Растящата пропаст между „дружеските“ класи се запълва с… трупове

Макар че разпределението на националния доход и заплатите на висшите партийни сановници, министри, генерали, дипломати и т.н. не фигурират в щатните таблици и са държавна тайна, изследователят на класовата структура на това общество може да я реставрира по фрагментарните данни от пресата, литературата и живота. По-долу съобщаваме някои информации и данни за динамичното развитие на „новата“ експлоататорска класа и за неизменното увеличаване на нейните доходи от първата година на държавния преврат на 25 октомври 1917 г. до сега (1973г. – бел. ред.).

В началото, когато държавнокапиталистическата класа се е консолидирала в борба с всички останали класи и партии, 5 години след революцията, по мнението на един безспорно авторитетен свидетел:

Въпреки цялата си архиреволюционност, болшевиките са съхранили напълно бюрократичния апарат на самодържавието от 1 300 000 души, като само са го разкрасили с „комунистически“ етикети, запазвайки цялата му уродливост и са прибавили нови 200 000 паразити.

(Цитатите са взети от последните “лебедови” статии на Ленин: “Как да реорганизираме Рабкрин?” и “По-добре по-малко, но по-добре”).

Още в 1918 г., в безбройните си подготвителни записки към статията “Поредни задачи на съветската васт” въпросният Ленин е поискал да се повишат заплатите на

буржоазните учени и специалисти 4, 8 или 16 пъти в сравнение с тези на средния работник (6 000 рубли годишно).

Срещу недоволството на работниците той е дал обяснения за тази „непопулярна мярка“, акцентирайки върху нейния временен характер: „една година, дори шест месеца“. След известно време, нагоре започват да подскачат и заплатите на нашите „здрави, партийни другари“, после на военните „спецове“, на чекистите и т.н. Частични данни се намират в отчетните доклади и речите на блестящия ученик на Улянов, Йосиф Джугашвили – Сталин, както и в „Съчиненията“ на партийната опозиция, оглавявана в различни моменти от Троцки, Каменев, Зиновиев, Бухарин и  други последователно и регулярно оземлeни по-късно съратници. От тогава този процес не е спирал.

В 1961 г. например, по данни от статистическите годишници чрез сложни
изчисления и сравнения можеше да се установи, че бюрокрацията с армията и полицията са наброявали вече 21 милиона. (Скулпторът Эрнст Неизвестни
пишеше, че само от агитпропа на СССР може „да се отгруха“ една средна
европейска страна!) При запазване на тези безпрецедентни темпове на „растеж“ съветските социолози твърдяха в броевете на списание „Проблеми на мира и социализма“, че към 1980 г. цялото активно население на „страната на строящия се комунизъм“ няма да стигне за извършване на подобна народополезна дейност! Пак по същото време, 40 години след тъжните ленински констатации, тогавашният класик на марксизма, верен ленинец и вожд на „съветските народи“ Н. С. Хрушчов, скромно призна, че апаратът на м-во на земеделието по нищо не се различавал от… стария царски апарат.

По сведения от 1970 г. в книгата на дисидентстващия реформатор на държавния капитализъм Рой Медведев – За социалистическата демокрация пишеше:

не е тайна, че разликата между заплатите на низшите служащи и висшите началства в различните учреждения, в зависимост от ранга им, се определя с пропорции от 1:10, 1:50, 1:100”, без да се включват в цената безбройните съвместителства, добавки, привилегии, разходи по прислугата, секретарките, шофьорите, представителните разходи и т.н., и т.н., които идват от безотчетните фондове и „безплатни обслужвания“.

За да създаде известна бегла представа за „сладкия живот на пролетарските“ вождове, Рой Медведев привежда разказа на пожелал да запази анонимност „деятел на изкуствата“. При прием у едного от заместниците на министър-председателя Косигин, по време на обеда към всеки от многобройните гости „деятели на изкуствата“, бил прикрепен отделен келнер – нещо, което едва ли са си позволявали самодръжците на Русия.

На другия полюс е мизерията. Ако бъдат сравнени надниците на двадесетина категории работници и цените на няколко десетки артикули от първа необходимост за предвоенния месец юли на 1914 г., които се намират в приложенията към книгата на Джон Рийд Десет дни, които разтърсиха света, с днешните надници и цени в Съветска Русия всеки, познаващ елементарните аритметични действия, може да установи самостоятелно, че след близо шест десетилетия „социализъм“ руските пролетарии са станали АБСОЛЮТНО по-бедни от дядовците си в Романовската империя. А според данни в статията Никакого кризиса комунизма неть на съветския икономист Евгени Варга, поместена в броевете на списание Комунист от 1957 г., те живеят върху по-малко квадратни метри жилищна площ в градовете в сравнение с квадратурата с която са разполагали през 1913 г. (Землянките и сламените хижи, които пътниците могат да видят и днес от прозорците на влаковете са вън от официалните статистики.)

<< “Колективизацията” е колонизация на собственото туземно населениеКривата на класовата структура на „социалистическото“ общество >>
Етикети: , , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*