От Франция до Европа: транснационална социална стачка!

Призив за участие в международната среща на тема „Транснационална Стачка“ в Париж, 21-23 октомври

556140a8-002a-4120-b03b-67d822c55714

Това, което се случва във Франция надхвърля френските граници. Докато предложения законопроект за труда ясно потвърждава, че прекаризацията е най-малкото общоевропейски въпрос, то борбата срещу «Трудовия Закон и света, който той символизира» ни вдъхновява към организацията на масова социална стачка. Повече от всякога, днес въпросът е как да пренесем тази борба и бунт в транснационален мащаб.

Тази стъпка е необходима и неизбежна.  «Трудовия Закон» е само фрагмент от по-широк проект, целящ навсякъде лишаването на милиони хора от възможността, да се съпротивляват срещу едно настояще и бъдеще базирани на експлоатация. Пакетът със строги икономии наложен на Гърция, Трудовия Закон в Италия, Харц IV в Германия, „Loi Peeters“ в Белгия са само няколко примера, които ясно следват една и съща посока: намаляване на заплатите и благосъстоянието, финансиализация на пенсионните доходи, създаване на мигрантска работната сила от хора принудени да работят при всякакви условия и заплащане, само за да получат разрешение за пребиваване и да изплатят «дълга» на политиките на гостоприемство, както и създаване на работна сила за еднократна употреба оставена на милостта на работодателите упълномощени с деспотична власт от Държавата. Дори решението на Великобритания да напусне ЕС ще се отрази, както на работниците в Обединеното кралство, така и на тези в цяла Европа. Националните политики вече просто не са на национално равнище. Нарастващата мобилност на труда и транснационалната организация на производството правят всеки град, държава и работно място обект на транснационалната динамика. Прекаризацията се отнася за всички поколения и сектори, тя е общо условие захранвано от различия и йерархии, които пресичат и произвеждат граници.

Срещу конвергенцията на европейските трудови политики, срещу илюзията, че повторната национализация на политическите инициативи и политиките срещу имигрантите са отговорът срещу капитализма и неолиберализма, ние трябва да изградим една транснационална конвергенция на борбите. Масивната социална стачка, случваща се във Франция, ни показа пътя. Стачките във всеки сектор на производството и услугите са съчетани с масивна мобилизация в мегаполиса. В стачките участват също и прекарийните работници, които не са представени от синдикатите, и които също успяха да прекъснат, както производството на стойност, така и реализирането на печалби. През последните години, в Европа текат множество експерименти в тази посока – стачките на мигрантския труд, стачките в логистичния сектор и по веригите на производство и сектора на грижите бяха доведени до масово измерение във Франция. Логиката на солидарността и разделението между борбите вътре и извън работните места бяха преодолени с помощта на общата политическа цел. Изискванията за повече демокрация, за справедливост и социални права, както и тези срещу полицейските репресии намериха в опозицията към деспотизма на наемния труд една обща точка на сближаване и политически приоритет. Сега е време да придвижим това движение една стъпка напред, като знаем, че борбата срещу прекаризацията не приключва с опозицията срещу националните законодателства.

След бунтовното послание, което достигна до всички краища на Европа след първото събрание в Париж, Платформата за Транснационална Социална Стачка кани работници, активисти, синдикалисти и европейски движения, да се срещнем отново в Париж от 21-ви до 23-ти октомври, където до обсъдим как социалната стачката във Франция може да проправи път за едно транснационално въстание на живия труд срещу прекаризацията. Ние трябва да консолидираме едно общо пространство на конвергенция и организация, където перкарийните работници, мигрантите и индустриалните работници могат да се разпознаят, където различните условия на трудова несигурност могат да се срещнат и противопоставят, където да изградим общ дискурс, който може да се превърне в отправна точка за милиони хора, които ежедневно и все по-често отхвърлят експлоатацията и несигурността в Европа и извън нея. За да се възползваме от транснационалния потенциал на текущата мобилизация ние трябва да донесем Европа във Франция, така че Франция да може да бъде внесена в Европа и дори по-далеч, създавайки пространство за транснационален ден за действия и стачки, от където можем да направим крачка напред за организирането на въстанието на живия труд в Европа и извън нея.

Le-Havre-TSS-red-final

Платформа за Транснационална Социална Стачка

Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

2 коментара

Trackback / Pingback

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*