Няма училище – няма проблем! 15 Септември в дясната лаборатория.

Този 15 Септември в България, над 75 000 ученици влизат в класните стаи за първи път. Днес е ден изпълнен като цяло с положителни емоции, както и други празници свързани с просветата, като 24 Май, което се отдава преди всичко на централното място, което заема доброто образование в приоритетите на българина. За съжаление, тези обществени приоритети влизат в тежък сблъсък с приоритетите на всяко следващо правителство през последните няколко десетилетия. Сякаш управляващите изглеждат твърдо решени да унищожат българското образование или поне да го превърнат във все така некачествена, но луксозна стока, достъпна само за малцина. Времето на мрачни прогнози за краха на образователната система, отдавна отмина. След години на пазарни реформи в сектора, катастрофата вече е факт.

Статистиката е красноречива – 764 общински и държавни училища са закрити за последните 14 години. Катастрофална е статистиката и при учителите. За 10 години (2004-2014 г.) общият брой на преподавателите намалява с 16,4%, като най-сериозно намалява броят на учителите в прогимназиалната степен на образование (-32,4%) и в началното образование (-21,7%). Налице е намаление и застаряване на преподавателите в общообразователните училища.

Закриването на училища се дължи както на десните политики в сектор Образование, като въвеждането на делегираните бюджети,така и на икономическия хаос във вътрешността на страната, който превръща стотици хиляди българи в икономически мигранти. В същото време, все повече млади хора напускат панически страната. Повече от 1/3 или 34% от учащите българи напускат образованието си поради миграция в чужбина. Тези, които остават пък стават част от следващата статистика – България е първа по неграмотност в ЕС, според ЕК 41% от учениците ни не са напълно грамотни. Интелигентността като цяло (National IQ Scores) също намалява. Българите дълги години гордо заемаха челни места по този критерий, а сега в списъка от 113 страни по интелигентност ние сме едва на 47-мо място, далеч след Монголия, Молдова, Казахстан и др.

Можем да продължаваме още с черната статистика, но това не е целта на тази кратка статия, а и статистиката е достъпна онлайн за всеки загрижен за състоянието на българското образование. По-интересен за нас е отговорът на тази криза от страна на правителството и десните пазарни гурута, наричани за по-кратко „експерти“, които се явяват негови съветници. В изследване на Института за Пазарна Икономика (ИПИ) от месец Април тази година, четем, че „процесът на закриване на училища в малки населени места трябва да продължи.“

Очевидно тук не говорим за някаква грешка в системата, нито за провал на реформата, а напротив – за неин логичен и търсен резултат. Десните „експерти“ са доволни от постигнатото и смятат, че реформите предлагани от тях трябва да продължат и да се задълбочат.  В същото изследване все пак се споменават част от причините за образователния апокалипсис в малките населени места, като „заплатите на учителите“, „финансирането на училищата“ и неблагоприятната „социална среда“, но вместо да предложат решение на тези проблеми, те предлагат да ги скрием, като просто затворим училищата. Не можеш да имаш кофти училище, когато няма училище нали?

Интересно е и решението на правителството с проблема с недофинансирането на училищата – от началото на 2018 държавата започва прехвърляне на държавни средства от общодостъпните училища към частните.  Това щеше да звучи като нескопосана шега, ако не беше грозната истина. Но така или иначе явно сме свикнали с функцията на държавата да обслужва частни интереси вместо обществените и тези мерки не срещат кой знае какъв обществен отговор. Все пак и на запад демокрацията е сведена до лобизъм и продажба на антисоциални мерки в лъскава опаковка. Значи всичко е наред.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*