Посланници от (без)работническите квартали: възходът на политическия Хип-Хоп

talib-kweli-immortal-technique-the-peoples-champions-tour-dates1

Хип Хоп движението е политическо от самото си зараждане. Това е определено от една страна от факта, че то възниква на улицата, в бедните работнически квартали и черните гета и изразява гласа, културата и мечтите на техните обитатели. От друга страна, рапът е наследник и пряко продължение на фънк, соул и джаз музиката, носещи заряда на борбата срещу робството и сегрегацията на чернокожите в САЩ и дългогодишни изразители на борбата за свобода на подтиснатите социални групи изобщо.

*В тази статия ще използваме широко разпространеното разделение между „съзнателен“(conscious) и политически рап. Под „съзнателен“ разбираме хип хоп съдържащ социални послания и описващ бедността, липсата на перспектива, наркотиците, отношението между социалните групи и други характерни за ежедневието в бедните квартали проблеми. Политическият хип хоп съдържа елементите на „съзнателния“ но се характеризира с по-остра критика и по-задълбочена лирика, отстояваща конкретни политически идеи и призоваваща към действие.

САЩ

Прото-рапът на Gil Scott-Heron оказва голямо влияние върху политическия и съзнателния (conscious) рап, въпреки че повечето от неговите по-ранни политически ангажирани албуми попадат в жанровете джаз, соул и фънк. Еднa от първите социално съзнателни хип-хоп песни е „How We Gonna Make The Black Nation Rise?“ от Brother D с Collective Effort.  Но първият „съзнателен рап“ превърнал се в голям хит определено е песента „The Message“ на Grandmaster Flash, която заклеймява бедността, насилието и задънената улица, в която попада бедното градско население през 80-те.

Може би най-важният момент за политическия хип хоп в САЩ е излизането на сцената на Public Enemy в края на 80-те и началото на 90-те години. С мощни послания и агресия срещу институциите, радикалната лирика и политическа активност на Chuck D и компания предизвикаха истински фурор в САЩ(и не само), като пренесоха bloc party-тата до ново ниво. Особено остри като политическо послание са хитовете – „Black Steel in the Hour of Chaos„, „Rebel Without a Pause„, „Fight The Power,“ „911 Is a Joke„, както и цялата им дискография от този период изобщо. Трудно е да се определи конкретната идеология на Public Enemy както е трудно да се определи такава за политическия хип хоп изобщо.

public_enemy

Въпреки това, както при тях, така и като цяло можем да проследим обща тенденция – политическия хип-хоп е крайно-ляв, като повечето от артистите са привърженици на широк спектър от политически идеи и вариации на марксизма, анархизма и социализма, понякога примесени с черен национализъм.  Докато рапъри като The Coup и Marxman ясно заявяват своите марксистки убеждения, други като Dead Prez, Immortal Technique и Sun Rise Above се определят по-общо като анти-капиталисти и социалисти, но споделят определени марксистки и анархистки постановки.  Анархизма е най-ярко застъпен в DIY и Underground сцените. Въпреки това, като анархисти се определят и по-известни рапъри в САЩ като Lupe Fiasco, Sole, Emcee Lynx и други.

Черния национализъм, макар и не определящ, определено остава постоянен елемент в афро-американския политически хип-хоп през годините, като той често е съчетан с расизъм, aнти-семитизъм и ислямизъм. Тези тенденции са поддържани от влиятелната организация Ислямска Нация, която привлича много младежи през 80-те и 90-те години на миналия век. Принадлежност към ислямистки националистически организации споделят членове на Public Enemy (Professor Griff), NWA (Ice Cube) и други. С годините, Ice Cube се разграничава от ислямистите, въпреки че остава мюсюлманин и продължава с политически заредения хип-хоп, който става все по-антиестаблишмънт и антирасистки. За щастие, националистическите и ислямистки влияния в хип-хопа започват да губят почва и днес няма известен рапър, който открито да изразява принадлежността си към Ислямска Нация.

„Ако ми дадете сили за още 20 години живот, аз виждам себе си като участник в промяната на света, защото моите мисловни модели са толкова противоположни на нормата.“ – Тупак Шакур

Тупак е роден в семейство на Черни Пантери. Баба му е в списъка с най-търсените терористи за убийството на американски военен през 77-ма, когато е заловена но успява да избяга от затвора през 79-та. Лириката на Тупак е силно повлияна от семейната традиция на активизъм, но неговите песни, както и политическото му влияние трудно могат да се определят като политическо осъзнати, като той по-скоро остава в рамките на „съзнателния рап“ съдържащ както социални, aнти-расистки и анти-авторитарни елементи, така и елементи на черен национализъм.

Освен с критичните си към властта текстове, политичните рапъри са активни и на улицата. Много от тях участваха в Occupy движението и бунтовете на Уол Стрийт. Immortal Technique например, освен че беше пряк участник в окупацията на Уол Стрийт където дебатира в асамблеите, дава изявления пред медиите и прави безплатни концерти, неговата активност съвсем не се изчерпва с това. Той е активист в много групи за права на мигрантите, както и срещу музикалната индустрия, срещу която той се бори от години за правото на независимост на артистите. Освен това, Immortal Technique, без каквато и да било правителствена или корпоративна помощ организира изграждането на сиропиталище в Афганистан през 2008.

B Real на шествие на анархо-синдикатът IWW (Industrial Workers of the World) през лятото на 2016г.

B Real на шествие на анархо-синдиката IWW (Industrial Workers of the World) през лятото на 2016г.

Psycho Realm са активни в организацията на уличните банди, като се опитват да обединят враждуващите банди срещу ченгетата в Рампарт, Лос Анджелис, които според тях са истинските врагове. Те също така засягат много теми от живота в бедните квартали и разглеждат участието в банда и продаването на наркотици като социален феномен, от който те самите са част и застъпват позиция твърдо против патронизиращите погледи от горе надолу на мас медиите и средната класа към проблемите в техните общности. Социалния активизъм и крайно-левите и анархистки идеи са сълно застъпени в латино кварталите и рапърите излизащи от там.

Sole е един от най-политически активните рапъри в момента. Активен участник в Occupy движението в Денвър, Sole е замесен в проекти с анархисткия колектив CrimeThinc, съчетава DIY сцената правейки сам собствените си албуми в своята печатница Black Canyon със своята мейнстрийм популярност, а след престой в Барселона където изучава задълбочено анархистката философия, както и Ги Дебор и ситуационизма, лириката му се превръща в едно от най-големите остриета на политическата критика в американския хип хоп.

Европа

Извън САЩ хип-хоп културата е дори още по-политически ангажирана. Рапъри-анархисти като Kenny Arkana се радват на голяма популярност на континента.
Френската хип хоп сцена е една от най-политически заредените в световен мащаб и тук няма да ни стигне мястото да напишем по нещо за всеки от проектите излизащи от френското „банлю“.Можете да хвърлите едно око на тази статия, която бяхме публикували по темата преди 3 години:

Френският политически и социален рап

Балканите

В размирния регион на балканите, хип хопът естествено е с особен политически заряд. Рапъри като босненеца Frenkie с анархистка лирика и остра социална критика бяха катализатори за бунтовете в региона от миналата година. Frenkie изпя „гори Тузла!“ няколко месеца преди Тузла да бъде запалена, а лимозините на елита да бъдат изхвърлени в реката.

Интересен проект от региона е и анархисткия антифашистки цигански колектив Gipsy Mafia, които освен многото турнета са замесени и в много grass roots активистки проекти против расизма, полицията и политиците.

България

В България, със зараждането на Хип Хоп сцената през 90-те, връзките му с другите суб-културни движения като пънк/хардкор сцената обуславяха до голяма степен антифашисткия характер на ъндърграунд проектите. Може би най-влиятелния хип хоп с ясни анти-авторитарни и анти-фашистки политически послания от този период си остава Нокаут. Ето една от по-новите песни:

НОКАУТ – ‘No Pasaran!’ (аудио)

С времето, следвайки тенденциите на запад, Хип Хоп сцената започна да бъде доминирана от генгста рап и блинг блинг стиловете, с характерната за тях аполитичност. Въпреки това, въпреки поп-рап и трап вълната от последните години, забелязваме и свежи попълнения особено в „съзнателния рап“ с изпълнители като Qvkata DLG. Политическия рап в момента вирее най-добре в underground и DIY сцената в България с изпълнители като El Freegano.

Светът

Хип Хоп културата винаги е въплащавала бунта, дори и когато говорим за съзнателен или дори аполитичен рап. Особено ярък пример за влиянието на хип-хопа в обществените процеси са арабските революции. Тъй като статията стана прекалено дълга, предлагаме ви текст по темата публикуван в Уеб Кафе през 2011 когато събитията там бяха още пресни:

Статия в УебКафе за арабската Хип Хоп революция

*Статията няма претенции да бъде изчерпателна, а просто да разгледа някои от по-известните изпълнители в категориите политически и съзнателен рап, като си даваме сметка, че сме пропуснали доста имена, които трябва да бъдат споменати когато говорим за радикален хип-хоп.

 

Етикети: , , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*