Идеите на анархистите от Първия Интернационал

20141004_rabochee_dvizhenie

Анархизмът отхвърля и двете – индивидуализъм и държавен колективизъм, тъй като и двете потискат свободата на личността. В едно анархистко общество, пълното развитие на индивида, ще зависи от колективно осигуряване на необходимите средства и от пълно социално и икономическо равенство. Въпреки това, развитието на колективното общество зависи от това доколко отделния човек е в състояние да участва в него напълно и равнопоставено, с цел достигане на пълния си потенциал. Без индивидуалната свобода, социалното равенство е недостижимо, а без социално равенство, не може да има индивидуална свобода.

На мястото на все-силната държава, която налага власт от горе, анархистите от Първия Интернационал разработиха идеята за едно общество, регулирано от естествените закони, „съставени от обичаи, традиции и морални норми, придобити и разширени през вековете в хода и практиката на всекидневния живот „. Под „естествено“, те не разбират, че обществото, или хора, естествено, по природа са „добри“. Те твърдят, у всеки един индивид съжителстват огромно разнообразие от качества и зависи от обществото, кои от тях ще бъдат проявени в най-силна степен. Както Бакунин се изразява: „Един човек, роден в едно общество на брутално насилие има тенденция да се превърне в звяр; роден в едно общество на крадци, той има тенденция да стане крадец „.  От друга страна, „Естеството“ на обществото зависи от материалните, интелектуални и етични нива на своите членове.

bakuninМихаил Бакунин

Затова Анархизмът разгледа  връзката между обществото и индивида като симбиоза, взаимност. Анархистите търсят форма на общество, което непрекъснато създава и подобрява условията за всеки индивид да достигне пълния си потенциал. Достигайки до пълния си потенциал, той ще  разшири сумата на човешкото познание, което на свой ред пък води до разширяване на възможностите на отделния индивид.

Алианса на анархистите в рамките на първия Интернационал твърди: „Децата от двата пола трябва, от раждането, да бъдат снабдени с еднакви средства и възможности за тяхното пълно развитие, т.е. подкрепата, възпитанието и образованието на всички нива на науката, промишлеността и изкуството. Защото ние сме убедени, че съчетано със социалното равенство, това ще доведе до увеличение на естествената свобода на индивидите и ще  доведе до премахването на редица изкуствено наложени неравенства – историческия източник на несправедливата социална организация „.

Анархистите смятат, че само в едно общество, което осигурява максимално индивидуално развитие, би могло да се осигури социално равенство.

За анархистите началния момент, от който могат да бъдат създадени условия на равнопоставеност е свалянето на капитализма. От самото начало на революцията, обществото трябва да се движи от демократични принципи с цел търсене на социално равенство. Те твърдят, че вместо революцията да води към държавен контрол въз основа на неравенството, работниците трябва сами да поемат практическото функциониране на обществото. Работниците трябва:

„..да превземат всички инструменти за производство, както и всички сгради и фабрики, да се въоръжат и да се организират в регионални секции, съставени от всички групи според местоживеене – улица, квартал. Тези федерално организирани секции след това трябва да се свържат, за да образуват обединена комуна. „

Анархистическа организация

Анархистите настояват за организация на квартално, градско, регионално, национално и международно ниво. Всяка от тях трябва да запази в максимална степен своята местна автономия, като така се гарантира демокрацията и равенството. Решенията, които засягат само тези от квартала ще бъдат взети на нивото на квартала; решения, засягащи регионалното ниво ще се осъществяват на регионално ниво и така нататък, от долу нагоре. Основен демократичен градивен елемент ще бъдат срещите между хората, събиращи се заедно, за да намерят решения за своите желания и нужди.

Освен на териториален принцип, анархисти също призовават за организация на базата на промишлеността и афинтентни групи. Работниците, например в железопътния сектор, ще се срещат непосредствено на работното място за да решават как най-добре да управляват това работно място. Те ще се срещат с пътническите организации за да решават заедно какво обслужване е необходимо. Те ще се срещат и с железопътните работници от близките гари за да координират предоставянето на местните услуги, както и с железопътните работници на регионално, национално и международно ниво за да координират обслужването на национално и международно ниво. Те също така ще се срещат и с работници от други сектори, както и с пътниците за да координират заедно една интегрирана местна, регионална, национална и международна транспортна система.

Обществото, за което говорят анархистите е силно плуралистично. Хората ще се организират в безброй различни организации за да се погрижат за своите емоционални, физически и интелектуални потребности. Това ще бъде едно общество, в което „безкрайните потребности на човека ще бъдат отразени в съответното многообразие от различни организации“.

Въпреки това, докато тяхната гледна точка за свободното общество е доста обширна, те не са толкова наивни, че да мислят, че то ще се появи за една нощ. Истинско равенство на базата на свободно и равнопоставено асоцииране няма да дойде лесно. Техният аргумент е троен; че борбата за едно ново общество трябва да започне незабавно; че тя трябва да се разгърне в рамките на съществуващото общество; че формата и методите на организациите на работниците трябва да отразяват обществото, което се надяват да изградят след революцията. Чрез изграждането на организации базирани на анархистки принципи, хората ще създадат, в рамките на черупката на старото общество, структурата на новия социален ред. Ето защо синдикатите и местните организации предлагани от анархистите са много повече от обикновени инструменти за борба. Те са средствата, чрез които работниците ще се образоват и ще се научат да развиват демократични структури и методи. Те ще развият една демократична култура основана на егалитарни принципи и така ще могат да я използват като основа, върху която да се създаде и управлява новото общество.

Затова анархистите твърдят, че Интернационала трябва да се състои от икономически организации (синдикати) и да работи по един начин, който отразява формата на бъдещото общество, което се надяваме да построим. Интернационалът тогава ще бъде в състояние да събере и организира масата от хора и да помогне за образоването на работниците чрез свързване на всекидневната борба с по-широката революционна борба.

Пряко действие

Именно през този период, периода на Първия Интернационал, прякото действие се превръща в ключово понятие, което отделя анархизма от всички други движения.

Рудолф Рокер пише през 1936г.:

„Пряко действие за анархо-синдикалистите означава всеки метод за незабавна война срещу икономическите и политически потисници. Сред основните са: стачката във всичките и градации – от обикновената борба за повишение на заплатата до Генералната Стачка; бойкотът; саботажът в безбройните му форми; анти-милитаристичната пропаганда и в специфични случаи …… въоръжена съпротива на хората за защита на живота и свободата. „

rudolf-rockerРудолф Рокер

Рокер пише това много години след Първия Интернационал, но това определение съвпада с тълкуването на анархистите от онова време. В действителност, то остава силно актуално и днес, въпреки че сега могат да се добавят много повече тактики.

От „История на синдикализма“.

Етикети: 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*