Лява ръка, десен джоб: кражбата на култура в съвременната политика

robbersthumb

Десният политически сектор е доста разнообразен. От нео-нацисти и фашисти, през консерватори и десни либерали, до „либертарианци“ и „анархо“-капиталисти. Това, което ги обединява естествено е стремежа им към запазване на статуквото или реставрация на някое предишно такова. Именно тази обща черта е това, което ги поставя в дясно според традиционното разделение възприето още от френската революция, където борещите се за промяна са от ляво, а привържениците на монархическото статукво – отдясно. Естествено, приликите между различните течения в дясно не се ограничават само с консерватизма и реставрацията, а намират пресечни точки по ред теми, като расизма, социалния дарвинизъм, религията, правата на жените, екологията и т.н. теми, по които нео-нацисти, консерватори, а дори и някои десни либерали, общо взето нямат сериозни противоречия.

Но има и още нещо характерно за цялото дясно многообразие – това е кражбата на култура. В световен мащаб се забелязва един феномен – десните политически кръгове са неспособни да родят собствена култура. Това е лесно обяснимо, тъй като консервативните идеи никога не са били привлекателни за артистите, независимо дали говорим за художници, музиканти или изобщо за младите хора и студентски кръгове, които обикновено са инкубатор за новите културни течения. Този вроден недъг на дясното го води към едно интензивно плагиатство съпътстващо цялата история на съвременната десница.

Нео-нацизъм

В края на Втората световна война, много нацистки престъпници бяха изправени пред съда в опит да се изтрие нацизма от германското общество. Денацификацията първоначално бе контролирана от САЩ, но през 1946 г., бе поета от германските институции. Германците решиха да поставят тънка черна линийка на тази глава в историята и пуснаха стотици хиляди нацистки функционери на свобода. Според изчисления от 1949 около 30% от държавните постове са заети от бивши нацисти, докато само няколко стотин от тях остават в затвора за военни престъпления. Голям брой нацисти успяха да избягат с помощта на нелегалната организация ODESSA, и намириха подслон в Южна Америка или Франкистка Испания. Неонацистките политически групировки бяха създадени от тези бивши нацисти, които започнаха да привличат млади поддръжници.

Миналото на бившите поддръжници на Хитлер беше изтрито по време на Студената война. И двете страни се опитваха да наемат бивши нацисти. Някои бивши нацисти, които останаха в Германия не промениха вижданията си за да станат по-„демократични“, но вместо това, учредиха нови нацистки политически сили и повлияха на нови поколения привърженици. Ото Ернст Ремер (Otto Ernst Remmer), бодигард на Хитлер, изигра важна роля в този процес, като водеща фигура в неонацистката партия SRP (Социалистическа Райхспартия на Германия/Sozialistische Reichspartei Deutschlads), които стояха рамо до рамо с НДП(Национал-демократическа Партия на Германия/Nationaldemokratische Partei Deutschlands) в средата на шейсетте години. НДП пое ролята на SRP след като тя беше забранена. Дори Чешката Národní odpor (Национална Съпротива/National Resistance) почита наследството на Ремер.

Един от неговите подопечни, Михал Кюнен (Michal Kühnen), създаде „Действен фронт на Национал-социалистите“ (Aktionsfront Nationaler Sozialisten / Nationale Aktivisten) през 1977 година. Кюнен върна насилието като основен аспект на неонацистката политика и доста успешно инфилтрира скинхед субкултурата. Интересен факт е, че Кюнен, дори и след публичното оповестяване на хомосексуалността си остана водеща фигура на германското неонацистко движение, докато не умря от СПИН през 1991 г.  Германските нео-нацисти, натрупаха значителна власт след падането на Берлинската стена, когато атаките над малцинствата зачестиха, като кулминацията бе атаката с Молотов по убежище в Рощок.

Но да се върнем към културата…

Първoтo голямо нео-нацистко плагиатство

Влиянието на нацисти и фашисти в субкултурата скинхед, може да се разглежда като първото голямо нацистко плагиатсво. Скинхед културата се разпространи в края на шейсетте години като доведено дете на британската mod субкултура и Rude Boys културата на Ямайските имигранти в обединеното кралство. Тази субкултура се състои от младежи от работническата класа, както бeли, така и черни, която се противопоставя на мейнстрийма. Идеологическите примеси, расистката и фашистката политика бяха доведени в него по-късно от Иън Стюарт Доналдсън и неговата банда – Skrewdriver. Стюарт открито подкрепи британския Национален фронт, а те, от своя страна, го подкрепиха, за да спечелят млади поддръжници.

Без съмнение, неонацистите успяха да инфилтрират успешно скинхед субкултурата и накараха хората в много страни да възприемат „скинхед“ като синоним на нео-нацизъм. Тази успешна кражба на култура помогна на нацистите да спечелят много привърженици, въпреки че по-късно, той се преврна в ограничение, което доведе до масово отдръпване от скинхед субкултурата. 

Скинхед видът, толкова популярен сред нацистите и внушаващ респект и корав вънешен вид пред обществеността, по-късно започна да се възприема като нелеп и отвратителен. След петнадесет години на паразитизъм върху скинхед културата, неонацистите се озоваха на кръстопът. Те можеха или да се придържат към техния скинхед вид, или биха могли да обърнат гръб на него и да намерят нещо ново. Времето минаваше и никой сред нацисткия елит не бе в състояние да излезе с нещо ново. Неонацисти видимо бяха достигнали своите граници и не можеха да продължат по-нататък.

Около 2000 г., активисти от Националния Алианс направиха първия опит да освежат имиджа на неонацистите. Новата мода, състояща се от ризки с бели ръкави и вратовръзката на татко не трая дълго. Въпреки това, тя беше съживена от Национал-Корпоративиста и бивш нацистки скинхед Иржи Петривалски(Jiří Petřivalský – понастоящем член на Партията на Труда в Чехословакия) – но тя отново се провали. Национална Съпротива (Чехия) имаше малко по-голям успех с опитите си да се смеси скинхед вида със скъпи спортни марки.

Нацисткия имидж се променя

Германските неонацисти се сблъскаха със същите проблеми в средата на 90-те години и се опитваха да намерят изход от ограничения обхват, от който страдаха. НДП се появи на политическата сцена, като предложи на неонацистите официална платформа (същото като Работническата Партия в Чехия в края на 2007 г.), и започна да търси нови перспективи за привличане на млади хора. Неонацистите започнаха да гледат към стила на автономните антифашисти – техните политически опоненти – и да го копират. Появиха се първите „автономни“ националистически организации, които донесоха чисто нов аспект на неонацистка улична политика. Ерата на плагиатството беше в разгара си, и тя все още продължава, въпреки конфликта между неонацистките традиционалисти с бръснати глави и тези, които виждат в копирането на антифашистката култура и практики, начин за излизане от културното гето. Повечето неонацистки групи в Германия въведоха понятието за автономния национализъм. Имената на тези групи са различни – Свободни Националисти, Автономни Националисти –  всички те копират антифашистката и автономистка тактика на левите ( например любимия на медиите Черен блок) и всички те декларират промяна на структурата си от стария йерархичен нео-нацистки модел към така наречената „съпротива без лидери“. Групите се очаква да бъдат без водач, но регионалните групи са доминирани от „малки водачи“, а останалата част се оформя като безсмислена тълпа от последователи.

en_afa

Този нов облик беше сравнително успешен в началото. Както бе споменато по-горе, неонацистите бяха в ситуация, в която всяка промяна щеше да е за добро. В предишното десетилетие, тяхното самостоятелно представяне беше в духа на омразата и отрицанието, но сега те вече се опитват да представят националсоциализма като нещо, което може да повлияе на живота на всички тук и сега – не само след превземането на властта. Почти всичко може да бъде „Национал-социалистическо“ – от колоезденето и графитите до бойкот на азиатски магазини за хранителни стоки.

en_animal

Основателят на Национална Съпротива, Филип Вавра, започна да се опитва да насърчи вегетарианството сред неонацистите, но „колегите“ му започнаха да му се присмиват. След това той се опита да получи покровителство от организацията Защитници на Селскостопанските Животни(OHZ) , които, изненадващо му предоставиха пространство на интернет страницата на организацията за антисемитска петиция срещу убийството на кошер и халал животни. Повечето от предишните  привърженици на OHZ обърнаха гръб на организацията, след като тя започна да си сътрудничи с лидера на нео-нацистите. Опитът на Вавра с вегетарианския начин на живот не продължи дълго и след няколко неуспешни опита с вегетарианска диета, документирани от други неонацисти, той се отказа от него.

en_antifa

Освен външния си вид, неонацистите също трябваше да променят коренно политическия си дневен ред, когато разбраха трудността да получат подкрепа чрез дневния си ред на кървав онлайн национализъм, расизъм и боготворене на Третия райх. Липсата на реални политически теории и мислители е характерно за неонацисткото движение и това води до непостоянство в техните мнения и хаотични движения сред много теории, включващи еврейския заговор, социалния дарвинизъм от 19 век, опозиция на капитализма, прослава на капитализма, опозиция на ислямския фундаментализъм и подкрепа на ислямския фундаментализъм. Повечето фашисти и неонацисти все още разчитат на исторически ревизионизъм, който се съсредоточава върху отричане на исторически факти като Холокоста или причините за Втората световна война.

en_antifa2

en_antifaultra

en_balaclavas

en_gnwp

en_blackblochamburg_0

en_gnwpbiker

en_refg_0

en_spain

en_sxe

en_zapatist

България

В още по-трагикомична ситуация са поставени българските нео-нацистки организации. Възстановени след промените през 90-та, като наследници на Българските Национални Легиони се опитаха да се лансират няколко организации, като БНРП и Войни на Тангра. След бързия им крах, от техните остатъци се създадоха съвременните нео-нацистки организации, като Национална Съпротива и Кръв и Чест (в които членуват общо взето едни и същи хора), които представляват копия на подобни организации със същите имена на запад. Освен името и структурата, българските нео-нацисти получиха и своята символика и култура втора ръка от западните си колеги. Така, кражбата на култура се пренесе и в България, макар че българските нео-нацисти не са напълно наясно защо използват антифашистка символика.

13323171_1736162326673375_2059710230248089878_o

Шествие на нео-нацистката организация Национална Съпротива с антифашистки символ на банера

Десните „либертарианци“

Подобна ситуация наблюдаваме и в друга креслива част от съвременната десница – самообявилите се за „либертарианци“ консерватори, известни също и като нео-либерали. Въпреки претенциите за елитарност, „либертарианците“ се сблъскват със същите проблеми като нео-нацистите и прилагат същия подход за излизане от културното гето чрез кражба и плагиатсво. Когато тази дясна школа на мисълта започва своя политически живот чрез Австрийската Школа през 30-те години на миналия век, нейните идеолози, като Фон Мизес и Фридрих Хайек поставят етикета нео-либерализъм на своите идеи, тъй като според тях, те са наследници на класическия либерализъм от 19 век. Този нео-консерватизъм, проповядван от Австрийската Школа се оказва изключително непопулярен сред мнозинството хора. Въпреки огромните суми наливани в пропагандирането на тези идеи от фондации като Рокфелер и Волкър, те остават маргинални и обект на присмех и омраза от работниците и студентите. „Неолиберализъм“ се превръща в мръсна дума. Шанс за излизане от тази ситуация, неолибералите получават чак през 70-те с появата на Чикагската Школа на Милтън Фридмън. По това време, към финансовата подкрепа от големия бизнес за консервативните кръгове се прибавя и значително академично и политическо влияние. Но на неолибералните сили продължава да им липсва обществена подкрепа, най-вече сред младите, които традиционно не се впечатяляват от консервативни идеи защитаващи статуквото. Тогава започва плагиатството. В опит да се представят по-сполучливо сред младите, неолибералните функционери, подобно на нео-нацистките си колеги се обръщат към най-богатата култура – тази на антиавторитарната левица. Процеса започва с отрицание на етикета неолиберализъм, който вече носи крайно негативни асоциации и замяната му с термина „либертарианци“, който неолибералите „вземат на заем“ от анархистите, които използват термина „либертариански“ за да дефинират своите анти-държавни и анти-капиталистически идеи още от 19 век.  По подобен начин се появява и съчетанието – „анархо“-капитализъм, с което се накичват част от консерваторите, и което има същата логическа тежест като съчетания от сорта на православен-атеизъм или дървено-желязо. Но плагиатството не свършва до тук. Неолибералите крадат цялата анархистка символика, като добавят в нея свои елементи и цветове, като резултатите често са доста комични.

Оригиналния анархистки флаг                         Плагиатството на десните.

images          flag_of_anarcho-capitalism-svg

Оригинал                                                                  Плагиатството на десните.

anarchistflag     qt-c_ac2

Оригиналното анархистко лого                           Плагиатството на десните

2000px-blackflagsymbol-svg                                 anarchocapitalism-ancap

Оригиналния анархистки знак     Тук освен плагиатство виждаме и известна доза

                                                                      креативност в опит да се придаде на

                                                            анархисткия символ вид на корпоративно лого.

anarchism                        index

Последните две дясно „либертариански“ произведения оставяме без коментар

300px-anarchocapitalismflag-svg 9313805_f260

България

Въпреки че дясното „либертарианство“ и „анархо“-капитализма са предимно американски феномен, в България съществуват организации клонинги на тези в САЩ, като в тях основна активност проявяват стари доносници от Държавна Сигурност, както и млади кариеристи, често наричани „новите комсомолци“ поради своята всеотдайност в защитата на статуквото и кариерните облаги, които получават за симулациите си на гражданска активност.

 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*