Последният полет на младите

Правото на избор – да живееш или да умреш

Едно червейче ме гризе от доста дълго време. Днес, признавам, малката гад си проби дупка в шперплатовото ми съзнание и това ме накара да седна и да драсна няколко реда.

Конкретен повод за това стана случая с 27-годишният Даниел, който реши да сложи край на живота си, скачайки от 6-тия етаж на жилищен блок в Шумен. Опитът му беше успешен. Даниел направи своя избор и вече не е между нас, ще кажат някои. Причините за това негово решение са неизяснени към момента. Много вероятно е и да не станат никога достояние на „обществото“ ни, а и не това е най-важното. Важното е, че него го няма.

Нека не си правим илюзии. Обитаваме джунгла. Тази джунгла става все по-опасна за съществуването на хомо сапиенс. Умишлено не използвам думата „живот“, защото съществуването най-добре охарактеризира 80% от битието на населението по нашите географски ширини. Може да звучи грубо, но никой не си избира кога, къде и при кого да се роди, но всеки може сам да реши кога и как да приключи с всичко.
Не искам да бъда краен и да генерализирам . Едно нещо е факт – много хора се чувстват излишни и не могат да си намерят мястото. Дали в работата, на опашката за пенсии, или на пейката пред блока.
Не е виновен пожарникаря, който не е разпънал мрежа или батут под скочилия млад човек, не е виновен и началника му. Виновни сме всички вкупом и никой по отделно.
Даниел полетя надолу и за него този полет се оказа последен. Той направи своя избор.

Много други млади хора обаче решават да излетят със самолет към различни кътчета на земното кълбо, където ще опитат да намерят щастие и всичко друго, което им липсва тук. Някои от тях ще започнат хубава работа, ще свият семейно гнездо и никога повече няма да се върнат тук, в Родината. Други, след време ще поемат по обратния път насам. Дали ще го направят поради някаква сантименталност, носталгия и патриотизъм, или просто защото не са се устроили добре в чужбина – това смятам, че не е толкова важно. Тези млади(но не вечно) българи продължават борбата, продължават търсенето. Полетът за тях продължава.


Има и една друга група „летци“, която обаче (за жалост) обхваща една малка прослойка от населението на страната. Тези хора обичат да летят често и то все до екзотични точки на планетата. Обичат да прекарват ваканциите си в Дубай, на Бали, на Малдивите, и къде ли още не. Тази малка група, която някои наричат „новобогаташи“(според мен не са толкова „ново“, тъй като от началото на т.нар. преход изминаха 28 години), харчи огромни суми пари за своите глезотии. Това обаче най-често са пари, изкарани на гърба и за сметка на тази част от сънародниците им (и аз съм в този кюп), които са решили да останат в България. Тези българи все още не са скочили от някой блок или мост, не са се хвърлили под влака, не са си прерязали вените и все още не са си окачили въжето на врата.

Нека да е ясно на всички – обществото ни е силно разслоено, разединено и настървено. Имаме хиляди примери и точно за това не е нужно да посочвам нито един. Всички статистики – български, европейски и африкански сочат, че ние сме най-бедни, най-болни и най-нещастни; с най-голяма смъртност и с най-ниска раждаемост; не само в ЕС, а водим и редица световни класации. Данни на Евростат показват, че средно на ден 8 души в България правят опит за самоубийство, а двама от тях успяват. Канибалският капитализъм, който поникна върху развалините на т.нар. социализъм ( по-скоро държавен капитализъм), е на път да затрие всякакви форми на живот. И хайде да не ревем срещу бежанците или икономическите мигранти, и да не хвърляме обвинения върху тях. Притеснителни за мен са причините, заради които 99% от тези „нашественици“ не искат да останат тук. Върху този проблем трябва да се замислим сериозно, ама много сериозно.

Преди време по една българска телевизия гледах предаване, където засегнаха темата за евтаназията, която от доста години законно се прилага в Белгия. Пред камерата – лекари, практикуващи евтаназия, защитници на човешките права, НПО–та, религиозни дейци, моралисти и др., разискваха ефекта от този закон и правото на избор – дали да продължиш да живееш или да умреш по свое желание. Започвам сериозно да се замислям дали няма да е добре и ние да се сдобием с подобен закон, и всеки, който страда и е убеден, че тежи на себе си и на близките си, да може да прекрати съществуването си по легален и безболезнен начин, с помощта на компетентни медицински лица.
Това представлява правото на избор и аз съм убеден, че всеки би трябвало да разполага с това право. Изглежда, че само това ни остана.

Аз лично знам за поне 3-4 случая на „спасени“ от самоубийство и то само в района, където живея в град Шумен. Един път дъщеря ти ще те свали от въжето, втория път брат ти ще ти прибере хапчетата, а при третия опит вече няма кой да се намеси.

Обществото ни се намира във вертикална кома. То е адски болно и няма да го спасят антибиотици. Трябва да се изрежат гангренясалите крайници с трион, по старовремски – на 2 чаши ракия и гризнали здраво дръвцето.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*