Д-р Параскев Стоянов – невероятния живот на един от основоположниците на анархизма в България.

Параскев Иванчов Стоянов е български анархист, лекар, професор, общественик, основоположник на хирургията и морелечението в здравното дело на България. Занимавал се е активно с краеведска дейност в Ловеч, Плевен, Варна. Счита се за един от „бащите“ на българския и румънския анархизъм. Той е първият професор по хирургическа пропедевтика в първия Медицински факултет в София и автор на първите учебници по хирургия, създал своя хирургична школа. Отличен организатор, ръководил е отделения и болници в Ловеч, Русе, Плевен и Варна, създава санаториуми, ръководи хирургична клиника. Запален турист и алпинист, един от първите любители фотографи, творец, експериментатор и новатор за времето си. Владеел е 10 езика.

Параскев Стоянов е роден на 30 януари 1871 г. в град Гюргево, Румъния, в семейството на българския търговец Иванчо Стоянов (1844 – 1917) и немкинята Габриела фон Валтер (1843 – 1930). Баща му се е отличавал със силно родолюбие, подпомагал Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Панайот Хитов, братя Обретенови, Христо Ботев, Стефан Стамболов. Лежал е в Русенския затвор. Той закупува оръжие и билети на Ботевите четници за пътуването с „Радецки“.

От 1878 до 1889 г. Параскев Стоянов учи в букурещкия лицей „Св. Сава“. В гимназията той възприема социалистически идеи, а след това преминава към анархизма, след като прочита памфлета на Пьотър Кропоткин – „Към младите“. Стоянов основава читалищни клубове в гимназията, в които учениците изучават социализъм и анархизъм, и започва да разпространява анархизма сред работниците в Румъния, поради което е считан за „бащата“ на анархизма в страната и ще фигурира цял живот в списъците на международните анархисти. Той превежда на румънски множество памфлети на Ерико Малатеста, сред които „За гласоподавателите“, „Между селяни“ и „Анархия“.

През 1890 специализира медицина в Париж, където участва в интернационална конференция на студентите. Той участва и в издаването на „Libertarian Manifesto“ (Либертарен Манифест) заедно с италианския либертарен-социалист Франческо Саверио Мерлино, за което е арестуван. Освободен след няколко месеца (осъден от френски съд задочно на 2 години затвор и 3000 франка глоба), той се мести в Италия, след което учи два семестър в Женева, Швейцария, където се среща с едни от водещите теоретици на анархисткото движение – П. Кропоткин и Елизе Реклю.

В периода 1891 – 1894 учи в Букурещкия медицински факултет, където развива своя интерес към хирургията. Тренира алпинизъм в Салев, близо до Женева. На 1 август 1895 изкачва връх Гран Комбен, Швейцария (4318 м) с помощта на местен водач, на когото осигурява провизии и на върха му връчва подарък. Той е първият българин, изкачил четирихилядник, за което е поздравен от Алеко Константинов и е считан за пионер на българския алпинизъм. Написва първото „Практическо ръководство по туризма“ през 1929 г.

Завършва медицина във Вюрцбург, Германия (юли 1895). Защитава докторската си теза „Uber carcinoma cordis“ („Върху сърдечния карцином“) и полага Хипократовата клетва.

Започва работа през 1895 г. в Ловеч като ординатор в Ловешката държавна първостепенна болница. От 1897 г. специализира 2 години във Франция и Германия при Жан Фор и Терие Бергманди. След това за кратко е старши лекар на Русенската държавна първостепенна болница.

В периода 1905 – 1910 е старши лекар и управител на Мариинската болница, Варна. Преустройва и модернизира болницата и болничното лечение, инсталира първият рентгенов апарат, прави и първата операция на наранено сърце. Във Варна създава и е управител на първия морски санаториум – летния санаториум за скрофулозни, лимфатични и малокръвни деца. Прилага лечебна морска кал, с което поставя началото на научното калолечение в България. Въвежда първи в България таласотерапията, хелиотерапията и фанготерапията (морелечение, слънцелечение и калолечение), пише за Балчишката Тузла, за Поморийското езеро.

През 1907 г. участва на II Международен конгрес по физиотерапия в Рим

През 1910 г., след конфликт с царица Елеонора поради разногласие относно управлението на варненската болница и построяването на новата сграда на детския санаториум, отказва да бъде преместен отново в Плевен и напуска Санитарното ведомство, като започва работа като учител-лекар във Варненската държавна мъжка гимназия, където преподава антропология и се грижи за хигиената и здравето на учениците, организира туристически екскурзии. Рапортите за санитарното състояние на гимназията, които пише, са доказателство за висока ерудиция, компетентност и новаторски идеи. Наред с това работи като хирург в частната лечебница на докторите Теодоров и Фарашев.

През 1911 г. е на конгреса на южнославянските хирурзи в Белград. Избран е за член на международните асоциации по физиотерапия и хидрология, на френското и италианско хирургически дружества. Член е и на Международната асоциация по история на медицината, и на изградената към нея Комисия по народна медицина. Името му заема достойно място и сред светилата на световната медицинска наука в библиографския лексикон на Изидор Фишер.

По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912 – 1913 г.) завежда Първа полуподвижна болница при IV армейска дивизия, а през Първата световна война (1915 – 1918) е началник на 2/4 етапна болница при трета армия. В Текир Гьол, Северна Добруджа, създава през 1916 г. първия войнишки морски санаториум, в който прилага морелечение, слънцелечение и калолечение.

Стоянов като военен лекар на самолет през Първата световна война

На 10 април 1918 г. е открит Медицинският факултет в София. Параскев Стоянов е един от двамата, които първи са удостоени да заемат мястото на преподаватели. Назначен е за професор по хирургическа пропедевтика с оперативна медицина. Встъпителната му лекция по хирургия, четена на 19 октомври 1920 г., е озаглавена „Принос към историята на българската хирургия“ и на нея присъства целият преподавателски състав на медицинския факултет. Лекциите му са онагледени с много картини, нарисувани от художници под негово ръководство (самият той е рисувал добре, илюстрациите му от лекциите му по анатомия са били негови).

В края на 1921 г. публикува статията „Нещо за особеностите в черепа, мозъка и сърцето на народния поет Иван Вазов“ с резултати от аутопсията, за което лично е помолен от дългогодишния си приятел и кореспондент проф. Иван Шишманов.

За да улесни студентите, той издава през 1922 г. своя първи учебник „Обща хирургия“, а през следващите години ръководства по оперативна медицина и по специална хирургия. Упражненията си води до леглото на болния под формата на беседа със студентите. Качествата, които го правят любим преподавател, са неговата голяма хуманност, демократичност и прогресивност. Полага големи грижи не само за обучението на студентите, но и за своите сътрудници и асистенти. Най-добрите изпраща на специализация в чужбина при световно известни учени. Така той създава Българската хирургична школа, която дава кадри за различните области на хирургията.

Заедно с проф. д-р Александър Станишев е основоположник на Българското хирургическо дружество и 2 години е негов председател (1934 – 1936).

През 1900 – 1901 провежда безпристрастна анкета на останалите живи съратници на Васил Левски в Ловеч. Проучва историята на града през епохата на Възраждането. Резултатите публикува в книгата „Градът Ловеч като център на Български централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор С. Кирков“ (1901). Средствата от продажбата на книгата дарява за построяване паметника на Тодор Кирков в Ловеч. Със същата цел пише и поставя пиесата „Тодор Кирков“. Автор е на „Санитарна история на гр. Ловеч“. Участва в комитета за написване и издаване на поредицата „Ловеч и Ловчанско“.

В Плевен продължава обществената си дейност, проучва историята на града, създава археологическо дружество.

Във Варна урежда създаването и откриването на варненския Аквариум и на детския санаториум за костно-ставна туберкулоза. Проучва историята на Варна и Варненско, оставя ценни бележки за миналото на града, за Аладжа манастир, Побитите камъни, за братята археолози Шкорпил и др.

През 1906 г. пише труда „Хигиената на туриста“. Рефератът му „Изгарянето на сметта като източник на електрическа двигателна сила, топлина и прочее“, за който черпи вдъхновение от налична инсталация на австро-унгарския град Фиуме (Риека) е издаден през 1908 г. и е пример за новаторско мислене, надскочило времето си с повече от век. Джобните му бележници са „малки енциклопедии: нарисувани скици от тавани с резби в стари къщи, рецепти за сапун… и разни други полезни сведения“. Някои от тези скици използва за интериора на къщата си във Варна.

През 1938 Хирургическото дружество в чест на 20-годишната му професорска дейност и 43-годишната му лекарска практика издава юбилейна книга. Той казва на своите асистенти: „Моля ви, не вдигайте шум около моята скромна личност…“

Професор доктор Параскев Стоянов е патрон на Медицински университет – Варна (от 2002), на Многопрофилната болница за активно лечение – Ловеч, на Санаториума за костно-ставна туберкулоза – Варна. Неговото име носят улици в Поморие и Варна. Почетен гражданин на Ловеч от 2014 г. (посмъртно).

Носител е на български, румънски и германски ордени и награди, сред които орден „Св. Александър“, орден „За гражданска заслуга“, германски орден „Железен кръст“ и румънски орден ”За културни заслуги“.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*