Превратът в Турция е завършен

36535C6300000578-3692693-image-a-21_1468638303246Неуспешният опит за военен преврат в Турция, организиран от малка част от армията, развърза ръцете на Реджеп Ердоган да се саморазправи с противниците си. Само за ден в страната бяха арестувани 6000 души, а броят, по думите на правосъдния министър Бекир Боздаг, ще продължи да се увеличава. 2700 съдии бяха уволнени, веднага след неуспешния пуч, по списък, което ясно говори, че управляващите са чакали само удобен момент. От силовите структури за ден бяха прочистени 8000 полицаи и 15 000 в областта на образованието. А чистките продължават и в други държавни сектори. Премиерът на Турция Бинали Йълдъръм обяви, че Конституционният съд се събира, за да обсъди връщането на смъртното наказание, което е отменено в страната. Пълзящият преврат, който Реджеп Ердоган извършваше бавно и последователно, е фактически завършен. Невъзможността на военните да поемат контрола над страната, външната подкрепа за управляващите и хилядите привърженици на ПРС, които се изправиха срещу превратаджиите, затвърдиха властта му.

Събитията в Турция от последните години предвещаваха какво ще се случи. Ердоган с твърда ръка смаза протестите на площад „Таксим” и даде да се разбере, че няма да търпи никаква опозиция. Възобновяването на терора над кюрдите в югоизточна Турция, минаващи за „антитеростични операции”, още повече изостри обстановката, превръщайки страната в арена на необявена гражданска война.

Ситуацията много напомня тази през 70-те години, когато в улични сблъсъци, между леви и десни организации, загиват над 5500 души. През 1977 г. на площад „Таксим“ са убити 35 души, а година по-късно в град Кахраманмараш – над 100. Това дава карт бланш на военните да извършат преврат, който става факт на 12 септември 1980 г. Оглавен е от началника на Генералния щаб на турската армия ген. Кенан Еврен, през чиито период зверствата не са по-малки.

Въпреки това, до момента армията играеше важна роля в обществено-политическия живот на Турция. Винаги, когато управляващите са вървели по пътя на исляма, военните са били гарант за запазването на светския начин на живот, начертан от Кемал Ататюрк. Затова и в историята на Турция има извършени четири военни преврата.

Петият не успя, тъй като Ердоган беше подготвен. Съмненията за военен преврат не са отскоро. Още през 2008 г. в Турция започва делото срещу конспиративната националистическа организация „Ергенекон”, която е обвинявана за подготвян държавен преврат. За съмнения в принадлежност са арестувани редица военни, интелектуалци, журналисти, адвокати и политици. През 2014 г. Ердоган уволни 350 полицаи около разразилия се политически корупционен скандал като го определи като „мръсен заговор” за свалянето му от власт. Армията тогава отказа да се намесва и заяви, че ще запази неутралитет. Обвиненията отново бяха насочени към Фейтула Гюлен и движението му „Хизмет”. Духовният водач, който спомага за въздигането на Ердоган на власт, днес е негов основен враг. Това дава удобната възможност на турския президент да слага всички свои противници под общ знаменател и да прави периодични чистки. Протестите на площад Таксим, последвалото недоволство срещу корупционните скандали, а дори и неуспешният преврат се приписват на тази „паралелна” държава, която се е вкоренила дълбоко по всички етажи на турския държавен апарат. Колкото и удобен враг да са „конспиративните” организации, то на всеки е ясно, че Ердогановият ислямо-консервативен политически курс не допада на светската част от обществото.

В потушаването на пуча голяма роля изиграха привържениците на ПСР, които бяха призовани от президента да излязат и защитят демокрацията в Турция. Тревожното в случая е, че упражниха брутална жестокост срещу задържаните войници. Сцените на насилие включваха линчове, побоища и рязане на глави. Впечатление прави, че сред контрапревратаджиите се забелязваха членове на националистическата организация „Сивите вълци”, както и бойци на ислямски групировки, като „Ахрар ал Шам”. Това може ясно да ни говори с чия помощ Ердоган запази властта си. И докато европейските лидери гузно потриваха ръце, че „демокрацията” и властта в Турция е спасена и бежанците няма да тръгнат към Стария континент, то привържениците на ПСР, в продължение на няколко дни, извършваха нападения над квартали в Истанбул, сред които Окмейданъ, Гаази и Икителли, населени с леви опозиоционери, кюрди и религиозни малцинства,  което до сблъсъци между местни милиции и ислямистите.

Спекулациите, че ситуацията в Турция е овладяна, не са съвсем верни. В понеделник въздушното пространство над Истанбул беше затворено, тъй като са забелязани хеликоптери без обозначителни знаци. Това се дължи на факта, че от нощта на преврата липсват 42 хеликоптера, 14 бойни кораба, както и отделни военни подразделения, които не е ясно къде са. Всичко това говори, че ситуацията в Турция ще продължи да се изостря. Наред с това, чистките, които предприема Ердоган, допълнително ще дадат отражение върху случващото се.

Безспорно Реджеп Ердоган спечели пирова победа, с която закрепи още по-силно властта си. Превратът му се движи по план и е на път да бъде успешно завършен. Саморазправата с участниците в неуспелия пуч ще е кървав и безмилостен. Същото ще се случи и с всички, които не са удобни на турската власт. Обществото е твърде разделено, предвещавайки един взривоопасен коктейл, който може да избухне и при най-малката искра. Въпреки, че властта е в здравата хватка на президента и ПСР, остава въпросът дали пучът от 16 юли е краят на всякакви опити за противопоставяне на Ердоган или точно обратното?

Етикети: , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Добър обзор. Благодаря.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*