Луксозната свобода на пазарната икономика

Голямата политика винаги е била плодородна почва за развъждането на клишета, кухи фрази и посредственост. С повечето от тях отдавна сме свикнали – например едва ли някой взема насериозно думите на някой политик, който заявява, че действа „в името на народа“ или „за развитието на България“.  По интересни обаче са идеологемите, с които е изплетена политическата усмирителна риза на обикновения гражданин. Някой от тях са конфликтни – например битово-геополитическото противопоставяне за или против Русия, което в България напоследък дори надминава футболното и като страсти и като „мърчандайз“. Но докато обществото се колебае между екзистенциалния въпрос дали натовския сокол или яздещия мечка Путин е по-добър архи-спасител на нашата неспасяема родина, един друг вид политически клишета са се настанили далеч по-трайно и по-безконфликтно в главите на мнозинството – тези на пазарния популизъм.

След години на писане на доклади, хиляди участия по телевизионни студия, консултации, участия в работни групи, писане на декларации, предписания и статии – десетките институти, нпо-та, фондации и клубове призвани да ни разясняват чудодейните механизми на свободния пазар най-после успяха. Те превърнаха пазарния фундаментализъм в мейнстрийм идеология в България и натъпкаха главата на средностатистическия българин с плоските си обяснения за всеки аспект на политиката и икономиката, които той изплюва почти автоматично, когато е принуден да изкаже мнение по някой обществен въпрос. Не може да не сте чували някой ваш познат високопарно да обяснява приватизацията на поредното закъсало държавно предприятие или влошаващите се публични услуги, като здравеопазване и образование с клишета от рода на „държавата е лош стопанин“ или „общата отговорност е равно на обща безотговорност“. Тези повърхностни фрази набити в главите на лековерните, оставят малко място за анализ на фактите. Като например, че въпросното предприятие вероятно умишлено е поведено към фалит за да бъде продадено на безценница на правилните хора. Или че краха на публичното здравеопазване и образование са именно резултат от про-пазарните политки провеждани от десетилетия в тези сектори, като въжедането на делегираните бюджети и клиничните пътеки разглеждайки здравето като стока, а университета като фирма.

Средностатистическия българин традиционно не се интересува много много от политика, но пък има изградено мнение по широк спектър от политически проблеми. А да си аполитичен и да заемаш политически позиции, означава че ти просто преповтаряш най-шумно пропагандираната идеология, успяла да пробие мембраната на личната ти незаинтересованост.  В България, наред с национализма, най-наглата и кресливо пропагандирана идеология е неолибералната концепция за свободния пазар. Всъщност, двете съжителстват изключително успешно и тяхната симбиоза дава някои интересни и смешни резултати.

Пазарната логика е дълбоко вкоренена по всички етажи на властта. Като се започне от добре подкованите идеологически кадри на ИПИ и останалите десни тинк-танкове, които са неразделна част от всяко следващо правителство и се стигне до обикновените тъпигьози, като Бойко Борисов, които следват пазарната идеология без дори да се замислят – просто защото е удобна, съчетава се перфектно с техните бизнес интереси, лесно разбираема е (дори за тях) и защото вероятно не познават друга, а и да познаваха едвали щяха да съумеят да вникнат в нея. Пазарната логика е стриктно следвана и от сервилните журналисти, които от страх да не се изложат пред „експертите“ обичат да повтарят техните клишета, за да изглеждат на тяхното ниво по време на участия, независимо дали зад описанието „експерт“ не се крие просто обикновен служител в НПО чиито професионален опит се изчерпва с усвояване на грантове и търговия със съвест.

В момента, в България дори се появи нещо наподобяващо граждански активизъм групиран покрай отстояването на „интересите на пазара“(!?). Да не забравяме, че една от най-важните характеристики, на иначе всесилния според последователите на тази идеология –  „Пазар“, е неговата уязвимост пред „лоши влияния“, които винаги заплашват да го изкривят и компроментират. Именно срещу тези зловредни влияния се изправят смелите пазарни фундаменталисти, които не се страхуват да бранят пазарните си убеждения, независимо дали това ще ги изправи в защита на местен олигарх, международна корпорация, ще ги отведе на държавна служба или ще им осигури щедри стипендии. Института за пазарна икономика, Института за свободен капитализъм – Атлас, Българско Либертарианско Общество и т.н. – овчия ентусиазъм, с който тези младежи и техните ментори засвидетелстват своята принадлежност към домниращата идеология и готовността и себеотрицанието, с които те бранят интересите на силните на деня, спечели на борците за свободен пазар прозвището – „новите комсомолци“.

Логиката на новите комсомолци е елементарна. Ако нещо върви добре – това е благодарение на пазара. Съответно ако се справя зле, то значи зли сили са се намесили и са го изкривили. Тази логика, те прилагат върху всичко, независимо дали говорим за отделен човек, фирма, сектор или държава като цяло. За комсомолците, пазарът е преди всичко морален арбитър. Ако Гошо е милионер, значи той е умен, иновативен, смел и дързък и пазарът го е възнаградил щедро за неговите умения. Ако Гошо обаче е обикновен работник, той следователно е тъп, мързелив и скучен и пазарът го е наказал с тежък труд срещу минимално заплащане. Естествено, това виждане се сблъсква жестоко с реалността, в която в ролята на милионери обикновенно се подвизават предимно разни тъпи мутри, доносници, крадци и измамници. Но привържениците на свободния пазар имат отговор и на това противоречие. Познахте! Злите сили отново са тук! Те са изкривили пазара и са поставили за милионери най-големите боклуци, вместо готините хора, които (само) ако имахме наистина свободен пазар щяха да са на върха на социалната пирамида.

Но кои са тези зли сили, които толкова често се появяват за да защитят либертарианската логика? Тук вече става интересно и .. малко страшно (все пак става въпрос за „тъмни“ сили).  Според комсомола, това са …  социалните функции на държавата – пенсии, здравеопазване, образование. Та ако някога сте се чудили, кои са най-големите проблеми на България – ето, вече знаете. Проблемът в България са високите пенсии (!?), хората дръзнали да се разболеят в условията на пазарна икономика, както и семействата от работническата класа, които си позволяват да запишат децата си на училище, без да имат средствата да си позволят частно такова. И не, това не е някакъв майтап. Либертарианците съвсем сериозно развиват тези идеи. Всъщност, в това само по себе си няма нищо лошо – светът е шарен и дебили дебнат от всякъде. Съществуването на една такава икономическа секта би било забавно и любопитно явление, даващо ни възможност от време на време да се позабавляваме с налудничавите й идеи. Но, за съжаление, реалността е съвсем друга, тъй като глуповатите идеи на либертаринаския комсомол са изразител на интересите на най-мощните икономически и политически групировки, които всячески помагат за разпространението им. Комсомолците са редовни гости в студията на националните телевизии, получават щедро финансиране от организации и от индивидуални дарители от бизнеса, стипендии и т.н. И докато активистките про-пазарни групички са маргинални и никой не ги взима на сериозно, истинския проблем са привържениците на тези идеи, които се подвизават из високите етажи на властта.

Но нека продължим още малко с визионерските тези на неолибералите. Та, според тях социалните функции на държавата са нечиста сила и трябва да бъдат силно ограничени, а по възможност – напълно унищожени. В същото време, пак според тях, държавата има едни други функции, които пък са задължителни и следва да бъдат не само съхранени, но и още по-силно прилагани над населението – нейните репресивни функции. Полиция, агентура, съдилища и затвори – ето това са градивните сили на държавата, според либертарианците,  чрез които тя е длъжна да крепи икономическото и социалното статукво. Яко, нали? Либърти!

Пазарните десничари мразят демокрацията. За тях е неразбираемо защо гласът на един обикновен трудещ се човек трябва да е поставен наравно с този на някоя заможна мутреса. Затова, на демокрацията (която според тях освен всичко друго е и форма на .. комунизъм! ) те противопоставят лозунга – „гласувам с парите си“. Според тази концепция, пазарът сам по себе си е изразител на обществените интереси, тъй като когато всеки избира какво да купува и какво не, той влияе на икономиката. Естествено, това означава, че този с по-големи финансови възможности може да си позволи да „гласува с парите си“ и да влияе на процесите, независимо дали говорим за частни съдилища, частно здравеопазване или просто избора между услугите на една или друга корпорация. В същото време този избор и тази „свобода“ изобщо не стоят пред мнозинството хора с по-скромни възможности. Свободата, за която претендират, че се борят пазарните либертарианци е лукс гарантиран само за богатите. Това е и което привлича десничарите към тази концепция – разгръщането на икономическото неравенство и в политическо такова.

И ако това не ви е достатъчно за да можете да обявите дясно-либертарианския комсомол за най-гротескната съвременна политическа секта, можете да хвърлите едно око на техните позиции относно екологията, правата на жените и малцинствата.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*