Гърция: Изявление на Пола Рупа и Никос Мазиотис от Революционна Борба

На сутринта на 17 септември 16-годишният Костас Б. беше брутално пребит от полицейски служители и бе настанен в интензивното отделение на болницата КАТ. Политическото ръководство на полицията, Министерството на обществения ред и правителството на Сириза прикриха действията на полицията, представяйки инцидента като пътнотранспортно произшествие, но редица факти и свидетелства опровергават това. Освен това, ако това е станало по време на опит за бягство на шестнадесетгодишния младеж, както те казват, защо той не бе откаран директно в болницата с линейка, а вместо това се озова в полицейското управление с белезници и полицията трябаше да го влачи, тъй като той не можеше да ходи ?

Това се случи непосредствено след антифашистката демонстрация на годишнината от убийството на Павлос Фисас (антифашистки рапър, убит от членове на неонацистката партия „Златна Зора“), която първоначално започна пред посолството на САЩ в чест на Хедър Хейър, жената убита от фашист в Шарлотсвил по време на антифашистка демонстрация. След това демонстрацията се премести пред централата на „Златна зора“ в Месогеон. Имаше сблъсъци с полицейските сили, охраняващи офисите на неонацистката партия.

Конфликтът с репресивните сили се разпростря до Александър Авеню и Екзархия по време на отстъплението на протестиращите. Имаше атаки срещу MAT [специалните полицейски части] в квартал Екзархия. В края на тези събития Костас Б. падна в ръцете на полицията в Екзархия, където беше пребит. Всичко това свърши с вкарването на шестнадесетгодишното момче в болницата за интензивно лечение, където все още е хоспитализиран. Това е един от най-важните случаи на полицейско насилие. Това бе опит за убийство. Но както при други подобни събития и тъй като нямаше непосредствен социален и политически отговор, правителството го прикри. Това не е първият случай, когато такова  полицейско нападение с цел убийство в „Екзархия“ е покрито. Медиите възпроизведоха, разбира се, правителствената и полицейската версия на събитията, която беше доминирана от лъжата, че изключително тежкото нараняване на Костас. е причинено от произшествие. Липсата на незабавна реакция на това престъпление от страна на държавата поощри репресивните органи, които накараха прокуратурата да започне преследване срещу жертвата и опитаха да вземат ДНК от момчето, докато то беше още в интензивното отделение. Липсата на незабавна реакция легитимира престъплението и проправя пътя за още такива.

Ченгетата отново намазаха ръцете си с кръвта на млад мъж, който беше много близко до смъртта. Не от полицейски куршум, а от побой. И отново, той е на шестнадесет години.

15-16 години е критична възраст за младежите в Екзархия, когато те могат или да бъдат хладнокръвно убити от полицаи, както се случи с Калтесас и Григоропулос, или получават зверски побои от служителите на реда. Във всеки случай това са „обикновените бунтовници и гангстери на екзархия“ (както ги нарича държавата).
Тази убийствена атака се случи в политически и социален контекст, който е доминиран от социалното и политическо затишие в борбите и от дългосрочното прилагане на политиките на социална евтаназия върху големи части от населението в името на излизането на системата от икономическата криза. От друга страна, ние имаме неосъществената необходимост от съпротива сред младите, но тя не намира политическо пространство, за да формира конституитивна сила на антирезидентна реакция, като в резултат на това се стига до единични актове на бунт. Те се представят като отговор на ерозията на политическата територия в пространството на тези тенденции, които функционират като защитни клапи на правителството, поддържайки политическия и социалния конфликт на ниско ниво, деградирайки съзнанието с нелогично помирение, отстъпление и пораженчество в целия спектър на борбата. В този исторически контекст за обществото и социалните борби е факт, че това убийствено нападение бе посрещнато с мълчание и липса на политическа реакция. Въпреки това, все пак имаше организирано антифашистко възпоменание за годишнината от убийството на Павлос Фисас и срещу правителствения фашизъм, в лицето на американското правителство на Тръмп.

В Гърция „лявото“ правителство на Сириза прикрива собствения си фашизъм зад „политически коректни“ терминологии. Социалистическият фашизъм на Сириза прилаган чрез унищожаването на икономически слабите с третия меморандум и четвъртия, който партията не посочва като такъв, но съществува и се практикува, се чувства комфортно в сегашните условия в Гърция, при които социалният и класов конфликт се намират в най-ниската си точка от десетилетия. Тази убийствена атака срещу Костас Б.. остана не само без отговор, но дори нямаше и опит за широко разпространение на контраинформацията срещу факта, че случаят беше криминално прикрит от правителството, което не само легитимира престъплението, но и гарантира неговото повторение.

Никоя убийствена атака на държавата не би трябвало да остане без съответния отговор.

Пола Рупа и Никос Мазиотис

Затвор „Коридалос“ – Атина.

Етикети: ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*