Кой е Збигнев Бжежински?

Тази статия е издадена във Франция през 1988 г. Ориентирана е предимно към българската емиграция в чужбина и по-конкретно към онази нейна част, която искрено е готова да се жертва за благото на народа си. Публикуваме я днес, по случай смъртта на обекта ѝ, за да се види неговата лична роля в съдбата на България и света. Препоръките му отпреди 30 години вече са реализирани, резултатите – постигнати, доколкото може да се говори за реализация и постигнати резултати в условията на историческата динамика.

Подобни статии би трябвало да служат за доказателство, че бедите, които се струпват върху народите, не са причинени от таен заговор на зловещи мутанти, а са ефект от внимателното планиране на „държавните мъже“. Внимателното наблюдение на действията и думите им са достатъчни, за да се предвидят резултатите от тях. Единственият начин за съпротива и изкореняване на властта им е безкомпромисната борба с държавността и нейните агенти. А не пазарлъците с тях и преклонението пред мними „освободители“ като Бжежински, планирали и планиращи до смъртта си заробването на народите по целия свят.

Роден във Варшава през 1928 г., той емигрира за САЩ в 1948 г., къ­дето става американски гражданин и завършва като стипендиант про­чутия Колумбийски университет, получавайки по-късно професорска катедра в него.

Автор на многобройни книги, есета и статии в най-тежките сед­мичници и списания на Америка и Европа, (които заслужават нашето най-голямо внимание, защото, както беше казал някой си, е много по-по­учително да имаш контакти със суперинтелигентни врагове, отколкото с кретеноподобни „приятели“), Бжежински е един от най-блестящите умове на американската и световна буржоазия.

Хора с този интелектуален капацитет са абсолютно необходими за нашата „игра“, в която държави и господарски класи трябва да намерят смъртта си. И е жалко, че такива не идват днес при нас, а се прости­туират.

Прочее, би било пресилено да се третира бившия потомствен полс­ки аристократ и католик, като момичетата от тротоара. Дошъл като бе­ден двадесет годишен емигрант в САЩ, имащ само блестящите си ин­телектуални възможности и йезуитската си и марксическа школовка от юношеските години, той се изкачва до върха на това, което наричат „мозъчен тръст“ на „военно-промишления комплекс“. Ликвидирал „носталгичното бреме“, което носи върху себе си всеки един от нас, той е избрал твърдо и окончателно своето място и страна в световната иг­ра. Збигнев Бжежински е не само теоретик, но и архитект и инженер в изработването на глобалната политика на американския империа­лизъм. Професорът от Колумбийския университет е заемал и заема многобройни постове в редица американски и международни институ­ции: През 1966-1968 година е един от членовете на Центъра за плани­ране на политиката на Държавния департамент, тогава под ръковод­ството на президента Джонсън. Бжежински е директор на Института за проучване на проблемите на комунизма и на Института за изследва­не на промените в света. През президентството на Картър (1976-1980 г.) той е специален съветник на Белия Дом по външната политика на САЩ и заедно с това, най-влиятелния член, който председателства Съ­вета за Национална сигурност на САЩ – върховният орган, който коор­динира и изработва глобалната стратегия на Америка в света. Днес, ко­гато демократите са в опозиция, Бжежински е канен от Рейгън при ра­зискването и изработването на дългосрочни решения в областта на външната политика на САЩ. Последната му проява в тази област бе разработването в края на 1987 г. на новата американска стратегия за двадесет и първия век. На последно по място, но не и по важност, отбе­лязваме поста на генерален директор в създадената по инициатива на супермилиардера Давид Рокфелер ТРИСТРАННА КОМИСИЯ, в ко­ято участват ръководните елити на САЩ, Европа и Япония. Сред чле­новете ѝ има американски президенти и министър-председатели от другите два партньора, „делови хора“ от ръста на Рокфелеровци, държавни мъ­же и мислители. Целта на тази комисия не е тайна: Да поддържа с всич­ки средства доминиращото положение на „великите индустриални де­мокрации“ в света. „Неформалният орган“ е нещо като заговор на международния капитализъм в борбата му за световно владичество и неговия генерален директор е автора на книгата, която разглеждаме в този брой на бюлетина. Т.е., имаме работа с класов враг с изключител­на интелигентност и невероятна мощ. Враг, който е школуван в един от най-добрите американски университети, където капиталът, в стремежа си да поддържа своята планетарна хегемония, е събрал най-добрите мозъци от всички континенти, предоставяйки им всички необходими материални условия, техника, лаборатории за анализ, изследване и раз­мишление, които трябва да подготвят тези, които вземат решенията за ходовете в световната игра.

С неумолимите си принципи и цели, които са в конфликт с бакалската игра на закъснелия ученик на Метерних – д-р Кисинджър и него­вия помощник – Зоненфелд, Бжежински, както сам той казва: „се опит­ва да замени акробациите в световната политика с една солидна архи­тектура“. Читателите навярно са се убедили и от резюмето на последна­та му книга, че бившият полски емигрант е станал един от архитекти­те на „модерната“ политика и идеология на завоевателите, които се раждат от ЗМЕЙСКИТЕ ЯЙЦА на монополистическия империа­лизъм и неговата цитадела – САЩ.

Наред с другите достойнства: всеобхватност и яснота в излагане на възгледите си, Бжежински се отличава с откровеност, която стига до цинизъм, когато чертае изграждането на пръстените на американската „боа“ около съветския конкурент, (разбира се, системата „боа“, е систе­ма… на мира). Математически тя навярно би могла да се изрази с една система от уравнения и неравенства, обхващаща връзките между мно­гобройните фактори и неизвестни, всеки поставен в определени грани­ци и контекст. Единственото, с което, както ще се опитаме да покажем, Бжежински не се е съобразил е ВРЕМЕТО, в чийто поток теглата на коефициенти и границите на действие на факторите в системата се ИЗ­МЕНЯТ, поради което, като че ли, с нея е невъзможно да се намери търсеното от американските президенти и крале на капитала решение. Ако продължим да си служим с професионалния език на математиката, ЦЕЛЕВАТА ФУНКЦИЯ на тази система е намирането на „мирното“ и контролирано от САЩ владичество над планетата.

Че „играта“ между САЩ и СССР е ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКА (с всичко, което империализмът означава и влече със себе си), е посочено многократно от самия Бжежински. Още в началото са назовани двете страни в конфликта: САЩ и СССР, чието съперничество е сравнено с това между Испания и Португалия от XVI век. Други намират аналогия с борбата между Атина и Спарта в древна Елада. Позоваването на исто­рическите прецеденти тук само подпомага разбирането на характера на този конфликт и действителните цели на участниците в него: ГОСПО­ДСТВОТО НАД СВЕТА.

Всичко останало: геополитика и геостратегия, нови оръжия, разли­ки в системите и т.н. е ВТОРОСТЕПЕННО. Не само за безкрайната империалистическа „игра“ изобщо, но и за настоящият ѝ етап, чийто залог е ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЕВРАЗИЯ, като решителна стъпка, как­то кадифено той се изразява, към „ръководството на света“. Стремеж, това вече се разбира от само себе си, продиктуван от най-благородни мотиви и загриженост за съдбата на човечеството през третото хилядо­летие…

Основата на победата в политическия спор и съревнование за контрол над земното кълбо, макар и не в традиционния и класически смисъл на думата победа, според Бжежински, е в интегралната способ­ност на САЩ да водят война по суша, въздух и вода (целта напр. на американския военноморски флот е контролът над океаните)“.

На осъществяването на тези задачи е подчинено всичко – диплома­ция, технология, наука и т.н. Някога в своята книга „BETWEEN TWO AGES“ (1970) Збигнев Бжежински виждаше, макар и ограничено, рево­люционната роля на новите технологии и електрониката, като мотор на световните промени. Днес, когато научнотехническата революция изп­равя неговия свят пред пропаст, Бжежински дава заден ход и се занима­ва само с военните ѝ аспекти, които трябва да улеснят САЩ в ролята им на „лидер на свободния свят“.

Разбира се, както винаги, подготовката за война се извършва в името на мира. За да успокои публиката Бжежински я уверява, че една война по подобие на миналите две от 1914-1918 и 1939-1945 г. е изклю­чена. Развитието на империалистическия (или исторически) конфликт той вижда върху три или четири фронта, действията по които целят заграбването на контрола над страните, които по мнение на специалис­тите са от решителна важност за геополитиката и стратегията, и което в крайна сметка трябва да доведат до:

  1. Извличане на Източна Европа от орбитата на Москва.
  2. Създаване на „неформалния“ триъгълник между САЩ, Япония и
    Китай.
  3. Брониране на „мекия корем“ на Съединените Щати в… Азия.
  4. Смазване на всяко желание на страните от Централна и Южна
    Америка да се изтръгнат от прегръдките на Вашингтон и американски­
    те компании и банки, които по признанията на същия този „Збиг“ не
    правят „чест“ на САЩ и че с подобен товар на гърба (и съвестта?) е
    трудно да се играе ролята на освободител на Източна Европа.

Прочее, със своите ранни, младенчески илюзии относно „освободителната ми­сия“ и „кръстоносните походи на свободата“ на Америка, Бжежински се е разделил окончателно. Врял и преврял в „реалната политика“, днес той е заменил романтизма с прагматизъм и старото отечество с ново, чиито цели спрямо източна Европа са дефинирани по следния начин:

На днешния етап американската източна политика си поставя ка­то цел ПРОМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕАЛНОСТИ В ИЗТОЧ­НА ЕВРОПА, БЕЗ ФОРМАЛНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОМЕНИ.

Преведена на разбираем език тази кабалистична формула означа­ва, че Съединените Щати са готови да поддържат диктаторските ре­жими в Източна Европа, както правят това с диктатурата на Тито и неговите наследници в течение на вече четири десетилетия. Изобилни доказателства за това, че не „РАЗЛИЧИЯТА В СИСТЕМИТЕ“ (десет или сто), нито „геостратегическото положение на конкурентите“ и още по-малко идеологическите интерпретации, са в основата на конфликти­те или съюзите, а СЪОТНОШЕНИЕТО НА ТЕХНИТЕ СИЛИ, зад вся­ка от които се профилират тяхните военно-промишлени комплекси и потенциали, се намират както в предложенията за създаване на „нефор­малния“ триъгълник с Китай, чийто Гулаг е навярно четири пъти по-го­лям от „съветския“, така и в недалечната история на „антифашистката коалиция“ на „великите демокрации“ със Сталин (1941-1945 г.), когато Чърчил и Рузвелт забравиха десетките милиони избити, изпратени в си­бирските концентрационни лагери или депортирани, и вдигаха тостове за „великия Сталин“. Днес те отново създават алиби на преустройваща­та се диктатура и изказваните тук или там „съмнения“ са само мани­ери в световния джамбазлък, преди да си стиснат ръцете.

Условията за това алиби и за поддръжката на диктатурите в днеш­ния „преден двор“ на Руската империя в Източна Европа са:

  • Да не предоставят бази на Москва и да заемат неутрална позиция
    спрямо нейната имперска политика.
  • Да открият пазарите на своите страни за американските и тези
    на останалите партньори, капитали и стоки.
  • Средствата за постигане на тези „освободителни“ цели, Бжежинс­ки е изложил в своя инвентар:
  • Увеличаване на броя и часовете на програмите на радио „Свобод­на Европа“ и др. подобни, чиято насока и характер са ни добре известни.
  • Включване на диктаторските режими в международния монетен
    фонд, световната банка, ОАТТ; Предоставяне на статути на „най-привилегировани страни“ в отношенията им със САЩ.
  • Участие (напълно безкористно) в икономическата „перестройка“ на стопанствата им.
  • Обещание от страна на НАТО да спазва неутралитета им в слу­чай на война, (която според Бжежински е немислима).
  • Създаване на привлекателни миражи и за „комунистическите“
    диктатори в утрешна обединена Европа и други подобни мухоловки в случай, че нещастия сполетят диктаторите, като например гарантиране на правото на политическо убежище, тайната на влоговете в швейцарските банки и касетки за бижутата, заплащане по най-високата тари­фа на „мемоарите“ на изтърсаците на масовите убийци, (както това бе вече сторено със Светлана Алилуева – Джугашвили), и т.н., и т.н.

Със съответни модификации тази политика на „преустройство и интегриране“ според Бжежински, е приложима и спрямо СССР, чиито господари САЩ нямат намерение да плашат с чрезмерните си апети­ти. Те дори не възнамеряват да обръснат Фидел Кастро в обозримото бъдеще. Даже напротив, ако се съди по преговорите, които се водят по всевъзможни „канали“ и „случайните хрумвания“ на италианския ми­лиардер Карло Бенедети в телевизионния му разговор с бившия френс­ки президент – Жиксар, се подготвят сделки, в сравнение с които мили­ардите на някогашния „План Маршал“, могат да се окажат незначител­но перо в световното счетоводство на империализма.

За сега, условията, които САЩ поставят от името на „свободния свят“ за тази „мирна“ и най-грандиозна сделка със съвести, народи и континенти, е изтеглянето на СССР от „третия свят“ в границите оп­ределени му от… Ялтенската подялба на следвоенния свят.

Демократът Бжежински, подобно републиканеца Зоненфелд, е го­тов да се отнесе с разбиране към „националните интереси и сигурност“ на партньора в играта. В това отношение той е подпомогнат от собственоръчно теглените паралели между политиката на Вашингтон спрямо Мексико и Латино-американския „заден двор“ и тази на Москва към Полша и Източна Европа. Срещу пословичната омраза на латино-американските селяни и работници към янките и експлозията на бомбите на тази омраза, предизвикана от престъпната политика на американс­кия капитал, Държавният департамент и Пентагона, Бжежински пред­лага смазването на всякакви революционни (или просто антиамерикански) акции, мотивирайки тази политика на „голямата тояга“ със съве­тската намеса, по съвършено същия начин, както Кремъл оправдава „изпълнението на своите интернационални дългове“ в Унгария, Чехос­ловакия и Афганистан с… американската интервенция. За в бъдеще то­ва смазване ще трябва да се извършва координирано и със съвместни усилия. Ако се съди по трескавите преговори и сделки между САЩ и СССР за „уреждане на малките конфликти“ в Афганистан, Никарагуа, Ангола и т.н., тази политика е в пълен ход.

Някои ще попитат: Ами какво остава от волята на народите, самоопределението на нациите, демокрацията и парламентарния плурализъм? Такива, явно все още не са разбрали, че алфа и омега, символ верую и смисъл на живота за „деловите кръгове“ и техните правител­ства е ПЕЧАЛБАТА. С оглед на нея, те търсят увереност и сигурност, че главницата на днешните многомилиардни заеми и утрешни сделки и инвестиции, ще бъде изплатена с лихвите. За сега най-сигурният платец те намират в лицето на еднопартийните режими в „третия“ и „втори“ светове. Всеки друг сценарий там е пълен с неизвестности за „възвръщаемостта“ на дадените им под наем долари.

Тази сложност на „правилата на играта“ създава пълна обърка­ност сред ослушващите се като нерези в царевица политически мъже в изгнание, които напрегнато се мъчат да доловят „стъпките на исто­рията“. Още повече, че не им е ясно, дали ръководеният от САЩ „ос­вободителен процес“ ще се разгъне с активното участие на живковци, или службите ще търсят в нафталина по испански маниер, наследни­ци сред изтърсаците на последните короновани „глави“.

За това, едни от тези демократи, патриоти и „отговорни общест­вени деятели“ лелеят мечти за „сядане на зелената маса“ за „директ­ни преговори с Москва“ и изразяват в „хъшовските“ кафенета надеж­дите си, че ще бъдат поканени на софрата. Други по инерция „убежда­ват Запада“ в рисковете на тази политика, която окачествяват като Мюнхенско късогледство, а трети продължават участието си в раз­личните резервни циркови трупи на „свободния свят“, където се под­визават „борци за свобода“ от цивилната гвардия на сваления и убит диктатор Сомоза, черни герилероси, охранявани с южноафриканска зоб, ходжи и молли излезли направо от феодалното средновековие, главорезите на Пол Пот и великия комбинатор принц Сианук. Изг­лежда, на всички тях им са нужни още четиридесет години, за да раз­берат, че към стария девиз на Рим: „Разделяй и владей!“, съвременни­те империи са на път да добавят: „ПРЕГОВАРЯЙ И ПРЕРАЗПРЕДЕ­ЛЯЙ!“… чуждите кожи.

В тази перспектива не е изключено мнозина радетели за свобода, независимост и демокрация в стана на изгнаниците, да ни направят свидетели на най-невероятни тактически и идеологически салтоморталета.

В подобна „благоприятна международна обстановка“, може ли да се намери друг отговор на оруеловската политика на империализма и неговите безкрайни игри?

Да! Ако се изпълнят няколко предварителни условия, между които:

  • Постигане на абсолютна идейна, организационна, тактическа,
    стратегическа и финансова независимост спрямо кой и да е от империалистическите „партньори“ и техните служби и каси.
  • Създаване на НЕЛЕГАЛНИ РЕВОЛЮЦИОННИ ОРГАНИЗА­ЦИИ, способни да гарантират НЕПРЕКЪСНАТОСТТА НА НАШАТА АНАРХИСТИЧЕСКА ПРОПАГАНДА СРЕД МЛАДЕЖТА, ПРОЛЕТАРИАТА И АРМИЯТА и в най-тежките и наглед безнадеждни момен­ти на реакция, особено в периода на кризи, дестабилизация и войни, безвсякакви капитулантски сметчици за съхранение на силите до настъп­ването на „нормални, легални времена“, (защото и в тях, правената по беззъбия, високо-културен и скопен маниер на известни диуретици на „безвластието“ пропаганда, няма да има никакво влияние нито върху „масите“, нито върху „авангардите“).
  • ОРГАНИЗИРАНО практикуване на интернационалната соли­дарност през всякакви граници и бариери, с цената на всички необходи­ми за това падания на глави или дългогодишни затвори!

Освен тези фактори, чието задействане зависи само от революцион­ната мисъл и воля, в системата на Бжежински не са взети под внимание няколкото обективни центрове на нейната дестабилизация, срещу което стратезите на американската игра не могат да сторят много нещо.

Те са появата на:

  • Нови центрове на икономическа мощ.
  • Създаване на нови коалиции, в които разположението на фигури
    и пионки, вследствие промененото съотношение на силите, ще доведе
    до радикално изместване на осите на империалистическите експанзии
    и противоречия. (Подобна перспектива е разгледана от нас преди око­ло близо 15 години във „Размишления на един революционер…“ и от
    Бжежински, които в един от съавторите на доклада за американската
    стратегия в 21-ви век). В този случай на СССР могат да се възложат „освободителни задачи“, както това стана вече веднъж по време на Втора­та световна война.
  • Криза в САЩ и „първия свят“, която може да погълне всичко и
    всички във въртопа на Третата световна война.
  • Революция в „най-слабото звено“ на неустойчивото империалис­тическо равновесие и нейното разширение от Тихия океан до Берлин,
    като начало на края или на всемирния потоп.
  • Неконтролируеми или изплъзващи се от контрола на „великите“,
    (въпреки договорите и политиката на дозиране на „помощи“ и оръжия
    при „мирното уреждане на локалните конфликти“), революционни процеси в „третия свят“, където пряко изостаналост, национализми, корупция и пети колони на световните столици, БАВНО, НО СИГУРНО ЗРЕЕ И ЩЕ УЗРЕЕ В СЪЗНАНИЕТО на милиарди гладни и измъчени човешки същества идеята за една ПЛАНЕТАРНА КЛАСОВА ВОЙНА, от чийто „страшен съд“ мнозина все още мислят, че ще могат да
    се откупят с „мъниста и огнена вода“.
  • И най-важното – ролята на роботронната революция като основа
    и катализатор на всички тези и още много други сили на дестабилизацията и дезинтеграцията на днешната „цивилизация“.

Всяка една от горните възможности и още повече комбинираното им действие, могат да направят играта „крайна“, с резултат съвършено неочакван и нежелан от стратезите. Тогава, пред човешкия род ще се открият други перспективи и свят с други измерения и ценности. Свят, в който няма да има място за шейлоковци, дори когато те са дипломи­рани в Колумбийския или Харвардския университети и имат висок коефициент на интелигентност, и още по-малко за жандармите, излез­ли от партийните школи на чекисткия марксизъм.

Разбира се, би било наивно да се мисли, че и едните и другите ня­ма да правят всичко, което е по силите им, за да задържат човечеството в смрадната атмосфера на техния колониал или в мухъла и влагата на избата в света – полицейски участък, който са създали. Но в тоя свят зрее нуждата от анархо-комунистическа революция, която този път ня­ма да завърши със смяна на формите на господство и експлоатация, ни­то с компромиси и сделки между класите и „великите“ империалисти­чески хищници. Защото, „цивилизацията“ на власт и грабеж, на потисничество и паразитизъм, на класово и национално раздробление на чо­вечеството, на имперски „игри“ и войни, Е МИНИРАНА И ФИТИЛЪТ Е ЗАПАЛЕН. ЕКСПЛОЗИЯТА Е ВЪПРОС НА ВРЕМЕ!

В тази перспектива, раждането на революционни идеи, организа­ции и движения във всички страни, адекватни на задачите, които зас­тават пред човечеството е също въпрос само на време.

Георги Костантинов, „Анархо-Комунистическа Революция“, бр.1, 1-111, 1988 г.

Етикети: , , , , , ,

За Свободна Мисъл

Вестникът е официалният печатен орган на Федерация на Анархистите в България

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*