Hack Back! Интервю с един хакер-експроприатор

Отвърни на удара! – дискусия за хакерството, анархизмът и сигурните операционни системи

1378434047595

Наскоро се запознах с прословутият хакер, който хакна Hacking Team – скандалната италианска компания, която продава шпионски софтуер на репресивни режими, който се използва за следене на дисиденти и журналисти. Преди това, хакерът разби Gamma Group, подобна корпорация и хвърли 40GB от техните файлове в Интернет. Hack Back!(HB!) успя да проникне в техния „customer support“ портал, от където придоби списък с  техни цели в Бахрейн. Докато 40GB изглеждат като голям брой, 30+ GB от тях представляват един, защитен с парола компресиран файл, вероятно (според HB!), съдържащ пълно копие на софтуера на сървъра FinFisher , който никой не е разбивал.

Ударът срещу Hacking Team беше много по-голям, придобивайки над 400GB полезни файлове. Тези хаквания, освен че са интересни чисто технически, са задвижвани от политически и хуманни подбуди. Чрез освобождаване на достъпа до техните имейли и изходния код, ние откриваме ключови подробности за това как тези корпорации оперират. Пример е главният изпълнителен директор на Hacking Team, който приключва всичките си имейли с цитат на Бенито Мусолини.

Чрез публикуването на сорс кода, тези корпорации започват да се разпадат – те губят много от своите клиенти, а техните собствени инженери напускат компанията. Техническите подробности на хакванията сами по себе си са много интересни, а техниките са доста сложни. Хакерът, който използва няколко псевдонима включително Hack Back!, Gamma Group PR и Phineas Phisher наскоро атакува Полицейския Съюз в Барселона. В един от най-интересните хакове, HB! експроприира един куп Биткойни и го изпрати до Рожава (областта в западен Кюрдистан, където местните хора се борят за бездържавна демокрация) за да помогне в борбата на кюрдските бунтовници за автономия срещу множество международни сили, включително Ислямска Държава.

С Hack Back! обсъдихме различни теми, включително защитените изчисления, анархизма, международната солидарност и премахването на затворите. Моята преписка е леко редактирана, преведена и някои подробности са спестени от съобръжения за сигурност. Съкращението HB се отнася до псевдонима на моя събеседник – Hack Back!.

BM: Какво мислите за възхода на фашизма в Европа? Изглежда, че е свързан с кризите на капитализма.

HB: Да, очевидно е, че всеки път, когато има икономическа криза хората търсят алтернативи и радикалното дясно и ляво нарастват значително.

BM: Ясно. Вероятно си прав. А унищоженията на САЩ в Близкия изток със сигурност добавят гориво към този огън. В същото време и ние имаме нашите собствени фашисти, които се борят за властта тук в САЩ. : – / Имаше бунтове вече в няколко града.

Guerra-cybernetica.-Dall-hacker-con-furore

HB: Кризите изваждат най-доброто и най-лошотo в хората. В Европа, с бежанската криза там станахме свидетели на невероятна взаимопомощ, но и на ужасна ксенофобия. Да не говорим за Близкия изток, където виждаме сблъсък между Ислямска Държава и Рожава. Анти-Тръмп мобилизацията изглежда добър повод да се съберат всички на едно място –  мексикански имигранти, мюсюлмани, гей-хора … абе всички по които Тръмп сере. Но много либерали от средната класа, които учатват в анти-Тръмп организирането плюят по бедните бели (white trash), което наистина ме дразни. Но честно казано, аз наистина не се интересувам дали Тръмп или Клинтън ще стане президент. И  двамата ще бъдат еднакво пагубни за САЩ и за света, и президентската надпревара е просто един цирк, където хората се чувстват все едно имат думата и се впускат в разделения създавайки си илюзия, че участват в някаква промяна.

BM: Видях в интервю, че си започнал да се занимаваш с хакерство след LulzSec (black-hat хакерска група). Можеш ли да повярваш, че държавата даде на Джеръми Хамънд десет години? Брутално! Аз наскоро му изпратих POC||GTFO (хакерско списание) но от затвора ми го върнаха обратно хаха. Какво мислиш за присъдите, които се раздават на хакери?

HB: Имам голямо уважение към Джереми и присъдата му наистина е доста брутална. Но цялата „правосъдна“ и наказателна система в САЩ (и всички страни, но САЩ затваря много
повече хора от нормалното) е пълна бруталия. Докато вътре има хора с доживотни присъди за това, че са залавяни 3 пъти за притежание на нищожно количество наркотици … да, не ми е трудно да повярвам, че Джереми получи 10 години.

А за списанието … тия (пазачите) са толкова неграмотни, че като са видели съдържанието сигурно са си помислили, че е някакъв призив за бунт в затвора. хаха

Може би моята позиция, в индивидуален план не е най-разумната, тъй като има сериозен шанс да вляза в затвора за хакерство в някакъв момент от живота ми, но смятам, че няма смисъл да се застъпвам за реформа на съдебната и наказателната система без също така да се застъпя и за премахване на затворите изобщо. Хакерите вероятно получават по-леки присъди, отколкото други за подобни престъпления. Просто, хакерите обикновено идват от социална класа, която по принцип не влиза в затвора и това прави да изглежда като, че те получават дълги присъди.

BM: Когато бях в Германия, видях голяма мобилизация за подкрепа на бежанците, но видях и един луд неонацистки марш в деня след като си тръгнах, проведен разбира се с помощта на полицията. И да, общото настроение на либералите е изключително разочароващо. Например, войнствените радикални антифашисти, които блокираха пътя на нацистите се справиха много добре. В същото време, либералите се оплакват от липса на свобода на словото и какви ли не други тъпотии. Изборите са огромна загуба на време, не мога да повярвам че дори самоопределящи се като радикали, участват в тях.

270px-Hacktivism-Anarchism

Относно Джеръми [Хамънд], когато си писах с него, той спомена много анархистка литература, която иска да чете, но не спомена за нищо техническо. Мислех, че той би искал технически неща като POC || GTFO. Аз също се опитах да му пиша за някои неща от развитието на техническия свят (ние сме големи фенове на QubesOS). Твоят имейл ме вдъхнови да му напиша още неща.

HB: Браво! Qubes определено беше интересен експеримент, който оказа огромно влияние върху света на сигурността, но да се постави всичко в отделна виртуална машина за мен е изключително разхвърлян хак, нито най-ефективния нито най-защитения, и необходим, тъй като в началото на Qubes фините permission-и бяха наистина трудно да се направят добре (SELinux) така че е по-лесно просто да се бутат нещата в отделни виртуални машини. Въпреки че Спендър е задник, аз по-скоро съм съгласен с критиките му към Qubes и смятам, че grsecurity(разширение за повишаване на сигурността на ядрото на Linux, което защитава срещу широк спектър от заплахи за сигурността) и Role Based Access Controls са по-добрия подход.

BM: Това е интересно със сигурност, въпреки че аз мисля, че SubgraphOS има интересен подход. Аз ги харесвам като група, но те като че ли имат огромна задача пред тях. Те искат да направят много, да създадат нов имейл клиент, да оправят GPG (защооооо?), да втвърдят операционната система и т.н. Това е огромна задача. Също така мисля, че SELinux е едно от най-големите престъпления на НСА към днешна дата.

HB: хаха! SubgraphOS изглежда интересно, но аз още не съм я разцъкал.

BM: Да се върнем към твоето твърдение, че „има приличен шанс аз да влява в затвора за хакерство в някакъв момент в живота ми“, аз се надявам това никога да не се случи. Бихме искали да те подкрепим, ако има как.

HB: Е, то най-вероятно ще се случи някой ден и вие няма да разберете. Хаквайки Hacking Team и Gamma Group поне можех да се скрия [зад хакерски техники]. Но съм правил и други незаконни неща за които е истинско чудо, че никога не съм имал никакви проблеми.

BM: Какво ще кажеш за други тактики, като експроприацията на пари. Нещо като Енрик Дуран (каталунски антикапиталист, участник в Интегрален Каталунски Кооператив и банков обирджия)? Струва ми се, че се застъпваш или поне практикуваш някакъв вид илегализъм като Луцио Уртубиа (баски анархист-експроприатор, често сравняван с Робин Худ), или поне нещо в тази насока? Това следване на някаква линия на анархистката идеология ли е, или е просто защото можеш и е необходимо. Наскоро бях на вечеря с един другар и той коментира, че „ограбването на банки е част от всяка революционна борба“. Но рамкирането на идеите има значение. Така че, да, да крадем всичко, което може да бъде откраднато, но аз съм по-любопитен за мотивите. Също така, какво мислиш за „белите шапки“ (white-hat, хакери на служба в корпорации и правителства) и специалистите по сигурността, на които се плащат по 300.000K на година, за да защитават банките?

HB: Наскоро споменах Енрик Дуран и Лусио Уртубиа в отговор на журналистическото говорене за „белите шапки“ и престъпниците. Ето моят отговор на „белите шапки“:

„Когато пораснеш и получиш добра работа, това е удобно и се заплаща добре, но така ти губиш политическо съзнание. Има причина песента „От коя страна си?“, да бъде включена в клипа на Mossos (хакването на полицейския съюз). Единият от стиховете, който започва „твърде много хора яздят оградата(ride the fence – нарицателно за човек който не заема позиция)“ и продължава „те осъждат и оправдават действията си в едно изречение. Направи избора си, избери страна. Ти патриот ли си, или заплаха за обществото? Бунт, или ще стоиш кротко? Само не развявай флага казвайки ми, че ще се носиш напред заедно с мен „. Смяташ ли да „яздиш оградата“ и да продължаваш да поддържаш своя „хакерски“ и „бунтовнически“ образ?. И в същото време да живеш стабилен, комфортен живот, който системата ти дава, в замяна на твоята защита като „бяла шапка“. Капитализмът и държавата са причина за толкова много мизерия и унищожение. Изправен пред тази система, етиката повелява тя да бъде атакувана, не защитвана. Когато бях младеж, аз се възхищавах на експроприаторите, като Лусио Уртубиа, Енрик Дуран, и Los Solidarios (испанска анархистка група), а не на охранителите на банката. Днес, аз предпочитам кибер-престъпниците пред белите шапки.  Журналистите пишат за хакерите в бели шапки като за добри, а за „черните шапки“(независими хакери действащи срещу корпорациите и правителствата) като за зли, без да поставят под въпрос кое е доброто на „добрите“ и кое им е злото на „злите“.

HB: Въпреки това, аз наистина не разполагам с добре обмислена идеология. Аз просто се уморих да прекарвам голяма част от времето си, в най-добрия случай, да правя пари за акционерите, докато не правя нищо обществено полезно, или в най-лошия случай, да печеля пари за акционерите като активно вредя на хората и планетата. Така започнах да търся незаконни начини да печеля пари за да си осигуря свободно време с което да правя нещо полезно. След като ги намерих започнах да увеличавам мащаба и да придобивам повече пари отколкото имах нужда и да раздавам излишъка.

BM: Мога ли да те попитам за Рожава? Защо изпрати парите там? Има множество борби за освобождение. Очевидно кюрдския народ има своите собствени борби за независимост и теизглежда са центрирани около антикапиталистическа (и особено феминистка) автономия. Очевидно.. да го духа Ислямска Държава. Също така, изглежда, че Рожава има най-добрия анти-империалистически подход в региона.

HB: Има много други (освен Рожава) освободителни проекти, които могат да направят много, с малко пари, и на които също съм дал в изобилие. Разликата е, че парите за Рожава ги дарих публично, защото все пак те са в състояние да приемат открито пари от престъпник, а и се нуждаят от привличане на публичното внимание. Анархистите и международната левица правят твърде малко за да подкрепят Рожава. А хората, критикуващи проекта в Рожава са , в най-добрия случай идиоти, а в най-лошия опитват да намерят начин да рационализират отстъплението си пред усилената работа на подкрепа на една действителна социална революция, за да могат да се върнат към мотаенето в колективните кафенета и ходенето на пънк концери.  Да не би да мислят, че анархистката утопия просто ще се появи от нищото и че те трябва да я подкрепят, едва когато всичко е перфектно? Анархизмът не се появява от нищото, той върви с много работа, образование, организиране и предлагане на радикална перспектива в моменти на криза, когато хората търсят алтернативи. Рожава не е съвършенното общество, но представлява едно многомилионно общество одобряващо либертарните идеи, което се движи бързо в тази посока и дори вече в много отношения е успяло да надмине постиженията на други примери, които анархистите обичат да фетишизират, като Испанската гражданска война. Рожава е една огромна площ, без държава, наситена с либертарни идеи, която търси асоциация с международното анархистко движение, а те(анархистите) не се възползват напълно от шанса да участват . Не ми го побира главата. Може би анархистите на Запад са толкова интернализирали идеята, че революцията е невъзможна (мисля, че те просто продължават с
радикалната реторика с надеждата да плашат властите принуждавайки ги да правят реформи?), че когато действително революцията се случва, те нямат представа какво да правят.

BM: И накрая, можеш ли да препоръчаш една книга? Или песен?

HB: Момо. Това е детски фентъзи роман, който няма нищо общо с политиката, но представлява по-тежка критика на капитализма, отколкото нещо от Маркс.
Честно казано, имам чувството, че много „политически осъзнати“ музиканти го правят само за своя имидж и всъщност не правят глупости извън музикалната сцена. Когато видите хора, действително живеещи думите на текстовете, които пеят, това ги прави много по-мощни. Така че ви препоръчвам Rap Insurrecto от групата Palabras en Conflicto (рапъра от по-голямата част на песента е Себастиян
Оверслужи, който беше убит от охранител, докато ограбва банка)

Източник: https://rabble.org.uk/hack-back-interview-with-an-anarchist-hacker-expropriator/

 

Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

Trackback / Pingback

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*