Непосилната лекота на конформизма

017ef8d1ab8aeeae4df9e2ec50d46c96

Малко е потискащо, че година след година гледаме идентични сценки и просто няма нищо ново за казване. В общи линии у нас политически чувствителните дати се отбелязват по същия начин, по който и религиозните празници – с машинално изпълнение на отегчителни ритуали. Само дето вместо хора и ядене на баница, има лицемерно празнословие по медии, блогове и фейсбуци.

Всяка изминала година 9 септември се отчита все по-вяло и формално от хората и организациите, паразитиращи върху носталгията по предишната система. Вероятно заради естественото свиване на таргет групата. За сметка на това поддържането на вълнението около тази дата се е превърнало в първостепенна задача за хората и организациите, паразитиращи върху митологията на процъфтяващият постфактум антикомунизъм. На този ден традиционно се бълват патетични статуси, назидателни есета и псевдодокументални статийки, организират се пърформънси, акцийки и демонстрацийки. Днешният антикомунист посреща 9 септември с толкова дълга и внимателна подготовка, колкото най-амбициозния комсомолец преди 89-та.

pioneer3

Ваденето на нож срещу умряло преди близо три десетилетия куче за някои се е превърнало в професия, кампанийния шум около идологизирани дати е станал ключов за поддържането на илюзията за собствената значимост и адекватност. Догмата на комично закъснелия антикомунизъм задължително върви с инфантилни фобии и филии, които очертават изключително опростенческо, черно-бяло разбиране за света – функционален наследник на историческия диалектизъм. Това се превръща и в спойка между някои форми на шовинизма с фашизиран уклон и повечето прояви на модно десничарство – през бойковизма до снобския либерализъм. За справка – състава на управляващото мнозинство в парламента. Антикомунизмът служи за оправдание на исторически ревизионизъм и индулгенция за политическа неадекватност и управленско бездарие.

Призракът на „комунизма” пък се нареди сред универсалните виновници наред с „турското робство” и илюминатите. Днес някакви фейсбук стахановци жалеха за изтребената свръх раса на градските предприемчиви хора, което било обяснение за простотията, доминираща и днес в политическия и обществен живот. Чудно тогава защо същата простотия я има описана например в „Бай Ганьо прави избори”. Сигурно подлият комунизъм действа ретроактивно. Миналата година, някакви клоуни пък мятаха домати пред парламента – голямо геройство. Сценката ме подсети за една книга с доклади на британски дипломати в София от 50-те и 60-те. Те описват подобни „изблици на гражданско недоволство” с домати, яйца и т.н. срещу западни посолства при външнополитически кризи или църкви по време на празници. Конформистко хулиганство, един вид. Или може би мейнстрийм лумпенизъм. Така че това си е по-скоро демонстрация на приемственост с предишното статукво, отколкото на отричане. Очаквайте следващата серия на „Дързост и красота” на 10 ноември.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*