Стачка срещу границите, борба срещу неолиберализма!

Транснационална Социална Стачка (ТСС) е платформа обединяваща леви движения, синдикати, анархистки групи, антирасистки мрежи и студентски движения от цяла Европа, в която участват и няколко български организации. 
Публикуваме заключителното изявление от последната среща на участниците в платформата, проведена в Любляна това лято.

Като платформа за Транснационална Социална Стачка, ние консолидирахме през предходните две години собствен метод и визия: методът се състои в имплементацията на принципите на нашата транснационална инициатива в движенията на мигрантския труд и тези на прекарийните и индустриалните работници – мъжете и жените, които в момента оспорват неолибералната конституция на Европа, чрез стачка и отхвърляне на условията на експлоатация и потисничество. Транснационалната социална стачка е името на това истинско движение на неподчинение, което преодолява бюрократичните структури и националните граници и което сега се изправя срещу неолиберализма в неговите материални основи. За известно време неолиберализмът сякаш отхвърли възможността за радикално оспорване на подчинението и използването на стачката като политическо оръжие, чрез екстремна прекаризация, фрагментация и експлоатация на мигрантския труд. Това време свърши и трябва да бъдем готови за новото състояние на нещата.Визията е стратегически да позиционираме нашата инициатива в транснационален мащаб, като задействаме организационни процеси през границите и изградим общ дискурс, който от една страна може да противодейства на неолибералния разказ за изолация и липсата на алтернативи, а от друга, да бъде насочен към изграждане на общи полета на борба и политическа инициатива.

Този метод и тази визия ни доведоха на Балканите: близо сто души участваха в срещата, която се проведе през май 2017 г. в Любляна, Словения. Колективи, кооперативни съюзи, автономни синдикати и отделни лица от Франция, Германия, Великобритания, Швеция, Италия, Македония, Хърватия, Сърбия, Словения, Гърция, България и Унгария насочиха вниманието си към връзките между масовите движения на мигрантите, промяната на условията на труд в различните сектори и продължаващата политическа реорганизация на европейското пространство, която се осъществява най-видимо на Балканите.

По време на обсъжданията, много мигранти и активистки групи, действащи по така наречения балкански път от 2015 г. насам, описаха цялостното нарастване на незаконните практики и злоупотребите с имигранти, последвалi официалното закриване на балканския коридор. Отблъскванията, задържанията, произволните административни практики застрашават живота и възможността за достъп до достоен живот на сто хиляди души. Независимо от това, като се започне от общите неща, които установихме между нашия местен опит – от Швеция до Италия, от Великобритания до Сърбия, от Гърция до Германия – ние подчертахме необходимостта от решаване на тази ситуация извън логиката на извънредната ситуация. Балканският регион ни показва присъщата връзка между насилственото управление на миграцията и прекаризацията на труда и живота, което е обща тенденция в цялото европейско пространство. В този контекст Балканите не се очертаха нито като периферия, нито като изключение. Те по-скоро стоят точно в центъра на Европа. Макар и да са място на неумолимо движение на мигранти, те са лабораторията на неолибералните реформи, изпълнявани по-късно в други европейски страни, както и арена на масови протести срещу тях. Така наречената криза на мигрантите и бежанците извежда на повърхността системното насилие, което характеризира настоящето на  Европа.

По време на срещата работихме заедно, за да установим какво е необходимо, за да определим общите ни инициативи на нивото на тези материални направления, които свързват Балканите с цялото европейско пространство и обратно. Преди всичко е ясно, че движенията на имигрантите са предизвикателство пред и през стабилността на неолиберална Европа като цяло. Мигрантите поставят капиталистическа Европа в криза и трябва да действаме транснационално, за да задълбочим тази криза. Те се придвижват неумолимо, независимо от това колко силно институциите се опитват да ги спрат. Мигрантите стачкуват срещу границите, принуждавайки държавите да действат на границата на закона, което означава, че се създават извънредни пространства и нерегламентирани условия, в които насилието може да се упражнява произволно, за да се спре неуправляемото им движение. ЕС и неговите държави са принудени от стачката на мигрантите срещу границите да покажат авторитарното си лице. Като стачкуват чрез краката си, мигрантите материализират новия смисъл на стачката като отказ от командване и подчинение, който далеч надхвърля индустриалните действия и организацията на работното място.

Освен това ясно се очерта фактът, че насилието, упражнявано върху мигрантите, не е нищо друго освен най-грубото изражение на нарастващото насилие в социалните отношения, според което на всеки се оставя да се грижи сам за себе си, при условие че той или тя винаги е на разположение за реализиране чужди печалби при каквото и да е условия. Европейското управление на мобилността има две взаимосвързани лица: ограничаването на възможността за достъп до правен статут на новопристигналите мигранти върви ръка за ръка с факта, че много други мигранти, които са били в Европа по-дълго, виждат, че разрешението им за пребиваване става все по-временно и по-несигурно.Тази ситуация е една от движещите сили на прекаризацията на труда и живота: без никакви или несигурни документи, работниците мигранти са изнудвани от работодателите и са принудени да бъдат на разположение при всякакви условия на труд и заплащане, често без достъп до социалната система. Връзката между новите рамки за регулиране на достъпа на работниците мигранти до пазара на труда и общия императив за пълна заетост, създават условия за нови форми на организация и нови искания.

Първо, изправени пред тази ситуация не е достатъчно да се оплакваме от това или от онова правно нарушение. Единствено европейското разрешение за пребиваване без условия би било от полза за ежедневната борба на хората, които по някакъв начин пресичат границите и се движат из Европа в тяхната борба срещу насилието, изнудването от трафикантите и работодателите, расизма на институциите и полицейските служители. Всяка друга мярка, която прави разграничение между онези, които имат и които нямат право да влизат, между безопасни и опасни държави, между бежанци и икономически мигранти, трябва да бъде отказана като недостатъчна и като форма на съучастие със сегашния авторитарен ред.

Освен това нашата цел е да изградим стабилни мостове между борбите за получаване на документи и разрешението за престой, с тези за достойно заплащане и достъп до социалната система, които са от решаващо значение за всички прекарийни работници. Свободата на движение, заплатите и социалната система представляват точките на взаимодействие, с които се свързват и събират различните борби, които се пресичат европейското пространство. Исканията, които можем колективно да постигнем в тези области на съпротивата, като например европейско разрешение за пребиваване, европейска минимална работна заплата и европейска социална система, не трябва да се разбират като опити за поправяне на грешките в системата. Нашата цел е да задълбочим кризата в Европа, като действаме в същия мащаб като нашите врагове. Тези искания трябва да имат две функции: първо те насочват към материалните области на конфликта между тези, които управляват и командват, и тези които отказват да се подчиняват. Второ, те изтъкват факта, че няма да се задоволим с никакво решение, което е по-малко от общоевропейско, срещу измамната тенденция да се отпускат трохи за помирение на конфликти на местно равнище.

Освен това, на срещата обстойно обсъдихме опита и експериментите, в които участвахме през последните месеци, които изграждаха политически мостове в тези области на борба: от борбата срещу неолибералния трудов закон във Франция, през стачката на работниците-мигранти в Обединеното кралство, до глобалната женска стачка, която се проведе на 8 март по целия свят и която успя да се противопостави на насилието, експлоатацията и потисничеството, които са характерни за неолибералния капитализъм. Като отказаха, чрез стачката, да играят вече „своята роля“, жените показаха как стачката може да бъде транснационална и социална, т.е. глобална масова практика, която да преобърне настоящето. Освен това, в рамките на дискусията около логистичната трансформация на производствените и трудовите взаимоотношения, ние разпознахме ценен опит в изграждането на мостове между различните арени на борбата срещу неолиберализма в организацията на общата мобилизация срещу Г-20 в Хамбург. Предложенията да се блокира пристанището и да се удари метрополисът означават, че трябва да свържем опозицията на политическия дневен ред на правителствата с блокирането на логистиката, потока от капитали и богатство. Тази нужда надхвърля едно събитие като Г-20 и отваря нови политически въпроси за преосмисляне на организацията и начините за мобилизация.

Стъпвайки на тази база, ние заявяваме, че е необходимо да разширим допълнително и да задълбочим платформата ТСС като политическа инфраструктура, като разширим капацитета си за знания и намеса в нови места и ситуации. Следвайки тази цел, след като вече посетихме няколко ключови места в Европа, искаме да се върнем там, където започнахме, а именно в Германия, където ще продължим тази дискусия на срещите, които ще организираме в Берлин през следващите месеци. Пред нас стоят редица въпроси, които трябва да обсъдим и развием: как можем днес да адресираме връзката между институционалната рамка на Европа и материалните процеси, в които се впуснахме през тези две години? Как да дадем сила и видимост на текущата транснационална циркулация на стачката? Как да стачкуваме срещу неолиберализма във всичките му аспекти?

Транснационална Социална Стачка

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*