Корупцията е в нас и ние сме в корупцията

Месец юни – малко позакъснялото тази година лято най-после изгря над България, а хората започнаха да се ‘стягат’ за отпускарския сезон. Сега е времето за дълга отпуска по морето, слънце, плажове, леки алкохолни напитки, може би седмица в Халкидики, протести срещу корупцията и смели дръзновения за съдебна реформа. Е, за някои лятото означава 16 часови смени къртовски труд по курортите, унижения, насилие и страх, но нека не „загрозяваме“ картинката.  Тези скъсаняци сигурно нямат пари дори един рушвет да дадат, не са интересни. Те не съществуват. Нека си мислим за позитивни неща – море, слънце, Лозан Панов. Месец юни е особено наситен от антикорупционен патос, като той се материализира навсякъде около нас. Показните акции срещу митничари и ДАИ съвпаднаха с годишнината от протестите срещу Пеевски, която беше отбелязана с антикорупционни шествия в София, Пловдив и Варна, които събраха десетки представители на градския елит (по самооценка) и активисти на извънпарламентарната (по участ) десница .  Да, България, Дсб, Деос – да, да „все още е останала интелигенция в България“, както се изказа един коментатор по повод юнските морални проявления.

Съвсем в крак с времето, в сутрешния блок на БНТ откриваме журналиста от Капитал Росен Босев, Евелина Славкова от социологическа агенция „Тренд“ и Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.
Тема – корупцията. Само няколко минути пред екрана са достатъчни за зрителя за да оцени подбора на гостите, които успяват да синтезират всичко характерно за борбата срещу корупцията като „тренд“ по нашите ширини.

Корупицията е навсякъде. Ама, не баш навсякъде. Корупционните схеми, които предъвкват участниците в дискусията удобно са се настанили по ниските нива. Катаджията, който ти иска двадесетолевка, проверяващия орган, който ти иска рушвет за да минеш проверка и т.н., като коментаторите единодушно заключават, че „на всяко гише има някоя лелка, на която нещо да бутнеш“. Този поглед върху корупцията е проблематичен по няколко направления. За всеки необременен от антикорупционен патос човек е очевидно, че корупцията на ниските нива е проблем, на който се отделя подозрително много телевизионно време и хиляди часове на плосък анализ при положение, че живеем в държава, чиято икономика в нейната цялост на практика е изградена върху корупция . Икономиката на България е една мрежа от мръсни приватизационни сделки, концесии и обществени поръчки, враждуващи икономически кланове, кредитен произвол, бедност и експлоатация. Но антикоурпционния тренд предпочита да стои на повърхността, хиперболизирайки битовата корупция и рушветджийство. Единственото проявление на корупцията „по вискоите етажи“, десния анализ вижда в митичната фигура (във форми на прасе) на Делян Пеевски, кръга КОЙ и сюреалистичното задкулисие, за чиято мистификация спомaгат най-вече пишман борците срещу него. Изключвайки от говоренето си корупционната основа на цялата постсоциалистическа пазарна икономика у нас, те спомагат за нейното утвърждаване като неотменима база, която не подлежи нито на критика, нито на опит за евентуална ревизия и промяна.

Корупцията е наша. Ангажиментът към борба с битовата корупция служи и като обединяващ фактор между различни и иначе противостоящи си обществени интереси. Това позволява корупцията да бъде представена като еднакъв проблем както за едрият бизнесмен, така и за обикновения работник. Докато разнищването на теми като масовата приватизация и концесиите недвусмислено разкриват позицията на бизнеса като облагодетелстван от корупционните схеми, а работещите граждани като големите губещи, предъвкваните многократно истории за корумпирания катаджия и искащата рушвет администрация размиват това разграничение и прикриват ролята на корупцията за генерирането и поддържането на класово неравенство в икономиката. Антикорупционните сили, представлявани от десните и дясно-либерални политически кръгове зоват гражданите към общ фронт на работниците и бизнеса срещу битовата корупция, като по този начин по нищо не отстъпват на националистите, чиито поход срещу битовата престъпност се отличава със същата повърхностност и лицемерие. В същото време, десния подход към борбата срещу корупцията разкрива възможности пред бизнеса за атака срещу държавните регулации, които, независимо от тяхната релевантност се представят като административна тежест и потенциални генератори на корупция и следва да бъдат атакувани и премахнати.

Корупцията си ти. И накрая, любимия момент на либералните анализатори и ключов за антикорупционния тренд е прозрението, че корупцията има две страни, и че този който дава е еднакво виновен с този, който получава рушвет. Тук мисълта на анализаторите се разтича като супа по брадичката. Корупционния климат у нас се обяснява с … народопсихологията. „Явно българина е по-склонен да дава рушвети“. Обясненията на студийните анализатори за този феномен се простират от тоталитарното минало, чак до икономическите взаимоотношения в рамките на османската империя. Далеч по близкия период на масово заграбване на общите блага през 90-те, който представлява и на практика раждането на всички корумпирани и корумпиращи политически и икономически субекти в България убягва на коментаторите.

За сметка на това, те бързат да придадат европейски измерения на мижавата ни, източноевропейска, макар и високоморална борба срещу корупцията. Между задължителното споменаване за щяло и нещяло на „румънския модел“, гостите в студиото прилежно ни представят и Европейската корупционна карта, в която в червено са отбелязани страните с „най-голяма корупция“ а в бледо жълто тези с най-малка. Картата нагледно представя връзката между бедност и корупция, като страните в богатата северна и западна част на континента са представени с ниски нива, а бедния юг и изток са оцветени в тъмно оранжево. Идентифицирането на тази очевидна връзка обаче се оказва непосилна задача за гостите в студиото, които така и не успяват да намерят обяснение за географската концентрация на корупцията в бедните краища на европейския капитализъм, различно от „буйните южни нрави“ и  народопсихологията.

Разговорът в студиото на БНТ завърши така, както и всяка себеуважаваща се борба срещу корупцията следваща правилно тренда в тази сфера – с призиви за съдебна реформа и намаляване на административната тежест за бизнеса. Апък ако ние не виждаме в този прочит на борбата срещу корупцията решения на истинските политически и икономически проблеми на страната, то трябва да търсим проблема в себе си – защото да не следваш тренда е признак за липса на морал, проява на специфична народопсихология, а защо не и на … комунизъм?!

 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*