Новини от съпротивата в турските затвори

13900582_267869213596339_247378333_n

ОБЗОР

Поради отказа на революционерите полит. затворници да се включат в ежедневното преброяване на затворниците по килии на 17 Юли, администрацията на затворите е отнела правото им на излизане на двора. Отказът от преброяване е част от съпротивата на политическите затворници.

На 19 Юли, революционерите Бекир Шимшек, Гьокхан Кая и Ергюн Акдоан, намиращи се в затвора от тип „F” 1 в гр. Текирдаа, са били нападнати от надзирателите, поради оказаната от тях съпротива при затварянето на вратите на килиите им водещи към общия двор. 10 минути без прекъсване надзиратели са ги били и измъчвали. Жалбата им за нанесения побой не е била входирана в деловодството на администрацията на затвора, а писмото в което разказват за случая е било конфискувано от надзирателите.

Адвокатът на Бекир Шимшек е видял следите от мъчения по тялото на своя доверител. Той е поискал да му бъде предадена жалбата написана от неговия доверител, но това му е било отказано.

Революционерите полит. затворници биват измъчвани, а затворническите администрации всячески се опитват да прикрият извършваните по тяхно нареждане жестокости.

Затвор от тип „F“ № 1 град Текирдаа, Източна Тракия

Политическите затворници членове на Народен Фронт на отиване и връщане от болницата(правото на лечение на полит. затворниците е извоюванo чрез съпротива от тях в периода 2000-2007 г.), пред и в самата болница скандират лозунги докато биват отвеждани от надзирателите и жандармеристите.

Фадик Адъяман ще бъде оперирана тъй като има проблеми с капилярите.

Затворническата администрация е излъгала по отношение на преместването на Фадик Адъяман и Елид Аккурт

Затвор от тип „F“ № 2 град Текирдаа

Администрацията своеволно отнема правото на полит. затворниците на разговор по телефона и на разговори по между им. Когато полит. затворниците са отказали да слязат на долния етаж за да бъдат преброени от надзирателите, последните са ги пребили. Полит. затворниците са започнали седяща стачка срещу ограбването на правата им в затвора. На 29 Юли надзирателите са нападнали полит. затворниците, като сред тях има ранени и сериозно пострадали.

Централен затвор град Текирдаа

Aдминистрацията на затвора е наказала полит. затворници със забрана за излизане на двора. На свой ред те пък са се възпротивили срещу затварянето на вратите към двора, тук те са били нападнати от надзирателите. Революционерите са дали отпор на нападението.

Затвор от тип „F“ 1 град Къръклар област Измир

Ето какво разказват политическите затворници на Народен Фронт в този затвор:

„Според наша информация през месец май е била публикувана секретна директива на Министерството на правосъдието, в изпълнение на която, надзирателите често нахлуват в килиите ни и ги плячкосват. Нападат книгите, периодичния печат и снимките, които изразяват нашата вяра, и нашите политически възгледи. В много затвори е било въведено ограничение по отношение на книгите и списанията. На администрациите е било заповядано те да бъдат иззети от килиите. Ние заявяваме, че всеки посегнал на нашите идеали ще получи достоен отговор от нас.

Политиката на бавно убиване на болните полит. затворници, чрез забавяне на лечението им продължава да бъде прилагана. За последните 10 години броят на убитите чрез „тиха смърт“ е 3077 души. Така бе убит и нашият приятел Ръза Йълдърм, в затвора от тип „F” в гр. Болу. А днес болният полит. затворник Кемал Авджъ и стотиците болни затворници като него биват бавно убивани чрез тази политика.

Почти всеки ден десетки полит. затворници биват интернирани. Интернирането бива използвано като метод за сломяване на тяхната воля и мъчение.

А при транспортирането до лечебните заведения систематично биват прилагани мъчения, хората биват нападани от надзирателите. Правото ни на лечение и защита в съда биват отнемани. Полит. затворниците оказали съпротива биват наказвани, а когато присъдата на затворника изтече, администрацията изтъквайки тези наказания не освобождава затворниците като ги задържа против всякакви закони и правни норми.

Правото ни да изпращаме писма на близките си, да се обаждаме по телефона, правото ни на свиждане биват ограбвани.“

Централен затвора град Амасия, Северна Турция(Черноморският регион на страната)

Намиращите се тук полит. затворници са удряли по вратите, в знак на протест срещу репресиите на фашистката власт в затвора. Директорът на затвора и надзирателите са отправили заплахи към революционерите. Те пък на свой ред са им отвърнали с думите: „правете, каквото искате не можете да ни уплашите!“

Междувременно стана ясно, че в затворите в Синджан, обл. Анкара, , Къръклар, обл. Измир, Болу(в Северна Турция,, Кандъра, обл. Коджаели, и Текирдаа(източна Тракия) продължават акциите по удряне на вратите на килиите и скандиране на лозунги. Полит. затворниците заявяват, че ще предприемат по-крайни действия ако исканията на Генералната Съпротива не бъдат изпълнени.

13875098_267869230263004_128683130_n

Нападение срещу полит. затворниците в град Одрин

На 12 Юли политическите затворници подсъдими по делото срещу DHKP-C, както обикновено са излезли в залата за свиждания и разговори, където имат право да разговарят по между си, така както им се полага според директивата, публикувана след Голямата Смъртна Гладна Стачка(2000-2007) от 2007 година. Но Сюлейман Аджар, който преди е бил допускан да бъде заедно със своите другари, не е бил допуснат до мястото. Надзирателите са му заявили, че той е осъден, а другарите му са арестанти и поради тази причина той не може да бъде допуснат.

Директорът на затвора, народният враг и палач Хайдар Али Ак, още с назначаването си в затвора, започна с репресиите си срещу полит. затворниците. Първата му работа бе да ги интернира. След интернирането в затвора от тип „F“ в гр. Одрин остават само 6 души подсъдими и осъдени по делото срещу DHKP-C. Така всяка седмица всичките 6-ма затворници излизат да разговарят без да липсва нито един от тях.

В последните месеци фашизмът на ПСР , чрез ограбване на правата им и интернирайки ги засили своите репресии срещу полит. затворниците. Така тя продължи със своите агресивни политики.

До ден днешен(от победата на 22 Януари 2007) полит. затворниците бяха изкарвани в залата за свиждания и разговори без да се прави разлика между арестанти и осъдени. Сега, оправдавайки се с думите: „с новия закон, това вече не е така“, полит. затворниците биват отделяни едни от други и върху тях бива налагана още по-тежка изолация.

По заповед на палача Хасан Хайри Ак, директор на затвора, е било забранено да се дава на полит. затворниците социалистическото седмично списание Поход. Също така бива ограничавано и правото на получаване на книги. На полит. затворниците е било заявено, че докато не предадат старите книги, които са получили в предишни периоди, няма да бъдат дадени новите.

Сега дойде ред на правото на разговор между затворниците, и него искат да им отнемат.

След като Сюлейман Аджар не е бил допуснат да се види със своите другари, революционерите са се обърнали към надзирателите с думите: „Стига вече, ние извоювахме правото си на разговори по между си с цената на 122 мъченици! Няма да ви позволим да ни отнемате правото на разговори!“ След тези думи полит. затворниците са дали ултиматум на управата на затвора, да допусне Сюлейман Аджар в общия двор. Надзирателите известно време са се забавили под претекст, че ще се срещнат с директора, след което са се върнали и са заявили, че няма да го допуснат до общия двор и са заявили, че така е според новия закон

След това изказване, полит затворници са разхвърлили предметите в залата за свиждане. Надзирателите от своя страна са повикали т. нар. отряд РОБОКОП, или с други думи казано отряд палачи снабдени със специална предпазна екипировка. Палачите са нападнали революционерите, като биейки и влачейки ги са ги вкарали в изолатори.

Съпротива в женския затвор в район „Бакъркьой“ , гр. Истанбул

На 25 юли, понеделник е ден за свиждания в Женския Затвор в район „Бакъркьой“ в Истанбул. Както миналата, така и тази седмица правото за свиждания на полит. затворничките е отнето. Когато семействата от TAYAD (Дружество за взаимопомощ и солидарност на семействата на политическите затворници, основано през 1986, то води борба за спазването на човешките права на политическите затворници в Турция) отиват на портала на затвора им е казано, че свижданията на полит. затворниците от общите килии C9 и C10 са по различно време, т.е свижданията няма да са по едно и също време, както е било до сега. Близките и семействата дошли на свиждане не са приели това „нововъведение“. Те са пискали свижданията на затворничките от двете общи килии да бъдат по едно и също време, както всъщност е било до сега.

Надзирателите от своя страна са им съобщили, че 8 души на които миналата седмица им е била наложена забрана за свиждане не могат да се срещат с близките си. Семействата не са приели тези условия и са излъчили двама представители, които да се срещнат с администрацията на затвора. На семействата е било разрешено да се срещнат с по 5-ма души от двете общи килии, т.е с общо 10 души. Те са се съгласили с това и са провели свиждане с тях.

След свиждането полит. затворничките не са напуснали залата за свиждания и са започнали седяща стачка. Семействата също са се присъединили към стачката, не напускайки залата. Протестът и съпротивата са продължили около час и половина. Магистратът на затвора се е срещнал със семействата като пред тях е заявил, че има нова директива, след което си е тръгнал. След около 20 минути той е поискал да бъдат изпратени подкрепления от жандармерията и надзиратели. След пристигането им те заедно са нападнали семействата и полит. затворниците и на сила са ги извели от залата за свиждания.

Същият ден семействата от TAYAD са провели импровизирана пресконференция пред затвора. На нея семействата са заявили, че с новите закони и директиви затворническите администрации своеволно отнемат правата на затворниците. Правото на свиждане, на разговор по телефона, среща с адвокат, среща с приятели, получаване и съхранение на книги, и периодика биват отнемани със своеволни решения на директорите на затворите.

Пресконференцията завърши със скандирането на лозунгите:

ПОЛУЧАВАНЕТО НА КНИГИ И СПИСАНИЯ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАБРАНЯВАНО!

ПРАВОТО НА СРЕЩА С АДВОКАТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТНЕМАНО!

ПРАВОТО НА РАЗГОВОР ПО ТЕЛЕФОНА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТНЕМАНО!

ПРАВОТО НА СВИЖДАНЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТНЕМАНО

ПРАВОТО НА РАЗГОВОРИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТНЕМАНО!

13901638_267869226929671_614911180_o

ПСР засилвайки своите репресии срещу народа, засили и своеволията, отнемането на права, изолационните практики и мъченията в затворите!

Интернирането на полит. затворници е целенасочена политика, задълбочаваща изолацията упражнявана върху тях. Някои затворници биват интернирани по 5 пъти само в рамките на един месец. Процедурата по интерниране започва, без да бъде предварително уведомен полит. затворникът, който ще бъде интерниран. Ето как най-често протича тази процедура.

Рано сутринта без да му дават, каквито и да било обяснения десетима надзиратели нахлуват в килията на полит. затворника и влачейки, и биейки го те го хвърлят в бронирания камион на съдебна охрана. Единствените думи които надзиратели казват на революционера е: „тръгваш си“ и толкова. Докато полит. затворникът чака в тясната клетка(килия) на камиона, чиято площ е едва 1м2 вещите му биват натъпквани на бързо в един чувал за смет и му биват подхвърляни като на куче. По време на продължаващото с часове, и изпълнено с мъчения пътуване, на полит. затворника не му бива давана дори чаша вода, на всичкото отгоре вентилационните люкове на камиона биват държани плътно затворени.

След дългите часове на път, като по в някои случаи става въпрос за близо 24-часово пътуване, най накрая полит. затворникът пристига в новия затвор където бива интерниран. Докато не пристигне в затвора, полит. затворникът не знае за къде пътува. При пристигането си в новият затвор, революционерът бива подлаган на нови мъчения, под претекста за обискиране, като след това бива хвърлен в килията.

Интернирането не е мъчение само за полит. затворниците, но и за техните семейства. Построявайки изолационните затвори в покрайнините на градовете, държавата целеше да попречи на семействата и близките на полит. затворниците да ходят на свижданията, но тези нейни планове се провалиха. Сега с интернирането на революционерите държавата буквално ги отвлича от техните близки. Отиването на свиждане на интернираният в друг град полит. затворник се превръща в истинско мъчение за техните семейства и приятели, което продължава два дни.

ПСР, която затрудни максимално, предаването на изпратените от близките на полит. затворниците дрехи, санитарни принадлежности, книги, пари и т.н, сега забрани на полит. затворниците да си предават един на друг тези вещи и материали. След това бе забранено да бъдат депозирани, каквито и да било вещи от трети лица, които не са от семейството и близките на полит. затворника. Към настоящият момент, много от затворите са забранили оставянето на вещи за предoставяне на полит. затворниците от трети лица.

Семействата и близките на някои полит. затворници вече не са между живите, някои не се срещат със семействата си, а близките на повечето от тях живеят в отдалечени краища на страната. Някои семейства успяват да отидат на свиждане едва веднъж в месеца. А на тези свиждания повечето затвори отказват да приемат вещи, които да бъдат предадени на революционерите. А какво ще правят тези полит. затворници, семействата на които поради материалното си положение не могат да им оставят пари? Ако нямате пари, в затвора вие нито може да изпратите писмо, нито да изперете дрехите си, дори и един чай не може да изпиете.

Източник: Гласът на Борбата

Notes:

  1.  Затворите от тип F, представляват комплекси с повишено ниво на сигурност. Те се състоят от килии, които най-често са за 1 човек, като тяхната площ е не повече от 11 м2. . В някои затвори има килии и за по трима души, но те са по-малко в сравнение с тези за 1 човек. Чрез този тип затвори се цели човекът да бъде напълно изолиран от външната среда и откъснат от своето семейство и близки. Така държавата се стреми да накара революционерите да предадът своите идеали, обезличавайки ги в тези своеобразни конц. лагери. 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*