Работници на бунт срещу шефовете

Когато работиш, а някой друг, който не работи, прибира част от плодовете на твоя труд, това е експлоатация. Когато извънредния труд не ти се заплаща, обедната ти почивка е нищожна, стресът огромен, а смените ти непосилни … когато работиш с нередовен трудов договор или изобщо без такъв – това е престъпление и измама. Когато работиш честно и почтено, а на края на месеца шефът ти открадне заплатата, прехвърли фирмата на трето лице и си замине на почивка безнаказано – това вече е гавра!

Именно това се случи с хиляди работници в България само за последната година. Пикадили, Макс Телеком, шивачки, миньори … списъкът е безкраен и включва работещи хора от най-различни сфери и райони в страната. Никой не е застрахован, а шефове и политици през последните месеци ни дадоха ясно да разберем, че смятат да продължават в същия дух, защото … могат. Шефовете са обзети от чувство на безнаказаност и това чувство съвсем не е измамно. Например, въпреки приетият още преди 2 години закон, предвиждащ наказателна отговорност за неплащане на осигуровки, все още няма нито един осъден работодател и естествено това продължава да е масова практика. Нещо повече – политиците от всички парламентарно представени партии се надпреварват в осигуряването на нови и нови облаги за бизнеса. Всеки ден, от телевизионните студия или парламентарната трибуна, чуваме как политиците засвидетелстват ангажимента си към представителите на бизнеса – нови данъчни облекчения, намаляване на административната тежест, привилегии, отстъпки и т.н. Всичко това – на гърба на всички нас – работещите хора в България, които накрая плащаме сметката.

Ние сме тези, които произвеждаме всички стоки и услуги, наш е най-големия принос в държавния бюджет, който политиците с лека ръка раздават на некадърни бизнесмени и олигархични шайки. В същото време, над 400 000 българи влизат в статистиката като работещи бедни. Работещи бедни, означава работници, чиито доход е под линията на бедността, въпреки че работят. Отново според статистиката, България не само е страната с най-ниско заплащане на труда, но и страната с най-голямо неравенство в Европа. Цялата икономика на страната се крепи на схема на социален дъмпинг, при която заплатите се задържат изкуствено ниски в полза на личното облагодетелстване на шепа привилегировани бизнесмени. България представлява клопка за хората, които искат да си изкарват хляба със собствен труд, честно и почтено.

На фона на тази социална катастрофа, кражбата на заплати е капката, която преля чашата. Границата на печално известното българско търпение бе надмината от наглостта на бизнеса и обслужващата го политическа класа. Да работиш при най-лошите условия, срещу най-ниското заплащане в Европа и накрая да не получиш дори него – това вече е безобразие, което никой достоен човек не може да приеме. Последните месеци, работниците показаха това организирайки серия от протести, стачки, блокади и окупации в различни градове на страната. Тези действия донесоха някои значителни резултати, макар и локални и частични. Отговорът от страна на бизнеса и държавата беше напълно неадекватен. Докато политиците естествено се оказаха глухи за проблемите на работниците и едва когато протестите ескалираха, се решиха да инициират някакви законодателни промени, които поне да замажат очите на хората, то реакцията на бизнеса беше умопомрачителна.

Представителите на най-големите работодателски организации в страната публично нарекоха работниците – мързеливци и търтеи. Те стигнаха и по-далеч, като обявиха, че протестите на хората, които се борят за честно изработените си заплати били вредни за икономиката и ограбените трябвало да си траят за да не засегнат печалбите на шефовете. Бандитите обитаващи върховете на българския бизнес – крадци и измамници, до един получили наготово или заграбили огромен публичен ресурс, имаха наглостта директно да се изплюят в лицата на работещите – на тези, които осигуряват тяхното лежерно паразитно съществуване .

Тези обиди и истеричното поведение на представителите на бизнеса още повече увеличиха решителността на работниците да се борят за своите права. Затова, днес (24.10.2017), Автономен Работнически Синдикат, заедно с работници от различни фирми и сектори излизаме отново на протест срещу работодателския произвол. Протестните действия ще се проведат в София пред Министерски Съвет и Варна пред общината, като и двете са насрочени за 18:30ч.

Нашият протест поставя конкретни искания, които ще доведат до незабавно облекчение на бедственото положение, в което в момента са поставени хиляди работещи хора в България и ще спрат част от най-тежките безобразия на бизнеса:

1. Незабавно изплащане на всички дължими заплати, обезщетения и отпуски на всички ограбени работници;

2. Криминализиране на неплащането на заплати. Търсене на наказателна отговорност от собствениците на фирмите като физически лица;

3. Законодателни промени забраняващи на такива фирми длъжници да бъдат прехвърляни на трети лица и забраняващи на собствениците им да откриват нови фирми, докато не погасят задълженията на фирмите си;

4. Работниците да могат да инициират процедура по несъстоятелност;

5. Промяна на реда на кредиторите при несъстоятелност на компания, така че вземанията на работниците да бъдат с приоритет;

6. Увеличаване на срока за подаване на документи във Фонда за гарантиране на вземанията при фалит на компания на 1 година.

Тези искания са санитарния минимум, който можем да изискваме в предвид развихрилия се произвол в страната и масовото ограбване на трудещите се. Ние няма да отстъпим от нито едно от тях и вярваме, че представителите на държавата ще проявят здрав разум и ще започнат незабавно действия по тяхното осъществяване. Основните ни надежди обаче остават в нас самите и в нашите колеги, работещите хора в България, с които заедно, обединени можем и трябва да постигнем много повече. Този справедлив бунт срещу работодателския произвол трябва да бъде само първата стъпка към извоюването на правото ни на достоен труд и заплащане и овластяването на работещите хора. Обединени, ние можем да разбием мъртвата хватка на работодателите и държавата и да накараме икономиката да заработи не само за едно привилегировано малцинство, а за всички!

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*