Бунтовна пролет във Франция

“Будни през нощта, ние сънуваме един друг свят”

4096

Тази пролет сме свидетели на масови социални вълнения във Франция, които започнаха на 9 Март и няма изгледи да затихнат скоро. Напротив, наблюдаваме тяхната ескалация с всеки изминат ден, като към всеобщите студентски бунтове се присъединиха и милиони работници, окупирайки транспортната инфраструктура и производството, правейки паралела с бунтовния Май 68’ все по-актуален.

В същото време, големите медии упорито отказват да отразяват събитията във Франция, като малкото отразяване, което те получиха беше с цел дискредитация на работническите борби и студентските движения.

Повод за общественото надигане е трудовата реформа прокарвана от правителството на Оланд и неговата “Социалистическа” Партия. Новият “трудов закон” дава права на работодателите да уволняват по-лесно работниците, застрашава 35 часовата работна седмица и намалява обезщетенията за съкратените работници. Законът, орязващ правата на работниците за сметка на тези на работодателите, бе прокаран от правителството на Оланд директно в горната камара без гласуване в националната асамблея, което допълнително нажежи обстановката.

343353326702744304-nuit-debout.full

Това изкара милиони по улиците на големите градове във Франция с искане за отмяна на неолибералния закон.  На площадите се роди новото движение “Nuit Debout” (Будна Нощ), което обедини протестиращите около по-широка програма, която накратко може да се опише с един от популярните лозунги на движението – “Против трудовия закон и света, който той символизира”.  Първата генерална асамблея организирана от движението се състоя на 31 Март на “Площада на Републиката”. В нея взеха участие над 5000 души, като след нея, асамблеите започнаха да се провеждат всеки ден (и нощ) и се разпространиха из повече от 30 града във Франция и почти 300 града извън нея. Участниците в асамблеите обсъждаха въпроси около включването на гражданите в политиката чрез пряка демокрация, борбата срещу неолиберализма и капитализма като цяло, екологични проблеми и др..

Assemblée_Générale_6_-_Nuit_Debout_Lyon

Множеството от площада призова за генерална стачка в цялата страна. Те дори промениха календара като започнаха ново отброяване от 31 март. Така 1 Април се превърна в 32 Март, а 1 Май в 62 Март. Генералната Асамблея на площада в Париж бе разбита от полицията на 42 Март ( 11 Април). Въпреки това, още на следващата нощ, асамблеите бяха подновени. На 76 Март (15 Май) бе свикана общоевропейска асамблея, в която взеха участие стотици градове, като проведоха асамблеи и координирани действия на континентално ниво. Асамблея бе проведена и в София.  Днес, площадите продължават да бъдат окупирани, асамблеите продължават, а правителството на Оланд продължава да игнорира социалните бунтове и отказва да оттегли неолибералното законодателство.

Young people hold a banner as thousands of people demonstrate on March 9, 2016 in Nantes, western France, as part a nationwide day of protest against proposed labour reforms. France faced a wave of protests against deeply unpopular labour reforms that have divided an already-fractured Socialist government and raised hackles in a country accustomed to iron-clad job security. / AFP / LOIC VENANCELOIC VENANCE/AFP/Getty Images ** OUTS - ELSENT, FPG, CM - OUTS * NM, PH, VA if sourced by CT, LA or MoD **

Франция стана арена на ескалиращо полицейско насилие, което вкара стотици в болницата и хиляди в полицейските участъци. Едно момче е в кома след като бе нападнато от полицай.

99166386_france-large_trans++qVzuuqpFlyLIwiB6NTmJwfSM8Sv5nIxQonD2k-JCC_U

Натискът срещу режима на Оланд се усили още повече с активното включване на синдикатите в общите протести. Всъщност, те не просто се включиха, а започнаха най-радикалното индустриално пряко действие от 1968 насам. Един от най-големите синдикати – CGT, който до скоро бе умерен в позициите си бързо се радикализира. Работниците от CGT започнаха ефективни стачни действия в десетки производства, блокираха влаковете, автобусите, метрото и летищата. Социалният бунт ескалира още повече, когато работниците окупираха повече от половината нефтени рафинерии във Франция, като предизвикаха изпразване на бензиностанциите из страната (5100 oстанаха напълно празни, други частично) и хвърлиха транспорта в хаос. В момента, работниците започнаха ефективни окупации и на ядрените електроцентрали, които доставят ⅔ от електроенергията на Франция.

238cb8a0ea444ea9b278af39ddcef511_18

Инфарктния момент ще бъде на 10 юни когато започва европейското първенство по футбол. Друг голям френски синдикат, SUD призова за генерална безсрочна стачка в деня на започване на първенството. Работниците от парижката транспортна система –  RATP вече са в безсрочна стачка. Секциите на FO (Fors Ouvriere, Работническа Сила) също участват активно в стачните действия. Самолетните диспечери стачкуваха от 3 юни до 5 юни, като CGT призова за продължаване на стачните действия, включително по време на европейското първенство. Железничарите са в стачка от 31 Май. Тяхната стачка към момента обхваща 17% от работниците, но на 14 юни е обявена всеобща мобилизация, която ще блокира железопътния транспорт на национално ниво.  Пилотите на Air France също обявиха, че започват активни стачни действия от 11 юни. Същото важи и за работниците от Летище Орли (Orly Airport). Миналата седмица към стачките се присъединиха и работниците от почистването, които блокираха 3 от 4-те депа в Париж. Най-сериозно е положението в горивните депа и рафинериите, които са окупирани от работници вече от седмица.

Riot-police-stand-guard-behind-a-fire-as-refinery-workers-hold-a-blockade-of-the-oil-depot-of-Douchy-Les-Mines

Правителството използва полицейска сила за да смаже работническите окупации и освободи част от рафинериите. Въпреки това, някои от тях все още са под работнически контрол, като терминала в Le Havre. В същото време все още не е ясно какво ще предприемат работниците от 16 от 19-те ядрени електроцентрали във Франция, които обявиха стачка миналата седмица. Работници от пристанищата също стачкуваха преди седмица, като се очакват нови масови стачни действия през идните дни. Масмедиите използват тактика на умишлено игнориране на протестите. Всичките национални вестници във Франция отказаха да публикуват изявленията на синдиката CGT. Работниците отговориха с блокиране на принтерите и успяха да спрат от тираж всички големи всекидневници с изключение на „левия“ в-к “l’Humanité”.

A police car burns during a demonstration against police violence and against French labour law reform in Paris, France, May 18, 2016. REUTERS/Charles Platiau

Важна роля в събитията играят анархистките организации и синдикати, които представляват както най-твърдата опозиция на трудовия закон, така и най-радикалната сила бореща се за пълна социална трансформация на френското общество. Анархистите участват както в индустриалните блокади и стачните действия, така и в подчертано антиавторитарните и антикапиталистически асамблеи на #NUIT DEBOUT. Въпреки значително по-малката си членска маса в сравнение с казионните синдикати като CGT, анархосиндикатите като CNT-SO, CNT-F и CNT-AIT участват във всички стачки и блокади, понякога заедно със CGT, FO и SUD. Освен това, въпреки реформисткия характер на ръководството на трите големи френски синдиката, значителна част от работниците членуващи в тях споделят анархистки и революционни убеждения.

      Ci-5U5JWsAAGKDZ  manif-21mai2016-lille-04

Тази вътрешна динамика в организациите, различните политически линии преминаващи през CGT, FO, SUD, NUIT DEBOUT, и трите CNT-та създават както възможности за общи действия и единна съпротива срещу капитализма, така и тежки конфронтации. Пример са сблъсъците които избухнаха между анархисти от NUIT DEBOUT и стюардите на CGT. CGT, и най-вече нейното ръководство, често е критикувана заради опита й да овладява работническото недоволство със сила и дори да си сътрудничи с полицията в потушаването на „нерегламентирани“ стачки и блокади. Това реакционно поведение на CGT може да бъде проследено назад до Май 68′, когато синдиката участва пряко в потушаването на бунта.

На тази динамика, държавата отговоря с безпрецедентни репресии. Правителството на Оланд удължи за трети пореден път извънредното положение, което е в сила още от атентатите в Париж от 13 ноември миналата година. Извънредното положение се използва от правителствените сили за да налагат забрана за обществени събирания, суспендиране на човешките права и използване на извънредна полицейска сила срещу гражданите.  Ситуацията е допълнително усложнена от тежките наводнения, които изпразниха Лувъра и принудиха хиляди да напуснат домовете си. Всичко това на фона на публичната параноя предизвикана от атентатите през ноември и всяването на паника сред населението прилагано както от правителството на Оланд, така и от крайно-дясната формация на Мари Льо Пен, която трупа все повече политически дивиденти от масовата психоза от тероризма.

Трудно е да се направи прогноза как ще се развият нещата, тъй като ситуацията във Франция е изключително динамична и се променя с всеки изминал ден. Основният въпрос е дали работниците и студентите ще успеят да продължат ефективните си стачни действия по време на европейското първенство, което ще направи игнорирането им от масмедиите и световната общественост невъзможно. Дали правителството на Оланд ще успее да смаже със сила недоволството в оставащите няколко дни до началото на футболното събитие на годината и какво ще му коства това? На европейско ниво сме свидетели на безпрецедентна атака срещу работниците. Тази седмица, Европейската Комисия, заедно с големите авиокомпании Ryanair, easyJet, British Airways’, Lufthansa и други, започнаха разговори за установяване на контрол над френското небе по време на евентуалните стачки на френските работници. Идеята им е за създаване на общо контролирано въздушно пространство в Европа, при което, когато френските работници са в стачка – контрола над френското небе да бъде поет от немски или английски компании. Целта е компаниите да избегнат финансови загуби, а стачките да бъдат обезсмислени. 

 В същото време в публичното пространство тръгнаха слухове за готвено предателство от страна на лидерите на CGT. Много вероятно е те да са влезли в тайни преговори с администрацията на Оланд за преустановяване на стачните действия срещу козметични промени в закона. Ако това се окаже истина, това ще е поредното предателство от страна на казионните синдикати и края на CGT като изразител на работническите интереси. Ако тези слухове се окажат неверни и стачните действия на синдикатите (заедно с тези на студентите) евентуално успеят да спрат закона на Оланд (което ще означава и падане на правителството), то това ще даде нов тласък към радикализация не само на CGT, но и на останалите масови синдикални организации (освен десния CFDT, който подкрепя закона)  и ще ги превърне в непреодолим фактор във френската политика през следващите няколко години.

nuit

Наблюдаваме с интерес и развитието на движението от площадите #NUIT DEBOUT (Будна Нощ), което сякаш позагуби малко инерция през последните седмици, но все още има потенциал да начертае нови, радикални траектории във френската и в европейската политика. Една от перспективите пред него, може би най-вероятната, е вкарването на движението в електоралните рамки по модела на трансформацията на движението от испанските площади – Indignados, от което произлезе ляво-радикалната партия Podemos.  Освен приликите между Nuit Debout и Indignados, географската близост между Испания и Франция позволи участието на стотици активисти на Podemos в процесите на френските площади като част от Nuit Debout, което е твърде вероятно да наклони везните в полза на тази перспектива. Движението също така е поставено в контекста на пан-европейския проект на Янис Варуфакис – Diem25, който също е участник в събитията на френските площади, така че ще бъде интересно да проследим взаимодействието между трите проекта – Podemos, NUITDEBOUT и DIEM25. 

5500

Но движението NUIT DEBOUT (Будна Нощ) показа потенциал за развитие и отвъд електоралните проекти. Ако то успее да развие този потенциал, можем да бъдем свидетели на разрастването на едно мощно анти-авторитарно, отвъд-партийно и отвъд-национално движение което тепърва ще трябва да опитаме да дефинираме. Стъпка в тази посока е актуалната кампания на NUIT DEBOUT – организацията на транснационална стачка. От тук нататък, движението е изправено пред предизвикателството да отиде отвъд постиженията на Occupy и Indignados, както в своята радикална мисъл, така и в своята радикална практика. 

Етикети: , , , , ,