Анархисткият колектив „Рубикон“: Пътници и работници се обединяват за безплатен обществен транспорт (Гърция)

5d04c405bbd0fca92325c342945d255d

В класовата война ние сме изправени пред един сериозен проблем: тези, с които се сблъскваме и които се опитват да ни смачкат, да запазят експлоатацията и да ни лишат от правата ни, рядко са същите, които са моралните подбудители или извършители на тази експлоатация и потисничество. Ние обикновено сме изправени срещу обикновени хора, които са членове на собствената ни социална класа. Не висшата класа ни напада по време на протест, не са лидерите на фашистката партия, които пречат на децата-бежанци да се регистрират в местното училище, не е министърът на транспорта този, който ви хваща без билет в метрото. Това са ниско платени служители, хора, които в най-добрия случай се самозалъгват, че „просто изпълняват заповеди“ или, че „правят правилното нещо“, докато в най-лошия случай те са верни пазители на тези, на които служат и са склонни да проявяват арогантността и омразата на еничари.

Има изобилие от инциденти, които илюстрират как действията на контрольорите достигат и надминават официалните им репресивни правомощия. Нека само си спомним случая на 19-годишния Танасис Канаотис, който беше убит заради това, че се возеше без билет, или по-новия инцидент в Солун, където младо момиче беше брутално малтретирано от контрольорите.

Ние знаем контра-позицията: „Как транспорта ще оцелее, ако никой не плаща билети“ – довод, който е бил използван като реакция срещу всяка социална борба с всеки аспект на държавата, независимо от идеологията и знамето.

Не само за анархистите, но за всеки със социална съвест, в едно общество, където общото производство на богатство многократно надхвърля съществуващите нужди, редица стоки и услуги трябва да бъдат достъпни за всички: храна, здравеопазване, образование, комуникации, сигурност за пенсионери и хора с увреждания, както и транспорт. За нас е неприемливо основният транспорт да функционира на базата на критериите на частния интерес и печалбата. Неразбираемо е младо момче, чиито родители не могат да си позволят да му дадат джобни пари, или една стара дама с мизерна пенсия, или дори работещ човек, който не може да си позволи да си плати тока, да са принудени да използват транспорта като бегълци – винаги в търсене на изход в случай на поява на контрольори. Тъй като произвежданото богатство надхвърля нуждите на обществото, но споделеното богатство не стига за да бъдат покрити тези нужди (и това е една от основните причини за някой да стане анархист) нашият отговор е, че основния транспорт трябва да бъде свободен за всички. Как ще сложите ръцете си върху богатството на капиталистите и държавата е ваш проблем. Нашият призив към бедните, тези, които преживяват чрез собствения си труд, а не с труда на други е аналогичен. Ако управляващите отказват да направят всичко възможно да се осигури безплатен транспорт, ние сме готови да помогнем.

32Ние символично превзехме офисите на Организацията на инспекторите на Министерството на транспорта разположена на площад Синтагма, за да предадем гореспоменатите съобщения, както и още едно: всеки път, когато попаднете на „ранено животно“, което не може да си позволи да получи билет за € 1,40, вие решавате дали да го третирате като престъпник, крадец … като някой, който заслужава да бъде глобен.

Тъй като вие също сте на дъното на социалната стълбица, вие много добре знаете че нещата не стоят по този начин. Вие сте добре запознати с работата, която трябва да се извърши за € 1,40, и колко са тези, които не могат да си позволят да плащат за билет и какво им причинява глобата, която е 6 пъти цената на билета. Да, това са заповедите, но вие не сте роботи.

Призоваваме ви да откажете да играете тази роля, да откажете да отговаряте на изискванията на тази работа и да позволите на „престъпниците“, които са бедни, да им се размине. Толкова е просто.

Ние призоваваме и останалите работници и транспортни синдикати да заемат позиция по този въпрос. Призоваваме ги да застанат на страната на пътниците и да се включат активно в борбата за свободен транспорт за всички.

Призоваваме пътниците да покажат солидарност, като дават билета си на друго лице, след като достигнат дестинацията си, да се намесват всеки път, когато контрольори нанасят побой над друг пътник и да информират другите, когато инспекторите се появяват в транспортното средство.

Малка част от хората доминират мнозинството защото тези, които принадлежат към мнозинството правят активен избор (а не са просто принудени) да подкрепят програмата на малцинството.

Всеки е изправен пред свободен избор дали да се присъедини към работниците или да продължи да служи на интересите на държавата и капитала. Всички, които изберат да се присъединят към държавата или капитала просто упражняват своето право. Ако те изберат да си изкарват прехраната чрез издаване на глоби срещу хора от своята социална класа и да вземат процент от събраните пари, това е тяхно право.

Но те не трябва да се оплакват от сериозните последствия, които този анти-социален избор носи със себе си.

Анархистки колектив „Рубикон“

Послепис: Ние наскоро чухме един аргумент от управляващата левица – „ако не успеем да запазим обществения транспорт има опасност от приватизация“.  Това е дързостта на държавата, сводничка на публичния сектор, която отправя заплахи и действа като търговец на крадени стоки, който се опитва да сключи сделка. Но дързостта е нещо, с което сме свикнали. Приватизацията на средствата за транспорт е искане, спуснато от ЕС и МВФ, което става все по-императивно като  част от неолибералната програма, която въпреки „болката“ на управляващата левица, е следвана лоялно.

Приватизацията на транспорта ще бъде причина за война. Оставете глупавите манипулации за „липсващите печалби“ на хранениците и ги пратете да кажат на Кириакос Мицотакис (лидер на десницата) да пита баща си за това какво се случи преди години, когато те отново се опитаха да приватизират обществения транспорт. Край на историята.

Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*