Организационна платформа на Всеобщия съюз на анархистите

Група на руските анархисти зад граница,
Секретар на групата П. Аршинов
20 юни 1926 година

220px-portrait_de_piotr_archinov

 

 

 

 

 

 

 

 

 

УВОД

Анархисти!

Знаменателен е фактът, че независимо от силата, сериозния и безспорен характер на идеите на анархизма, независимо от правотата и целостта на анархистките позиции в социалната революция, независимо от героизма и неизброимите жертви, дадени от анархистите в борбата за анархисткия комунизъм – независимо от всичко това, анархисткото движение винаги е било слабо и в историята на борбите на работническата класа в повечето случаи остава незначителен факт – епизод, а не фактор.

Това противоречие между сериозния и безспорен характер на анархистките идеи и жалкото състояние на анархисткото движение има ред причини, от които най-голямата и основна такава е липсата на организационни начала и организационни отношения в анархисткия свят.

Анархисткото движение във всички страни се задоволява с местни организации, които живеят с противоречива идеология и тактика, нямат перспективи за утрешния ден и приемственост в работата и обикновено изчезват почти безследно.

Това състояние на редиците на революционния анархизъм като цяло можем да назовем с едно име – обща хронична неорганизираност. Тази неорганизираност като жълта треска се е впила в организма на анархисткото движение и ни мори десетилетия наред.

Несъмнено е обаче и това, че самата неорганизираност се корени в някои израждания от идеологически характер – в извратените представи за личното начало в анархизма, в неговото отъждествяване с безотговорността. Любителите на самоуправлението заради личното удоволствие упорито защитават хаотичното състояние на анархисткото движение и в защита на това състояние се позовават на непоклатимите принципи на анархизма и на учителите.

Обаче и непоклатимите принципи, и учителите говорят точно обратното.

Разпиляването е чакалнята на смъртта; сплотеността е залог за живот и развитие. Този закон на социалната борба важи еднакво както за класите, така и за партиите.

Анархизмът не е красива представа, кабинетни размишления на някой философ, а социално движение на трудовите маси и по тази единствена причина той е длъжен да обедини своите сили в една обща, постоянно действаща организация, тъй като това се налага от действителността и стратегията на социално-класовата борба.

Убедени сме – пише Кропоткин, – че образуването на анархистка партия в Русия не само няма да навреди на общото революционно дело, но и във висша степен е желателно и полезно.
(Предговор към „Парижката комуна на Бакунин“, 1892)

Бакунин също никога не е възразявал против общата анархистка организация. Точно обратното, неговите организационни стремежи и дейност в първия работнически Интернационал дават всички основания да виждаме в негово лице активен радетел именно за такава организация.

Изобщо почти всички активни работници на анархизма са се борили против работата „на парче“ и са мислели за цялостната спойка на целите и тактиката на анархисткото движение.

Необходимостта от обща организация най-видимо и силно се прояви в годините на Руската революция от 1917. Именно в процеса на тази революция анархисткото движение беше достигнало крайна степен на раздробеност и объркване. Липсата на обща организация тласна мнозина работници на анархизма към болшевиките, а мнозина други държи в състояние на пасивност, като пречи на техните понякога огромни сили да се изявят.

Жизнено ни е необходима организация, която, обединявайки мнозинството от участниците в анархисткото движение, да установи обща тактическа и политическа линия в анархизма и да стане направляваща за цялото движение.

Време е анархизмът да се измъкне от дупката на неорганизираността, да избяга от безкрайните колебания по най-важните въпроси на теорията и тактиката и да застане на пътя на ясно осъзнатата цел и организираната колективна практика.

Не е достатъчно обаче само да се констатира жизнената необходимост от такава организация. Необходимо е и да се посочи методът за нейното създаване.

Ние отхвърляме като теоретически и практически несъстоятелна мисълта за създаване на организация по рецептата за „синтеза“, т. е. организация от поддръжници на различни течения в анархизма. Включвайки в себе си разнородни теоретически и практически елементи, такава организация не представлява нищо повече от механичен сбор от лица, гледащи по различен начин на всички въпроси на анархисткото движение, и при първото изпитание на живота неминуемо се разпада.

Методът на анархосиндикализма не решава организационния проблем на анархизма, тъй като анархосиндикализмът изобщо не поставя на първо място този проблем, а се занимава основно с идеята за своето проникване и укрепване в работническите среди. При липсата на обща анархистка организация обаче, малко може да се направи в работническите среди, дори да се закрепиш в една или друга степен сред тях.

Единственият метод, който води до решаването на общоорганизационния проблем, виждаме в събирането на активните работници на анархизма върху основата на определени идеологически, тактически и организационни положения, т. е. на почвата на повече или по-малко завършена еднородна програма.

Изработката на такава програма е една от главните задачи, възложени на анархистите от социалната борба през последните десетилетия. И на тази задача Групата на руските анархисти зад граница посвети значителна част от своите усилия.

Тук публикуваната „Организационна платформа“ е сама по себе си рамка, скелет на такава програма и трябва да послужи като първа стъпка към обединяването на анархистките сили в един активен, дееспособен революционен анархистки колектив – във Всеобщ съюз на анархистите.

Ние не се заблуждаваме за едни или други недостатъци на платформата. Както във всяка нова практическа, но същевременно отговорна стъпка, платформата несъмнено има недостатъци. Възможно е редица съществени въпроси да не влизат в платформата; редица въпроси да не са достатъчно добре разработени, а други пък обратно – да са твърде подробни или повтарящи се. Всичко това е възможно. Но не това е важното. Важно е да се положат основите на обща организация, а това в необходимата степен се достига с изработената платформа. Работа на общия колектив – Всеобщия анархистки съюз – е после тази платформа да се разшири, задълбочи, да се превърне тя в завършена програма на цялото анархистко движение.

Ние не се заблуждаваме и за нещо друго.

Предполагаме, че твърде много представители на така наречения индивидуализъм и хаотичен анархизъм с пяна на уста ще се нахвърлят върху нас и ще ни обвинят в нарушаване на анархистките принципи. Знаем обаче, че под „анархистки принципи“ индивидуалистичният и хаотичен елемент разбира онази разпасаност и безотговорност, които нанесоха на нашето движение почти неизлечими рани и срещу които ние се борим с всички сили и страст. Затова спокойно можем да оставим настрана атаките от този лагер.

Нашите надежди възлагаме на други – на онези, останали верни на анархизма работници, които са изстрадали трагедията на анархисткото движение и мъчително търсят изход.

И също така възлагаме големи надежди на анархистката младеж, която, родена от полъха на руската революция, внезапно се озова в кръг от конструктивни проблеми и затова неизбежно ще има нужда от осъществяването на организационните и градивните начала в анархизма.

Призоваваме всички руски анархистки организации, пръснати по различни страни на света и отделните работници на анархизма да се сплотят в един революционен колектив върху обща организационна платформа.

Нека тази платформа да бъде революционна парола и сборен пункт за всички работници на руското анархистко движение и да постави началото на Всеобщия съюз на анархистите.

Да живее организираното анархистко движение!

Да живее Всеобщия анархистки съюз!

Да живее социалната революция на трудещите се по света!

ОБЩА ЧАСТ

І. КЛАСОВАТА БОРБА, НЕЙНАТА РОЛЯ И ЗНАЧЕНИЕ

Единно човечество няма.
Има човечество на класите –
роби и господари.

Както всички предшестващи го общества, днешното буржоазно-капиталистическо общество не е единно. То е разделено на два лагера, които рязко се различават един от друг по своето социално положение и по своите социални функции: на пролетариат в широкия смисъл на думата и на буржоазия.

Участта на пролетариата векове наред е да носи бремето на тежкия физически труд, плодовете на който обаче не отиват при него, а при друга привилегирована класа, която притежава собствеността, властта и произведенията на духовната култура (науката, образованието, изкуството) – буржоазията.

Социалното поробване и експлоатация на трудовите маси представлява основата, на която се крепи съвременното общество и без която то не може да съществува.

Този факт породи продължилата векове наред класова борба, която се проявява или явно и стихийно, или незабележимо и тихо, и в основата си е насочена към превръщането на съвременното общество в общество, отговарящо на нуждите, потребностите и понятията за справедливост на трудещите се.

Цялата човешка история в социалната област е непрекъсната верига от борби на трудовите маси за техните права, свобода и по-добър живот. Тази класова борба в историята на човешките общества винаги е била онзи основен фактор, който определя формата и строежа на тези общества.

Социално-политическият строй на всяка страна е преди всичко резултат от класовата борба. Неговата структура е показател за това на какъв етап и в какво състояние е спряла и се намира понастоящем класовата борба. Най-малката промяна в хода на класовата борба, в съотношението на борещите се класови сили незабавно води до промени в тъканта и структурата на класовите общества.

Това е всеобщото и универсално значение на класовата борба в живота на класовите общества.

ІІ. НЕОБХОДИМОСТ ОТ НАСИЛСТВЕНА СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ

В основата на съвременното общество стои принципът за насилственото поробване и насилствената експлоатация на масите. Всички области на това общество – икономиката, политиката, обществените отношения – се крепят на класовото насилие, служебните органи на което са властта, полицията, армията, съдът. Всичко в това общество, като се започне от отделната фабрика и се завърши с цялата държавна система, представлява крепост на капитала, в която нито за миг не изпускат трудещите се от очи и в която винаги има на разположение сили, служещи за пресичане на всяко движение на трудещите се, което застрашава в някаква степен устоите или даже спокойствието на съвременния строй.

Едновременно с това системата на днешното общество автоматично държи трудовите маси в състояние на невежество и умствен застой; насилствено възпрепятства тяхното духовно и културно издигане, за да може по-лесно да се справя с тях.

Прогресът на съвременното общество – техническото развитие на капитала, усъвършенстването на неговата политическа система чрез укрепване на силите на господстващата класа – прави по-трудна борбата с него и отдалечава решителния миг на освобождаването на труда.

Анализът на съвременното общество показва, че друг път освен пътя на насилствената социална революция за превръщането на капиталистическото общество в общество на свободни трудещи се няма.

ІІІ. АНАРХИЗЪМ И АНАРХИСТКИ КОМУНИЗЪМ

Класовата борба, създавана от неволите и вековните стремежи на трудещите се към свободата, роди в средите на угнетените идеята на анархизма – идеята за пълното отричане на класовата и държавна система на съжителстване и замяната на последната със свободно, бездържавно общество на самоуправляващи се труженици.

Така израсна анархизмът – не от абстрактните размишления на учения или философа, а от онази борба, която трудещите се водят пряко с капитала, от техните нужди и потребности, от тяхната психология, от техните стремежи към свобода и равенство, с които живеят трудовите маси, особено в най-добрите и героични времена на своя живот и борба.

Изтъкнатите мислители на анархизма – Бакунин, Кропоткин и др. – не са създавали идеята за анархизма, а са я намирали у масите. Със силата на своята мисъл и своите познания те само са помагали тя да се изяви и разпространи.

Анархизмът не е резултат от индивидуално творчество и не е предмет на индивидуални упражнения.

Но и точно по същия начин анархизмът не е в каквато и да било степен резултат от общочовешки стремежи. Единно човечество няма. Всеки опит да се направи анархизмът принадлежност на цялото човечество в сегашния му вид, да му се натресе общочовешки характер, е историческа и социална лъжа, която неизбежно ще доведе до оправдание на съвременния строй и нова експлоатация.

Анархизмът е общочовешки единствено в смисъл, че идеалите на трудовите маси оздравяват живота на всички хора и че съдбата на днешното и бъдещото човечество е свързана със съдбата на поробения труд. Ако победят трудовите маси – ще се възроди цялото човечество. Ако не победят, по света по старому ще царуват насилието, експлоатацията, робството, гнетът.

Зараждането, разцветът и осъществяването на анархистките идеали се корени в живота на трудовите маси, в тяхната борба – те са неразривно свързани с общата им съдба.

Анархизмът се стреми към превръщането на съвременното буржоазно капиталистическо общество в такова общество, което би осигурило на трудещите се плодовете на техния труд, тяхната свобода, независимост, социално и политическо равенство. Това общество представлява анархисткият комунизъм. В него намират своя пълен израз не само обществената солидарност, но и идеята за свободната личност, като двете идеи се развиват в тясна взаимовръзка.

Анархисткият комунизъм счита, че единствен творец на всички обществени ценности е трудът – физически и умствен – и само на него принадлежи правото на ръководство на стопанския и обществен живот. Затова анархисткият комунизъм в никаква степен не оправдава и не допуска съществуването на нетрудови класи.

Ако тези класи се съхранят редом с анархисткия комунизъм, той не носи отговорност към тях. Само в случай, че нетрудовите класи решат да станат трудови и пожелаят да живеят в обществения строй на анархисткия комунизъм на общо основание – те ще заемат в него равностойно положение с останалите – т. е. положение на свободни членове на обществото, които се ползват с правата на това общество и носят общите отговорности.

Анархисткият комунизъм се стреми към премахването на всяка експлоатация и всяко насилие над личността и трудовите маси. За тази цел той изгражда такава икономическа и социална база, която ще съчетае в едно целия стопански и обществен живот на страната, ще осигури на всяка личност равнопоставено положение спрямо останалите и ще осигури максимални блага. Тази база е обобществяването на всички средства и оръдия за производство (промишленост, транспорт, земя, суровинни източници и пр.) и изграждане на органи на народното стопанство на основата на равенство и самоуправление на трудовите класи.

В рамките на това самоуправляващо се общество на трудещите се анархисткият комунизъм поставя принципа на равностойността и равноправието на всяка личност (не личност „изобщо“, не „мистическа личност“, не „личност идея“).

От принципа на равностойността и равноправието на личността, а също и от това, че ценността на труда на всяка отделна личност не може да се измери и оцени, произтича основният обществено-правен и икономически принцип на анархисткия комунизъм: „От всекиго според способностите, всекиму според потребностите.“

ІV. ОТРИЦАНИЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Демокрацията представлява сама по себе си една от формите на буржоазно-капиталистическото общество.

Основата на демокрацията е съхраняването на противоположните класи на съвременното общество – трудът и капиталът – и сътрудничеството на тези класи на основата на капиталистическата частна собственост. Израз на това сътрудничество са парламентът и еднонационалното представително правителство.

Формално демокрацията провъзгласява свободата на словото, печата, сдружаването, равенството на всички пред закона.

Всички тези свободи обаче имат определено условна същност: те се допускат дотолкова, доколкото не противоречат на интересите на господстващата класа, т. е. на буржоазията.

Демокрацията оставя неприкосновен принципа на частната капиталистическа собственост. Именно с това тя запазва правото на буржоазията да държи в ръцете си цялата икономика на страната, цялата преса, образование, наука, изкуство, което фактически прави буржоазията пълновластен господар на страната. Монополното положение на буржоазията в икономиката на страната позволява тя да установи своята пълна неограничена власт и в политическата сфера. И наистина парламентът, представителното правителство при демокрациите са изпълнителни органи на буржоазията.

По този начин демокрацията става един от видовете буржоазна диктатура, замаскирана с лъжливи формули за фиктивни политически свободи и демократични гаранции.

V. ОТРИЦАНИЕ НА ДЪРЖАВАТА И ВЛАСТТА

Идеолозите на буржоазията определят държавата като орган, регулиращ сложни социално-политически, граждански и обществени отношения между хората в съвременното общество и охраняващ правовия ред в това общество. Анархистите сме напълно съгласни с това определение, като добавяме само, че в основата на правовия ред на съвременното общество лежи поробването на огромното мнозинство от народа от едно нищожно малцинство и че именно на тази цел служи съвременната държава.

Държавата е организирано насилие на буржоазията над трудещите се и едновременно с това нейни изпълнителни органи.

Левите социалисти и сред тях по-конкретно болшевиките също считат буржоазната власт и буржоазната държава за слуги на капитала. Те обаче смятат, че властта и държавата в ръцете на социалистическите партии могат да бъдат мощно средство за делото за освобождението на пролетариата. Затова те са за социалистическа власт и пролетарска държава. При това част от тях са за завземане на властта по мирен, парламентарен начин (социалдемократите), друга част са за завземане на властта по революционен начин (комунисти, леви социал-революционери).

Анархизмът смята и двете положения за изначално погрешни, вредни за делото за освобождаването на труда.

Властта винаги е свързана с експлоатация и поробване на народните маси. Тя или израства от тази експлоатация, или се създава заради нея. Власт без насилие и експлоатация губи всяка основа под себе си.

Държавата и властта отнемат инициативата на масите, убиват духа на самостоятелност и възпитават у тях робска психология на подчинение, на чакане и надежда отгоре, от началството. Освобождаването на трудещите се е възможно само в процеса на непосредствена революционна борба на широките трудови маси и техните класови организации с капиталистическата система.

Завземането на властта от социалдемократическите партии по парламентарен път в рамките на съвременния строй няма да придвижи нито крачка напред делото за освобождаване на труда и това е защото фактическата сила, а това означава и фактическата власт ще остане у буржоазията, която държи в ръцете си цялата икономика и политика в страната. Ролята на социалистическата власт в този случай се свежда към реформи, към подобряване на същия този буржоазен строй (примерът на Макдоналд, социалдемократическите партии на Германия, Швеция, Белгия, достигнали до властта в рамките на капиталистическия строй).

Завземането на властта по реда на социален преврат и организацията на така наречената пролетарска държава също не могат да служат на делото за истинското освобождаване на труда. Държавата, първоначално построена уж за защита на революцията, неизбежно обрасва със специфични и свойствени само на нея потребности, след това става самоцел, изгражда около себе си социални привилегировани касти, на които се опира и насилствено подчинява масата на своите потребности и потребностите на привилегированите касти и по този начин възстановява основата на капиталистическата власт и капиталистическата държава – насилственото поробване и насилствената експлоатация на масите (пример е „работническо-селската“ държава на болшевиките).

VI. РОЛЯТА НА МАСИТЕ И РОЛЯТА НА АНАРХИСТИТЕ В СОЦИАЛНАТА БОРБА И СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Главните сили на социалния преврат са работническата класа в градовете, селяните и донякъде трудовата интелигенция.

Забележка: Трудовата интелигенция, макар да представлява сама по себе си, подобно на ратайския и градски пролетариат, поробена и експлоатирана класа, тя, въпреки това, благодарение на икономическите привилегии, които буржоазията предоставя на някои нейни части, е разслоена по-силно от работниците и селяните. Именно затова в първите дни на социалната революция активни дейци на революцията могат да се окажат само най-зле осигурените слоеве на интелигенцията.

Ролята на масите в социалната революция и в социалистическото строителство се различава по същество от онази, която им отреждат държавните партии. Докато болшевизмът и сродните му течения считат, че трудовите маси са носители само на революционно-разрушителни инстинкти и са неспособни на революционно-творческа дейност, поради което тази творческа дейност трябва да мине в ръцете на хората, съсредоточени в държавата или в ЦК на партията, анархистите, обратно, считат, че трудовата маса съдържа в себе си огромни творчески възможности и се стремят към премахването на преградите, които пречат на тяхното проявяване.

За главна преграда в това отношение анархизмът счита държавата, узурпираща всички права на масите и отнемаща им почти всички функции на обществения и стопански живот. Държавата трябва да отмре не някога си, някъде в бъдещото общество. Тя трябва да бъде разрушена от трудещите се в първия ден на тяхната победа и да не бъде възстановявана под никаква форма. Нейното място ще заеме система от федеративно обединени самоуправляващи се производствено-потребителски организации на трудещите се. Тази система изключва както организация на властта, така и диктатура на една или друга партия.

Руската революция от 1917 година набеляза именно такова направление на социално-освободителния процес, като създаде система от работнически и селски съвети и фабрично-заводски комитети. Печалната грешка от нейна страна обаче беше, че тя не ликвидира навреме държавната организация на властта – отначало властта на временното правителство, а след това – властта на болшевиките. Последните, възползвали се от доверието на работниците и селяните, реорганизираха буржоазната държава според обстоятелствата към момента и след това убиха с тази държава творението на революционните маси – свободният строй на съветите и фабрично-заводските комитети, който бележеше първите крачки на бездържавното строителство.

Дейността на анархистите се разделя на два периода – на предреволюционен и революционен период. И в единия, и в другия случай своята роля анархистите ще успеят да изпълнят само като организирана сила, знаеща точно както целите на своята борба, така и пътищата, водещи към осъществяването на тези цели.

В предреволюционния период основна задача на Всеобщия анархистки съюз е подготовката на работниците и селяните за социалния преврат.

Отричайки формалната (буржоазна) демокрация, отричайки властта и държавата, провъзгласявайки пълното освобождение на труда, анархизмът максимално изостря принципите на суровата класова борба, развива у масите революционно класово самосъзнание и революционна класова непримиримост.

Именно в духа на класовата непримиримост, антидемокрацията и антидържавността, в духа на идеалите на анархисткия комунизъм трябва да се води анархисткото възпитание на масите. Но само възпитание не е достатъчно. Необходима е и известна анархистка организираност на масите. За нейното осъществяване работата трябва да се провежда в две посоки – по линия на подбора и групирането на революционните работническо-селски сили на идейната основа на анархизма (идейни анархистки организации) и по линия на групирането на революционните работници и селяни на производствена и потребителска основа (революционни производствени организации на работниците и селяните, свободни работническо-селски кооперативи и др.).

Работническата класа и селяните, организирани на производствена и потребителска основа и проникнати от идеологията на революционния анархизъм, стават първични опорни точки на социалната революция и колкото повече анархистко съзнание и анархистка организираност бъдат внесени в техните среди днес, толкова повече анархистко направление, анархистка устойчивост и анархистко творчество ще проявят те в мига на революцията.

Що се отнася до работническата класа на Русия, след осемте години болшевишка диктатура, сковаваща естествените потребности на масите от самостоятелност и показваща по-добре от всяка друга истинската природа на всяка една власт, тя крие в себе си огромни възможности за създаване на масово анархистко и анархосиндикалистко движение. Организираните работници на анархизма трябва с всички свои сили незабавно да отговорят на тези потребности и възможности и да не им позволят да се изродят в меншевизъм.

Също така незабавно и пълно анархистите трябва да отдадат своите сили на организацията на бедните селяни, смазани от властта, търсещи изход и криещи в себе си огромни революционни възможности.

Ролята на анархистите в революционния период не може също така да се ограничи с голата проповед на лозунгите и идеите на анархизма.

Животът не е само арена за проповеди от едни или други хора, но в същата степен е и арена за борба, стратегии и стремежи на същите тези идеи към ръководство. Повече от всяка друга идея анархизмът е длъжен да се превърне в ръководна идея при социалната революция, тъй като само на основата на идеите на анархизма социалната революция ще стигне до пълното освобождаване на труда.

Ръководното положение на анархистките идеи в революцията едновременно с това означава идейно ръководство на събитията от анархистите. Това обаче не трябва да се бърка с политическото ръководство на държавническите партии, което в крайна сметка преминава в държавно ръководство.

Анархизмът не се стреми към завземане на политическата власт, към диктатура. Неговият основен стремеж е да помогне на масите да излязат на верния път на социалния преврат и социалистическото строителство. Но за масите не е достатъчно да застанат на пътя на социалната революция. Необходимо е също така да се удържи направлението на революцията и нейната цел – сриването на капиталистическото общество в името на обществото на свободните трудещи се. Както показа опита на руската революция от 1917, тази задача не е лека и то предимно поради многобройните партии, които се стремяха да обърнат движението в посока противоположна на социалната революция.

Макар масите в социалните движения да живеят с дълбоко анархистки тенденции и лозунги, тези лозунги и тенденции обаче са разпокъсани, не са свързани в определена система и затова нямат тази организирана ръководна идейна сила, която е необходима за съхраняването на анархисткото направление и анархистката цел в социалната революция. Тази идейна ръководна сила може да бъде единствено конкретно определен от масите идеен колектив. В такъв колектив ще бъдат организирани анархистките сили и организираното анархистко движение.

Идейните и практическите задължения на анархисткия колектив, т. е. на Всеобщия анархистки съюз по време на революцията са огромни.

Той ще трябва да проявява инициатива и пълно участие във всички области на социалната революция: в областта на направляването и характера на революцията, в областта на гражданската война и защитата на революцията, в областта на градивните задачи на революцията, при въпроса за новото производство, потребление, земята и пр.

По всички тези и множество други въпроси масата ще поиска от анархистите ясен и точен отговор. И когато анархистите излязат с идеята за анархистка революция и анархистки строй на обществото, те ще бъдат длъжни на всички тези въпроси да дадат точен отговор, да свържат решението на тези въпроси с общите идеи на анархизма и да отдадат всички свои сили на тяхното прилагане в живота.

В този случай Всеобщият анархистки съюз и анархисткото движение ще изпълнят своята цялостна идейна ръководна роля в социалната революция.

ПРЕХОДЕН ПЕРИОД

Под преходен период при социално-политическите партии се разбира определена фаза от живота на народа, характеризираща се с разрив със стария строй и установяване на нова икономическа и политическа система, която обаче все още не съдържа в себе си пълното освобождаване на трудещите се.

В този смисъл всички програми-минимум на социално-политическите партии, например демократичната програма на опортюнистичните социалисти или програмата на комунистите за „диктатура на пролетариата“ са по същество програми на преходния период.

Основна страна на тези програми-минимум е, че те, като считат за невъзможно към дадения момент пълното осъществяване на идеалите на трудещите се – тяхната независимост, свобода и равенство – запазват редица институции на капиталистическата система: принципа на държавната принуда, частната собственост върху средствата и оръдията за производство, наемничеството и много други – в зависимост от това за какви цели е пригодена една или друга програма на политическите партии.

Анархистите винаги са били принципни противници на подобни програми, считайки, че самото изграждане на преходни системи – принципите на експлоатация и принуда на масите, поддържани от тези системи, неизбежно ще доведат до поредното поробване.

Вместо политически програми-минимум анархистите винаги са отстоявали само социалната революция, лишаваща капиталистическата класа от политически и икономически привилегии и предаваща средствата и оръдията за производство и всички функции на обществено-стопанския живот в ръцете на трудещите се.

И до ден днешен анархистите отстояват тази позиция.

Идеята за преходния период, според която в резултат на социалната революция би трябвало да се формира не анархистко общество, а някакъв „хикс“, носещ в себе си елементи и отживелици на старата капиталистическа система, е противоанархична в същината си. Тя крие в себе си заплахата от укрепване и развиване на тези елементи до първоначалните им размери и ще обърне хода на събитията в противоположна посока.

Ярък пример за това е установеният от болшевиките в Русия режим на „диктатура на пролетариата“, който по убежденията на болшевиките би трябвало да бъде единствено преходна стъпка към пълния комунизъм, но който на практика доведе до възстановяването на класовото общество, на дъното на което отново се оказаха работниците и най-бедните селяни.

Центърът на тежестта в работата за изграждане на анархисткото общество не е в това на всеки индивид от първия ден на революцията да се предостави неограничена свобода да удовлетворява своите потребности, а в това да се завземе социалната база на това общество и да се установят принципите на отношенията между хората. Въпросът за по-голямото или по-малко материално обезпечаване не е принципен, а технически въпрос.

Основният принцип, по който ще бъде изградено новото общество, който ще представлява съдържанието на това общество и който по никакъв начин не следва да се орязва, е в равенството на отношенията, в свободата и независимостта на трудещите се. Именно този принцип е основното начално изискване на масите, само в името на което те биха се вдигнали на социална революция.

Едно от двете: или социалната революция ще завърши с поражение на трудещите се – в този случай ще трябва отново да се готвим за борба – и ново настъпление на капиталистическата система, или тя ще доведе до победата на трудещите се – тогава последните, овладявайки позициите на самоуправлението – земята, производството, обществените функции – ще пристъпят към изграждането на свободното общество.

Това ще бъде и началото на изграждането на анархисткото общество, което, веднъж започнало, ще продължи непрекъснато напред, като укрепва и се усъвършенства.

Овладяването от страна на трудещите се на производствените и обществени функции ще прокара по този начин рязка граница между епохата на държавността и епохата на бездържавността.

Анархизмът, за да стане знаме на борещите се маси и на социално-революционната епоха, не трябва да крие своите основни принципи, не трябва да приспособява своята програма към отживелиците на миналото, към опортюнистическите тенденции на преходните системи и периоди, а напротив – максимално да ги развива и извисява.

АНАРХИЗЪМ И СИНДИКАЛИЗЪМ

Ние считаме противопоставянето на анархисткия комунизъм на синдикализма и обратно за съвършено изкуствено, лишено от всякакво основание и смисъл.

Понятията за комунизъм и синдикализъм се намират в две различни плоскости. Докато комунизмът, т. е. свободното общество на равнопоставени трудещи се, е цел на анархистката борба, синдикализмът, т. е. революционно-професионалното работническо движение е само една от формите на революционна класова борба.

Като обединява работниците на основата на производството, революционният синдикализъм, като всяко професионално движение, същевременно не е мироглед, отговарящ на всички сложни социално-политически въпроси на съвременната действителност. Върху него постоянно се отразяват идеологиите на отделните политически групировки, в зависимост от това коя от последните провежда най-интензивна работа в неговите редици.

От казаното дотук произтича нашето отношение към революционния синдикализъм. Без да предрешаваме тук въпроса за ролята на революционните синдикати на втория ден от революцията, т. е. дали те са организаторите на цялото ново производство или ще отстъпят тази роля на работническите съвети или фабрично-заводските комитети, ние считаме, че в революционния синдикализъм, като в една от формите на работническото революционно движение, анархистите трябва да се включат.

Само че в момента въпросът не е само в това дали анархистите да влизат в революционния синдикализъм, или да не влизат, колкото в това как и с каква цел следва да се влезе в него.

Ние считаме целия изминал период до наши дни, когато анархистите влизаха в движението на революционния синдикализъм като отделни работници и отделни проповедници като период на самодейността в отношението към работническото професионално движение.

Анархосиндикализмът, който се стреми да утвърди анархистката идеология в лявото крило на революционния синдикализъм по пътя на създаване на синдикати от анархистки тип, е крачка напред в това отношение, но въпреки това не преодолява самодейността. Работата по анархизирането на синдикалисткото движение анархосиндикализмът не поставя в задължителна връзка с организацията на анархистките сили извън това движение. Впрочем, единствено при наличието на такава връзка е възможно анархизирането на революционния синдикализъм и предотвратяването на опортюнистичните уклони в него.

Гледайки на революционния синдикализъм единствено като на професионално движение на трудещите се, което няма своя определена социално-политическа идеология – и следователно неспособно самостоятелно да разреши социалния проблем, – ние считаме, че задачата на анархистите в редиците на това движение е развиване на анархистката идеология в него, идейното ръководство на това движение с цел превръщането му в активна армия на социалната революция. Не бива да се забравя, че ако синдикализмът своевременно не получи опора в анархистката идеология, той, волю-неволю, ще се опре на идеологията на някоя държавна политическа партия.

Френският синдикализъм, който някога блестеше с анархистки лозунги и анархистка тактика, а след това попадна под влиянието на част от комунистите, а в по-голямата си част – на десните опортюнистически социалисти, е поразителен пример за това.

Задачата на анархистите в редиците на революционното професионално движение обаче може да бъде изпълнена единствено в случай, че тяхната работа там бъде най-тясно свързана и съгласувана с дейността на анархистката организация извън синдиката. С други думи, ние трябва да влизаме в революционното профсъюзно движение като организирана сила, отговорна за работата в синдикатите пред общата анархистка организация и под ръководството на тази организация.

Без да се ограничаваме до създаването на анархистки синдикати, ние трябва да се стремим идейно да въздействаме върху целия революционен синдикализъм във всичките му форми. (Промишлените работници по света (IWW), руските профсъюзи и др.) Това можем да постигнем, като пристъпим към задачата като строго организиран анархистки колектив и в никакъв случай като дребни самодейни групички, на всичкото отгоре нямащи организационни връзки и идейна съгласуваност помежду си.

Фабрично-заводските анархистки групи, работещи по създаването на анархистките синдикати, водещи борба в революционните синдикати за преобладаващата роля на анархистката идеология в синдикализма, за идейното им ръководство, водени в своята дейност от общата анархистка организация, към която принадлежат – в това е смисълът и формата на анархисткото отношение към революционния синдикализъм и сродните му революционни професионални движения.

КОНСТРУКТИВНА ЧАСТ

Проблемът за първия ден на социалната революция

Основната цел на борещия се труд е утвърждаването по революционен път на свободното, равноправно анархо-комунистическо общество, изградено на принципа: «от всекиго според силите, на всекиго според потребностите».

Това общество обаче в своя завършен вид няма да се създаде от само себе си по силата единствено на социалния преврат. Неговото осъществяване ще бъде повече или по-малко дълъг социално-революционен процес, направляван от организираните сили на победоносния труд по определен път.

Нашата задача днес е да посочим този път и да определим онези конкретни положителни задачи, които в самия първи ден на социалната революция ще застанат пред трудещите се и от правилното решение на които ще зависи съдбата на самата социална революция.

От само себе си се разбира, че изграждането на новото общество е възможно единствено след победата на трудещите се над съвременната буржоазно-капиталистическа система и нейните носители. Не бива да се пристъпва към изграждането на нова икономика и нови обществени отношения, ако не е сломена силата на държавата, охраняваща робския строй и ако работниците и селяните по революционен ред не са взели в ръцете си промишленото и земеделско стопанство на страната.

Именно затова най-първата задача на социалната революция ще бъде разрушаването на държавната машина на капиталистическото общество, лишаването на буржоазията и изобщо на всички социално-привилегировани елементи от власт и повсеместното утвърждаване на волята на въстаналия труд, изразена в основните принципи на социалната революция. Тази разрушително-бойна страна на революцията просто ще разчисти пътя за онези положителни задачи, които представляват смисъла и същността на социалната революция.

Тези задачи са следните:

а) Решаване в анархистки смисъл на въпроса за производството (промишлеността) на страната.
б) Решаване в същия смисъл на въпроса за земята.
в) Решаване на продоволствения въпрос.

ПРОИЗВОДСТВО

Като изхождаме от факта, че промишлеността на страната се е създавала с усилията на много поколения трудещи се и че отделните отрасли на промишлеността са най-тясно свързани помежду си, ние разглеждаме цялото съвременно производство като общ цех на производителите, който принадлежи на всички трудещи се и никому поотделно.

Производственият механизъм на страната е едно цяло и принадлежи на цялата работническа класа. Това положение определя характера и формата на новото производство. То също ще бъде едно цяло, общо в смисъл, че изделията, изработвани от производителите, ще принадлежат на всички. Тези изделия, независимо от коя категория са, ще представляват общ продоволствен фонд на трудещите се, от който всеки участник в новото производство ще получава всичко необходимо на равни начала с останалите.

Новото производство напълно ще унищожи наемничеството и експлоатацията под всякаква форма и ще утвърди на тяхно място принципа за другарско сътрудничество на работниците.

Тази междинна класа, която в сегашното капиталистическо общество се занимава с посреднически функции – търговия и пр., а също и буржоазията, трябва на равни начала с всички останали да влезе в новото производство. В противен случай те сами се поставят извън трудовото общество.

Стопани – били те под формата на частен собственик-предприемач или под формата на собственик-държава, каквато понастоящем е държавата на болшевиките, няма да има. Организаторските функции в новото производство ще минат към специално създадени от работещите маси органи на управление – работнически съвети, фабрично-заводски комитети или работнически фабрично-заводски управления. Тези органи, свързани помежду си в рамките на града, областта и по-нататък в цялата страна, ще образуват градски, областни и накрая всеобщи (федерални) органи за ръководство и управление на производството. Тъй като те ще бъдат избираеми от масата и ще се намират под неин постоянен контрол и въздействие, те ще се обновяват постоянно, като осъществяват идеята за истинско самоуправление на масата.

Цялостното производство, в което оръдията на производството и произведенията от него принадлежат на всички, което ще замени наемничеството с принципа на другарското сътрудничество и ще установи за всички производители равни права, ще бъде ръководено от избрани от масите органи на работническо управление – това е първата практическа стъпка по пътя към осъществяването на анархисткия комунизъм.

ПРОДОВОЛСТВИЕ

Продоволственият въпрос при революцията ще изникне като двояк проблем. Първо – принципът за конфискуване на продоволствието. Второ – принципът за неговото разпределение.

Що се касае до разпределението на продоволствието, решенията в тази област могат да бъдат набелязани само в най-общ вид, тъй като при решението на този въпрос голяма роля ще играе количеството налично продоволствие, принципът за целесъобразността и други.

Социалната революция, поела задачата за цялостна промяна на съвременния строй, едновременно с това поема задължението да се погрижи за жизнените потребности на всички хора. Изключение ще бъде онази част от нетрудещите се, която ще откаже да взима участие в новото производство по контрареволюционни съображения. Изобщо, с изключение на посочената категория лица, потребностите на цялото население на територията на социалната революция ще се задоволяват от общореволюционния продоволствен фонд. В случай, че продоволствието бъде в недостатъчни количества, то ще се разпределя по принципа на най-голямата нужда, т. е. първо между децата, болните и работещите селяни.

По-труден ще бъде проблемът с организацията на общореволюционния продоволствен фонд.

Вън от всякакво съмнение е, че в първите дни на революцията градовете няма да разполагат с необходимото за живота продоволствие. Едновременно с това недостигащото на градовете продоволствие ще се намира в изобилие у селяните.

За анархистите не може да има никакво съмнение за взаимоотношенията на трудовия град и трудовото село. Анархистите считат, че социалната революция може да се осъществи единствено със съвместните усилия на работниците и селяните. Следователно и решението на продоволствения въпрос при революцията е възможно само на основата на революционното сътрудничество на тези две трудови класи.

За да се установи това сътрудничество, градската работническа класа, поела производството в свои ръце, трябва незабавно да се погрижи за насъщните нужди на селото, като наред с предметите за всекидневна употреба достави на селото средства и оръдия за колективна обработка на земята. Колективната грижа на работниците за нуждите на селяните ще доведе до подобен отклик от страна на последните, т. е. колективно снабдяване на градовете с продуктите на селския труд и главно – с продоволствие.

Общите работническо-селски кооперативи ще бъдат първични органи за обслужване на продоволствените и селскостопански нужди на града и селото. Като придобиват в последствие по-широки и постоянни функции – доставянето на всичко необходимо за поддръжката и развитието на обществено-стопанския живот на работниците и селяните, тези кооперативи могат да се превърнат в постоянни органи за снабдяване на града и селото.

Решен по този начин, продоволственият въпрос ще позволи на градския пролетариат да създаде постоянен продоволствен фонд, което по един благотворен и решителен начин ще повлияе на съдбата на цялото ново производство.

ЗЕМЯТА

За главни революционно-съзидателни сили при решаването на поземления въпрос ние считаме трудовото, неексплоатиращо чужд труд селячество и ратайския пролетариат на селата. Тяхна задача ще бъде извършването на черното преразпределение на земята с цел установяване ползването и обработката на земята на комунистически начала.

Също както промишлеността, тази обработвана и култивирана от поколения трудещи се земя, е плод на усилията на тези трудещи се. Тя също принадлежи на целия трудов народ и никому поотделно. Като обща собственост на трудещите се, земята като цяло не може да бъде обект на покупко-продажба. Тя не може да бъде и отдавана под аренда от когото и да било на когото и да било и не може да служи като средство за експлоатация на чуждия труд.

Земята е един вид общонародна работилница, в която трудовият човек изработва средства за препитание. Но това е работилница от такъв род, че всеки работник (селянин) по силата на историческите условия е свикнал да върши своята работа самостоятелно и независимо от другите производители. Докато в промишлеността общинният (комунистически) метод на работа е насъщно необходим и единствено възможен, в земеделието той не е единствено възможен понастоящем. Мнозинството от селяните ползва индивидуален метод на стопанисване.

Затова с преминаването на земята и средствата за нейната обработка при селяните без възможност за нейната продажба и отдаване под аренда, въпросът за формите за нейното ползване и обработка (комунално или семейно) няма да има изведнъж такова общо и окончателно решение, каквото ще има въпросът за промишлеността. На първо време вероятно ще се ползва и единият, и другият начин.

Окончателната форма на ползване и обработка на земята ще установи самото революционно селячество. Никакъв външен натиск по отношение на този въпрос не може да има.

Но тъй като ние смятаме, че единствено комунистическото съжителство, в името на което и ще бъде извършена социалната революция, ще избави трудещите се от безправието и експлоатацията, ще им даде пълна свобода и равенство, тъй като селяните представляват преобладаващото мнозинство от населението (в Русия са около 85%), следователно поземленият селски строй ще бъде решаващ фактор за съдбата на революцията. Тъй като в крайна сметка частното земеделско стопанство, също както и частното промишлено предприятие, води до търговия, трупане на частна собственост и възстановяване на капитала – то наше задължение е днес да направим всичко необходимо, за да облекчим решаването на поземления въпрос в комунален смисъл.

За тази цел днес сме длъжни да провеждаме между селяните усилено разпространение на идеите на комунистическото ползване и комунистическа обработка на земята.

Създаването на специфично селски съюз с анархистко направление в значителна степен ще облекчи тази задача.

Огромно значение в това отношение ще има техническият прогрес, който облекчава развитието на селското стопанство и фактическото осъществяване на комунизма в градовете и предимно в промишлеността. Ако в отношенията си със селяните работниците действат не като отделни групи, а като огромен комунистически колектив, обхващащ цели отрасли от производството и ако при това те се грижат за насъщните нужди на селото и едновременно с вещите за ежедневния бит доставят във всяко село оръдия за колективната обработка на земята, това несъмнено ще тласне селячеството към комунизъм в земеделието.

ЗАЩИТА НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Въпросът за защитата на революцията също е част от проблема за първия ден. По принцип най-могъщото средство за защитата на революцията е успешното решаване на нейните сериозни проблеми: проблемите за производството, потреблението и земята. Ако тези проблеми бъдат решени правилно, никакви контрареволюционни сили няма да успеят да променят или разколебаят свободния строй на трудещите се. И все пак, наред с всичко това, на трудещите се ще се наложи да издържат в жестока борба с враговете на революцията, за да защитят нейното физическо съществуване.

Социалната революция, която заплашва привилегиите и самото съществуване на нетрудовите класи в съвременното общество, неминуемо ще предизвика отчаяната съпротива на тези класи, която ще се излее в ожесточена гражданска война.

Както показа опитът на Русия, такава гражданска война трае не месеци, а години.

Без значение колко успешни ще бъдат първите крачки на трудещите се в началото на революцията, имащите господстващи класи дълго време ще съхраняват огромна съпротивителна сила и години наред ще минават в настъпление срещу революцията, като се стремят да си върнат отнетите им власт и привилегии.

Създадената от многобройните им привърженици армия, военна техника и военна стратегия, капитали – всичко това ще бъде хвърлено срещу победоносните трудещи се.

Последните, за да удържат завоеванията на революцията, трябва да създадат органи за защита на революцията, за да се противопоставят на всичко това със съответната бойна сила. В първите дни на революцията такава бойна сила ще бъдат всички въоръжени работници и селяни. Но това ще бъде само през първите дни, преди гражданската война да е достигнала своята кулминационна точка и преди борещите се страни да са излезли с правилно изградени военни организации.

В социалната революция най-критичният момент не е моментът на сваляне на властта, а моментът, който ще настъпи след това сваляне, моментът на всеобщото настъпление на низвергнатия строй срещу трудещите се, когато постигнатите завоевания ще трябва да се удържат.

Самият характер на това настъпление, техниката и развитието на гражданската война по принцип ще изискат от трудещите се определени военно-революционни формирования. Същността и основните начала на тези формирования трябва да бъдат предварително определени. Като отричаме държавните властнически методи на управление на масите, ние едновременно с това отричаме и държавния метод за организация на военната сила на трудещите се, т. е. отричаме принципа на принудителната държавна армия. Според основните положения на анархизма в основата на военните формирования на трудещите се трябва да залегне доброволният принцип. Като пример за такива формирования можем да посочим партизанските военно-революционни отряди на работниците и селяните, действали по време на руската революция.

Революционното доброволно участие и партизанското действие не следва да се разбират обаче в тесния смисъл на тези думи, тоест като борба с врага на местните работническо-селски отряди, несвързани помежду си с оперативен план и действащи всеки на своя отговорност. Партизанското действие и партизанската тактика на върховия етап от своето развитие ще започнат да се ръководят от обща военно-революционна стратегия.

Гражданската война като всяка друга война може успешно да се проведе от трудещите се единствено при съблюдаването на два основни принципа на военното дело – единството на оперативния план и единството на общото командване. Онзи момент от революцията, когато буржоазията с организирани сили ще тръгне да сваля революцията, ще бъде най-критичният момент и той ще поиска от трудещите се да прибягнат към тези принципи на военното дело.

По този начин въоръжените сили на революцията според изискванията на военната стратегия и стратегията на контрареволюцията неминуемо трябва да се слеят в обща революционна армия с общо командване и общ оперативен план.

В основата на тази армия ще залегнат следните принципни положения: а) класов характер на армията; б) доброволно участие (изключва се всякаква принуда за защита на революцията); в) революционна самодисциплина (доброволният принцип и революционната самодисциплина в духовно отношение са по-силни от всяка държавна армия); и г) пълно подчинение на революционната армия на работническо-селските маси в лицето на общите за цялата страна организации на работниците и селяните, които в момента на революцията ще бъдат поставени от масите на ръководните постове в стопанско-социалния живот на страната. С други думи органът за защита на революцията, носещ отговорността за борба с контрареволюцията, както на откритите военни фронтове, така и на фронтовете на скритата гражданска война (заговори на буржоазията, подготовка на безредици и пр.), действа с пълното знание на висшите производствени работническо-селски организации, подчинява им се и се направлява политически от тях.

Забележка: Макар да е необходимо революционната армия да бъде изградена на определени анархистки принципи, на самата армия не бива да се гледа като на принципен въпрос. Тя е просто следствие от военната стратегия в революцията, просто едно стратегическо мероприятие, към което неминуемо трудещите се ще бъдат доведени от процеса на гражданската война. На това мероприятие обаче трябва да се обърне внимание още сега. То още сега трябва да бъде щателно проучено, за да не се стигне при отбраната и защитата на революцията до непоправимо закъснение, тъй като закъсненията в една гражданска война могат да се окажат пагубни за изхода от цялата социална революция.

ОРГАНИЗАЦИОННА ЧАСТ

ПРИНЦИПИ НА АНАРХИСТКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

Гореизложените общи конструктивни положения представляват организационна платформа на революционните сили на анархизма.

Тази платформа, даваща определени идеологически и тактически направления, представлява онзи минимум, върху който трябва да се обединят всички участници в организираното анархистко движение.

Нейната задача е да групира около себе си всички здрави сили на анархисткото движение в една обща, активна и постоянно действаща организация, във Всеобщ съюз на анархистите. Към създаването на такава организация трябва да бъдат насочени силите на всички активни дейци на анархизма.

Основните организационни начала на Всеобщия съюз на анархистите са следните:

1) Единство на идеологията.

Идеологията е сила, направляваща дейността на отделните лица и отделните организации по определен път и към определена цел. Естествено е тя да бъде обща за всички лица и организации влизащи в общия съюз. Дейността на общия анархистки съюз трябва постоянно да бъде в тясна връзка с изповядваните от него идеологически начала.

2) Единство на тактиката или колективен метод на действие.

Тактическите методи, прилагани от отделните членове или групи в съюза, също трябва да бъдат общи, да бъдат строго съгласувани както помежду си, така и с общата идеология и тактика на съюза.

Общата и единна тактическа линия в движението има решаващо значение за живота на организацията и цялото движение: тя освобождава движението от задушаващото го тресавище на множеството взаимно унищожаващи се тактики и групира всичките му сили в едно определено направление водещо към определена цел.

3) Колективна отговорност.

В редиците на анархисткото движение решително трябва да се осъди и отхвърли тактиката на действието на лична отговорност.

Сферите на революционния и социално-политическия живот са преди всичко дълбоко колективни по същество. Революционната обществена дейност в тези сфери не може да се основава на личната отговорност на отделните дейци.

Изпълнителният орган на общото анархистко движение – анархисткият съюз – решително изправящ се срещу тактиката на безотговорния индивидуализъм, въвежда в своите редици принципа на колективната отговорност: за революционно-политическата дейност на всеки член от съюза отговаря целият съюз и обратно – за революционно-политическата дейност на целия съюз отговора всеки един негов член.

4) Федерализъм.

Анархизмът винаги е отричал централизираната организация, както в сферата на социалния живот на масите, така и в сферата на собствената си политическа дейност. Системата на централизацията се крепи на убиването у всяка личност на духа за критика, инициатива, независимост и на сляпото подчинение на широките маси на „центъра“. Естествен и неизбежен резултат от тази система е поробването и механизирането на обществения и партиен живот.

Срещу централизма анархизмът винаги е издигал и отстоявал принципа на федерализма, в който се съчетават независимостта на личността или организацията, тяхната инициатива и работа за общото дело.

Съчетавайки идеята за независимостта и пълноправието на отделната личност с работата за обществените потребности и инстинкти, федерализмът по този начин отваря врати пред пълното изявяване на силите на отделната личност.

Въпреки това нерядко федералното начало в редиците на анархизма се извращава, разбира се като право да изявяваш в организацията предимно собственото си „аз“, без да носиш отговорности по отношение на самата организация.

Това извращаване до голяма степен дезорганизира нашето движение в миналото и днес решително трябва да му се сложи край.

Федерализмът означава свободно договаряне на лица и цели организации за съвместна работа, насочена към постигане на обща цел.

Но този договор и федералният съюз изграден по него стават реалност, а не фикция, самозаблуда, само когато всички участници в този договор и съюз в най-пълна степен изпълняват поетите отговорности и взетите заедно решения.

В обществената работа, независимо на колко широка федерална основа е изградена тя, не може да има само права без задължения, не може да има само решения без изпълнение. Нещо повече – такова нещо не може да има в една анархистка организация, поемаща върху себе си изцяло отговорностите към трудещите се и тяхната социална революция.

Следователно федералният тип на анархистката организация, наред с признаването на всеки член от организацията неговата независимост, право на глас, лична свобода и инициатива, възлага определени организационни задължения на всеки член, изисква точното им изпълнение и изпълнението на взетите заедно решения.

Само в този случай федералният принцип ще бъде жизнен и анархистката организация ще функционира правилно и ще върви към набелязаната цел.

Идеята за Всеобщ съюз на анархистите поставя проблема за координацията (съгласуваността) на действията на всички сили в анархисткото движение.

Всяка една от влезлите в съюза организации става отделна жизнена клетка на съюза. Всяка от тях има свой секретариат, изпълняващ и направляващ идейно-политическата и техническа работа на организацията.

За координация на дейността на всички организации, влизащи в съюза, се създава специален орган под формата на Изпълнителен комитет на съюза. Отговорност на този комитет ще бъдат следните функции: осъществяване на практика на приетите и възложени му от съюза решения; идейно и организационно направляване на дейността на отделните организации съгласно общата идеология и общата тактическа линия на съюза; осведомяване за общото състояние на движението; поддържане на делови и организационни връзки между всички организации на съюза и други.

Правата, задълженията и практическите задачи на Изпълнителния комитет се определят на общосъюзен конгрес.

Всеобщият съюз на анархистите има съвсем определена конкретна цел. В името на успеха на социалната революция той трябва на първо място да подбере и привлече към себе си най-критичните и революционни елементи от работниците и селяните.

Като организация преди всичко на социалната революция, при това организация безвластническа, стремяща се към унищожаването на класовото общество днес и сега, Всеобщият съюз на анархистите еднакво силно се опира на двете основни класи от съвременното общество – на работниците и селяните и служи в еднаква степен на освобождението и на двете.

По отношение на градските работници и революционни профсъюзни организации Всеобщият съюз на анархистите трябва да положи всички усилия, за да стане техен пионер и идеен вожд.

Същите задачи Всеобщият съюз на анархистите си поставя и по отношение на експлоатираното селячество, при това, като опорни точки, играещи същата роля като революционните профсъюзи на работническата класа, той трябва да се стреми да развива мрежата от революционно-икономически селски организации и освен това – специфичен Селски съюз, основан на безвластнически начала.

Плът от плътта на трудещите се, Всеобщият съюз на анархистите трябва да участва във всички сфери на техния живот, като винаги внася организираност, настойчивост, дух на активност и настъпление.

Само в този случай той ще може да изпълни своето предназначение, да въплъти своята идейна и историческа мисия в социалната революция на трудещите се и да стане организиран инициатор на процеса на тяхното освобождение.

 

Пьотр Аршинов, Нестор Махно

1926г, Париж, Франция

1943

Етикети: , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*