Поуки за анархистите от тази кървава и трагична история

Можехме ли ние анархистите преди 100 години да променим хода на социалната история на човечеството?

В историята както знаем няма ако, нито са възможни корекции пост фактум, но, макар и умозрителен, въпросът си заслужава литургията, поне за бъдещите поколения анархисти, защото и след горчивия ни опит, мнозина от нас са склонни да забравят уроците на историята.
За идейната съзнателност (за да не кажа нищета), за стратегическата линия и за тактиката, както и за ролята на руските анархисти в революцията от 1917 – 1921 г. можем да съдим дори само по следните от множеството исторически факти:

  1. От спомените на анархиста Анатолий Павлович Другов за завземането на Зимния дворец, узнаваме, че по препоръката на ръководителката на левите есери Мария Спиридонова и други отговорни фактори в РСДРП (болшевики), с които е бил на заточение по време на царизма, след преговори с Ленин Другов е натоварен да ръководи прословутия щурм на двореца. Това той извършва заедно с няколко хиляди кронщадски матроси, като арестува заседаващите там министри от временното правителство на Александър Керенски. Вместо да продължи своя щурм в Смолни където са болшевишките кандидат-заместници на временните министри, Другов става… отговорен чекист, после протестира против арестите и екзекуциите на анархисти, бяга във Франция, завръща се нелегално в Русия, където е ОСЪДЕН НА СМЪРТ ПРЕЗ ЮЛИ 1933 г. И РАЗСТРЕЛЯН ПРЕЗ ФЕВРУАРИ 1934 г…
  2. След участие в щурма на Зимния, анархистът Анатолий Григорьевич
    Железняко́в, от същите кронщадски матроси, става през декември 1917 г. командир на революционен отряд, който поема охраната на Учредителното събрание и го разгонва в началото на януари 1918 г.
    Вместо да разгони и новите народни комисари в Петроград, Железняк със своя отряд и два танка участват в ликвидирането на „търкалящата се по улиците“ власт на временното правителство в Москва, Харков и др. После е назначен за командир на 1-ви стрелкови полк и по време на въстанието на левите есери през юли 1918 г. взема тяхна страна, за което народният комисар на войната от кабинета на Ленин, Подвойски, заповядва ареста му, но бунта на полка осуетява задържането му. Под ново име Железняков участва в завземането на Одеса и е назначен за командир на бригада с бронирани влакове, с която воюва на фронта срещу Деникин. В един от последните боеве, на 26 юли 1919 г., той е ранен смъртоносно от „заблуден“ болшевишки куршум. На 3 август тялото му е пренесено в същото Вахганковско гробище в Москва, където е заровен и Другов, за разлика от когото е погребан… с военни почести.
  3. След Октомврийския преврат повечето от нашите анархисти заминават по фронтовете и оставят народните комисари да създадат  безпрепятствено ЧК и Червената армия (с помощта на царските
    офицери) с които, възползвайки се от организационната им и
    идейна немощ, болшевиките ще ги унищожат!
  4. Махно описва в спомените си срещата с Ленин и Троцки в Кремъл, от която си излиза без да остави зад себе си… труповете им.
    Кронщадци, вместо да атакуват Петроград, в който работниците стачкуват срещу болшевишката власт (която един ден щяла да „отмре“) чакат „разстрела си като пъдпъдъци“ по образния израз на същия Троцки…
  5. Изглежда единствено престоялата 11 години в царските тюрми Фани КАПЛАН е разбрала, че в условията на гражданска война изпитаното оръжие на ТЕРОРА трябва да се пусне в ход и спрямо всякакви нови властници. При това на време, както се пее в една възрожденска песен:

    Догде е мъничка змията,
    елате да се съберем!
    С крака да ѝ строшим главата,
    свободни да се назовем!

    Не твърдя, че навременната ликвидация на болшевишката върхушка можеше да гарантира победата на Социалната революция в Русия, но обезглавяването на маркс-ленинската хидра можеше да превърне болшевишката партия в безпомощно и объркано стадо. (Нали сам Троцки в спомените си бе писал, че без Ленин и без него 25-и октомври 1917 година би бил НЕВЪЗМОЖЕН.) Тогава, ако въпреки анархизираната спонтанност и стихия на руските работници, селяни и войници, които принудиха дори марксистът Ленин да прибегне до идеологическите си салто-морталета в Държавата и Революцията, ако въпреки всичко претърпяхме неуспех, то каквото и да настъпеше, който и да поемеше властта, нищо не можеше да бъде по-пагубно и по-унищожително за каузата на революцията и за трагичната съдба на революционерите в Русия и в
    света, отколкото болшевишката диктатура!

  6. Нашите испански другари през 1936/37 години също не си бяха извлекли поука от руския опит и забравили, че във време на революция, в едно правителство може „да се влезе“ САМО, ЗА ДА БЪДЕ РАЗСТРЕЛЯНО.
    Ако и третият път, където и когато и да се отвори той, не си припомним заветите на Михаил Александрович Бакунин и сторим същото както болшинството от нашите руски и испански приятели от 1917-а и 1936-а, ние анархистите само ще докажем, че не сме дорасли до висотата на задачите, които си е поставил анархизмът.

Георги Константинов

<< Криза и Катастройка
Етикети: , , , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*