Нагазване в мътната вода на икономиката

%d0%b1%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d1%81%d0%bc

Преди да нагазим в тази „деликатна“ сфера, трябва да кажем, че данните, с които боравим, са от различни източници и се различават съществено, за да не кажем чудовищно. Защо е така, ще оставим всеки сам да отсъди. Затова ще ги използваме само ориентировъчно, със съзнанието, че са негодни за по-точни анализи и прогнози.

Какво представлява днешната българска икономика в цифри? Твърдят, че в 2013 година „нашият номинален“ БВП (брутен вътрешен продукт) е бил около 50 милиарда долара или по 7500 долара на „среден човек“. В проценти от 18-трилионния БВП на ЕС той е между 0,2% и 0,3% от него, тоест при население около 1/70 от това на „съюза“ (или 70 пъти по-малко), българската икономика създава БВП от 300 до 500 пъти по-малък от „съюзния“ или на глава от населението 4 до 7 пъти по-малък от „средно падащия се“ на една „средна съюзна глава“.

Ако приемем тези данни за основа на съжденията ни, за едно четиричленно семейство с двама работещи и две деца получаваме, че нему се падат годишно 30 000 долара или по 2500 месечно. При „средна заплата“ (по-долу ще разгледаме по-отблизо тези „осреднени“ понятия) от 400 долара per capita, двамата трудещи се бачкатори ще „получат“ 800 долара месечно или 10 000 годишно, което е около 1/3 от „полагащата“ им се част от „брутните“ 30 000. Тъй като на заплата е около 90% от работната сила, за останалите 10% остават 2/3 от въпросния БВП. Каква част получават 1% от най-богатите „българи“ данни няма и ще бъде трудно да я определим, макар и косвено, защото доходите на тези „честни частници“ (според проникнали в пресата сведения те са 5-6 милиардери и около 10 000 милионери) са строго охранявана държавна, банкова, търговска и пр. тайна, защитена и от „закона за личните данни“. И така, грубо казано, 1/3 от БВП „се пада“ на 90% от гражданите, а останалите 2/3 – или 35 милиарда долара – на горните 10%.

Един от важните елементи в социалната икономика е „кривата на разпределение на доходите“. За наемните работници и служители, определящи за доходите са заплатите им. Вместо детайлното им представяне по професии, региони, пол и т. н., казионните статистици и учени обикновено си служат с т. нар. средна заплата. При определянето ѝ изключват доходите на частните банкери, индустриалци, търговци, предприемачи и пр., които, както видяхме, обсебват лъвския дял от „националния доход“ и така укриват действителното социално неравенство. Уместно е да отбележим, че макар и сред най-бедните, по своята форма нашата „крива на разпределение на доходите“ може да се сравнява с тази на страните с най-ярко социално неравенство. Но това, както ще видим, е само половин беда.

„Средната заплата“ у нас през последната 2015 година и обещанията за текущата 2016, според различни източници се движи между 400 и 450 евро, а според „покупателната способност“ стигала до 750-800 евро. Всичко това, разбира се, не значи нищо, защото:

За да я изчислят, събират в „представителната извадка“ заплатите на наемните работници и служители от най-ниско платените производства и услуги, както и от най-бедните региони, със заплатите на директори на предприятия, управители на банки, висши държавни функционери и прочее паразити и след като ги сумират намират „средно-аритметичната заплата“. Шмекерията е известна като анекдота – всички ядат пуйка със зеле, след като са събрали в едно тези, които ядат зеле, с папкащите пуйки и ги разделят „по равно“.

А когато изчисляват „паритета“, се абстрахират от качеството на живота, на първо място на хранителните продукти, на здравеопазването, на „обществения“ транспорт и т. н. „Инспекторите“, които са сред най-корумпираните чиновници, представят почти идилична картина и никога не казват, че ядем боклуци, които дори клошарите в богатите европейски страни не биха консумирали, че здравните услуги и болничните заведения за плебса приличат по-скоро на „грижите“ в моргите, че транспортът отнема часове от всеки ден и т. н., и т. н., което съвкупно ни поставя на последно място по продължителност на живота и „на първо място“ по смъртоносни болести като рак, инсулти, инфаркти и др.

Статистиката и използваните методи на изчисления не разкриват колко процента от наемните работници са под „средната заплата“ и колко от пенсионерите и безработните живеят с „доходи“ под „прага на бедността“. Така класовите разслоения се маскират с „осредняванията“, „данните“ фалшифицират социалната картина, скриват мизерията и разкрасяват ужаса, в който преминава ежедневното вегетиране на по-голямата част от 6-7 милионното население на страната „членка на ЕС“ България.

Професионалните политически мошеници, окупирали обществената и медийната сцена, не се изморяват да обещават на „бачкаториата“, че в рамките на „800 дни“ или „до 2020 година“ ще се приближи до „средното ниво на Съюза“ при условие, че се труди като колегите си от „развитите страни“…

Началството реве като заклано, че всяко покачване на минималните заплати и осигуровки ще го разори и принуди да влезе в „сивата икономика“. С неговите „тези“ са съгласни и другите две компоненти на тристранната комисия – държавната и синдикалната бюрокрация – която се е самонатоварила с „регулирането на социалните отношения“ в РБ. У нас в тази институция участват три страни, докато нормално би било да са две, защото интересите на държавата и капитала са идентични, но и две да са, това не би променило нищо, след като интересите на експлоатираните и нищите се „защитават“ от корумпирани синдикални бюрократи, чиито доходи и заплати също са обвити в тайнственост. Известна яснота би внесъл един по-сериозен „разпит“ на наскоро пенсиониралия се вожд на „Конфедерацията на труда Подкрепа“ или на колегите му от КНСБ.

Трети важен компонент на социалната икономика е така нареченият ПРАГ НА БЕДНОСТТА. Това е „доходът“, който според правителствата позволява на „гражданина“ да живурка на ръба на мизерията. За различните страни той е различен. В РБ за 2015 г. „прагът“ е 295 лева при обещание да достигне… 300 лева през настоящата 2016.
Според данните на ЦРУ – вездесъщото централно разузнавателно управление на САЩ – в нашата „чиста и свята република“ под този праг живеят 21% от населението. Тези данни обаче разкрасяват картината, защото според данни на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за 2014 г. над 2,5 милиона българи са с доходи под прага на бедността, а това вече е между 30% и 40% от населението, данните за чийто брой варират от 6 до 7,5 милиона души. И така да беше, това би било „половин беда“, защото според съвместно изследване на Фондация „Фридрих Еберт“ и нашенския „Институт за икономика и международни отношения“ под този прословут ПРАГ „в бедност и тежки лишения живеят 49,3% от населението на РБ“, с което излизаме на първо място по бедност в ЕС (все още няма изследване за мястото ни в Африканския съюз). Авторите на изследването са се разтревожили от факта, че 1/3 от мизерстващите у нас работят. Други 27,9% от работещите на непълен работен ден (от „прекариата“) са в същото положение. Към тази категория спадат и пенсионерите, особено самотните възрастни, при които процентите достигат 70%! Най-бедни са семействата с двама възрастни и три или повече деца – 61% от този социален слой е в това положение, което е характерно за ромската етническа група. „Влизането ни в ЕС“ с нищо не е променило картината.

Едно сериозно изследване на данните и източниците за „издръжката на живот“ (560,55 лева на глава за 2015 г.), за износа и вноса на България, който ежегодно е „на червено“ с милиарди долари, които се покриват по мистериозен начин, за производителността на труда, за БВП и т. н., за нормите на печалбата в индустрията, земеделието и услугите, и т. н., сравнени с европейските и изчистени от „статистическите“ фалшификации, би разкрило още по-ужасяваща социална и икономическа картина на „случващото се под носа ни“, но за него ще са необходими доклади, много по-обемисти от четирите тома на „Капиталът“, и армия от почтени поне колкото английските инспектори по труда от ХIХ век, както и обичащи истината и готови да пожертват за нея чиновническите си места статистици, икономисти, социолози и други специалисти в материята, каквито за жалост са абсолютно дефицитни. Печалното е, че дори и малцината, завършили тези университетски дисциплини, които декларират (под прикритие), че са анархисти, бягат от тази проблематика като дяволи от тамяна…

Георги Константинов

Адрес на статията
Етикети: , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България
Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. Освен икономически неоспорими аргументи за цената на неравенството плюс изследванията на икономистите от МВФ – http://www.investor.bg/drugi/338/a/mvf-povishavaneto-na-neravenstvoto-zabavia-ikonomicheskiia-rastej-196827/
    , от юридическа гледна точка става въпрос за нарушение на Конституцията и ГЕНОЦИД – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1562875143990714

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*