- Без Лого - http://bezlogo.com -

Българската следа в атентата в Манчестър

Медийното представяне на поредния терористичен акт, този път в Манчестър, не ни помага нито да разберем тероризма, още по-малко да начертаем възможни траектории на колективно действие за справяне с него. Различните политически сили се надпреварват, да дадат такова обяснение за тероризма, което подхожда най-много на техните гео-стратегически позиции и небрежно прикритите зад тях икономически интереси.

Терористичния акт в Манчестър се случи на фона на недобилия особена публичност скандал с доставката на оръжия от Европа за терористични групоривки в Близкия Изток.  Няколко репортажа излъчени по големите български медии, ни съобщиха за това, което вече отдавна се знаеше – , че ВМЗ Сопот снабдява ислямистки опозиционни групировки [1] в Сирия с българско оръжие. Само преди няколко седмици пък бе публикувано журналистическо разследване на най-големия сайт за новини от Балкакните – Balkan Insight, проследяващо пътя на оръжията от фабрики в Сърбия [2], през български оръжейни магнати, турски посредници, тренировъчни лагери в Саудитска Арабия, до ръцете на джихадистите.

Естествено, „българската следа“ във въоръжаването на ислямисткия екстремизъм е малка, на фона на износа на оръжия за Близкия Изток от страна на страни като Германия и Франция и екстензивното въоръжаване на ислямисткия режим в Саудитска Арабия от страна на Англия. А едва преди няколко дни излезе и новината за най-голямата оръжейна сделка в историята на САЩ, предоставяща оръжия на режима в Саудитска Арабия на стойност 350 млрд. долара. Саудитска Арабия продължава да бъде едновременно най-големия разпространител на радикален ислям в света и най-големия получател на западно въоръжение и политическа подкрепа сред страните в арабския свят.

При това положение, ролята на България може да изглежда незначителна, но това съвсем не е така. Българските държавници и оръжейни търговци не просто участват в далаверата с въоръжението, те са сред най-ентусиазираните поддръжници на политиките на НАТО и САЩ в Близкия Изток . Като се започне от окупацията на Афганистан, мине се през безусловната ни подкрепа за войната в Ирак – зверство отнело животите на повече от половин милион души и сочено единодушно от анализаторите, като най-мощния тласък за разпространението на радикалния излямизъм и тероризъм в региона, и се стигне до сервилното следване на линията за подрепа на тероризма по време на гражданската война в Сирия – както чрез политическа и медийна подкрепа, така и чрез директно въоръжаване. Естествено, българските държавници не се задоволяват само с дистанционната си подкрепа за тероризма. Нека не забравяме пряката намеса на България във войните в Близкия Изток чрез изпращането на окупационни сили в Афганистан и Ирак.

Докато тези факти рядко присъстват в реперторара на казионните медийни коментатори, които днес и следващите няколко дни ще шестват по телевизионните студия, те предпочитат да насочат вниманието ни към други проблеми свързани с тероризма, като религиозното противопоставяне и бежанската криза. Несъмнено, въпросите повдигани от тях относно интеграцията на вече поколения бежанци и мигранти от Близкия Изток и Африка в Европа заслужават да бъдат разискани, защото очевидно интеграцията им се оказа пълен провал. Но те така и не стигат до причините за проблема, като вместо това се задоволяват с плоски обяснения, като културните особености на мигрантите и неефективните интеграционни политики. В същото време става все по-очевидно, че въпросът с миграцията играе все по-важна роля в съвременния капитализъм и мобилността се превръща в една от основните негови характеристики.

Разглеждайки миграцията от Африка и Близкия Изток към Европа, ние трябва да я разглеждаме в контекста на също толкова интезивната вътрешна за ЕС миграция от страните от източна Европа, както и от тепърва придобилата още по-голяма сила миграция от периферията, където движението на украинци ще играе все по-важна роля. Тези процеси са съпроводени с разпад на социалната държава и прилагането в страни като Франция и Германия на неолиберални политики, които доскоро бяха патент само за страни от източния блок, като България или такива изпаднали в тежки финансови затруднения, като Гърция. Хипермобилността на капитала, който все по-лесно прегазва националните граници и помита всички регулации по пътя си, води след себе си принудителната трудова мобилност. Тя има две измерения – от една страна миграцията в преследване на справедливо заплащане и от друга прекаризацията на труда водеща до честа смяна на нископлатени и несигурни работни места, рекламирана от десните икономисти като „гъвкавост на работната ръка“.

Гетоизацията на мигрантите пристигащи от Близкия изток и Африка и следствията от нея, едно от които е създаването на подходяща почва за развитие на радикален ислямизъм сред мигрантските общности са преди всичко социален проблем, който е  пряко следствие от възхода на нерегулирания капитализъм. Тежките неравенства и социалната изолация в която попадат все повече хора са следствие от пазарните сили съчетаващи желанието на европейския капитал да експлоатира евтина мигрантска работна ръка, като по този начин подтиска заплатите на европейските работници, с нежеланието му да плаща данъци за да поддържа системите за социална сигурност.

Да очакваме разрешение на проблемите с тероризма от тези, които го финансират, е толкова безумно, колкото да очакваме решения за интеграцията на мигрантските общности от хората, които печелят от прекаризацията на труда и подтискането на заплатите. Европейските народи трябва да генерират собствена политическа сила, която да има волята да прекрати оръжейните доставки за ислямистките режими и групировки и да подложи на критика цялата досегашна политика в Близкия Изток. Тя трябва също така да обърне в обратна посока тенденцията на одесняване на политическия спектър в Европа водеща след себе си това, което днес наричаме авторитарен капитализъм – осигуряването на все по-големи печалби за бизнеса, за сметка на прекаризацията и подтискането на правата на работещите, орязване на социалните функции на държавата, гетоизация на уязвимите социални групи, ограничаване на гражданските права и разпространение на расизъм и омраза с цел поддържане на атмосферата на страх и подчинение, необходима за да бъдат въведени унищожителните икономически реформи. За съжаление, ако някой спечели от атентата в Манчестър, това е именно представителя на най-консервативната европейска десница – Тереза Мей, чиято кампания се сгромоляса през последните няколко дни, след серията противоречия покрай програмата на консерваторите за социалните грижи и нелепите действия на самата Мей.  Сега кампанията за извънредните парламентарни избори в Англия е спряна заради атентатите, от което губи най-вече кандидата на левицата – Корбин, който е във възход през последните седмици, след представянето на най-лявата програма на лейбъристите от десетилетия.

Но изборите в Англия и програмата на лейбър партията няма да решат бъдещето на Европа. На авторитарния капитализъм, ние трябва да противопоставим дневния ред на работниците от барикадите в Гърция, противопоставящи се на поредния пакет от неолиберални мерки на МВФ, на студентите от улиците на Париж борещи се срещу режима на „постоянно извънредно положение“, полицейското насилие и прекаризацията на труда, както и на всички работници, синдикати, организации и движения, които всеки ден се борят срещу ограбването на бъдещето ни от страна на капитала и неговите държавни прислужници.