Исак Пуенте, лекар-анархист

Когато говорим за Испания, Исак Пуенте обикновено се споменава в почти всички истории, свързани с анархизма и гражданската война. Той е считан за един от най-влиятелните анархистични автори в годините на Втората република заради неговата добре известна брошура „Либертарният комунизъм“, която вдъхновява съответната резолюция на Сарагоския конгрес на НКТ (Национална Конфедерация на Труда – CNT) през май 1936 г. Понякога се споменава, че Пуенте е от Витория, че е лекар и член на революционния комитет на НКТ в Сарагоса по време на въстанието през декември 1933 г., а също и че е застрелян в първите дни на военния метеж (1).

Горе-долу тази информация може да се срещне в книгите. Когато става дума за човека, когото Гомес Касас в своята „История на ФАИ“ (ФАИ – Иберийска Анархистка Федерация) нарича най-видният теоретик на либертарния комунизъм, такава информация е изключително оскъдна. Но колкото и странно да изглежда и дори въпреки историографическите постижения в последните години, биографиите на много важни фигури и до ден днешен са недостатъчно известни. Освен своята интелектуална роля в испанския анархизъм, Исак Пуенте е скромен, но не по-малко значим лекар и активист в региона Алава. Следователно, този текст представлява препратка към анархизма в Страната на баските.

Исак Пуенте (1896-1936): биографични данни

Исак Пуенте Аместой е роден на 3 юни 1896 г. в Лас Карерас (община Абанто и Сиервана) в карлистко семейство. Неговият баща, Лукас Пуенте Гарсия, планинец родом от Бустасура, село близо до Рейноса, е офицер от армията на Дон Карлос (2) и е принуден да бяга извън граница след поражението през 1876 г. Майка му, Хосефа Аместой Ермосо де Мендоса, е родом от Лансиего в Риоха Алавеса. През 1911 г. семейството на Пуенте се премества във Витория, където първоначално баща му, Лукас, а след това и по-големият син, Федерико, работят като аптекари.

Исак Пуенте учи в йезуитския колеж в Ордуньо първите четири години от средното училище като екстернат, живеейки при селянина, нотариус Исак Уриарте. През последните две години от средното училище е в Института във Витория. През 1913-1914 г. учи медицина в Сантяго де Компостела, а след това на курсове във Валядолид, които приключват през 1918 г. Извикан е за военна служба, но е освободен по медицинско предписание. Започва да практикува като лекар в Сируеня (Логроньо), но скоро след това, през февруари 1919 г., става лекар в Маесту, Алава. От 1919 г. до смъртта си през 1936 г. работи като провинциален лекар в Маесту и 20 села от региона. На 12 май 1919 г. Исак Пуенте се жени за Луиса Гарсия де Андойн. Раждат им се две дъщери – Емерия и Арасели.

Изброявайки тези обикновени биографични данни, сега ще обърнем внимание на активистката и политическата дейност на Пуенте.

Анархизмът във Витория

Витория, градът на „Свещеника от Монлеон“ на Пио Бароха, не изглежда място благоприятно за развитието на анархистичния идеал. Въпреки че столицата на Алава е клерикален и военен град, в миналото в нея може да се открие присъствието на анархизма. В „Боен пролетариат“ Анселмо Лоренсо (3) разказва, че през 1870 г., малко преди провъзгласяването на Първата република, живее два месеца в дома на Мануел Кано, и по време на неговото пребиваване там заедно с група работници, на които им обяснява революционните цели на Интернационала, създават интерпрофесионална секция. Четири десетилетия по-късно, сред общността, участваща в създаването на НКТ на конгреса в Двореца на изящните изкуства през октомври 1910 г., е и „профсъюзът на художниците и декораторите“ от Витория. За тези ранни години на НКТ са типични конфронтациите между социалистическите и анархистичните оратори. Във Витория на такива дебати идват, между другото, Овехеро, Нойдел Сукре, де Франсиско и Томас Ерерос.

На 1 март 1920 г., регистрирайки устава в гражданската администрация, се открива Единният профсъюз във Витория в дом №47 на улица Сапатерия. На учредителното събрание присъстват Хуан Арангурен, секретар, Алфредо Донай, Хуан Мурга, Даниел Ориля, Вера и други. Между 1920 г. и 1923 г. Единният профсъюз, за разлика от ВСТ и Социално-католическия дом, се попълва от занаятчии (дюлгери, майстори-дърводелци) и работници (металурзи, работници от захарната индустрия – в последната работи Франсиско Аскасо). Мануел Буенакаса (4) в книгата си „Испанското работническо движение. 1886 – 1926“ казва, че в профсъюза има 2000 членове. Именно в тази атмосфера на бум на НКТ анархосиндикалистите от Витория влизат в контакт с Исак Пуенте.

Най-вероятно интересът на Пуенте към анархизма се пробужда в резултат на срещите си с Алфредо Донай и Даниел Ориля. Алфредо Донай е известен със своята любов към поезията, а във вестник „Солидаридад обреро“ в Билбао с популярност се ползва неговата рубрика за „социалните проблеми“. От януари 1921 г. до февруари 1922 г. работи в мебелната фабрика на Сиксто Ариета във Вирхала Майор, в близост до Маесту. Жената на Донай се разболява от артрит, а Пуенте я лекува, като това обстоятелство способства за сближаването на поета и лекаря. Що се отнася до Даниел Ориля, млад стоманолеяр, ще приведем неговото свидетелство:

„Срещнах се с Пуенте по време на изграждането на железопътния път Витория-Естела. Беше неделя; заедно с един приятел се отправихме пеша от Витория до Маесту, за да организираме работническите редици и да съберем вноските от тези, които са вече в организацията. По пътя срещнахме един ловец и го попитахме как да стигнем до селото. То ни каза, че е в същата посока и тръгна с нас… Скоро след това срещнахме Пуенте, който ни заведе в кръчмата, където се събират работниците. След като поставихме печати в билетите им и раздадохме пропагандни материали, Пуенте ни покани у дома си, където му обяснихме, че сме от НКТ и към нас е Единният профсъюз във Витория. На тръгване ни каза: „В сряда ще ви посетя“. Така и стана; изведнъж в сряда се появи в офиса на улица Сапатерия, стряскайки всички, защото заради неговата шапка го сметнаха за полицай…“ (5).

Строителството на железопътния път между Витория и Естела започва през август 1920 г.; Даниел Ориля трябва да бъде на своя пропаганден тур в Маесту през есента на 1921 г. или през 1922 г. През 1923 г. Исак Пуенте вече пише в анархистични списания. Най-вероятно прави своите първи стъпки в анархизма под влиянието на срещите с членовете на НКТ във Витория две години преди установяването на диктатурата на Примо де Ривера. Изглежда, че до 1921-1922 г. Пуенте не е част от други организации, въпреки че не е нечувствителен към социалните проблеми. Вдовицата на Пуенте, Луиса Гарсия де Андойн, си спомня, че нейният съпруг, учейки във Валядолид, се възхищава на Оскар Перес Солис, по това време социалист, когото слуша по време на митинг.

Исак Пуенте, лекар: неомалтусианство, евгеника и натуризъм

Случаят на Исак Пуенте, като лекар-анархист, не е уникален. Виняс, приятел на Пьотър Кропоткин, Педро Валина, ученик на Салвочеа, играещ основна роля в покушението срещу Алфонсо XIII в Париж, доктор Каралто и натуриста Хосе Мартинес са все лекари-анархисти. До известна степен Пуенте продължава традицията на популяризиране на науката, докато едновременно се впуска в размишления за медицината и социалната роля на лекаря в своите публикации, лекции и дори програма, която разработва през юни 1931 г. Като се вземе предвид, че по време на гражданската война поста на министър на здравеопазването (до този момент не съществуващ) се заема от анархисти, ще бъде интересно да се изучат идеите и дейността на лекаря от Маесту.

Въпреки професионалната практика Пуенте се ограничава до работата на селски лекар и консултиране на работници-металурзи, а неговите изказвания и публикации му придават известност. Медицинските му статии, не предназначени за широката публика, се появяват в „Ла Медисина ибера“, „Ла Медисина архентина“, „Ла Ревиста де мидисина де Алава“ и „Алава медико-фамасеутико“. Но Пуенте става известен благодарение на своето сътрудничество в списанията „Хенерасьон консиенте“ и „Естудиос“ (6), където след 1923 г. публикува две статии: едната е подписана с неговото име, а втората – с псевдонима „Селският лекар“.

„Хенерасьон консиенте“ е анархистично списание с неомалтусианска и евгеническа насоченост. Неомалтусианството, доктрина, разпространяваща се в либертарните кръгове, намира своя най-характерен представител в лицето на французина Пол Робен (7), създател на Лигата за възпроизводство на човека. Като отправна точка служи знаменитата теза на Малтус, че населението нараства в геометрическа прогресия, докато средствата за съществуване – само в аритметична. Робен вижда решение на проблема не във въздържането, а в контрола на раждаемостта.

Неомалтусианството се допълва от доктрината на евгениката, която е свързана с английския лекар Галтон, изучаващ човешката наследственост и предлагащ съзнателен избор за борба с физиологичните страдания. В годините на диктатурата и републиката евгениката получава широко разпространение. Тя се защитава от медици, като Грегорио Мараньон (8), Сесар Хуарос, Николас Амадор и Луис Уерта. Във феминистките кръгове най-известна поддръжница на евгениката е Илдегарт (9), но заслужава да се спомене и учителката Антония Маймон (10), служителка на „Хенерасьон консиенте“ и една от създателите на ФАИ. „Хенерасьон консиенте“ и „Естудиос“ са ярък пример на евгеническия идеал за култа към красотата и здравето, грижа за здравето и хигиена, постоянно денонсиране (в стихове, пиеси, брошури и т.н.) на алкохолизма и „близнаците“ проституция и сифилис като основни причини за дегенерацията.

Темата за сексуалността е още един аспект, който се наблюдава в „Хенерасьон консиенте“ и „Естудиос“. Всеки читател на тези списания може да прочете обяви за безплатни консултации по сексуалните въпроси. Това сексологическо консултиране се извършва най-вече под формата на писма, адресирани за доктор Пуенте в Маесту или във Вирхала Майор, където живее. Феликс Марти Ибанес (1913 – 1974), много по-млад от Исак Пуенте, продължава неговото дело на страниците на „Естудиос“ чрез своите психосексуални консултации през януари 1936 г. Дейността на Марти Ибанес ни е известна днес благодарение на антологията на Игнасио Видал в колекцията „Акрасия“ на издателство Tusquets. Въпреки това, новаторската работа на Пуенте остава в сянка. И това, въпреки че и Игнасио Видал в работата за психосексуалните консултации, и Мери Неш в работата за групата „Мухерес либрес“ (Tusquets Editor, 1975), говорейки за женския проблем в периода на Втората република, отбелязват програмата от списание „Естудиос“, подписана от „Селския лекар“. Ето програмата:

„…Сексуално просвещение; унищожаване на проституцията; борба с венерическите болести; разпространяване на профилактични средства за инфекциозни заболявания, предаващи се по полов път; партньорски брак; развод; сексуална свобода на жените; контрол над раждаемостта; религиозна детоксикация на секса“ („Естудиос“, юни 1931 г.).

Тази програма, която дори днес може да изглежда утопична, напълно или частично се подкрепя от значителна част от прогресивната интелигенция по време на републиката. До 1931 г. „Хенерасьон консиенте“, бидейки анархистично списание, се нарича „еклектично“, печатайки лекциите на Мараньон за сексуалното възпитание, статиите на Маргарита Нелкен за матернологията и грижите за децата и материалите в полза на правото на аборт на Луис Хименес де Асуа (например, проектът, представен от него на Третия Панамерикански конгрес на науката в Лима през 1925 г.). Декемврийският декрет от 1936 г. за легализирането на абортите в Каталуния не е случайна революционна мярка: много години преди това за нейното осъществяване встъпват лекари и юристи.

От брошурите на Исак Пуенте, свързани с темата за сексуалността, можем да споменем „Популяризирането на ембриологията“ (1925 г.), „Преимущества и недостатъци на контрацептивните методи“ (1933 г.) и „Как се лекува половото безсилие“ (написана през 1934 г. в затвора в Бургос).

По въпроса за натуризма Пуенте заема умерени позиции. Той критикува крайностите (строгото вегетарианство в храната, отричане на ефективността на медикаментите заради меркантилното шарлатанство на някои лекари), но подчертава революционният аспект на натуризма, който трябва да направи лекарите ненужни, защото всички ще получат точни знания, необходими за лечение. Изобилието от указания на конгресите на натуристите, дискусии за трофологията (11), хранителната несъвместимост и т.н. в анархистичната преса през 1920-те години свидетелства за значението на натуризма. Графическата част на тези публикации съставляват репродукции на статуи и картини на голи мъже и жени. Феноменът нудизъм не е изолирана и екзотична интелектуална тенденция в анархизма. В барселонското списание „Инисиалес“ (12) може да се насладите на доста непосредствени фотографии на една или друга група на „Либертарната младеж“, позираща гола, или групи на социални затворници, напускащи килиите заради слънчеви бани в костюма на Адам.

Накрая, може да се споменат и медицинските статии на Пуенте в „Куадернос де култура“ – амбициозен популяризаторски проект, започнат през 1930 г. от Луис Марин Сивера (13).

Социалната борба във Витория: сблъсъците на 14 април 1932 г.

Някои стачки през 1930-те години във Витория носят доста упорит характер. През 1930 г. уволнението на трима работници, работещи върху разрушаването на стари казарми, предизвиква стачка на строителите, която води на 10 октомври до сблъсъци между стачкуващите и гражданската гвардия. Има ранени от куршуми; правят се арести; четирима протестиращи са осъдени от военен трибунал. Показателно е, че гражданската гвардия обвинява арестуваните в принадлежност към революционен комунистически комитет (14), но стачката е спечелена и работниците са върнати на работа по разпореждане на властта.

Два месеца по-късно, след въстанието в Хака, Витория, както и в други части на полуострова, е обявена всеобща стачка. Местната преса говори за закриване на Единния профсъюз и за многобройни арести „за разпространяване и разлепяне на нелегални листовки и манифести, подстрекаващи към бунт“. Поради цензурни съображения, пресата говори само за „симптоми на стачка“, но определените цифри говорят, че стачното движение има широк размах. В най-голямата компания, „Металурхика Ахура“, в предприятие с 600 човека в понеделник на 15 декември работят не повече от 94 (15) и до 18 декември хората така и не се връщат на работа в нормален режим.

Най-ожесточените сблъсъци, в които трудовите конфликти (прояви на безработни строители и др.) се смесват с бурната опозиция на новия режим, се случват в периода на републиката. Подробно ще разкажем за събитията от 14 април 1932 г., тъй като те са добър пример за войнствените отношения на НКТ към Републиката.

На 14 април е обявен ден на национален празник; отбелязване на първата годишнина на Републиката. Сред членовете на НКТ в строителните отрасли съществува силно недоволство заради непреклонните братя предприемачи Егиноа; освен това, на 12 април НКТ отказва да подпише споразумение между художниците и техните работодатели. Тези трудови конфликти във връзка с другите, чисто политически, водят до това, че на асамблея, събрана в помещение на Единния профсъюз, с мнозинство е взето решение да се бойкотира републиканския празник на 14 април.

Сутринта на 14 април, въпреки освиркването, крещенето и хвърлянето на камъни, анархосиндикалистите не успяват да попречат на шествието на властта и символичния парад. Във втората половина на деня успяват да попречат на концерта, унищожавайки павилиона на музикантите. В резултат на шумотевицата общинската гвардия пристъпва към арести, за да се опита да попречи на групата демонстранти. При разпръсването на демонстрантите се случва изстрел и един от гвардейците пада убит. Всичко това би се ограничило до сблъсъци между силите на реда и членовете на профсъюза, ако не бяха другите факти, които свидетелстват за по-сериозните намерения от страна на НКТ. Не може да се смята за случайност взривяването с динамит на 17 постове на електропроводна линия, подаващи електричество към града, което води до спиране на електроенергията на 14 април. Според гражданския управител Хосе Мария Амилибия, революционерите се готвят за „втори Фигос“ и „ако потопят града в тъмнина, те ще подпалят кметството и представителството, ще нападат банки и ще извършват всевъзможни безобразия, безчинствайки безнаказано в мрака“ (16). Напълно възможно е изявленията на Амилибия да са основани на полицейски преувеличения, но това, че НКТ започва да създава сериозни проблеми за властта е неоспорим факт. Дори в такава провинциална столица, като Витория, известна със своето спокойствие, социалният мир вече не съществува. Два месеца преди тези събития, в ранното утро на 15 февруари, в сблъсъци с членове на профсъюза е застрелян нощен пазач. Този път това се случва във връзка със стачката на металурзите, и управителят нарежда да се арестуват членовете на стачния комитет.

Репресиите във връзка със събитията на 14 април придобиват широк размах. Единният профсъюз е закрит, всички известни анархисти са арестувани, без значение дали са участвали в събитията или не (в първия случай – 46 човека). Репресиите връхлитат членовете на НКТ. Градският съвет уволнява 187 копачи зарази принадлежност към НКТ (17). Осъдителна реакция идва от всички страни. Профсъюзът ВСТ излиза с протестно заявление, напомняйки, че загиналият гвардеец е член на социалистически профсъюз. За да предотврати всякакви опити на движението за солидарност с арестуваните, управителят заявява, че тези работници, които устройват стачки, „рискуват да не бъдат допуснати до фабриките и работилниците, като собствениците могат да уволнят онези, които отказват да пристъпят към работа, разглеждайки ги като хора, които се опитват да поддържат контакт с метежниците“ (18). Както изглежда, във Витория единодушно се опитват да обявят анархистите за нежелателни.

Поради съображения за сигурност, някои от задържаните на 14 и 15 април са преместени в затвора в Памплона. Пресата не престава да свърза това преместване с някои последващи инциденти. На хората, пристигащи от Витория да посетят затворниците, приписват хвърлянето на камъни и подпалването на дома на бившия депутат и водач на привържениците на Хайм Бурбон в провинцията, Хоакин Балецтена (19).

В затвора във Витория се намират и други жертви на преследванията, започнати от гражданския управител Амилибия срещу НКТ. Заключен е и Исак Пуенте, който въпреки че не участва в събитията на 14 април, е считан за един от видните анархисти и е арестуван в Маесту на 16 април.

В написаното от него до печата заявление „Мога ли да се защитя?“ Пуенте заявява своята невинност по отношение на властите и утвърждава, че „по някакъв начин трябва да му благодарят за оказаното съдействие“. Тук следва да напомним, че Пуенте поддържа дружески отношения с републиканците; в последните дни на монархията той изнася лекция в Републиканското казино и сътрудничи в ежедневника „Алава републикана“ (20), въпреки че не можем да твърдим, че заедно участват в заговорнически дейности.

От писмо на Пуенте до Амилибия се вижда, че на 2 май започва гладна стачка в знак на протест и пет дни по-късно е все още в затвора, а съдията не дава разпореждане за започване на процеса. В това писмо се упоменава доклад, в който управителят разглежда Пуенте като „вдъхновител на бунтовете, заплаха за социалния мир и притежател на оръжия и взривни вещества“. Що се отнася до оръжията, то освен стар, занемарен пистолет, при обиска на дома не е намерено нищо друго. Полицията търси не за първи път: в друг случай полицията разбира, че Пуенте е получил пакет с огромни размери, заподозрява го и решава да провери. Тогавашният граждански управител Габриел Мартинес де Арагон препоръчва на Пуенте да се отърве от подозрителния пакет. Въпреки това, няма никаква необходимост сериозно да се отнася към приятелското предупреждение на Мартинес де Арагон, защото при обиска полицаите намират не оръжия или бомби, а грамофонни плочи (21). Този анекдот показва разликата между двамата управители, но независимо от личностите, очевидно е, че пропастта, разделяща анархистите от републиканците с времето става все по-дълбока.

Когато през декември 1933 г. избухва въстанието за либертарен комунизъм в Арагона и Риоха, във Витория също се случват революционни събития. НКТ обявява всеобща стачка. Стачкуващите се надяват, че работниците ще подкрепят проявата. Това причинява сериозно противопоставяне в „Металурхика Ахуриа“. Скоро след началото на работния ден група работници се опитва да влезе в „Ахуриа“, за да включи сирената и по този начин да принуди работниците да излязат. Стачкуващите не успяват да направят това заради присъствието на щурмовата гвардия, която ги напада и открива огън. От изстрелите на гвардейците е смъртоносно ранен Франсиско Бастера, 17-годишен работник, член на НКТ. Арестувани са 7 човека (22). Най-голям отклик въстанието получава в Риоха Алавеса, в частност, в град Лабастида. В Лабастида събитията се случват по познатата схема: взима се местното оръжие, изгарят се документите от общинския архив, прави се опит да се изключи телефонната линия, обсаждат се казарми на гражданската гвардия.

В този опит да се установи либертарен комунизъм, заедно с Дурути и Сиприано Мера, активно участва и Исак Пуенте, който не се ограничава до ролята на теоретик.

Исак Пуенте, теоретик на анархизма

Хуан Мануел Молина, „Хуанел“, секретар на полуостровния комитет на ФАИ (23), разказва при какви обстоятелства Пуенте се оказва начело на революционните надигания след победата на десните на изборите през 1933 г. Първоначално се планира да се включи в състава на Революционния комитет на ФАИ Еузебио Карбо (24). След отказа на Карбо, разказва „Хуанел“, „ние назначихме Исак Пуенте… Аз му писах от името на Полуостровния комитет на ФАИ и въпреки ангажиментите със своята медицинска работа, той остави всичко и, повече не получавайки мои писма, се присъедини към Сарагоския комитет…“ (25).

Такова участие повдига въпроса за членството на лекаря от Маесту във ФАИ. Как става член? Чрез Хосе Елисалде, един от първите секретари на ФАИ, с когото го свързва приятелство? Към този момент не сме в състояние да дадем на този въпрос адекватен отговор и сме принудени да се задоволим с хипотези (26).

„Хенерасьон консиенте“ и „Естудиос“ не са единствената трибуна за Пуенте. Почти всички испаноезични либертарни издания с по-голяма или по-малка редовност печатат неговите материали. Не претендирайки за изчерпателност, ще споменем „Инкиетудес“ и „Култура пролетария“ в Ню Йорк, „Алго“ в Кливлънд, „Ла Протеста“ и „Нервио“ в Буенос Айрес, „Присмас“ в Бизие, „Ла Вос либертария“ в Брюксел и иберийските „Етика“, „Инисиалес“, „Орто“, „Ел Сембрадор“, „Солидаридад обрера“, „Теера и либертад“, „Тиемпос нуевос“ и „Ла Ревиста бланка“.

Основните обхващащи теми – медицина, психология, биология – отразяват предпочитания интерес към историята на науката, нейното настояще и бъдеще. Критичните изказвания по философия и литература също намират място в тези статии. Някои изпълнени с ентусиазъм изказвания свидетелстват за литературните вкусове и, преди всичко, етическите ценности, съставляващи анархистичния хуманизъм. Оттук идва възхищението към Панаит Истрати, автор, който възпява дружбата, щедростта и любовта, или увлечението към френските индивидуалисти Ан Ринар, Лорюло и Арман. Търсенето на истината, практикуването на добротата и съзерцаването на красотата са тема на кръстопътната етика и естетика в анархичните медии, и характерен пример за тези публикации са статиите на Пуенте.

Като още една характерна черта служи натуристката концепция за живота. Натуризмът, хармонични отношения между човека и природата, които осигуряват здраво тяло и вътрешен мир, образува единно цяло с анархизма. Първият е спасителен за живите същества, а вторият – за социалния организъм. И накрая, педагогическата, регенеративна свобода, ръководеща делото, което можем да наречен културна революция.

Анархистичните автори постоянно се занимават с разработване структурата на новия свят; от предпочитаните методи за реконструкция са комуната, или свободната община, и профсъюза. След провъзгласяването на републиката литературата за бъдещия либертарен комунизъм преживява необичаен разцвет, защото възтържествуването на революцията се оказва неизбежно.

Антонио Елорса в своите изследвания (27) на анархистичната утопия показва широката полемика и разлика в съдържанието, която е заложена в концепцията на либертарния комунизъм. Исак Пуенте става един от тези автори, у когото много се вслушват, и неговият програмен очерк е един от най-разпространените. Въпреки това, нито визията за бъдещето, изложена в неговата известна брошура, нито проектите, изтъквани от другите испански публицисти през тридесетте години, не могат, строго погледнато, да се считат за оригинални. Пуенте само обновява учението на предшестващите мислители. Изглежда очевидно влиянието от Кропоткин; някои от неговите формулировки са възпроизведени почти дословно. Успехът на Пуенте сред анархистичните активисти се обяснява не толкова с новаторския подход, колкото с яснотата на изложенията и умението да се предложи вместо абстракция конкретна схема на либертарния комунизъм, можеща да се приложи в Испания.

Дебатите за либертарния комунизъм не са чист каприз на интелектуалните кръгове; влиянието на теоретичните концепции е напълно реално. Жерар Брей и Жак Морис отбелязват въздействието от четенето на статиите на Исак Пуенте в „Тиера и Либертад“ върху андалусийските селяни от Касас Виехас (28). Но освен мимолетните прокламации на либертарния комунизъм, причинени от тактиката за въстание на ФАИ, още преди колективизацията по време на гражданската война съществуват примери на практическо реализиране, носещи мирен характер.

Например, в края на 1932 г. обущарите от Сан Себастиан, сблъскващите се с отказа на собствениците да удовлетворят исканията на профсъюза относно условията на труд, създават колективни работилници, в които правят и ремонтират обувки директно, без да прибягват до подкрепа от собствениците (29). Има и други примери на колективна организация на труда – строителните кооперативи в Барселона, селскостопанската община Албалате де Синка, мазаческият кооператив „Ел Нуево сол“ в Сонеха – които заслужават да се проучат.

Според своите позиции Исак Пуенте е пълна противоположност на пуристите. Той заявява, че „волята към реализиране е по-важна, отколкото програмата“ и че „ако искаме да реализираме идея, ще трябва да вземем предвид грешките“. Пуенте встъпва като главен изразител на анархистичната спонтанност, като става главен съюзник на активизма на ФАИ.

18 юли 1936 г. във Витория и разстрелът на Исак Пуенте

Както всяка събота, на 18 юли 1936 г. във Витория влиза в продажба ежеседмичника на Народния фронт „Алава републикана“. На първа страница се припомня, че преди Калво Сотело е убит Кастильо. Въпреки сериозността на момента, оправдаваща редакционното заглавие за „гражданската война“, описването на ситуацията във Витория представя идилична картина на свободен от насилие град. Убеждението, че живеят в оазис посред буря, психологически не подготвя привържениците на Народния фронт в Алава към сблъсък с бойния дух на военните, които не се поколебават да вдигнат бунт. В този брой на „Алава републикана“ се обявява „в последния час“ съобщение, че предния ден в гарнизоните в Мароко е избухнало въстание на военните, и в същото време се твърди с прекомерен оптимизъм, че правителството удържа контрола над ситуацията.

Реакцията по отношение на метежа е различна в различните населени места, в зависимост от положението в тях и по-голямата или по-малка решителност на активистите на политическите и профсъюзни организации. Във Витория за противопоставяне на прекомерната вяра в правителството и за ефективна борба срещу метежните военни е необходимо хората да се надигнат и да се въоръжат, но за това няма време и решителност.

На разсъмване в неделя на 19 юли подполковник Камило Алонсо Вега, свързан с Мола и отговорен за заговора в Алава, с подкрепата на генералите Гарсия Бенитес и Хил Юсте, изкарва по улиците войска. Редките офицери, които не се присъединяват към движението, са бързо неутрализирани. Цивилните също не оказват сериозно противодействие; възможно е, защото за разлика от други места, тук бързите действия на военните възпрепятстват каквато и да било ответна реакция. Все пак се прави опит за съпротива. Даниел Ориля от името на НКТ моли кмета да се предадат оръжията на общинските и щурмовите гвардейци. Представителите на републиканците, социалистите и НКТ е трябвало да обсъдят този въпрос в резиденцията на гражданския управител в седем часа вечерта в събота на 18 юли. Заседанието не се състои заради липсата на подкрепа от страна на управителя Наваро Вивес. Разбира се, вече е твърде късно.

На 18 юли Даниел Ориля разговаря с Исак Пуенте. Ориля добре запомня тази последна среща: „…Около пет часа вечерта се видяхме на склона Сан Франсиско; и двамата бяхме силно озадачени. Той предложи да тръгнем с неговия автомобил към Билбао. Отказах, защото в седем часа вечерта трябваше да се срещна с делегация от социалисти и републиканци. Посъветвах го да тръгва. Той ми отговори: „Ако не тръгнеш, аз оставам“. След кратък спор, опитвайки се да се убедим един друг, се разделихме, като повече никога не се видяхме“ (30).

След тази среща и проваленото събрание при гражданския управител Даниел Ориля се скрива; едва след седем месеца успява да пресече фронтовата линия и се домогва до Билбао заедно с други десет души на 1 март 1937 г. Исак Пуенте се връща в Маесту при семейството си – жена си, двете си дъщери и баща си, стар карлистки офицер. На 28 юли в три часа сутринта домът на Пуенте е обкръжен от граждански гвардейци. Исак Пуенте е арестуван от постови сержант. Поставя се въпроса: защо не е избягал? Не е ли осъзнавал надвисналата опасност?

Трудно е да се дадат удовлетворителни отговори на тези въпроси. За да не се направи грешка, разсъждавайки от гледна точка на днешния ден, трябва да се вземе предвид ограничеността на средствата за информация в сравнение с днешните и относителната изолираност на такова село като Маесту. Също така, социалният климат, който цари във Витория не може да се сравнява с този в Барселона или Мадрид или в близките Сан Себастиан и Билбао. Що се отнася до случилите се събития, то Пуенте според твърденията казва: „Това е военен пуч“ (31). Но какво е имал предвид? Мислел ли е, че това е опит за преврат, наподобяващ метежа на Санхурхо през февруари 1932 г.? След колко дни е осъзнал, че току-що започва гражданска война?

Въпреки че атмосферата е изпълнена с по-малко насилие за разлика от съседна Навара (във Витория първите разстрели започват на 25 юли), тя е достатъчно тревожна, за да внуши безпокойство у Пуенте. Един ден, когато със съпругата си е в селището Атаури, един въоръжен член на партията на CEDA извиква със силен глас: „Ще хвана аз тази двойка!“. Първоначално Пуенте се крие в планината, като се договаря със съпругата си да се прибере у дома съгласно специален светлинен сигнал. Но в Маесту идва момче от Лос Аркос (Навара), ранено с куршум в крака, и Луиса Гарсия де Андойн, оказвайки му първа помощ, повиква Пуенте, който идва и го преглежда. Откарвайки ранения в болница във Витория, Пуенте решава отново да се върне у дома. За неговото арестуване на 28 юли и вкарването му в затвора във Витория, както и в предишния случай, отговорност има гражданската гвардия.

Мануел Чиапусо, секретар на НКТ в Сан Себастиан, се опитва да организира размяната на Пуенте с индустриалеца Ахурия, арестуван в този град (32). Този замисъл обаче се проваля. В неделя на 24 август във Витория пристига Милян Астрай с мисията да въодушеви хората, които, както се говори, са настроени „хладно и апатично“. След посещението на генерала на легионерите репресиите нарастват, посещенията на роднини в затворите са забранени и се въвежда инспекторски режим. Затворниците се оказват в пълна изолация от външния свят. Лекарят от Маесту е един от първите, които споделят трагичната съдба. В нощта на 1 септември 1936 г. в затвора е направена пълна проверка. Заповедта за извеждане е подписана от Алфонсо Санс, военен и правителствен делегат. Някои казват, че са видели как Исак Пуенте го изкарват с наметало върху пижамата му. Пред вратите на затвора го чака камион и смъртта. Вероятно е разстрелян на територията на Панкорбо в провинция Бургос; заедно с него е разстрелян и учител от Субихана (33).

И днес Исак Пуенте Аместой се смята по документи за изчезнал, но той остава в паметта на тези, които са го познавали като лекар, другар и приятел.

Бележки

(1) Въпреки че Пуенте е родом от Биская и вероятно е разстрелян в Панкорбо, някои автори смятат, че той е роден във Витория или някъде другаде в Алава (виж например биографичните бележки на Хуан Ферер в преиздадения „Либартарен комунизъм“ през август 1969 г.), а други дължат неговото убийство на армията в Логроньо (Хю Томас в „Изследвания на републиката и гражданската война“). Трябва да споменем книгата „Перманентния бунт“ на Балтазар Порсел, в която Хуан Ферер разказва за непубликуваните детайли около полемиката между Пейро и Пуенте.

(2) Дон Карлос младши (1838-1909) – претендент за испанския престол. Претърпява поражение в Третата карлистка война, 1872-1876 г. Умира в изгнание в Италия (бележка на А. Фьодоров).

(3) Анселмо Лоренсо (1841-1914) – един от най-известните активисти от анархистичното работническо движение в Испания през 19 век, „баща“ на испанския анархосиндикализъм. През 1910 г. участва в създаването на НКТ. Неговото име носи мадридския Фонд за либертарни изследвания (Fundación de Estudios Libertarios Anselmo Lorenzo, или просто FAL), създаден от активисти на Конфедерацията през 1987 г. (бележка на А. Фьодоров).

(4) Мануел Буенкаса Томео (1886-1964) – испански анархист, активист на НКТ, известен публицист, историк на анархистичното движение, автор на няколко книги (бележка на А. Фьодоров).

(5) Свидетелство на Даниел Ориля: писмо от 25 май 1979 г. и интервю от 8 септември 1979 г. Разстоянието от Витория до Маесту е около двадесет километра.

(6) Първият брой на „Хенерасьон консиенте“ (Generación Consciente) излиза през 1923 г., последният, 63-ти, през 1928 г. От 64-ти списанието сменя името си на „Естудиос“ (Estudios. Revista Ecléctica) и се издава до юни 1937 г. когато излиза последният 135-ти брой на списанието. Първоначално издаващо се в Алкой, от 1925 г. променя местоположението на редакцията си във Валенсия. То е едно от водещите анархистични издания за времето си, като тиражът на отделни броеве достига до 70 000 екземпляра (бележка на А. Фьодоров).

(7) Пол Робен (1837-1912) – френски анархист, педагог, учен, привърженик на неомалтусианството. Участва в Първия интернационал, в който е съратник на Михаил Бакунин (бележка на А. Фьодоров).

(8) Грегорио Мараньон и Посадильо (1887-1960) – известен испански лекар, писател, философ. Смятан е за един от най-известните испански интелектуалци-хуманисти на 20 век. Той е член на Международното дружество за история на медицината, основател на Института по медицинска патология, директор на Института по експериментална ендокринология и на Центъра за биологични изследвания (бележка на А. Фьодоров).

(9) Илдегарт Родригес Карбалейра (1914-1933) – активистка на испанското социалистическо движение, член на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) (бележка на А. Фьодоров).

(10) Антония Руфина Маймон Хименес (1881-1959) – испанска анархистка, педагог, подръжник на натуризма и една от създателите на испанското анархистично женско движение. Активистка на НКТ и ФАИ. Активно публикува в анархистичната преса (бележка на А. Фьодоров).

(11) Трофология – наука за храните и храненето, за това как приемането на храна влияе върху живота и здравето на човека (бележка на А. Фьодоров).

(12) „Инисиалес“ (Iniciales) е списание на барселонските анархоиндивидуалисти, издава се от 1929 г. до 1937 г., бидейки приемник на друго барселонско списание, „Етика“ (Ética), излизащо 1927-1929 г. (бележка на А. Фьодоров).

(13) Марин Сивера е заместник на Пестаня в Синдикалистката партия. Брошурите на Пуенте са озаглавени „Микроби и инфекции“ (1931) и „Индивидуална и лична хигиена“ (1930).

(14) Знаем за обвиненията благодарение на защитата на Педро Фернандес де Ароябе във военния съвет за капитан Мигел Анитуа. Според Л.У., бивш симпатизант на комунистите, Хесус Ернандес идва във Витория от Билбао за организиране на агитация. От друга страна, в „История на Комунистическата партия на Испания“ (Париж, 1960) има следното неясно споменаване на този конфликт по време на вълната от стачки през актомври 1930 г.: „В Севиля, Малага, Уелва, Валенсия, Мурсия, Витория, Логроньо, Барселона и Бадалона се образуват движения, носещи революционен характер (стр.36). На изборите през ноември 1933 г. КПИ получава в Алава 136 гласа (97 във Витория и 39 в провинцията).

(15) Според „Ел Ералдо Алавес“ от 15 декември 1930 г.

(16) Заявление за вестник „Ла Либертад“ (Витория) от 18 април 1932 г.

(17) „Ла Либертад“, 18 април 1932 г. и „Ел Сол“, 16 април 1932 г.

(18) „Ла Либертад“, 16 април 1932 г.

(19) Версия, която е повторена в „Ел Сол“ от 19 април 1932 г.

(20) Въпреки че нямаме никакви документирани доказателства, дон Одон Апраис ни уверява, че Пуенте пише в „Алава републикана“ с псевдонима „Суби Караскал“ (превод от кастилски на баски и инверсия на името). Вестник „Алава републикана“ (1930–1936) не фигурира в официалните каталози на Страната на баските; възможно е, тъй като Саис Валдивиесо в своята книга „Триумф и трагедия на баската журналистика. (1900–1939). Преса и политика“ не споменава за съществуването на този единствен ляв ежеседмичник във Витория.

(21) За този случай ни разказва дон Одон Апраис (разговор от 22 декември 1978 г.). Габриел Мартинес де Арагон е първият републикански управител на провинция Алава.

(22) „Ла Либертад“, 11 декември 1933 г.

(23) Хуан Мануел Молина Матео (1901-1984) – испански анархист и анархосиндикалист. През 1930-1935 г. е секретар на ФАИ (бележка на В. Даме).

(24) Еузебио Карбо Карбо (1883-1958) – испански анархосиндикаилст, журналист, педагог. Член на НКТ и ФАИ (бележка на А. Фьодоров).

(25) Цитира се Гомес Касас в неговата „История на ФАИ“, стр. 166.

(26) Хосе Елисалде, ученик на Ан Райнер, преводач на Истрати, яростен привърженик на есперанто и главен редактор на списание „Етика“, приятел на Пуенте. Възможно е въпросът с участието на Пуенте във ФАИ да се реши чрез докуменитте на ФАИ в Центъра за социална история в Амстердам (в момента недостъпни за автора).

(27) „Анархистичната утопия в периода на Втората република“, 1973 г. Тя е предшествана от други трудове.

(28) „Касас Виехас: реформизмът и анархизмът в Андалусия (1870–1933)“ в книгата „Испанското либертарно движение“ (приложение към „Куадернос де Руедо Иберико“, 1974 г.).

(29) Виж този и други примери в брошурата на Фонтаура „Как в настоящето може да се живее с анархия?“ (изд. „Фаро“, 1934 г., стр. 20, 21, 22, 23).

(30) Свидетелство на Даниел Ориля (бележка 2).

(31) Разговор с Федерико Пуенте на Коледа 1978 г.

(32) Виж стр. 194 в книгата на Чиапусо „Анархистите и войната в Еускади: комуна Сан Себастиан“. Исак Пуенте не разказва на своята съпруга за замисъла за размяна, но споменава за посещението на Хуана, лекар от предприятието на Ахурия. Възможно е присъствието на Хуана в затвора да е свързано с размяната. Този и други детайли са ни дадени от вдовицата на Пуенте (разговор от 18 август 1979 г. в Мадрид).

(33) Федерико Пуенте пише на свещеника на Панкорбо по въпроса за идентифицирането на тялото на своя брат. Свещеникът пише безсилен отговор: „Толкова много хора са разстреляни!“.

Микел Песиня

Източник: aitrus.info/node/4689

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*