Запазете Бедечка! Арт протест поиска чиста природа и гражданско участие.

Активисти защитиха общото право на достъп до природните ресурси и демократичното взимане на решения с гражданско участие с денонощен арт протест

Природен парк Бедечка е единствената екосистема на територията на Стара Загора, включваща река и прилежащото ѝ разнообразие от диви растителни и животински видове. Заради това парка предоставя уникална възможност на жителите за досег с дива природа на една ръка разстояние. Собственици и инвеститори обаче са твърдо решени да получат необходимите разрешителни за строене и да използват вече придобитите такива, като не се шегуват в намерението си за максимална комерсиална експлоатация на това апетитно парче земя. На границата на парка настъпва масово строителство – застроен е парцел от наблъскани едно в друго кутиенообразни жилищни блокчета, които на вид с малко се различават от прясно санирани панелки, а отделно веригата супермаркети Кауфланд провежда политика на експанзия по периферията на парка. Казусът е епидемичен за страната – подобни процеси вървят в много български градове и водят до понижаване на качеството на живот на хората в следствие на загуба на междублокови пространства и зелени площи заради необузданото презастрояване.

В понеделник срещу вторник активистите от групата Запазете Бедечка организираха денонощен фест – протест, включващ самоделни творчески дейности – вокална музика на живо, йога практики, временни татуировки в източен стил и елементи на сатирично-иронично съдържание, целящо да изрази нестихващото им несъгласие по оригинален начин и да привлече вниманието на жителите на града към опасността от по-нататъшно застрояване и разрушаване на парка и към социалните последствия от това. В знак на протест срещу петгодишното протакане на казуса от страна на общинското управление, протестиращите символично опънаха циркова шатра, играха иронична версия на играта монопол, наречена „Застрой парка“, събраха протестна подписка до арменския поп и в контекста на скорошния пожар в района на парк Бедечка поднесоха танцувално шоу с огън пред общината, с което изразиха твърдо позицията, че мястото на огъня не е сред дърветата.

Собствениците на земя в природен парк Бедечка твърдят, че парка всъщност не е парк, а просто частен терен и настояват на върховното си право на частници да се разпореждат със собствеността си и отказват предложената алтернатива за компенсация на земите им чрез замяна. Кратък документално-исторически преглед, качен на сайта на активистите обаче води до извода, че предимството между конфликтни права – общото право на достъп до природните блага и правото на частна собственост, е въпрос на политическа воля и ценности, които на практика са функция на идеологическата ориентация на режима на власт и наличието на бързо осъществими, примамливи възможности за правене на пари.

Още през 1959г. общината класифицира зоната като парк, срещу което в установения срок не възникват възражения. През 1961-1962 са извършени поредица обезщетения на собствениците на имоти, като част от тях успешно си извоюват по-високи суми. През 1964 по общински проект се засаждат дървета, а през 1978 името на обекта е сменено на парк „Септември“. Интересен контраст се наблюдава между общинския отказ през 1995 да възстанови имоти, тъй като попадат в рамките на парк „Бедечка“ и обратния завой на заседание на общински съвет през 2003, с който се изключва една голяма зона (429 дка) от обхвата на парка, като така се позволява последващото възстановяване на частната собственост и се отваря пътя към застрояването й. Следва дълъг период на натиск от страна на собствениците и контраатака от социално осъзнатите граждани, като през юни се провежда референдум, обявен за невалиден при около 15 процента активност, в който 85% гласуват в подкрепа на парка.

Градското планиране има комуникативно измерение, като недемократично взетите и изпълнени решения на властта на практика диктуват промени в начина на живот хората, като те могат да разширяват или да стесняват спектъра на достъпните за хората дейности. Проблемът с насилственото (срещу волята на 85% от заинтересованите живущи в града) застрояване на парка е, че това е една голяма стъпка към по-нататъшното комерсиализиране на градската среда и изпразването ѝ от всякакъв друг вид съдържание освен търговското. Свеждат се до минимум набора от възможности за свободни и безплатни занимания, като получения вакуум бива запълнен единствено с индивидуализирани и свързани с покупко-продажба транзакции, чиято крайна цел винаги е нечия печалба. Хората са постепенно лишавани от последните останали общи пространства, принадлежащи на всички и на всеки един. Това пък води до силно ограничаване на възможностите за развиване на самоорганизирани дейности, за споделяне на умения, за некомерсиализирани почивка и забавление и за градене на общност. Отрича се правото на гражданина освен клиент и купувач, да бъде чисто и просто човек и се създава усещането, че всичко около нас е частна собственост и си желан само там, където плащаш за престоя си.

На фестивала една от представителките на движението сподели, че парка Бедечка е един вид скривалище – място за смислено прекарване на времето за изключени представители на обществото – хора, които поради някои свои физически или психически характеристики, не са желани на залятата от луксозни витрини и скъпи заведения главна градска улица, от където тези хора са или гонени, или просто съдени с погледи, думи или отношение. Паркът предоставя и единствена възможност за достъп до жива и неподправена природа за хора с ниски доходи и без лична кола. Парк Бедечка трябва да бъде запазен като ценен ресурс в борбата срещу социалното изключване.

Протестът на 18-ти срещу 19-ти си постави за цел да информира и предизвика гражданска позиция в повече жители на Стара Загора и да ги призове да демонстрират своята активна подкрепа за запазване на парка чрез присъствието и участието си в обсъждането на Общия Съвет на 28-ми септември в община Стара Загора, както и занапред чрез активното си включване в съпротивата срещу процеса на унищожаване на парка.

Вижте още снимки от протеста:

 

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*