Стачката в Бобов дол и дългото чакане на институциите

16-01-09

Стачката на миньорите от Бобов дол приключи. Стачниците постигнаха искането си да им бъдат изплатени задълженията. Успяха, защото не се поддадоха на увещанията на КТ Подкрепа да излязат на преговори. Не се уплашиха от заканите на ръководството, че ще платят на всички без слезлите в мината. Техните колеги отвън не се поблазниха и подкрепяха стачниците докато управлението отстъпи. Отстъпи и под закъснелия натиск на институциите.

На Бойко Борисов му трябваха седем месеца в предизборна кампания да се намеси. И го стори когато стана ясно, че стачниците няма да отстъпят. Стори го на другия ден след като протестиращи излязоха по улиците на Варна и София в подкрепа на миньорите. Новинарският екип на БНТ обяви, че участниците в протестите намират исканията им за справедливи.

За сведение на държавната телевизия, обаче, изразилите солидарност демонстранти от Автономен работнически синдикат и Червено действие, а и всички нормални хора, едва ли някога са били на друго мнение. И след като Националната телевизия и премиерът дадоха зелена светлина, прокуратурата реши да си влезе в ролята като поиска Инспекция по труда да разследва. Питам се къде ли бяха инспекторите през цялото време.

Етикети: , ,
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Проблемът не е в инспекторите, а в политиките ръководещи инспекцията и това не е само български проблем. Тенденции за орязване на правомощията на инспекциите по труда и броя на инспекторите се наблюдават в повечето европейски страни и е в синхрон с останалите антидемократични политики, водени в името на народа, но в интерес на финансовата олигархия. Този епизод все пак показва важността и ролята, която подобава да има подобна институция. Инспекторите са по-скоро гарант за правата на работещите, според мометните разпоредби на трудовото законодателство. От тяхната независимост и ресурси зависи тяхното спазване. В тази перспектива те са по-скоро съюзници на работещите, което не означава, че законодателството няма нужда от сериозни и постоянни подобрения. Икономиката, както ни е ясно, е едно от последните места, в които има следи от някаква демокрация. За жалост последното за момента важи и за синдикатите – една от важните стъпки би била именно установяването на достойна да се нарече така синдикална демокрация – дебюрократизиране и работнически контрол на тези работнически организации. Браво на миньорите и на всички истински подкрепящи /а не просто подкрепковци/ и благодарности за светлия пример.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*