Капитализмът превръща живота ни в ад

Делнична вечер. Мъж на средна възраст се прибира към дома си карайки своята 25 годишна (западна!) кола. След 9 часа на тъпата работа, наближавайки блока той вече предвкусва бирата пред телевизора (цветен!). Но бързо се връща в реалността – няма места за паркиране … както винаги. Следват 15-20 минути на отчаяни обиколки около блока в разширяващ се периметър, докато най-после заветното място се разкрива между храсталаците, обрасли около черния път водещ до една от новите кооперации издигнати гордо между панелките. Колата е паркирана, следва последен напън – да се пренесат торбите с домати, краставици и бира до апартамента, който вече е на почти половин километър. „Поне не съм в тъпата кола вече“. Сутринта – пак същото. Ставане в 7, нерви в задръстванията, нерви на работа … „Ама като се пльосна с бирата пред телевизора, вече никой не може да ми каже копче. Сам съм си господар … поне докато не ми се доспи“.

Капитализмът създава гета – това е един от най-видимите му ефекти. Той създава локални гета, концентриращи декласирани хора по етнически и религиозен, но преди всичко по социален признак. Не всички гета са черни, но всички гета са бедни. Капитализмът създава глобални гета по същия признак – милионни популации от хора разположени в така наречения „глобален юг“ завъртяни в спирала от бедност, от която дори „експертите“ вече не смеят да предложат план за измъкване. Глобализирания капитализъм създава и глобално разделение на труда – милиони хора живеещи и умиращи като чаркове от машина в така наречената „световна фабрика“ в Азия. Нашият човек с проблемите с паркирането не е част от големите губещи от капитализма. Той не живее в гетото, нито работи във фабриката. Не живее в глобалния юг, макар че не е и точно в глобалния север. Не е цветнокож, макар, че не минава и за рус и синеок ариец. Може би има висше образование, макар и да не работи по специалността си (а и да работеше), а доходите му са средни както за страната, така и в глобален мащаб. Тези радикално „средни“ характеристики би трябвало да причисляват нашия човек към „средната класа“ – онази класа от хора, които според капиталистическата пропаганда са „гръбнака на обществото“ и би трябвало да са печеливши от капиталистическото статукво.

Капитализмът претендира да бъде силно индивидуалистична система, и затова неговите ефекти често биват оценявани на индивидуално ниво. Например гореспоменатия среден доход, собственото жилище и кола – при тяхното наличие, на теория човек би следвало да минава за живеещ „добре“. Но нашия човек не живее добре – напротив. И това  няма нищо общо с личните му способности или с някакви културни специфики на неговата общност. Нека да подминем злободневни факти като това, че колата му е стара и опасна, както за него и неговото семейство, така и за околната среда, а собственото му жилище няма нищо общо с капитализма, а е резултат от успешната жилищна политика през соц-а. Това, което превръща живота дори на средната класа в ад, в условията на капитализъм е токсичната среда, буквално и преносно, която той създава за всички нас. А тя обхваща всеки един детайл от нашето ежедневие.

Нека продължим с паркирането пред блока. Принципите на свободния пазар, приложени върху жилищното строителство водят до безконтролно презастрояване навсякъде, където липсва градско планиране и предприемачите са оставени да правят каквото си искат. В стремежа си към бързи печалби, те изграждат огромни жилищни комплекси без елементарна инфраструктура, което не само води до пренаселване, но и до транспортен хаос. По този начин, те влошават живота на вече живущите в квартала, в който те са решили да упражняват предприемаческите си способности. Влошават и живота на тези, които тепърва ще се нанесат да живят там привлечени от устройството на квартала преди застрояването. Липсата на паркоместа е само едни от ефектите на частния произвол в строителството, наред с унищожаването на зелените площи, замърсяването и пренаселването, но той е показателен за ефектите от него, както в индивидуален, така и в колективен план. Липсата на паркомясто след тежкия работен ден не само вгорчава живота ни, но и влошава отношенията с нашите съседи. Вместо да живеем в разбирателство и взаимопомощ, ние се превръщаме в жалки конкуренти за изкуствената оскъдица генерирана от капитализма. Конкуренция, в която печеливши няма – само губещи.

Примерът с паркомястото е нещо тривиално – дребно неудобство, което лесно може да бъде избегнато (което е и една от причините да е толкова дразнещо). Истинския му ефект може да бъде усетен единствено в комбинация с всички други социални деформации характерни за капиталистическото общество. Човекът лутащ се всеки ден за паркомясто заради безхаберието и алчността на частния предприемач, е същия човек, който всяка сутрин е събуждан от омразната аларма сигнализираща началото на онези 9 часа, в които той няма да принадлежи на себе си, а на работодателя. Онези 9 часа на принудителен труд, който често е и напълно безсмислен, което го прави още по-влудяващ. Това е същия човек, който заедно с милиони като него живее в онази засилваща се икономическа несигурност, която ни кара все по често, подчинени на пазарните цикли, да преминаваме от сурова капиталистическа дисциплина към принудително бездействие и обратно, докато социалната мрежа предвидена за тези ситуации се разкъсва под краката ни вследствие на все по-десните политики налагани над обществата в цял свят.

Методичното унищожение на публичните услуги, вследствие на същите тези политики, създава една нечовешка среда, в която животът се превръща в оцеляване, а ежедневието в ад. Въвлечени в тази абсурдна система още от своето раждане, ние рядко поставяме под съмнение, това което ни се представя като „естествен ред на нещата“. Обикновено това става в моменти на излизане от тривиалното и сблъсък с реален житейски проблем. Когато някое от нашите деца се разболее, ние се оказваме пред ужасяващата неизбежност на агонизиращата здравна система. Най-скъпото ни същество на този свят е твърде вероятно да бъде въдворено в рушаща се сграда, наблъскано със стотици други болни деца при липса на елементарни хигиенни условия. Много от нас, в такива моменти може би се сещат за гигантските ултра-луксозни хотели по черноморието, които стоят празни от години, или десетките, вече рушащи се, луксозни молове построени по времето на стрoителния бум, но така и не стартирали своята дейност. Коя е тази сила, която разпределя обществения ресурс към неизползваем лукс, вместо към покриване на базови човешки нужди? „Живеем в абсурден свят“ си казват повечето хора. Но тази констатация по-скоро ни помага да се примирим с несправедливостта, отколкото да ни начертае възможни траектории за промяна. За да можем изобщо да си представим промяната, на нас ни е необходим радикален анализ на доминиращата икономическа система, който да ни помогне да си обясним произхода на „абсурдността“ в нашия свят. Идентифицирайки капитализма като проблем и разбирайки начините на неговото функциониране, които пряко засягат нашия живот, ние ще можем най-после да спрем да обвиняваме комшиите за заетото паркомясто пред блока, и да се обединим срещу тази нечовешка система, която оковава във вериги всяка възможност за едно по-добро бъдеще.

Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

11 коментара

  1. И създава възможност за закупуване на евтин компютър, на който да се напише тази простотия

    • Твоя ако е евтин, нашите са скъпи. Вместо да се оплакваш, че нямаш пари за хубав компютър, вземи коментирай статията.

  2. Що не си пиете хапчетата бе хора… Това българското не е капитализъм, това е олигархосоциализъм…

    • Здравко,къде виждаш у нас социализъм ,за да използваш понятието олигархосоциализъм ?

    • Статията е поръчкова някои неокомунисти внуци на палачите на България са я платили..Едно време имаше паркоместа ,но нямаше автомобили.Живеем в кърджалийски времена,да сравняваш ограбената ,провалена от комунистите България с коя да е западна държава е тъжно.Капитализъм в България ама пещерен от преди 200 години..Когато в САЩ е имало роби.Сега само у нас има роби,роби на свободният труд..

  3. Кретенски гъстото „частно“ застрояване е всъщност държавна политика, защото всеки градски район си има архитект. Който решава може ли на парцел 350 квадратни метра да се издигне сграда на 5 етажа с с 10 жилища и 5 гаража. Която няма да има нито паркинг, нито градинка, нито зелена площ, нито дори нормален тротоар. В София има поне два такива квартала – Хладилника и Редута, които минават и за „елитни“. По техните тесни улици, засенчени от на сградите мрачните фасади, като щракнеш с пръсти и се чува ехо като в празна стая.

    • Инициативата за застрояването не е държавна, а е частна. Това, че частните предприемачи получават разрешения за безумните си планове е именно аргумент в полза на затягане на контрола.

  4. Сам си посочил проблема и той не е в капитализмът , а в неработещите институции. При комунизъм с неработещи институции положението щеше да е още по-зле.
    Има някои вътрешни противоречия в статията – първо жилището на човека не е направено през капитализма а е резултат от „успешната“ жилищна политика през соц-а.Дебел намек ,че по време на капитализма не са построени жилища.
    И в същото време не успява да паркира щото капитализма е настроил много жилища и вече няма място.

    Капитализмът на Шрьодингер – хем презастроява , хем няма нови жилища.

    • И при капитализма и при социализма се строяха и строят жилища. В единия случай обаче имаше градско планиране. При капитализма такова отсъства и резултата е пренаселване и влошаване на качеството на живот. Кое не разбираш?
      Проблемът е именно в капитализма, който, оставен на самотек води до гореизброените ефекти и да, неработещите институции допринасят за това, именно като го оставят безконтролен. Но не можеш да прехвърлиш вината върху институциите. Все едно да кажеш, че за дадено престъпление не е виновен престъпника, а институциите които не са го наказали. Логика?

  5. Много емоция има в статията и по-малко размишления.
    Препоръчвам на автора да намери Ричард Улф в youtube и да изгледа малко от клиповете му.

  6. Напълно подкрепям статията. Авторът е прав. Макар и емоционална, статията съвсем правилно напипва проблеми, които могат лесно да се покажат по аналитичен наичн.
    Например: образуването на гета, или по-общо – социалното разслоение. Основният принцип на днешния капитализъм „инвестиция->печалба->реинвестиция“ е положителна обратна връзка водеща до експоненциален растеж на богатството на „инвеститорите“, т.е. на капиталистите. Ония, които са на заплата обаче, получават едно и също всяка година. Инфлацията тук не играе, щото е само множител. Така „инвеститорите“ се откъсват по доходи, а останалите остават в „гета“. Само че в рамките на самите инвеститори нещата цъщо стоят зле. Тъй като растежът на експоненциалната функция е пропорционален на стойността ѝ, при еднаква печалба (което става при „балансиран портфейл“) по бедния инвеститор никога няма да настигне по-богатия тъй като винаги ще добавя към богатството си по-малки суми отколкото по-богатия. Шанс има само ако спекулира, или намери развиваща се технология, като Бил Гейтс и още някои като него. Само че такива технологии изникват прекалено рядко, за да изменят коренно нещата. Затова нашите богаташи нямат никакви шансове да догонят западните, поради което няма какво толкова да инвестират у нас и ние ще си останем гето. Така че социалното разслоение е заложено в основата на капитализма. Колкото по-неконтролиран капитализъм толкова по-голямо разслоение, толкова по-голям натиск върху всичкии нас да не изпаднем в по-долните нива на това разслоение и толкова по-ожесточена конкуренция между всички нас. Оттук и страх и подлост и предателства и невъзможност за организиране на хората на наемния труд.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*