Борбата на българските безвластници

Тези от вас, които са запознати поне бегло с историята на анархисткото движение в България, знаят, че то бе подложено на зверски репресии, както от режимите преди 44-та година, така и от болшевишкия режим след това. Малцина са запознати в детайли с организациите на българските безвластници развивали мащабна дейност до средата на миналия век в България. Тъй като предмет на тази статия не е историята на анархизма в България, само ще споменем, че българското безвластническо движение бе едно от най-мощните и най-многочислените на Балканите, и едно от най-активните в цяла Европа. В началото на 20 век, многочислени анархистки организации, синдикати и кръжоци функционират във всички големи български градове и села, създавайки мрежа покриваща цялата страна. Българските анархисти участват пряко във всички значими събития през този период в България – като започнем от национално-освободителните борби, македонското движение, гражданската война, съпротивата срещу фашизма, а после и срещу болшевизма. Движението никога не предава своите свободолюбиви идеи и никога не се поблазва от властта. Именно затова то е систематично унищожавано от всяко следващо правителство, докато накрая е напълно разбито и повечето български анархисти са избити, интернирани или принудени да напуснат страната.

След края на болшевишкото управление, през 90-те започва възстановяване на организациите на българските безвластници, като голяма част от все още живите дейци на движението се завръщат от емиграция, а към тях се присъединяват и много млади анархисти, които тепърва стават част от него. Те веднага преминават към активна дейност – създават се групи в различни градове на страната,  от печат започват да излизат множество анархистки книги, а също и месечното издание на вестник „Свободна Мисъл“, който излиза без прекъсване вече 27 години. С годините към дейността се присъединяват все повече млади хора, които създават свои организации, социални центрове, студентски иницативи, активистки групи и организират различни образователни инициативи, протести, кооперативи. През последните години започна и създаването на борбени анархосиндикални организации, в които вече членуват стотици работници от цялата страна.

Както по време на бурните събития в България в началото на 20 век, така и днес, основната дейност на българските безвластници е борбата за едно по-свободно и по-справедливо общество. Свободата и равенството, за безвластниците, не са просто лозунги, а имат конкрентно изражение във всяка една сфера на обществения живот. Целта на тази статия не е да разгледа различните философски и икономически школи и техните постановки представляващи теоретичната основа на анархизма, а по-скоро да разгледа тяхното практическо изражение в българския контекст. Също така, позициите, които ще разгледаме тук, макар и повлияни от теорията и практиката на различни анархистки организации в страната и чужбина, не са свързани с никоя от тях и представляват единствено виждането на автора.

Както споменахме по-горе, безвластниците, най-общо, се борят за едно по-свободно общество. В същото време, анархизмът е социално движение, което изразява непосредствените стремежи и борби на широките обществени маси. За да излезем от клишетата и абстракциите най-добре е да навлезем в практиката. Това е наложително и поради самия характер на анархизма, който е теория на действието, и който черпи всичките си теоретични постановки от практиката на самоорганизацията, прякото действие и народното творчество на бунта.

Анархизмът е теория и практика на свободата, като негова основна цел е постигане на безкласово и бездържавно общество, в което всички принудителни институции базирани на насилие са премахнати и заменени с такива основани на принципите на взаимопомощта и доброволното участие. Разбираемо, тази трансформация не може да стане за един ден нито пък можем да очакваме, че ще стане по мирен път, тъй като старите институции поддържат система от привилегии, от които никой властник не би се отказал доброволно. Затова анархистите са революционери. Но пътя към революцията минава през конкретни борби, които засягат всеки аспект на обществения живот. За да има моралната сила да извърши революцията, народът трябва да се еманципира от властта и да започне с изграждането на новото общество в „черупката на старото“. Тази борба за всеобща еманципация се разгръща във всички сектори.

На първо място е борбата за икономическа независимост. Анархистите водят тази борба чрез изграждане на борбени синдикални организации, чрез които, като работници, заедно със своите колеги, те си извоюват повече права, по-добро заплащане и по-добри условия на труд. Самата синдикална организация служи и за пример за бъдещата организация на обществото – тя е изградена на доброволен принцип и в нея се насърчават демократичното участие и личната инициатива на всеки работник по отделно, и на колективите като цяло. Анархосиндикалните организации са мощен инструмент за еманципация на работещите хора и могат да послужат като подготовка и организационен модел за бъдещото управление на икономиката от работниците. Крайната цел на анархосиндикализма е именно такава – демонтаж на капиталистическите отношения на работното място и поставяне на икономиката под контрола на работещите хора.

Друго поле на практическо действие на безвластниците е борбата за политическа независимост. Това означава борба за спазване на човешките права, като правото на свободно събрание и на политическа дейност, правото на неприкосновеност на личността и защита от дискриминации и т.н. Но анархистите разглеждат тази борба по-дълбоко от обикновените либерални защитници на човешките права. Борбата за политическа независимост, за безвластниците, е преди всичко борба за еманципация от държавата. Тя е свързана с бойкот на изборите, отказ от участие в политически партии и организация на хората в независими от държавния апарат свободни асоциации, практикуващи пряка демокрация, чрез която единствено биха могли да бъдат истински изразител на обществените стремежи. Такива пряко демократични институции са например кварталните асамблеи, при които жителите на квартала се събират заедно за да решат даден проблем. Подобни асамблеи се организират и от анархосиндикатите на работното място за проблеми свързани с труда, както и на по-високо ниво – градски асамблеи, както и федерация на асамблеите на национално ниво. Въпреки, че по света този пряко-демократичен модел на самоуправление е широко разпространен – от ежемесечните квартални събрания в Барселона, до общоградските събрания в Порто Алегре, в България той към момента тепърва прохожда.

Друг централен аспект в борбата за социално безвластие е образованието. То е изключително важен елемент в анархистката практика и представлява едновременно средство и цел за безвластниците. Разглеждано като средство за социална трансформация образованието трябва да бъде безплатно и достъпно за всички. Освен всички несъмнени и общоприети ползи от образованието, за анархистите то е особено важно, тъй като много критици твърдят, че анархизмът е твърде интелектуално политическо движение, което поради този си характер остава недостъпно за широките обществени маси. Анархисткия подход за преодоляване на този проблем естествено не е в използването на популизъм за привличане на по-широка аудитория, а обратно – в борбата за достъп до по-добро образование за всички. Като непосредствена цел пред българските безвластници е поставена борбата за безплатно образование и равен достъп до него за ВСИЧКИ. Това е осъществимо чрез студентски борби са намаляване и в крайна сметка отмяна на студентските такси, както и чрез активна съпротива срещу опитите за разглеждане на образованието като стока, а на учениците и студентите – като потребители. Борбата за достъпно и качествено образование включва и подкрепа за борбите на учителите за достойно заплащане, както и насърчаване на програми за строеж на училища и ремонтиране на старите в бедните и труднодостъпни региони на страната. В момента в България действат няколко студентски групи борещи се за безплатно образование, а анархосиндикалните организации действат сред учителите. В анархистките социални центрове образованието също е централна тема на множество събития и лекции. Борбата в тази посока е ключова и нейното масовизиране тепърва предстои.
Дотук говорихме за образованието като средство, имайки предвид образованието като цяло. Но когато го разглеждаме като цел се налага да внесем уточнение за какво точно образование говорим. Анархистката концепция за свободно образование е плод на десетилетия на теоретичен труд и практика включваща делото на добили световна популярност пионери в областта като Себастиан Фор. Анархистите се застъпват за рационално и хуманно образование, освободено от религиозната догма и националистическата пропаганда. Този тип образование естествено е демократично. Първостепенна функция на свободната педагогика е спомагането за формирането сред учениците и студентите на cобcтвени cъждения. За това е необходимо да бъдат поощрявани вcички cклонноcти конкретния индивид c цел да му се даде възможноcт да развие максимално вcички cвои cпоcобноcти. Също така, на всички трябва да бъде даден свободен достъп до изкуcтво и наука чрез премахването на всички патентни и частно-собственически ограничения пред тяхното свободно разпространение.

Същите принципи следва да бъдат приложени и в здравеопазването. То трябва да бъде безплатно, качествено и достъпно за всички. Болниците трябва да спрат да бъдат разглеждани като фирми, а болните – като клиенти. Борбите на работниците в здравеопазването за подобряване на условията на труд и достойно заплащане трябва да вървят ръка за ръка с борбата на обществото като цяло да отвоюва здравеопазването от частните интереси на фармацевтичните компании, лобистите в парламента и предприемачите търгуващи с човешкото здраве. Непосредствени задачи пред българските безвластници по пътя към свободно здравеопазване са драстичното повишение на заплатите в сектора, за да се спре изтичането на медици извън страната, което трябва да бъде придружено от отмяна на системата на клиничните пътеки и мащабни инвестиции в материалната база на здравните заведения, както и изграждане на нови такива в местата, които в момента имат затруднен или никакъв достъп до здравна грижа. Естествено, инвестиция в необходимия мащаб е трудно осъществима в условията на капитализъм и пазарна икономика, при които изразходването на обществените средства е подчинено на интересите на търговците. А дори да се намерят пари за нея, те неминуемо ще потънат в сегашната система, основана на търговия и кражби и няма да достигнат до предназначението си. Едва с разбиването на пазарния модел на разпределение поставящ на първо място частната печалба и преминаването към такъв, основан на човешките нужди, ще бъде осигурен необходимия ресурс за осъществяване на пълна реорганизация на здравеопазването.

Важно е да споменем и енергетиката, особено в контекста на масовите социални бунтове в страната през 2013г. Още тогава, българските безвластници вкараха в дневния ред на протеста своята концепция за справяне с частния произвол на електроразпределителните дружества. Анархисткото решение на този проблем не е в тяхната национализация, а в социализацията им. Социализация означава частниците да бъдат изритани от дружествата предоставящи обществени услуги, като ЕРП-тата, и те да бъдат поставени под контрола на работниците и потребителите. Това означава, че организацията на ежедневната дейност на дружествата ще бъде осигурена от синдикалните организации на работещите в електроразпределителните дружества, а стратегическите решения, както и цената на тока, таксите и размера на инвестициите в подобряване на инфраструктурата ще бъдат вземани от асоциацията на потребителите – организация, в която ще могат да членуват всички потребители на ток от въпросното дружество, както и представители на синдикалните организации. Този начин на организация не само е справедлив и демократичен, но е и естествен и логичен. Естествено, че тези, които имат най-голям интерес да получават възможно най-качествена услуга срещу възможно най-ниска цена, т.е самите потребители, трябва да участват в управлението на дружеството, както е естествено и тези, които имат най-голям интерес от безаварийната експлоатация на системата т.е работниците да отговарят за нея. Прехвърлянето на отговорността (и печалбата) на държавни чиновници или частни лица означава безотговорност, безхаберие и кражби. Връщането на обществените услуги в ръцете на обществото е единствения рационален ход, който можем да предприемем ако искаме да ползваме качествени и евтини услуги.

Разгледаните примери в контекста на различни обществени проблеми, пред които е изправено българското общество дават идея за анархистката перспектива и отношение към справянето с подобни обществени проблеми изобщо. За финал е важно да споменем и важността, която анархисткото движение отдава на теми като екология, борба срещу дискриминациите и т.н. Повечето анархисти застъпват концепцията на социалната екология. Според нея, да се отделят екологичните от социалните проблеми, да се омаловажат или да се даде само символично признаване на решаващата връзка помежду им, означава грубо непознаване на източниците на нарастващата екологична криза. В действителност, начина по който човешките същества се отнасят помежду си като социални същества е от решаващо значение за преодоляване на екологичната криза. Ако не можем ясно да видим тази връзка, ние със сигурност няма да успеем да се видим, че йерархичния манталитет и класовите отношения, които са така дълбоко вкоренени в обществото, са това, което е довело до самата идея за доминиране над естествения свят. Важно е да осъзнаем, че настоящото пазарно общество, структуриранo около бруталния императив на конкуренцията – „растеж или смърт“, е напълно безличен, самостоятелно работещ механизъм. Ако не разберем това, ние ще сме склонни погрешно да обвиняваме други явления, като технологията или нарастването на населението за екологичните проблеми. Ние ще игнорираме техните първопричини, като търговията с цел печалба, индустриалната експанзия и отъждествяването на напредъка с корпоративния личен интерес. С една дума, ние ще сме склонни да се фокусираме върху симптомите на една мрачна социална патология, а не върху самата патология. Нашите усилия ще бъдат насочени към ограничени цели, чието постигане имa повече козметични от колкото лечебни резултати. В практиката, българските безвластници са активни участници в повечето екологични каузи, особено в самоорганизираните инициативи на ниво квартал, противопоставящи се на строителните предприемачи унищожаващи зелени площи чрез незаконно(или законно) строителство, както и в различни каузи за защита на правата на животните.

И накрая, но не по важност е борбата срещу дискриминациите. За безвластниците, анти-расизмът и борбата за равенство на жените не са просто морални каузи и либерални етикети демонстриращи прогресивност и модерно мислене, а практическа необходимост по пътя към осъществяване на едно по-свободно и по-социално общество. Освен че е базирано на предразсъдъци и псевдо-наука, расисткото противопоставяне исторически винаги е било използвано от работодателите и държавата за да разделя работниците, да ги насъсква едни срещу други и по този начин да кастрира техните социални борби. В същото време, расизмът е бил и все още е използван за политически контрол чрез всяване на страх от различните и капитализация на този страх чрез установяването на авторитарни държавни машини предлагащи на жертвите си да заменят свободата си срещу фалшиво чувство за сигурност.  Расизмът е инструмент на елитите и той трябва да бъде изкоренен заедно с тях. По същия начин, подчинението на жените чиито корени откриваме в патриархалните държавни и прото-държавни институции за доминация, е пряко свързано с доминацията на човек над човека изобщо. Не можеш да се бориш за равноправие в рамките на една система основана на подтисничеството на жените.

Всяка една от тези борби е важна и свързана с останалите. Анархизмът не е статична идеология, тя се променя и за разлика от много други идеологии, при анархизма няма крайна цел. Той е един постоянен стремеж към свобода във всеки един аспект на обществения и личния живот, който няма и не би трябвало да има финална дестинация. Самата идея за „съвършеното общество“, предлагано от различни идеологии и духовни течения е плашеща – няма нищо по-страшно и сковаващо ума от такова общество, решило, че е достигнало до крайната си точка на развитие. Вече имаме подобен опит със средновековното общество сковано от религиозна догма и от либералния консенсус и неговата концепция за „края на историята“. Постигането на безкласово и бездържавно общество основано на свободата, равенството и личната (и колективна) инициатива споменато по-горе като основна цел на анархисткото движение не трябва да се разглежда като крайна дестинация, а напротив. То е отправна точка за развитието на бъдещото човечество, което, освободило се от ограниченията на сегашната икономическа и политическа система, ще се сблъска с нови предизвикателства и ограничения, които ще трябва да преодолее по пътя си към максимална реализация на своя потенциал.

 

Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

4 коментара

  1. Няколко бележки:

    – анархизмът е социално движение, което изразява непосредствените стремежи и борби на широките обществени маси
    Ако е така, анархизмът би трябвало да изразява желанието на „широките обществени маси“ да бъдат блокирани всякакви „бежанци“ да влизат в България дори с цената на техния живот.

    – Разбираемо, тази трансформация не може да стане за един ден нито пък можем да очакваме, че ще стане по мирен път, тъй като старите институции поддържат система от привилегии, от които никой властник не би се отказал доброволно. Затова анархистите са революционери.
    Всъщност анархистите са революционери, защото не може го промени са се стигне по чисто еволюционен път. В някакъв момент от общественото развитие, за да се прекрачи отвъд текущото статукво, има нужда от революция, т.е. незабавна, безвъзвратна и скокообразна промяна в обществото. Дали това е мирно или не, няма значение.

    – икономическа и политическа независимост.
    Няма такъв прецедент „в черупката на старото“. Свойство на капитализма е да окупира всяка икономическа дейност, а на държавата – всяка обществена дейност. Борбата може да се води за по-голяма самостоятелност, но до независимост не може да се стигне, докато държавността упражнява някакъв контрол, а тя упражнява контрол докато съществува. Затова и анархистите не се борят „за права“, те се борят да намалят възможността на властта да контролира икономическия и социалния живот. Властта формулира това като „права“, но това е просто формално изражение на неформалния баланс на силите – когато има нужда и възможност да го направи, тя не се колебае да заобиколи или наруши въпросните „права“. Затова няма смисъл анархистите да се борят за тях.

    – истински изразител на обществените стремежи
    Каква е разликата между кварталните асамблеи и обществените обсъждания в БГ?

  2. – борбата за безплатно образование
    Безплатно не значи свободно. Държавното образование има куп свои проблеми, не на последно място, то индоктринира децата. Дори да го правят без пари, това съвсем не помага на анархизма. Освен безплатно и общодостъпно, образованието трябва да бъде свободно, т.е. да се управлява според желанията на всички участници в системата. Това съвсем не е осъществимо само чрез премахване на таксите, достойно заплащане на учителите или нови училища. Осъществяването на свободно образование, доколкото знам, изобщо не свои на дневен ред в пропагандата на анархистите.

    – Непосредствени задачи пред българските безвластници по пътя към свободно здравеопазване…
    звучат като комбинация от предложенията на РБ и БСП :). хубави пожелания, които, освен другото, няма как да се случат едновременно, докато не се разбие самата здравна система. всъщност това става ясно по-нататък.

    С всичко останало, общо взето, съм съгласен :)

  3. Уважаеми будни граждани,
    Помислете за следното:
    – Колко средства (народни пари) изразходва народното събрание (пък и правителството) и какво допринася за развитието на България? Ако Вие лично сте техен работодател бихте ли им плащали?
    – Ако нещата продължават по същия начин (статуквото се запази) какво бъдеще ни очаква?
    Според мен, за да „тръгне държавата“, трябва радикална смяна на политическата система (и др.) – сегашната се е провалила в световен план .
    Чиновническата с-ма стимулира подмазвачеството,нагаждачеството … и спира новаторството, инициативността … – води и държавите и Евросъюза към ленност и разруха.

    Търся будни мислещи хора, за основаване на дискусионен клуб (примерно „Ново държавно устройство”). Клуба (или нещо подобно) може да бъде (ако желаете) част от вашата дейност. Ако клуба „тръгне” успешно, може да се мисли за качествено нова политическа организация…
    Целта на клуба е да разработва решения (по възможност цялостни, задълбочени, радикални …).
    Изпращам ви Писмо 1 (вижте колко важно е държавното устройство за цялостния живот, колко много трябва да се мисли, за да се създаде устойчива във времето истинска демокрация. )… и чакам отговор.
    Идеите на Левски за чиста и свята република могат да се осъществят чрез действително народовластие. Мисля, че ако не се осъществи истинска демокрация, може би идеите за халифат и др. ще стават все по-актуални.

    To all organizations that actually fight for real democracy, more justice and peace!
    The text is in Bulgarian.
    До всички организации, които действително се борят за истинска демокрация, повече справедливост и мир!
    Писмо 1 (за да има възможност за писмо 2).
    Уважаеми братя по стремежи и идеи,
    Изпращаме ви това писмо на български език, защото ако го преведем с компютър ще възникнат неясни текстове. Когато вие го преведете, неяснотите ще са същите, но като имате оригинала – ще повикате някой българин, и той ще ви обясни… .
    1. Уточнения:
    а) Въвежданите понятия не са научни, точни и т.н. .Целта е да се разбере смисъла на текста.
    б) Конструкция или устройство на държавата – институциите (парламент, министерства…,съд…,агенции…) и законите, които определят тяхната дейност.
    2. Възникват въпросите:
    а) Защо около 170 години след Френската революция, лозунга: „Свобода, братство, равенство!” отново е актуален?
    б) Защо около 70 год. от победата над фашизма, негово подобие завладява света и го тласка към 3-та световна война?
    3. Според мен, причината за злото, като обществено явление (хищническа експлоатация, несправедливи закони, войни…) е съчетанието (едновременното съществуване) на:
    а) Злото в човешката душа (гордост, егоизъм, алчност, гняв…).
    б) Държавното устройство (средата), което дава възможност на алчността, егоизма и т.н. да се проявят толкова силно, че да навреждат съществено на другите хора.
    4. Чиновник и чиновническа държава.
    а) Чиновник – лице, което отговаря за обществени имущество, ред и т.н., и когато с действия или бездействие нанася вреда на други хора, практически не носи отговорност (живота му не се влошава).
    б) Чиновническа държава – в управлението чиновник назначава, контролира и т.н. друг чиновник.
    5. Приказка за селото (село Житница).
    а) Село Житница се намира в плодородна равнина, в чиновническа държава, а според закона – производителя плаща данък 25% от печалбата. Двама агрономи се дипломират, теглят заеми, купуват еднакви машини, вземат по 50% от земята в селото и организират производство на пшеница. Те са еднакво знаещи…- започват при „равен старт”.
    б) В края на годината двамата са постигнали еднакви добиви и печалби. Единият точно (честно) води всички документи – ще го наречем Съвестния. Според закона Съвестният плаща 200 000 лева данък. Другият знае „как вървят игрите” в чиновническата държава, фалшифицира документите и отчита печалба 50% от действителната – ще го наречем Далаверко.
    Далаверко плаща 100 000 лева, а укрития данък (100 000) разпределя:
    n 10 000 за подкуп на данъчните. Те отиват – 3 000 за окръжните данъчни, 3 000 за шефа им в столицата и 4 000 за управляващата партия (която е назначила шефа в столицата).
    n 10 000 лева за подкуп на контролни органи, които ако дойдат – установяват, че няма никакви нарушения.
    n 20 000 – повишаване на заплатите на механизаторите.
    n 40 000 за машини и др., подобряващи производството.
    n 10 000 – спестявания за нов джип.
    n 10 000 за селото – за ремонт на читалището, за певческата група… .
    в) След няколко години:
    – Понеже Далаверко е повишил заплатите, сериозните трактористи работят при него. За Съвестния остават по-нехайните, които не се грижат добре за машините – неочаквани аварии, закъснения на сеидби и др., намаляване на добивите и печалбата, ускорено разсипване на техниката. Съвестният отива към фалит и макар да е еднакво способен с другия, за не мислещите хора ще бъде некадърник и т.н. .
    – Далаверко ще повиши добивите и печалбата, но чрез неверни отчети ще плаща дори по-малък данък. Стопанството му ще процъфтява, селяните ще го мислят за благодетел, способен…- може и за депутат да го издигнат.
    – В бюджета от селото ще постъпват все по-малко приходи – пътищата и училището ще се рушат, няма да има пари за селския зъболекар и той ще отиде в града или в чужбина.
    – Чиновниците ще забогатяват. Управляващата партия ще има пари за „купуване на гласове” и фалшификация на изборните резултати – тя отново „ще спечели” властта и ще остави същите „заслужили” чиновници.
    6. От приказката за село Житница се вижда, че конструкцията на държавата:
    (– партийно-чиновническата политическа система.
    – данъчния закон – данъка е % от печалбата.
    – тайното гласуване и броене (на гласовете), които дават възможност за фалшификация на изборните резултати.)
    стимулира злото и го прави устойчиво във времето. Малцина несправедливо забогатяват, а държавата се руши.
    7. Приказка за революцията – Възгордяване и всвиняване (деградация).
    В една държава живота на народа станал непоносимо лош. Хората се разбунтували и завзели властта. Водачите на бунта притежавали всички добри качества и станали управници.
    а) Започнали градивни процеси. След десетина години живота на всички се подобрил. Хазната била пълна. Управниците, съветвани от съпругите си, направили постепенно заплатите си двойно по-големи. Това е справедливо, защото като водачи на революцията те понесли най-много рискове и приноса им във възстановяването на държавата е най-голям. Дотук – добре, ако не са последствията:
    б) Управниците започнали да носят по-хубави дрехи, да живеят в по-модерни жилища… . Така те външно се отличили от народа и се поддали на илюзията, че стоят високо над него, т.е. започнали да се възгордяват. Гордостта: „Аз съм много по-умен и т.н. от тях, и заслужавам много повече” оправдавала следващите им привилегии.
    в) „Направили” си нови административни сгради с безплатна храна, Започнали да се охранват. Станали физически по-лениви и волята им заслабнала, с което намаляла и способността им да се противопоставят на изкушенията. „Построили” си почивни станции, започнали да крадат държавни средства.
    г) Неусетно навлезли във „водовъртежа” на всвиняването, което е самоусилващ се процес – физическото всвиняване подпомага нравственото, а безочливостта и т.н. спомагат за нови „придобивки”, които още усилват физическото (всвиняване). Мързяло ги да пишат сами документите и си назначили секретарки. Станали по-гневни – преди години внимателно изслушвали критиките, а сега разпъждали хората, които им казвали неприятни неща. Постепенно се обградили с лакей и станали подвластни на низшите страсти.
    д) Колкото повече човек се отдаде на някакви удоволствия, толкова по-силно те завладяват ума му. Мисленето става повърхностно и неустойчиво. Управниците вземали погрешни решения, но поради гордост не се вслушвали в критиките. По примера на ръководителите си, народа започнал да деградира.
    е) Градежът на държавата преминал в застой, а застоя – в разруха. След няколко десетилетия събраното било окрадено, разсипано … . Животът силно се влошил и назрели условия за нова (поредна) революция.
    ж) Възгордяването и всвиняването са слабости на човешката природа и може би 1 на 100 човека може да устои. Пропадането е постепенно и неусетно, защото няма рязка (забележима) граница между заслужените привилегии и условията за попадане в коварния капан на всвиняването.
    8. От разказаното в 7-ма точка, с цел да се намали вероятността „Приказката за революцията” отново да се повтори, могат да се направят заключения:
    а) Да се разработват варианти за награда на водачите на революцията. На референдум да се избере вариант, след което да бъдат забранени всякакви нови привилегии.
    б) Обикновените трудови хора всекидневно полагат умствени и физически усилия, понасят неприятности. Това поддържа волята им, устойчивостта на деградация, чувството за справедливост, трезвостта на преценките. Затова държавното устройство трябва да дава възможност, когато някой управник е още в началото на всвиняването (разпуснатост, небрежност), народът (а не чиновници) да може веднага да го свали от властта.
    9. Много хора казват, че сегашната партийна „демокрация” има недостатъци, но досега не е измислено нищо по-добро. Това не е вярно. На адрес:
    http://WWW.DPDBC.WORDPRESS.COM
    във третото заглавие, Глава Б , е описана качествено нова държава, която:
    –отговаря на казаното в точка 8 б) .
    –премахва недостатъците на конструкцията, описана в точка 6 .
    10. Предложеното в точка 9 държавно устройство не е най-доброто, защото всяко творение … подлежи на усъвършенстване. На адрес:
    http://WWW.DPDSA.WORDPRESS.COM
    е предложен начин за „търсене” на най-добрата държавна конструкция.
    Във ОНС (Общ Национален Сайт) се подреждат по теми основните идеи в национален мащаб, а в ООС (Общи Окръжни Сайтове) става подробната им разработка (ако се осъществят).
    Ако ОНС се замени с ОМС (Общ Международен Сайт), а ООС – с национални, тази система може да се ползува в международен план.
    11. Следват аргументи и въпроси, показващи, че е много важно възможно по-скоро да започне разработване на ОМС и ОНС (или нещо подобно):
    а) Много от сегашните държавни и международни конструкции са измислени от богатите, с цел да запазват властта си (във времето) и да стават още по-богати. Ако искаме държавата да заработи в полза на народа, трябва обикновените хора да се организират за да измислят (и после осъществят) ново държавно устройство.
    б) Сега в много случаи за избирателни къмпании и т.н. трябват много пари, Така на власт се издигат най-богатите (или техни слуги), които за съжаление са роби на алчността – готови са да разпалват войни и т.н., с цел да печелят от оръжия и завладяват чужди територии и богатства. За да има мир, трябва радикално да се промени системата за издигане (и контролиране) на управници.
    в) Демокрацията предполага действителен избор – трябва да има различни варианти на избирателна система и т.н. .
    г) Най-демократичното решение е чрез истински референдум. Значи правим за всичко референдуми и няма проблеми. Възникват въпросите:
    – Как ще се реализират практически гласуванията, ще има ли време, колко ще струва … ?
    – Как примерно учителка по литература ще се ориентира по въпроси на енергетиката?
    – За да идеш да гласуваш, трябва да следиш съответната информация – ще може ли работника да го прави (необходимо му е време и за семейство, почивка …), няма ли „да му писне” (от референдуми)?
    д) Често властващите и др. използуват армията и полицията за заграбване на земи и богатства, терор над невинни хора и т.н. . Като се страхуват от уволнение и съд, военните и полицаите (вместо да бъдат хора на справедливостта, с чест и достойнство) са превръщани в подобие на въоръжени биороботи. За да се предотврати това, трябва да се опишат ситуации, при които тези служители да могат да кажат: „Няма да изпълня това …, защото противоречи на съвестта ми.”, и да не носят никаква отговорност.
    е) От казаното в точки 3, 5, 6, 7, 8 се вижда, колко е важна конструкцията на държавата за развитието.
    ж) Трябва да се обединят и координират усилията на хората, мислещи за общо благоденствие – много учени от институти и т.н., вместо да решават държавни въпроси, мислят главно как да се харесат на шефа, за да получат повишение, командировки, пари… .
    12. Ето един вариант за радикална смяна на държавното устройство. (Той трябва да се коригира, според конкретните условия.) :
    а) Няколко души с компютърни умения започват да попълват и обновяват ОНС – Общ Национален Сайт. В него могат, чрез видео-обръщение, всякакви граждани да изложат своите идеи за подобряване на важни области от живота в държавата.
    – ОНС се намира във http://WWW.DPDSA.WORDPRESS.COM
    Направено е примерно попълване на „по-трудните места”. Поместени са и указания за работа. Трябва да се изтрият примерчетата и указанията, и да започне попълването на ОНС . Обновяването му може да стане от един или няколко сериозни гимназисти, студенти, учени и т.н. .
    – Досега медии и т.н. излагат различни идеи за излизане от кризата. В ОНС (ако се осъществи) тези идеи ще бъдат събрани и подредени по теми.
    – ОНС е основа на ЛР – Лист за Референдуми.
    б) Ако ОНС се попълни от интелектуалци и др. мислещи граждани и „срещне народна подкрепа” , да се създаде качествено нова политическа организация ДПД – Движение Пряка Демокрация.
    – Досегашните партии са като „партиен калъп” – една комбинация от възгледи. В ДПД могат да се включат хора с различни идеи (отразени в ОНС и ЛР ) ,които искат смяна на системата (радикални реформи).
    – Целта на ДПД (ако се осъществи) е да спечели над 50% в парламента и със система от референдуми хората да изберат нови политическа система, организация на здравеопазването,образованието и т.н. .
    – Материала за ДПД и ЛР е в http://WWW.DPDBC.WORDPRESS.COM
    Първите референдуми трябва да са за „начина на провеждане на референдуми” – гражданите да изберат вариант за гласуване.
    в) Ако в държавата има съмнения за фалшификация на изборните резултати, преди да се яви на избори, ДПД трябва да извоюва промяна в изборния закон – „Гласуването и броенето на гласовете да бъде явно (открито).” Начин на извоюване (на промяна в изборния закон):
    – събиране и изпращане на подписи до … .
    – на вратите на жилищата да се поставят подписки на желаещите явно гласуване … .
    – нарастващи (във времето) протести.
    Ако остане възможността за фалшификация на изборните резултати, досегашните партии ще се съюзят… . Дори ДПД да спечели 70%, ще бъдат отчетени 40% и многото усилия ще са почти без резултат.
    13. За делението на хората.
    Много богаташи, партии … изкуствено създават деление според религия и т.н., за да отклонят вниманието на народа от престъпната си дейност. Мисля, че основното деление е по нравственост в две основни групи:
    а) Хора, които живеят сравнително справедливо с реален общополезен труд.
    б) Угнетители – вредят на обществото:
    – Управници, които вместо да се грижат за народа, гледат как да откраднат повече.
    – „Учени” слуги – обясняват, че има недостатъци, но това е естествено и по-добре не може да бъде.
    – Медийни слуги – скриват и манипулират информация.
    – Участници във всякаква престъпна дейност.
    14. За да бъде живота добър, освен материални условия, трябва и нравственост. Необходимо е религиозно просвещение, в което задружно да участват възможно повече вероизповедания – четете увода на:
    http://www.amnzz.wordpress.com
    15. Според мен е време (трябваше отдавна да стане) за световна революция (коренна промяна в устройството на много държави), която да се извърши не с насилие, а чрез референдуми.
    16. Някои елементи на „Държава мечта” … .
    а) Основните материални производства се извършват в индустриално-земеделски стопанства, които включват:
    – заводи, обработваема земя – произвеждат се храни и за износ, консервна фабрика.
    – централа за отопление, медицински център, училище, столови за хранене.
    – жилищни блокове, на около 4 етажа, „разположени в гората”, пункт за рециклиране на отпадъци.
    – модерно кино – зрителите се чувстват като на пладформа, летяща до световните забележителности.
    Тези стопанства се намират до или между сегашните села. Размерите им са оптимизирани – живота на един човек е с минимален разход на горива … . През зимата почти всички живеят в блоковете (на централно отопление), а през лятото – и в околните села.
    б) В града остават главно хората на изкуството, науката … – паркове, няма задръствания … .
    в) Земята принадлежи поравно на всички хора и не се купува и продава.
    Работника дава своята земя и се присъединява към стопанство, което му осигурява най-добри условия за живот. Така се разрастват стопанствата на предприемачите, които са най-хуманни към трудовия човек – автоматично ограничаване на експлоатацията.
    Музикант от града със земята си „отива” в стопанство, което му осигурява работа през целия „топъл сезон”, ако се закрие операта – автоматично ограничаване на целогодишната безработица.
    г) В много държави се изучава родния език и ново „Габровско есперанто” – думите са възможно най-кратки и записването на мисълта става с най-малко хабене на време, мастило и хартия.
    д) Добре е да се разработят подробни модели на желаните държави „от бъдещето”, и от сега със закони и др. да се стремим към тях – да изберем инвеститор, който ще строи завод не до града, а между селата.
    17. Заключение.
    а) Извинявайте за неточности, грешки и т.н. .
    б) Всичко, казано в това писмо и в цитираните интернет адреси, трябва да се усъвършенства и пригоди, според конкретните условия.
    в) Желателно е:
    – да разпространите това писмо до сродни организации.
    – да изтеглите информацията от цитираните 3 интернет адреса (DPDBC…,DPDSA…,AMNZZ…) и да я запишите на сигурни места, защото „Угнетителите” (точка 13 б) ) са заинтересовани от премахването й (от интернет …) .
    г) иска ми се да ви изпратим допълнение към това писмо, но дали ще успеем…?
    Желаем ви здраве, уравновесеност на емоциите, спокойно обмисляне на действията и успехи в работата.
    България, май-юни 2016 год.
    Край.
    ––––––––––––––––––––––––––––
    Уважаеми съграждани,
    Има два основни въпроса:
    – В каква държава (организация на политическия живот, здравеопазването, образованието …) искаме да живеем?
    – Как да изградим тази държава?
    Това е предмета на дейност на предлагания дискусионен клуб (примерно „Ново държавно устройство”).
    Или: Как и с какво да бъде заменено статуквото?

    В клуба ще се включат (ще помагат) качествени хора, ако се дискутират действително важни житейски теми:
    – Варианти за организация и финансиране на здравеопазването;
    – Как да се осъществят идеите на Левски за Чиста и Свята република;
    – Ограничаване на експлоатацията на труда;
    – Как държавата да престане да бъде хищник, грабител и прахосник на народните пари;
    – Варианти на народовластие;
    – Как да се организира живота (производството), че да се намали пагубното тровене и рушене на природната среда ….

    Имаме готов модел (описание) на качествено ново държавно устройство. Ако искате съобщете да ви го пратя.

    Желая ви (на всички) здраве и успехи в начинанията.
    Веселин Иванов (веско Габровеца).

  4. Трябва широко обединение за излизане от политическото (и т.н.) блато.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*