбягаха, после спряха, тъй като нямаше къде да отидат. Речната полиция – колко мобилна е винаги тя – премина на моторници от които ченгетата, като деца хвърляха каквото могат по хората: ракети, парчета от скеле. Газът продължаваше в продължение на няколко часа, като, напълно в капан на пътя над кея, вече изобщо не можеше да диша … белите дробове, се пълниха отново и отново с лютив газ.

Четвъртък 12-ти,  още една демонстрация, започваща от Монпарнас. Имаше сблъсъци в началото, сълзотворен газ, от който пострадаха и случайните минувачи. На половината път спряхме на голямо място в непосредствена близост до една огромна сграда. Никой не знаеше каква е сградата, видяхме само, че тя е контролирана от военните и има въоръжена охрана. Нещо започна да се случва на площада, но тъй като хората минаваха през страничната врата, този факт бе открит чак когато армията излезе с насочени пушки. Сълзотворния газ отново заваля. Самотна пазарска чанта, пълна с павета (павета, взети сред тълпата) е оставена на земята в хаоса докато граната с газ отново е изпратена в средата на множеството. Шествието беше толкова наблъскано, че не можеше да се движи напред, въпреки че някои успяха да се измъкнат от блокадата и по-късно вдигнаха улични барикади. Множеството се върна обратно до мястото, където започна шествието, и така започна едно дълго и объркващо полу-kettle-не (тактика на полицията описана бегло по-горе). В крайна сметка всички се разотидоха. На този ден, четвъртък 12-ти Март, CGT (Обща конфедерация на труда, голям френски синдикат) бяха в открито сътрудничество с полицията за контрол на демонстрацията, и това бе очевидно, тъй като камионите им пробиха полицейските линии, без да помогнат на протестиращите пешеходци, нито на по-младите или на маскираните.

Същата вечер, арт школата за изящни изкуства в Сен Жермен де Пре бе окупирана, и Генералната асамблея започна около полунощ. Тази окупация доведе до няколко диспута, най-вече защото много студенти, направиха положителни коментари за нея, казвайки, че тя е различна от всяка друга институция, че я обичат и се идентифицират с нея. Окупацията доведе до два счупени компютъра, което в крайна сметка раздели студентите и до замък който бе построен от улични плакети в средата на двора, наподобяващ този, който бе построен на 28 април на Площада на Републиката, преди атаката на полицията която го разтури. Окупацията на школата за изящни изкуства бе прекратена в ранните часове на събота сутринта, но беше прекрасно, докато траеше.

Диалогът за casseurs (рушители, бунтовници) постепенно започва да прониква в атмосферата през следващите няколко дни. В неделя, един приятел и аз бяхме поканени да отидем в дома на една стара дама  за аперитив. Старата дама беше аристократка, майка на две модернистичните художнички, а нейната майка е била любовница и ученичка на Picabia (Francis Picabia, художник, бел.прев.). Наместваме се на дивана срещу нея. Интериор: растения, тотеми, силно стилизирани рисунки на голи жени (зловещ и безличен рицар, в доспехи, притиснал гърдите), а старата дама започна да говори с отвращение за проявите на „casseurs“ – „Мразя, когато те идват и разбиват всичко … те не са от Париж, те идват от предградията, те просто искат да унищожат всичко „. Нейното расистко описание на младежите от предградията, като същества с натрапчиво желание да унищожават, резонираше с общата стерилност на интериора, в който сякаш живи същества са били бавно вкаменени, стилизирани.

Във вторник, съдействието на CGT с полицията продължи. Охраните на CGT (стюарди които се грижат за реда по време на техните шествия), които са част от синдиката, са наредени в огромен блок. Те са обикновено самоизбрали се здравеняци от всеки синдикат, които се очаква да контролират шествието, като очевидно това не винаги включва атмосфера на сътрудничество. В последните седмици тяхната цел изглежда е да се опитат да застанат начело на демонстрациите. Те приличат, в техните каски и облекло, на ченгетата под прикритие. Част от охраните, двама жалки сталинистa с дълги пръчки, нападнаха шествието в четвъртък, и тълпата се втурна към тях, хвърляйки каквото може – кошчета за боклук, бутилки. Дискурсът срещу casseurs (рушителите) като че ли се засили през последната седмица, тъй като Трудовия Закон вече е приет, и изглежда, че големите синдикати искат да се засили това разграничение между тези, които „работят“ (на сигурни работни места покрити от казионните синдикати) и по ирония на съдбата тези, които не могат да работят или не в същия капацитет (хората с временна заетост, прекариата, децата от крайните квартали, „МИЛИ – нейерархичните радикални студентски колективи“/ MILI: Mouvement Inter-Luttes Indépendents, гимназистите). Или поне на мен ми се струва така.

Както и да е, на проявата във вторник, която следваше обичайната траектория от Военното училище през сълзотворен газ, коктейли „молотов“, шокови гранати, палене на кофи и летящи бутилки, за да стигне до метростанцията Денфер Рошерьо.Там охраните на CGT сформираха kettle (гореописаната тактика използвана от ченгетата), тъй като хората се опитаха да избягат от рейда на полицията и обгазения площад. Охраните са опасни, тъй като идват на демонстрациите с железни пръчки, бейзболни бухалки, каски, лютив спрей и ръкавици с тежести на кокалчетата. След това вече демонстрацията стана интересна, разделенията кристализираха, охранките бяха обградени от двете страни.

Вторник вечер, на площада на Републиката, в подготовка за полицейската демонстрация в сряда, наречена  „Да спрем омразата срещу полицията“(протест на полицаите против полицейското насилие), хората покриха земята на площада с датите на смъртта на цивилни, убити от полицията от 1950 г. насам , В бяла и синя боя, тези дати, заедно с графити, разказваха и историята на сътрудничество на френската полиция с нацистите. Груб превод на 1 фут високи букви: „Всички депортирани баби, дядовци и деца мразят полицията“. Демонстрацията, „да спрем омразата срещу полицията“, разбира се, изискваше голяма контра-демонстрация, тъй като полицейското насилие беше много тежко. Тъй като голяма част от полицаите във Франция гласуват за FN (Националния Фронт на Мари Льо Пен), ние подозирахме, че на шествието ще има и голямо фашистко присъствие. Носеха се слухове, че в знак на солидарност с полицията, ще присъстват, освен всички останали и  LDJ (фашистко-ционистка група: Лига за Защита на Евреите), както и последователите на Ален Сорал (неонацист и върл антисемит). На сутринта, ние се появихме прекалено късно, и открихме изключително стегнати линии на полицията, докато стотици хора (леви и антифашисти) бяха експулсирани, а стотици други преливаха откъм площада. Аз и моите приятели през цялото време бяхме пет минути назад, но намерихме пътя към кея на Валмю, където имаше облачета парлив черен дим, идващи от останките на една полицейска кола.

Анти-полицейската демонстрация беше разпръсната, a и не беше вече възможно да се стигне до Площада на Републиката, тъй като той беше обграден от жандармерията, а митинга на полицията беше вътре. Мари Льо Пен също беше вътре и изнасяше реч като някаква звезда на фашистите. Група деца, стояха малко тъжно извън кордона, близо до мен. Чух как единия тинейджър каза „Марин Льо Пен? Сериозно? „. Някои активисти обсъждаха, че полицията не е проблемът и че проблемът са фашистите, но това предизвика яростен спор, в който няколко италианци казаха:  само армията би се присъединила към едно народно въстание, полицията никога, тъй като те гласуват за Националния Фронт.  Като цяло, площада изглеждаше доста депресиращо (преди няколко седмици той бе, макар и по-либерално и доста скучно място за разнообразна политическа дейност, но все пак … място), сега бе разчистен насилствено, и на него се провеждаше фашистки митинг. Хората обсъждаха, дали полицията може да се присъедини към движението срещу правителството, и изглеждаха изключително исторически объркани. Италианските комунисти се мотаха наоколо, твърде развълнувани за да си тръгнат, и твърде уморени от мрачната атмосферата.

Четвъртък 19-ти имаше огромна проява, която започна от Площада на Нацията и завърши при Площад Италия. Кортежът – най „автономната“ част на проявата, която e съставена от радикали които не членуват в никой профсъюз – беше огромен (към 10 000 души), и пое към предната част на демонстрацията. В яростен спор по-късно, двама приятели обсъждаха как по-умерените студенти се отдръпнаха от Нова Антикапиталистическа Партия (Nouveau Parti Anticapitaliste), за да се присъединят към тази по-автономна част от шествието. Имаше някои сблъсъци, и при площад Италия полицията щурмува шествието и хвърли обичайното количество газ. Охраните на CGT пак нападнаха шествието. Това предизвика много сблъсъци, преди нещата да се успокоят.

18 до 24 Май (Париж: аферата с изгорената полицейска кола)

След демонстрацията в сряда, 18-ти, при която една полицейска кола изгоря, 5-ма души бяха арестувани, а къщите им бяха щурмувани от полицията. Те бяха избрани на случаен принцип и този избор бе обоснован с факта, че те били получили „известие за забрана“, която им забранява да присъстват във вторник (17-ти) на сутрешния протест. Това предупреждение бе отменено във вторник сутринта и вече не е активно. Единият бе освободен, след като бе задържан в продължение на 1 ден, а останалите четирима бяха представени на съдия в събота, обвинени в:

– Опит за убийство
– Умишлено насилие срещу органи на реда
– Увреждане на публична собственост
– Участие във въоръжено събиране.

Тежестта на обвиненията изглежда е силно повлияна от директивата на министъра на отбраната Бернард Казньов (Bernard Cazeneuve), който поиска най-сурови наказания за участниците, след като изрази чувствата си:

„Намирам за изключително шокиращо, факта че хората стояха и снимаха с камери, без да си мръднат пръста или да помогнат, като че ли това е нещо съвсем нормално. Аз намирам за трудно да си представя, че сред тези варварски орди все още съществува нещо което наподобява някаква човечност. „

На четиримата, привидно произволно избрани, беше даден период от няколко дни, преди да отидат при съдията, но така или иначе, бяха изпратени в затвора, и бяха държани там докато не бяха освободени във вторник вечерта. Адвокатите заявиха публично, че делото почива на празна папка, и че четиримата са били нарочени на случаен принцип заради техните индивидуални досиета. Единственото доказателство в случая е свидетелството от един агент на RG (френски разузнавателни служби). И наистина, полицията публикува изявление в четвъртък, в което твърди че четиримата са им били „известни от участие в антифашистки групи“, като че това, само по себе си е престъпление. Трима бяха освободени под гаранция в нощта на вторник 24-ти.

26 май (Париж: Четвъртък, Демонстрация)

Стачките и блокадите в петролните рафинерии, за които чак сега съобщиха в международната преса, са в ход от четвъртък 19-ти, с увеличаваща се сила. В четвъртък, чухме, че не е възможно да се получат пари в брой или гориво в Рен, тъй като банкоматите са разбити по време на протестите, а рафинериите са в стачка. Това е случай, при който действията на „разбивачите“ (casseurs) подкрепят действията на стачкуващите. Всеки ден има новини за нова блокирана рафинерия и нова разбита насилствено блокада. Окупациите често се подновяват. Пътните блокади са твърде много за да могат да се изброят. Заглавията на пресата предполагат, че синдикатите на CGT, имат властта да блокират страната, и че Мануел Валс (министър-председателя на Франция) ги обвинява в същото престъпление. Във вторник, министър Бруно Льо Ру (лидерът на Социалистическата Партия в парламента), изглежда готов да прави отстъпки от закона, заявявайки, че той би могъл да бъде променен, но главата на FO(Fors Ouvriere – Работническа Сила, друг френски синдикат), Жан Клод Меи( Jean Claude Mailly), отговари с минимално намерение за отстъпление. В четвъртък сутринта, високопоставени членове на CGT съобщиха, че са получили лични заплашителни текстови съобщения от министър на Оланд.

Видеа от други места във Франция показват, как работници от газификация пеят анти-полицейски песни пред линиите на жандармерията –  „полицаите взимат пари от нашите майки, за да убиват нашите братя, полицаите взимат пари … ние никога няма да бъдем полицаи“. Колкото по-дълго рафинериите останат блокирани, толкова по-голям е шансът, че те, всички заедно, ще трябва да затворят , тъй като биха представлявали опасност за здравето и безопасността ако продължат работа без достатъчно работници. Вторник, 24-ти, 1/3 от бензиностанциите са напълно или частично празни, според Le Parisien (френски еждневник), 6 от 8 рафинерии са спрени или функционират само частично, кораби пренасящи петрол са блокирани в Марсилия, има и призиви за масова стачка в SNCF (френската железопътна компания) където 10% от работниците вече стачкуват. До четвъртък 26-ти, 1/5 от бензиностанциите на национално ниво са без газ според Le Monde (друг френски всекидневник); 40% от бензиностанциите в Париж имат проблеми с получаването на бензин. Индустриалните блокади дадоха и жертви. В Шербур един синдикалист бе убит на неговия мотор по пътя към блокадата, докато на друга блокада, демонстрант беше контузен като беше прегазен от шофьор на камион.

Четвъртък бе 8-ия ден на масова мобилизация срещу Трудовия Закон, което означава, че имаше големи демонстрации в страната, синдикални шествия придружени от стачки и блокади. Оценката на полицията за броя на протестиращите за цяла Франция е 180 000, докато CGT каза, че тя възлиза на 300 000 (Le Monde). В Париж, гимназиите Волтер и Монтен бяха блокирани отново, заедно с индустриалната зона на пристанище Жунвелие (Gennevilliers) (от 8:30-9:20). Шествие тръгна от Бастилията до Централния Площад (умишлено кратък маршрут). Както при протеста миналия четвъртък, Автономният Блок (съставен от несиндикално обвързани), беше огромен, и съставен от Черен Блок („Black Block“, хора групирани около едноименната анархистка тактика) и гимназиални студенти. CGT вече бяха тръгнали, когато стигнахме там, вероятно за да предотвратят автономните блокове да поведат шествието.

Част от Автономния Блок се отцепи и започна да руши, включително и стъклата на автобусните спирки, стъклата на билбордовете, витрините на лъскавите магазини, като атаките бяха придружени с антикапиталистически лозунги. Останалата част от хората изчакваха, аплодираха, когато нещо беше разбивано, и се пазеха един друг. Те изразяваха тиха солидарност с по-активните, маскирани части на шествието, противно на това, което се говори срещу „рушителите“ (casseurs) в пресата. В един момент, шествието се насочи на дясно, но бе пресрещнато от жандармерия. Всички тръгнаха предизвикателно и с освирквания към ченгетата, с викове – „свобода за нашите приятели“. Полицията се опита да ги избута обратно, използва газ, но въпреки това цялото шествие се събра там. Някои са обгазени и се дърпат назад, други заемат местата им. „Всеки мрази полицията“  – пеее тълпата и отново се придвижва напред. Полицията блъска, бие и използва лютив спрей. Напред не се вижда нищо от дима. По-късно чух, че има хиляди смачкани в това пространство и сълзотворните газови гранати и шоковите гранати са запалили няколко от протестиращите тъй като ракетите са попаднали върху дрехите им. Тълпата напредва с викове „Майната ви!“  В крайна сметка ченгетата са победени, отказват се и пускат всички напред. Сред протестиращите има ранени, някои трескаво плачат, шествието продължава.

Оттук нататък явно ще продължим без полиция. Разрушенията се увеличват, включително шоурум на Шкода, в който хората нахлуват. Всичко това се прави под зоркия поглед на камера с висока разделителна способност, управлявана от агент на RG (френска разузнавателна служба), който се представя за журналист, на балкона, докато няколко членове на железничарския синдикат минават, казвайки casseurs, collabos (размирници , колаборатори). Графитите по стените казват неща като „1789: Le casseurs prennent la Bastille!“ (1789 метежниците превземат Бастилията) и „vivre, sans temps“ (да живее безвремието!). В един момент, един магазин на Емаус (Emmaüs, магазин за евтини мебели) е под заплаха. Една част от автономния блок обявява- „Не Емаус! Това е магазин, който се грижи за бедните“. Черният блок застава пред него и останалите ръкопляскат.

Frenchdemo2

Централният площад отново е пренаселен: полицията е отцепила половината от него с помощта на преносими барикади. Те са метални и често се използват за блокиране на цели улици в навечерието на демонстрации. Струва ми се, че вече ги използват на всяка трета проява. Чудя се как ги транспортират, тъй като те са като големи паравани, зад които можеш да се преоблечеш. Многоцветен феникс, направен от картон по време на шествието, е изписан с думите „à l’assaut du ciel“ („Да щурмуваме небето!“). След това Феникса е запален, а в устата му са напъхани фалшиви пари. Полицията отцепва периметър във формата на полумесец на площада, а останалата част от шествието, все още не е пристигнала. Хората, стоящи на площада хвърлят предмети по полицията. За миг небето е пълно с предмети летящи на случаен принцип, а след това газът обгръща всичко. BAC (полицаите под прикритие) идват, крадат случайно момче, всички се втурват срещу тях, те се връщат с железни прътове в ръцете си. Съобщава се, че по-рано, двама от тези шпиони са били изритани със сила от демонстрацията, и че единия извадил пистолета си и го насочил към протестиращите. Площада отново е обгазен, легиони от полицаи щурмуват ту от една посока, ту от друга…

Frenchdemo3

източник libcom.org

Оригиналната статия на английски можете да прочетете тук -> http://libcom.org/news/notes-movement-against-loi-du-travail-waitress-may-2016-03062016

Превод: евгени 5150

Етикети: , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*