Кои са Лудитите?

luddite

Важно е да се направи разлика между известния имидж на Лудитизма и реалността. Популярният съвременен образ, че той е бил някакво недодялано назадничаво движение е толкова разпространен, че дори и днес нарицателното Лудит се използва пренебрежително към някой, който е подозрителен към новите технологии. Популярната историческа интерпретация описва лудитите като „простовати работници реагиращи срещу новата система като унищожават машините, които смятат за отговорни за техните проблеми“ (Е. Хобсбаум).

Toва са глупости. Лудитите не са се опитвали да предотвратят технологичния напредък, нито пък са се страхували от новите технологии. Те бяха, обаче, много силно свързани с кампаниите за въвеждане на минимална работна заплата с акцент върху предотвратяването на понижаването на заплатите. В допълнение, има доказателства, че много от целите на Лудитизма не са непосредствени, местни и реакционни, а революционни.

Името на движението идва от митичния млад работник Нед Луд, който унищожава два тъкачни стана през 1779г.  Лудитизма се корени в тайните организации на работническата класа, които продължават да се разрастват до средата на 18 век.


Движението започва в Нотингам около 1810 и се разпространява бързо в цяла Англия през следващите две години. Разрушени са хиляди тъкачни станове, изгорени са мелници, а стотици индустриални машини са разбити на парчета. Движението на Лудитите е добре организирано. Членовете не само полагат  клетви, но също така плащат редовен членски внос.  Лудитите се срещат през нощта в околностите на индустриалните градове, където планират своите действия и маневри. На тези срещи се сформират организационни комитети и се избират делегати, които се изпращат на регионалните събрания.

Тази сложна организация им позволява да сформират малки групи от Лудити, които успешно се изплъзват на властите, обикаляки из индустриалните центрове на Англия и унищожавайки машините на тези работодатели, които понижават заплатите.  Те влизат в сблъсъци с британската армия в Бъртън Мил в Мидълтън и при Уестотън Мил и двете в Ланкшир. Членове на Лудитите изпращат смъртни заплахи и организират атаки срещу магистрати и търговци. По това време, едри индустриалци, като Хийткот(Heathcote) изграждат тайни  стаички във фабриките, където се крият по време на атаки.

Трима лудити, водени от Джордж Мелор, нападат и убиват собственика на мелница Уилям Хорсфол  в Западен Йоркшир. По-рано, Хорсфол заявява че „конят му ще гази в реки от Лудитска кръв.“

Държавата започва репресии срещу Лудитите като арестува 60 души с обвинение, че са участници в Лудитското движение, въпреки че голяма част от тях нямат нищо общо с него. Част от подсъдимите са екзекутирани, а разрушението на машини е обявено за углавно престъпление. Лудитите влизат в множество битки, както с наемници на индустриалците, така и с редовната войска, които резултират в много убити или ранени и от двете страни.

В крайна сметка, правителството мобилизира толкова много войска срещу работниците (като бройка надвишава войската сражаваща се във войната срещу Наполеон в Испания), че лудитското движение постепенно бива смазано.

(Следва продължение)

*Статията е част от серията „История на синдикализма“

Предишна статия:

Кървавото начало на класовата война (История на синдикализма)

Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

3 коментара

Trackback / Pingback

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*