Новият „антитерористичен“ закон представлява терористична заплаха за българския народ

1231-660x375

Във вторник, на закрито заседание на съвета за сигурност, на което присъстваха шефовете на спецслужбите, министрите на отбраната и вътрешните работи, финансовият министър, главният секретар на МВР и началника на отбраната, новият антитерористичен закон бе одобрен и ще бъде внесен в народно събрание през следващата седмица.

Според текстовете в закона само “обосновано предположение”  е достатъчно службите да започнат разследване за съпричастност към терористична групировка или съучастие в подготовката на терористичен акт. Законът предвижда погазване на правата и свободите на гражданите „заподозрени“ в тероризъм. Част от спорните точки в закона можете да видите тук – Антитерористичен закон

„Който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете“

Освен очевидните проблеми с погазването на гражданските права и огромните правомощия, които придобиват репресивните органи на държавата, основният проблем е много по-сериозен. Терминът „тероризъм“ (от латински: terror – страх) е понятие без приета международна дефиниция. Така войната срещу тероризма, част от която е и новият антитерористичен закон се води в един правен вакуум. Този правен вакуум осигурява упражняването на неограничени правомощия на вътрешния министър и председателя на ДАНС, които могат на базата на своите субективни решения (и интереси) да отнемат гражданските права на таргетирани от тях граждани или групи от граждани, които пък то своя страна не притежават юридическите инструменти с които да се защитят от посегателство. И това не са празни хипотези. Антитерористичните закони се превърнаха в масова практика след атаката срещу кулите близнаци през 2001, която се задълбочи още повече след поредицата атентати в Европа през последните няколко години.

„Патриотичният акт“, американският еквивалент на българския антитерористичен закон, приет непосредствено след атентатите срещу кулите, вече 15 години позволява на репресивните органи да атакуват, претърсват и задържат граждани „заподозрени“ в тероризъм. Американските служби използват закона за да осъществят преследване срещу собствените си граждани, като жертва на закона стават екоактивисти, активисти за граждански права и противници на войната в Ирак. Докато атаката срещу активистите е умишлена и представлява държавна репресия срещу неудобни граждани и граждански организации, то антитерористичния закон в САЩ отваря вратите и за тормоз над стотици граждани „по погрешка“, които биват отвличани от службите за сигурност и след дни, а понякога и месеци на изолация биват пускани след установяване на липсата им на съпричастност с каквато и да било форма на тероризъм. Тези хора не могат дори да поискат обезщетение, тъй като репресивните органи действат изцяло според огромните правомощия гарантирани им от антитерористичния закон и от липсата на дефиниция на понятието „тероризъм“.

Western_Europe,_France,_Paris,_November_15,_2015

Още по-пресен пример за прилагане на антитерористично законодателство е приемането на „„Законът за извънредното положение“, във Франция непосредствено след атентатите в Париж през миналия ноември. От тогава, извънредното положение вече беше удължено на три пъти и бе използвано както срещу екоактивистите по време на Срещата за Климата проведена в Париж тази зима, така и срещу работниците протестиращи срещу новия „трудов закон“ приет от правителството на Оланд.

В момента, в академичните и активистките среди в Европа тече дебат относно ролята на приеманите един след друг антитерористични закони в различните държави. Те алармират за създаването на „държавата на постоянно извънредно положение“, при която уж временните антитерористични и извънредни мерки се превръщат в перманентни и обуславят израждането на либералната демокрация в авторитарен режим. Правителствата използват масовата психоза и насаждането на страх от медиите (и от самите политици) в контекста на терористичните нападения и бежанската криза, за да наложат авторитарни мерки сред населението, които при други обстоятелства биха срещнали бурна съпротива. Интересен ( и зловещ ) факт е, че самото антитерористично законодателство и „държавата на постоянно извънредно положение“ отговарят на повечето от съществуващите над 100 различни дефиниции на понятието тероризъм. Единствената обща характеристика между тях, по която има съгласие е  че „тероризмът включва насилие и заплаха от насилие“, което важи с пълна сила за антитерористичните мерки, които представляват държавно насилие, налагано чрез страх и заплаха.

Всъщност съпротива срещу държавния тероризъм маскиран като „борба с тероризма“ не лиспва, особено във Франция където „Законът за извънредното положение“ е обект на критики и масови протести още от деня на подписването му. Въпреки това, настъплението на „държавата на постоянното извънредно положение“ продължава в цяла Европа.

 

Етикети: , , , , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*