Защо мексиканската държава избива учители?

Едва след като тази неделя, мексиканската полиция разстреля осем учителя и рани още петдесет, световните медии започнаха да пишат за протестите в Мексико. А те продължават вече втори месец. Екипът на Без Лого, за разлика от мас медиите следеше събитията отблизо, като ви уведомявахме своевременно за нарастващата държавна репресия срещу учителските синдикати в дните преди да се стигне до кървавата неделя в Оахака. Сега ви представяме кратка хронология на събитията, както и информация за причините за бунта на учителите.

la-fg-mexico-teachers-protest-oaxaca-pictures-20160620

Повод за протестите на учителите е образователната реформа на правителството на управляващата партия ИРП(PRI)*, която предписва стандартизирани тестове за учителите и премахване на социалните защити за работещите в сферата на образованието, по модел предложен от USAID** и частни фондации промотиращи корпоративни образователни реформи. Срещу реформите се обяви радикалният учителски синдикат CNTE, който обединява учителите от по-бедните южни щати на Мексико – Гереро, Чиапас и Оахака. Според учителите, стандартизираните тестове са неадекватни за оценка на преподавателите сред местните традиционни общности. Нещо повече, тези тестове могат да служат единствено като предтекст за уволнението на хиляди учители и в крайна сметка да унищожат автономията на местните училища и учителските синдикати, като направят правителството всесилно да назначава и уволнява учители. Уволнението на учители и разформироването на общностните училища е открита цел на образователната реформа. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР***) призова за премахване на общностните училища и призова президента Енрике Пеня Нието да уволни всички учители, които получават лоши резултати от тестовете. Подобни мерки бяха предложени и от Вашингтон  чрез тръста  Партньорство за Образователно Съживяване в Северна и Южна Америка, по проект на „Междуамериканския диалог“ с финансиране от USAID.

Двете организации работят в сътрудничество с мексиканското корпоративно лоби в образованието, Мексиканос Примеро (Mexicanos Primero), начело на което е Клаудио Гуаярдо, член на еднo от най-богатите семейства в страната. Гуаярдо инструктира президента Пеня Нието, че „мексиканци ви избират, а не учителите,“ и му каза да „сложи край на властта на учителските организации при наемането, повишението, заплащането и обезщетенията на учителите.“

z.hashemi20130822065057217

Щата Oaxaкa се  превърна в мишена, защото Sección 22 (местната секция на учителския синдикат) предложи собствена алтернативна образователна реформа преди повече от шест години, която се концентрира върху зачитане на местната култура и създаването на връзки между учители, ученици, родители и техните общности (повече за алтернативните предложения за реформи и атаката на корпоративния сектор срещу учителите, можете да прочетете тук –  „Училищна реформа в щатски стил пристига на юг“). През 2010г. жителите на Оахака за първи път избраха губернатор, който не е член на управляващата партия (ИРП). Той реши да се съобрази с настроенията сред местните жители и да имплементира алтернативната образователна реформа, вместо правителствената. Въпреки това, през 2012, управляващата партия си възвърна контрола над провинцията и принуди губернатора да преустанови алтернативната реформа и да започне да прилага тази на правителството в Мексико Сити. От тогава, районът се превърна в арена на ожесточени сблъсъци между учителите и техните организации, местните хора и хората от традиционните общности от една страна и правителствените сили от друга.

На 22 Март тази година, секретаря по образованието във федералното правителство Аурелио Нуно, обяви мярка, която слага край на националната система на училищата за обучение на учители в Мексико, наречена „нормалните училища“ (Normals).От мексиканската революция, а и преди това, „нормалните училища“ винаги са били отворен път за децата от бедни семейства в провинцията, и от семействата на самите учители, по който да станат обучени преподаватели. Връщайки се обратно в селските общности и общностите на работническата класа, тези учители често играят важна роля за развитието на движенията за социална справедливост. „Нормалните училища“ винаги са били огнища на социален протест и предизвикателство срещу правителството. Пресен пример е „изчезването“ на студентите от Айоцинапа (Ayotzinapa) преди 2 години, събитие, което продължава да дълбае пропастта между властта и местното население. Тогава,  студенти от „нормалното училище“ в Айоцинапа бяха атакувани от полицията докато пътуваха за Мексико Сити за да отбележат годишнината от клането в „Тлателолко“****.  След сблъсъка с полицаите, 43-ма от студентите „изчезнаха“, а телата им бяха открити два месеца по-късно в найлонови чували край река Кокула.

ClbonbkWIAAr9oo

Протести срещу имплементацията на налаганата от правителството образователна реформа избухнаха както в Оахака, така и в областите Чиапас и Гереро. Масови протести имаше и в столицата Мексико Сити. През месец Май 2016г. учителите окупираха централните площади на Мексико Сити, откъдето бяха насилствено прогонени от полицейските сили. В същото време, секретаря по образованието на федералното правителство обяви, че 3000 от стачкуващите учители са уволнени, а подобни мерки очакват и всички, които посмеят да продължат със стачните действия. Това е най-масовото уволнение в историята на мексиканската образователна система.
След рейда на полицията срещу учителските блокади в столицата, последваха и масови арести. Двама от лидерите на учителския съюз, Франциско Вилялобос и Рубен Нунез бяха отвлечени от полицията на 12 Юни и отведени в строго охрянаван правителствен затвор в северната част на страната. Като причина за задържането, правителството изтъкна скалъпени обвинения във финансови злоупотреби. Ето и малко предистория. След завръщането на правителствените сили в Оахака през 2012, правителството налага запор на банковите сметки на учителските организации. Поради това, те са принудени да получават заплатите си и да плащат членския си внос на ръка. Именно това плащане на ръка, резултат от правителствената репресия е в основата на обвиненията срещу отвлечените представители на учителите. Освен реформата в образованието, отвличането на синдикалните лидери беше главната причина за ожесточените сблъсъци на 19-ти юни т.г., когато полицията разстреля 8 души (по последни данни) и рани повече от 50. Учителите бяха блокирали няколко магистрали, водещи към Мексико Сити с цел да спрат движението на полицейските части, които бяха мобилизирани да навлязат в столицата и да „разчистят“ учителските окупации там. Полицията атакува учителските блокади, което доведе до тежките сблъсъци на магистралата Ночистлан(Nochixtlán).

Стрелбата с огнестрелни оръжия беше съпроводена от атака с гумени гуршуми и газови бомби, а газ бе разпръскван над града и от правителствени хеликоптери.Helicopters rained teargas down upon protesters. На стотиците ранени в клането им беше отказана медицинска помощ. Болницата беше окупирана от властите и вътре бяха допускани за лечение единствено полицаи.  Въпреки кървавата равносметка, правителството продължи с репресиите, като само ден след сблъсъците арестува още един лидер на учителските организации – Еухенио Корнеьо. Говорител на мексиканското държавно обвинение обяви, че „още най-малко 24 синдикалисти от учителския съюз CNTE в Oaxaca имат висящи заповеди за арест и могат да бъдат задържани и по всяко време“.

Въпреки репресиите, уволненията и убийствата, учителите продължават стачката и протестите. По данни на учителския синдикат CNTE, стачкуващите конторлират 14 от главните пътни артерии в района на Оахака. Окупирани са и железопътните релси, както и множество банки и други обекти. Размириците продължават и в съседните области Гереро и Чиапас. При последното социално надигане от голям мащаб в региона, през 2006 местните хора успяха да прогонят правителствените сили и управляваха сами провинция Оахака обявявайки я за народна комуна. Тогава, опита на властите да смажат със сила поредното учителско недоволство прерасна в открит бунт срещу държавата, при който учителите, заедно с местните общности, работници и гражданите на Оахака издигнаха над 3000 барикади и успяха да прочистят областта от полиция и изобщо от представители на властта. Местните хора упрявляваха сами областта в продължение на 6 месеца, като трансформираха местното самоуправление в истински демократично и социално помитайки всички елементи на централната власт и капиталистическите социални институции. Този народен експеримент бе смазан след 6 месечна обсада на града и последвалото щурмуване от правителствените военни сили, заедно с пара-военни отряди подомогнати от правителството, които завършиха със стотици арестувани и десетки убити и „изчезнали“.

Районът на южно Мексико представлява взривоопасна смес от местни общности неподдаващи се на контрол от страна на централното правителство, силни работнически синдикати и мощни леви и революционни организации, борещи се срещу мексиканската държава и неолиберализма. Тези мощни съпротивителни сили удържат фронта както срещу репресиите на официалните власти в Мексико Сити, така и срещу наркокартелите, пара-военните отряди и транснационалните корпорации, които имат интереси в региона. Решаващ момент в съпротивата на местните общности срещу глобализацията и капитализма представлява бунтът от 1994г., когато приемането на NAFTA (Северноатлантическото Споразумение за Свободна Търговия / North American Free Trade Agreement, аналогично на TTIP – трансатлантическото споразумение за свободна търговия, което предстои да бъде прието в Европа), доведе до бунта на Сапатистите в щата Чиапас. Тогава многохилядна войска, тайно сформирана в джунглите на Мексико, съставена от местни индианци и революционери се спусна в градовете в региона и отцепи щата от властта на централното правителство. От тогава, до днес, щата продължава да е под контрола на местните общности и на EZLN , като не само успя да се освободи от държавната власт, но и успя да имплементира фундаментално нови модели на местно самоуправление включващи пряка-демокрация и кооперативи в духа на анти-капитализма и алтер-глобализма.

*ИРП(PRI) – Институционална Революционна Партия. Партията която управлява Мексико от 71 години. Въпреки името си, партията се счита за дясно-центристка и тоталитарна.

**USAID – Американска държавна агенция за международна помощ промотираща пазарни реформи по целия свят, осигурявайки технически съвети, обучения, стипендии, заеми и финансова подкрепа за НПО-та, държавни и частни организации. Според официалната позиция на организацията, нейната цел е “ да работи за интересите на САЩ в разширяването на демокрацията и свободните пазари, докато подобрява живота на гражданите на развиващите се страни. „. Организацията е обвинявана, че действа като параван за операции на ЦРУ в таргетираните от нея страни.
***ОИСР –  международна икономическа организация на развитите държави (34 страни членки) с цел стимулиране на икономическия прогрес и световната търговия, стимулирането на пазарната система, разрастването на свободната търговия и подпомагане на развитието.
**** Клането в Тлателолко, при което на 2 Октомври 1968г.,  около 300 студенти са избити от военни и полиция, десет дни преди откриването на Олимпийските Игри в Мексико Сити.