Изявление на „Революционно Анархистко Действие“ – Турция относно неуспешния преврат

1-mayıs-1024x560

Превратът е в същността на Държавата, Революцията е Свобода!

17 юли 2016

Превратите са неизбежна част от борбата за власт. 36 години след военния преврат от 1980г, в нощта на 15 юли, военната машина в Истанбул и Анкара, блокира много държавни сгради за няколко часа.

Превратът започна с прелитане на изтребители над Анкара и блокиране на мостове в Истанбул от войници и продължи с вземането на началника на генералния щаб за заложник, с шум от танкове и картечни изстрели по улиците. Много държавни сгради, включително парламента и централата на Националната Сигурност, бяха обстреляни от самолети Ф-16 и хеликоптери. Имаше въоръжени сблъсъци между войници и полиция на много места. Излъчването на националната телевизия беше прекъснато и периодично беше четена декларацията на оглавилия преврата „Съвет за мир в отечеството“. Докато „пет часовият преврат“ приключи, повече от сто войници, осемдесет офицери и повече от осемдесет протестиращи срещу него, бяха убити. Бяха арестувани 2839 войници, между тях много офицери.

През последните 36 години превратът – средство за политически репресии, насилие и подтисничество – беше използван отново и отново, като заплаха от страна на армията. Без съмнение, за нас, потиснатите, превратът означава мъчения и репресии за хората около нас. Очевидно е, че структура, която дължи властта си на кланетата, които извършва, ще продължи да го прави с оправданието „да защити нерушимото единство на страната“.

Последният преврат беше резултат от борба за държавната власт между различни групи. Може би скритото съществуване на властови групировки извън държавата разширява обхвата на този преврат. Но няма съмнение, че онези, които спечелиха от него, са настоящото правителство и държавен глава.

Нощта, която започна с военен преврат, бе превърната в „демократичен празник“, когато държавната власт контрол над събитията. Управляващата партия, ПСР, вече е и „победител в преврат“, освен че има легитимността на „изборен победител“. През цялата нощ всички телевизионни канали излъчваха тази победа и пропагандираха илюзията за демокрация, персонифицирана в лицето на Тайип Ердоган. Пропагандата се провеждаше и от медии, които бяха известни като опозиционни. Във войната за власт, медиите не само взеха страната на Тайип Ердоган, но изиграха роля за извеждането на хората на улицата.

Също както медиите, опозиционните партии в парламента, подкрепиха ПСР и паднаха в капана. Тяхната позиция „на страната на демокрацията срещу преврата“ е маска на политическата им безпомощност. Тя ясно демонстрира, че в обозримо бъдеще, те не могат да постигнат друго, освен да подкрепят действията на държавата. Да описваш онези, които „ще умрат, ако Ердоган каже да умрат, ще стрелят, ако Ердоган каже да стрелят“ и изпълват площадите с лозунга „искаме смъртно наказание“, линчуващи всеки, който им се изпречи, като „поддръжници на демокрацията“ – това не е ли знак за политическата импотентност на опозиционните партии?

След този преврат, ПСР разполага с необходимите условия, за да трансформира идеологически обществото. Фашистката култура, която е важна част от идеологическата трансформация, се събуди, когато влсттта мобилизира привържениците си улицата. Не само това, те бяха маскирани като хора, защитаващи демократичната си власт… Не е трудно да се сетим какво ще причини тази „демократична мобилизация“ на потиснатите в различните райони. Вече чухме новини за линч на онези, които не искат да вземат страната на победилите „демократи“.

Борбата между групировки, опитващи да завладеят държавната власт, водеща се на фона на растяща икономическа и политическа несправедливост, не е нищо повече от затвърждаване на властта на потисниците над потиснатите и разрушаване на свободата.

Няма съмнение, че нито военните или цивилните диктатури, нито преврата, нито избора между политическите сили, нямат нищо общо с волята на народа. Ние, които вярваме, че свободният живот не може да бъде създаден чрез преврат или избори, гледаме на съществуването на държавата като на преврат срещу свободата и нашият бунт ще продължи, докато не се създаде свободен свят.

Държавата е преврат, революцията е свобода. Не трябва да чакаме борбите между властниците да доведат до нещо добро, а да знаем, че нашата надежда е революцията.

Революционно анархистко действие (DAF)

 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*