Какво е социална екология?

maxresdefault

Тази статия е публикувана от изд, Environmental Philosophy:. „От правата на животните до радикалната екология“ (Englewood Cliffs, N.J .: Prentice Hall, 1993) и е леко преработенa за публикуване тук.


от Мъри Букчин*

Това, което определя социалната екология като социална е признаването на често пренебрегвания факт, че почти всички наши настоящи екологични проблеми са резултат от дълбоки социални проблеми. Обратно, нашите настоящи екологични проблеми не могат да бъдат ясно разбрани, още по-малко решени, без решително справяне с обществените проблеми. За да конкретизираме повече; икономическите, етническите, културните, и половите конфликти, наред с много други, лежат в основата на най-сериозните екологични размествания, пред които сме изправени днес (освен тези, които са резултат от природни катастрофи естествено). Ако този подход изглежда прекалено социологически за тези природозащитници, които идентифицират основния екологичен проблем като опазване на дивата природа или пустиня, или по-общо като служба на „Гая“ за постигане на планетарно „единство“, те биха могли да помислят върху някои от последните (статията е писана през 1993г., днес разполагаме с нови, още по-катастрофални примери) екологични събития. Масивният нефтен разлив от танкер на корпорацията Exxon в пролива Принц Уилям, обширното обезлесяване на секвои извършено от Maxxam Corporation и водноелектрическия проект на James Bay, който ще наводни обширните горски райони на северен Квебек. Дори тези няколко примера представляват отрезвяващо напомняния, че реалното бойно поле, на което ще се реши екологичното бъдеще на планетата е категорично социално.

Всъщност, за да се отделят екологичните от социалните проблеми, да се омаловажат или да се даде само символично признаване на решаващата връзка помежду им, означава грубо непознаване на източниците на нарастващата криза на околната среда. В действителност, начина по който човешките същества се отнасят помежду си като социални същества е от решаващо значение за преодоляване на екологичната криза. Ако не можем ясно да видим тази връзка, ние със сигурност няма да успеем да се видим, че йерархичния манталитет и класовите отношения, които са така дълбоко вкоренени в обществото, са това, което е довело до самата идея за доминиране над естествения свят. Освен ако не осъзнаем, че настоящото пазарно общество, структуриранo около бруталния императив на конкуренцията – „растеж или смърт“, е напълно безличен, самостоятелно работещ механизъм, ние ще проявим склонноста погрешно да обвиняваме други явления, като технологията или нарастването на населението за екологичните проблеми. Ние ще игнорираме техните първопричини, като търговията с цел печалба, индустриалната експанзия и отъждествяването на напредъка с корпоративния личен интерес. С една дума, ние ще сме склонни да се фокусираме върху симптомите на една мрачна социална патология, а не върху самата патология. Нашите усилия ще бъдат насочени към ограничени цели, чието постигане имa повече козметични от колкото лечебни резултати.

diwo_main-2

Някои критици наскоро задаваха въпроса, дали социалната екология третира въпросът за духовността в екологичните политики адекватно. Социалната екология, в действителност е едно от първите от съвременните екологични движения, което призовава за радикална промяна в съществуващите духовни ценности. Такава промяна може да бъде мащабната трансформация на преобладаващия манталитет на доминация в такъв на взаимно допълване. Манталитет, който вижда ролята на човека в естествения свят като творческа, поддържаща и дълбоко ценяща нуждите на живота около нас. В социалната екология, истински „естествената“ духовност се съсредоточва върху способността на събуденото човечество да функционира като морален агент за намаляване на излишното страдание, ангажираността в екологичното възстановяване и насърчаването на естетическа оценка на естествената еволюция в цялата си плодовитост и многообразие.По този начин, в призива си за колективно усилие да се промени обществото, социалната екология никога не се отказва от необходимостта от радикално нова духовност или манталитет. Още през 1965 г., първото публично изявление, заявяващо идеите на социалната екология, завърши с предписанието: „Ролята на съзнанието, което днес организира различията между човека и другите форми на живот по йерархични линии на“ превъзходство“ и „малоценност“ ще даде път на перспективи, които се занимават с разнообразието по екологичен начин, начин, базиран на една етика на взаимното допълване „. При тази етика, човешките същества ще допълват останалите същества с техния собствен капацитет за производство на по-богато, творческо и всеразвиващо се цяло – не като „доминиращ“ вид, а като подкрепящ такъв. Въпреки, че тази етика, изразена често като призив за „реодухотворяване на естествения свят,“ се повтаря през цялата литература на социалната екология, тя не трябва да се бърка с продължение на една теология, която повдига божество над естествения свят или дори се стреми да открие божеството в него. Духовността на социалната екология е непременно натуралистка (както може да се очаква, предвид нейното отношение към самата екология, която произтича от биологичните науки), а не свръхестествена или пантеистична.

Усилията на някои части на екологичното движение да се даде приоритет на необходимостта от разработване на пантеистична „еко-духовност“ и поставянето й над необходимостта от преодоляване на социалните фактори (които всъщност ерозират всички форми на духовността) повдига сериозни въпроси за способността им да се преборят с реалността. Във време, в което един сляп социален механизъм, пазарът, превръща почвата в пясък, покрива плодородната земя с бетон, отравя въздуха и водата и произвежда радикални климатични и атмосферни промени, ние не можем да пренебрегнем влиянието, което йерархичното и класово общество има върху природния свят. Ние трябва да приемем факта, че икономическият растеж, половата доминация, и етническата доминация, да не говорим за корпоративните, държавните, и бюрократични интереси, са много по-способни да начертаят бъдещето на естествения свят, отколкото са индивидуалистичните форми на самостоятелна духовна регенерация. Тези форми на господство трябва да се сблъскат с колективни действия от големи социални движения, които се противопоставят на социалните източниците на екологична криза, но не просто като персонални форми на потребление и инвестиции, които често влизат в рубриката „зелен капитализъм.“ Днешното силно отчуждено общество просто ще интегрира тези усилия в нови методи за комерсиализация и по този начин единствено ще добавим екологично празнословие към корпоративния маркетинг.

Източник: Green From Below

*Мъри Букчин стои в основата не само на екоанархизма, но е и един от източниците на световното екологично движение като цяло (като социално, а не професионално явление).  Неговата първа американска книга “Нашата синтетична околна среда” излиза през 1962-ра, а първата му голяма статия “Проблемът за химикалите в храната”, написана 1952 г. излиза в Германия в книга в съавторство с Готц Оли в 1955 г. И в двете книги използва псевдонима Луис Хербер. “Нашата синтетична околна среда” изпреварва с половин година книгата на Рейчъл Карсън “Silent Spring”, която много хора считат за начало на екологичното движение, т.е. екоанархизмът не е някаква съвременна екзотика, а сериозно течение неотстъпващо по възраст на “основното течение” на екологичното движение. Известен е с книгите си “Кризата на нашите градове” (1956), сборника “Анархизъм на постдефицита”, включващ в себе си есета написани през 1964 г. “Екология и революционна мисъл” и в 1965-та “Към една освобождаваща технология”. И двете есета повлияват радикално върху възникването на екологичните и алтернативно-технологичните теми в прогресивните движения от всички направления. Възванието му “Слушайте Марксисти!” – критика на ортодоксалния марксизъм издадена в сто хиляден тираж в САЩ и Великобритания, има голямо влияние върху американските Нови леви в края на 60-те.

Адрес на статията

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*