Характеристики на „Новото общество“

Този текст е писан от Георги Константинов през 1973 г. по време на престоя му в лагера за емигранти в Падричано, Италия.

Публикуваме го, заедно с кратък послеслов, по случай 100-годишнината от началото на социалната революция в Русия и последвалата я контрареволюция.

Голeмият германски естествоизпитател и последовател на Чарлс Дарвин –
Ернст Хекел бе формулирал един от своите закони по следния начин:
Онтогенетичното развитие на вида повтаря в концентрирана форма неговата филогенетична еволюция“, т.е. всеки отделен ембрион преминава в един къс срок (колкото трае бременността) през всички стадии, за които на общата еволюция на видовете от амебата до човека са трябвали милиарди години.

Струва ни се, че една аналогична мисъл за руското общество, родено от революцията в 1917 г., няма да бъде лишена от основания: В индивидуалното развитие на “съветска” Русия и на руския държавен капитал се съдържа в концентриран вид историческата еволюция на световния капитализъм.

Кои са главните параметри на държавнокапиталистическото общество?
Концентриращият се и централизиращ се капитал поглъща дребните, средни и едри капиталисти. С това той се въплъщава в един-единствен тръст – държавата и се конституира като държавен капитал. Политическият и юридически акт, с които капитализмът е доведен до този свой заключителен етап се нарича ЕТАТИЗАЦИЯ (одържавяване) или национализация, ако това ви харесва повече.

В тази последна разновидност на ЕДИННИЯ КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ СВЯТ
всичко е доведено до последния предел зад който капитализмът не подлежи на развитие. Социаликономическите отношения на експлоатация на НАЕМНИЯ ТРУД, които са основната характеристика на едно капиталистическо общество, са всеобхватни. Класите са строго диференцирани и са само две – КЛАСАТА НА ДЪРЖАВНИЯ КАПИТАЛ, формирана от партийната, административна и военно-полицейска бюрокрация и КЛАСАТА НА ПРОЛЕТАРИАТА от индустрията, услугите, лабораториите и селското стопанство. Първата, чрез своята държава е колективен собственик на цялата „национална икономика“. С помощта на страха и принудата от глада и полицията, тя е натикала втората в т. нар. социалистически предприятия срещу надници или заплати.

Държавнокапиталистическата класа е паразитен консуматор на лъвския дял от „националния“ доход, създаван от ограбения труд (от принадения продукт) на пролетариата. От държавата са смъкнати всички смокинови листа на парламентарната демокрация. Хегелианският „абсолютен дух“ се е въплътил в своята последна форма – военно-полицейската диктатура на партията на държавния капитал, който си е нахлузил „комунистическа“ маска. Нейните държавни институти са сведени до най-чистия им вид: тайна и явна полиция, армия, съд, шпиони, концентрационни лагери и затвори, необходими за съхранение на социалното статукво, за репресиране и за смазване на единствения класов враг – пролетариатът.

Похвалната „Ода на палача“, посветена му от Жозеф де Местър:

Цялото величие, цялата мощ и всичкото подчинение на порядъка почиват върху Палача. Той ужасява и обединява обществото. Отнемете на света този непостижим фактор и в същия миг порядъкът ще отстъпи мястото си на хаоса, троновете ще се сринат и обществото ще загине. Бог, който сътвори властта, е сътворил и Палача!”

прилепва като ръкавица за тази система. Де Местър е пропуснал втория “стълб на порядъка” – шпионина.

В това общество процесът на обединение на властника и експлоататора в едно лице е завършен и съдейства за радикалното разсейване на илюзиите на пролетариата спрямо “социалистическото” творчество на държавата. Тук всяка форма на класовата борба на работниците, като се започне от най-невинната – демонстрацията или стачката, издигаща безобидни искания: снижение на цените на колбасите или замянта на един господар/секретар с друг, по силата на тоталната социална диференциация, се превръща в кървава война между двете класи. Тази война в исторически план, както е казал Антон Панекук, може да завърши само когато, като неин краен резултат настъпи окончателното и безвъзвратно разрушение на съвкупността от институти на насилието, образуващи държавата, независимо от това дали тя се нарича пролетарска, народна или парламентарна!

Генезис на „Новата класа“ >>
Етикети: , , , , , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*