Конспирация на огнените ядра: За Себастиан – От отказа от работа … до отхвърлянето на властта (Гърция)


Откъс от предговора на книга, която ще бъде публикувана в Чили в памет на анархиста Себастиан Оверслуих (Sebastian Oversluij)


screen-shot-2012-05-27-at-3-44-47-pm-620x372

На 11 декември 2013г, бе извършен банков обир в квартал Пудахуел.

Когато анархистът Себастиан Оверслуих влезе в банката и обяви обира, той бе посрещнат с куршуми от охраната, въоръжен защитник на интересите на богатите и силните. Себастиан падна на земята мъртъв, след като патроните на неговия автомат свършиха.

Но има и смъртни случаи, без смърт, смърттa, които се повтаря всеки ден …  сутрин, когато алармата на часовника ви напомня да не закъснявате за работа; самотата, самотния път заедно с тълпата към офисите, фабриките и складовете; шефът, крещящ срещу вас исканията си за повече работа и по-бързо; повтарящите се механични движения по време на работа, които убиват творчеството; престорената любезност към клиентите и унизителната заплата като компенсация за живота, който е откраднат от вас. Живот, който се измерва в пари.

Когато ние ограбваме банка, ние не просто вземаме парите, ние също така вземаме обратно част от живота, който беше откраднат от нас.

Но дори и обирането на банки може да се превърне в същата работа белязана от зависимостите. В работа като всяка друга, с изключение на това, че „заплатата“ е несигурна и вместо риска от „инциденти“ на работното място, съществува риск от затвор или смърт. Често банковите крадци не са различни от наемните работници, които просто работят в по-малко рискови условия, но споделят същия манталитет – този на консуматорът, който се покланя на парите, който се възхищава на силата на богатството и чиято кола, дрехи и часовник са продължение на самия него.

Себастиан Оверслуих не беше банков обирджия. Той беше анархист. Той отказа да бъде роб на часовника на шефа. Той отхвърли работата, защото той отхвърляше работната етика, етиката на един роб, който мисли като консуматор. Обирът на банка, сам по себе си не е революционен акт. Банковият обир е инструмент на анархистката борба, за да си върнем времето откраднато от нас от шефовете и да организираме нападения срещу тях, планирайки анархистични действия, помагайки на лишени от свобода другари, укрепвайки издателските проекти и създавайки инфраструктура за въоръжено нападение срещу властта.

Ние принадлежим към една и съща генерация като Себастиан.

Поколение, което няма нито възраст, нито националност.

Поколение на нетърпеливи и безкомпромисни мечтатели.

Ние не се нуждаем от герои, ние се нуждаем от другари, които разпалват пожари с техните идеи. Запазвайки Себастиан и всички други другари, които паднаха в битка и са живи в паметта ни, ние поддържаме борбата.

Борбата срещу властта, в която затвора или смъртта често са цената, която трябва да платим. Но, както е писано: „Пет свободни птици отлетяха на юг, само един пристигна, но това, на което пътуването ги научи бе, че да се опитаме да летим си заслужава …“

Конспирация на огнените ядра –  Неформална федерация на анархистите  FAI / IRF)

Георгиос Полидурос
Христос Цакалос
Герасимос Цакалос
Олга Економиду

Източник: Contra Info

Адрес на статията
Етикети: , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*