Феминизъм без дуализъм

Осъществяването на анархистката революция е свързано в не по-малка степен с отказа от джендър привилегии, колкото и с освобождаването на фабриките и предприятията от капиталистическото присвояване на принадената стойност.

Феминизъм-без-дуализъм-577x350

(Терминът „джендър” се отнася до социално установените роли, поведения, дейности и характеристики, които в дадено общество се считат за подобаващи на мъжете или съответно на жените. Диференцира се от “пол” – биологичен белег, свързан с репродуктивните органи на индивида. – бел. прев.)

За практиките на анархизма и на феминизма може да се говори много, но преди всичко нека да се справим с въпроса за дуализма. Дуализмът предизвиква множество проблеми, когато се опитваме да анализираме нещо толкова сложно, каквото е сексизмът и джендър привилегиите в капиталистическото общество. Ако се опитаме да приложим модела “потисник / жертва” към всяка новопоявила се ситуация, то ще получим глупост от вида на “всички мъже са насилници” (следователно всички жени са жертва на изнасилване) или в най-добрия случай, не по-малко глупавото разделение “Мъжете са от Марс, жените са от Венера”. Аз не съм жертва и не съм от Венера – така че в този опростен дуалистичен анализ нещо е сериозно сгрешено. Живеем в сложно общество, в което класовият гнет се преплита с расова дискриминация, полово разделение и пр. Можем да посочим този или онзи вид потисничество и да кажем: “Вижте, това е най-наболелият въпрос”, и да решим, че сме длъжни да концентрираме всичките си усилия върху него.

Като анархисти, ние сме длъжни да се борим против всички форми на йерархия и господство. Да се каже, че един вид борба против всекидневно задушаващото ни потисничество е по-важен от друг, означава да създадем йерархия на господствата – господство на един вид борба над друг.
Съществуват несметно количество поведенчески модели и теми за обсъждане, които в сегашното ни общество са табу за жените. Разговорите за джендър привилегиите и сексизма оглавяват този списък. Откъде се взимат твърденията за “лудите феминистки”? Болшинството феминистки са съвършено логично разсъждаващи, рационални жени, които искат равенство между половете в обкръжението и взаимоотношенията си. Те не изискват нищо кой знае колко радикално, а само да “се сложи край на наемния труд” или да се унищожи класовото общество. Те са погледнали рационално на половото неравенство и са стигнали до извода, че това е неприемливо, че е необходимо да съществува равенство между половете. В крайна сметка съвсем не налудничаво искане, при все, че в обществото образът на феминистките се е вкоренил като побъркани и неадекватно възприемащи действителността жени.

Анна Анистон, “Анархизъм, феминизъм и неплатен труд”
(превод със съкращения)

Феминизъм-без-дуализъм-2Заключителни думи

От първите женски обединения в САЩ (края на 18 век), породени от анти-робското движение, в което се организират необичайно голям брой жени, противопоставящи се от една страна на църквата, от друга – на предразсъдъците на мъжете-аболиционисти;

През възродените в 1848 г. женски съюзи във Франция, които 55 години преди това постигат ограничени успехи в сферата на образованието и семейното право (постиженията и самите съюзи са унищожени и забранени от якобинците след 1793 г.), но които с нова сила критикуват брачните закони и се опитват да наложат избирателно право за жените, разчитайки на силата на петициите;

През Либералния феминизъм от края на 19 и началото на 20 век, родил суфражизма, чийто представителки застъпват идеята, че трябва да се промени законодателството и водят борба вътре в самата система, вярвайки, че само ако премахнем остарелите закони, жените ще станат равни с мъжете;

През Марксизма, който отправя критика срещу положението на жените и твърди, че в класовото общество е невъзможно да се постигне равенство, а потискането на жените е симптом за по-фундаментална форма на гнет – капиталистическата система;

През Радикалния феминизъм от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, който е реакция на липсата на анализ на половата дискриминация в марксисткото течение, и който се обуславя от твърдението, че социалната институция на половете, а не икономическата система е източника на потисничеството спрямо жените, следователно е продукт на патриархата, а не на капитализма. Радикалните феминистки вкарват в обръщение фразата “личността е политична” и обръщат особено внимание на домашната тирания. Тяхната теоретична основа обаче ни връща до консервативната идея за биологическия детерминизъм и в нея сериозно липсва класовият анализ, което води до твърденията, че например Маргарет Тачър е много по-близка до угнетените жени, отколкото до мъжете от управляващата класа, макар и да не го осъзнава;

През Социалистическия феминизъм, който е опит за разрешаване на проблемите, посредством брак между най-добрите части от радикалния феминизъм и класовия анализ на потисничеството спрямо жените. Социалистките-феминистки приемат, че угнетяването е резултат от взаимодействието между патриархата и капитализма, затова и често ще ги разпознаете като активистки в профсъюзите или в левите политически партии;

До настоящите прояви – хаотични или структурирани, в парадни или революционни одежди – на жените, борещи се за свобода, равноправие и равнопоставеност, познаването и разбирането на теориите и теченията във феминизма е важно поради няколко причини:

Първо, позволява ни да разберем тактиките, прилагани от различните женски групи.

Второ, помага ни да разпознаваме различните аргументи, използвани от феминистките. Също както е необходимо да знаем разликите между различните течения в социализма, познаването на различията във феминизма спомага да изясним истинските различия между нашата и тяхната политика.

Трето, разбирането на феминистката теория ще подпомогне развитието на нашата собствена политика в областта на освобождението на жените.

Мястото на анархо-феминизма

Наричан още анархически феминизъм, той е вдъхновен от такива анархистки от началото на 20 в. като Ема Голдман, Волтарин де Клер и Луси Парсънс. От друга страна “ранната феминистка” Мери Уолстънкрафт (1795-1797), известна с творбата си “Защита на правата на жената”, изповядва чисто анархистки убеждения, обусловени и обуславящи брака й с Уилям Годуин, един от предтечите на анархизма. От техния съюз се ражда писателката Мери Шели.

По време на Испанската гражданска война, за защита на анархистките и феминистките идеи, жените се самоорганизират в групата “Свободни жени” (Mujeres Libres).

Анархо-феминизмът гледа на борбата на анархистите като необходим компонент от борбата на феминистките и обратно. По думите на Сюзан Браун: “доколкото анархизмът е политическа философия, противопоставяща себе си на всички властови отношения, той в същността си се явява феминистки.”

Някои от съвременните анархо-феминистки групи и прояви са: боливийските “Мухерес Креандо” (Mujeres Creando); Радикалните Чиърлидерки (Radical Cheerleaders), ежегодната конференция “Ла Риволта! ” (La Rivolta!) в Бостън, Женската анархистка организация на Рожава, както и проведения през 2015 г. Феминистки керван от Рожава до Лисабон.

“Радикалният феминистки анализ на потисничеството е важен принос към целия дебат относно равенството между половете. Анархистичната вяра в личната свобода ни кара да включим като органична част от нашата политика тази често пренебрегвана област. Като анархисти ние сме против угнетяването на жените вкъщи, на работното място и от Държавата”, казва Катлийн О’Кели.

Време е жените сами да изискат своя творчески, обществен и професионален потенциал, време е да се самоорганизират срещу патриархата, държавата, капитала и църквата. Време е празникът 8 Март да бъде отново Ден за международна борба за свобода, равенство и достоен живот. Денят на борбата на жените изисква повече – унищожение на капитализма, държавата и дискриминацията от всякакъв род във всички сфери на живота.

Адрес на статията
Етикети: , , , , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*