Анархисткото движение в Турция след опита за преврат

Интервюто е част от разговора с двама наши другари от Анкара. Разговорът започна след опита за преврат и вероятно ще има продължение.

Банер в солидарност с Никос Романос

Банер в солидарност с Никос Романос

Има ли репресии срещу анархистките организации след опита за преврат?

Засега не са ни атакували директно. Опитваме се да се пазим, като не правим акции близо до сбирките на ПСР, така правят в момента и останалите революционери. Вместо това, правим акции на свои места или на такива, които считаме за сигурни.

Как се отрази опита за преврат на анархисткото движение като цяло? Има ли то обща стратегия?

Банер на антифашисткото движение в университета в Анкара

Банер на антифашисткото движение в университета в Анкара

Нямаме лични контакти с всички групи, но може да се каже, че има тенденция за фокусиране към вътрешно-организационните дейности и върху по-малко рисковани действия. Мислим, че трябва да сме спокойни и внимателни в акциите, в които участваме. Ясно е, че като анархисти, няма да спрем, но вероятно ще забавим темпа на работа в тази ситуация. Откакто бе обявено извънредното положение, очакваме повече репресии от обикновено. Всичко може да се случи в такава ситуация и може да не ни стигнат силите да го посрещнем подобаващо. Както казах и преди, опитваме да отложим възможните репресии, като сме по-внимателни от всякога.

Традиционният революционен марш в БТУ

Традиционният революционен марш в БТУ

Какво е отношението на емигрантите от България към преврата и към ПСР? Очаквате ли промените в Турция да ги засегнат по-специално? Можем ли да очакваме да засегнат турското малцинство в България?

Повечето са по-близо до противниците на ПСР. Може би грешим в обобщенията, но мислим, че не поддържат нито ПСР, нито военните. Възможно е да говорим грубо за две тенденции сред хората, дошли от България. Едните са близки до Народно-републиканската партия, които са нещо подобно на социалдемократи. Други са близки до Партията на националистическото действие (националисти). Но като че ли повечето поддържат социалдемократите. Така, че те критикуват преврата, но също и ПСР, за последвалите репресии върху опозицията. В допълнение, те не са съгласни с тоталната враждебност към военните – т.е. превратаджиите трябва да бъдат наказани, но това не трябва да подкопава силата на военните. Не приемат действията на политическите ислямисти. Трябва да подчертаем, че те не се месят активно в политиката. Повечето се фокусират върху своята работа и бачкат здраво, за да изкарат прехраната си. Не се опитват да променят нещо.

Изявление на Анархистка инициатива Анкара

Изявление на Анархистка инициатива Анкара

И накрая, не мислим, че турското малцинство в България ще бъде засегнато от ситуацията. Ако нещата станат по-зле, може да има вълна от миграция – някои хора, живеещи в Турция, може да се върнат в България.

Как Държавата обяснява рязката промяна на отношенията с Русия?

Турция никога не е била силна и настоятелна в продължителна политическа или дипломатическа криза с други стани. В кризите с Гърция през 70-те и 90-те години, в кризите след армено-азербейджанския конфликт през 1992г, в дипломатическите напрежения започнали след признаването на арменския геноцид от членове на ЕС след 2000г. и в напрежението с Израел след 2010г, Турция винаги е била страната, която показва слабост.

След клането в Сюруч: „Всички държави са убийци“

След клането в Сюруч: „Всички държави са убийци“

Отново, Турция бе онази, която трябваше да преодолее кризата след свалянето на руския самолет. Ходът на Путиновия режим със затварянето на сирийското въздушно пространство за турски самолети и икономическите санкции беше повърхностно представен пред хората. Реалността беше изопачена от правителството. Но подобна програмирана самоцензура беше възможна само чрез манипулиране на икономическите данни. Русия е най-важният клиент за нашите стоки (предимно земеделски) и услуги (туризъм и строителство). Може да се очаква, че Русия ще остане най-важният партньор, ако кризата бъде преодоляна.
Причината зад рязката промяна на отношението на Турция е засилената критика на западните страни срещу Ердоган/ПСР и усещането им, че може да бъдат отхвърлени. Между 2002 и 2012г, с подкрепата за неолибералния консенсус, Ердоган се радваше на власт без никакви проблеми. Може да се каже, че днес безизходицата на Турция в международната политика се дължи на променената перспектива на ЕС, която вече не я вижда като сигурно място за инвестиции. При това положение, опитът за преодоляване на напрежението с Русия и изходът от противоречията между Русия и съюза САЩ-ЕС в полза на последните би довел до преоценка на реалполитиката в Близкия Изток. Това е последният коз на Ердоган. Затоплените отношения с Русия водят до реакция срещу САЩ и ЕС. Нещо повече, това е последното му усилие да направи властта си икономически и политически устойчива.

Мислите ли, че излизането от НАТО е възможност?

Първи май 2014

Първи май 2014

Такъв политически ход не би бил от полза нито за ПСР, нито за Ердоган, чието разбиране за консервативизма и политическото дясно са по някакъв начин западни. Представителите на политическия ислям в Турция, никога не са били толкова безпомощни на международната арена. Тези, които разпространяват подобни слухове, са хората, близки до тях. Чрез това, те целят да мобилизират националистически маси (особено онези, които са срещу Запада), за да покажат на Европа, че са силни. Всъщност това е блъф, за да извлекат повече от сътрудничеството с Европа. Обаче подобни ходове ги правят ненадеждни в очите на Запада, те губят от тях, вместо да печелят.

Ще опита ли Ердоган да се помири с кюрдския народ, така че да се отърве от останалата опозиция?

Антиавторитарна среща на Анархистка Инициатива Анкара

Антиавторитарна среща на Анархистка Инициатива Анкара

Ако опита да се помири с кюрдите, които гонят териториални и политически цели , той ще загуби подкрепата на националистическите си поддръжници. Не е привлекателно за него да се ангажира със сътрудничество, така че да признае PYD например (това е сирийският клон на ПКК – б.пр.). Той може да търси относително меко помирение, но вече изостри конфликта с възобновяването на войната в Кюрдистан през 2015-2016г. Той няма да иска да бъде президента, загубил психологическата война между турци и кюрди. Това би било краят на кариерата му.

Етикети: , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*