Изявление на членовете на „Революционна борба“ Пола Рупа и Никос Мазиотис, които вчера обявиха гладна стачка в затвора

Публикуваме съкратена версия на изявлението на членовете на анархистката въоръжена организация „Революционна Борба“ от затвора Коридалос в Атина, Гърция. „Революционна Борба“ е активна от 2002 насам, като за това време е организирала няколко бомбени нападения включително срещу съдебната палата в Атина, срещу министъра на вътрешните работи на Гърция, както и стрелбата с гранатомет срещу американското посолство през 2007 г. Всички атаки на организацията са внимателно организирани, така че да няма човешки жертви. След убийството на 16 годишния анархист Александрос Григорополус от гръцката полиция, „Революционна Борба“ организира серия от атаки срещу полицейски части и полицейски управления. Припомняме, че революционерът Никос Мазиотис беше задържан след престрелка с полицията в центъра на гръцката столица през 2014. Пола Рупа пък беше задържана през януари тази година, заедно с двама други революционери от организацията, след като по-рано беше организирала опита за бягството на Мазиотис от затвора, отвличайки хеликоптер.

ГНИЛАТА СИСТЕМА И ЛИПСАТА НА СЪПРОТИВА СА ПРИЧИНАТА ЗА РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО

Почти 10 години след избухването на кризата с фалита на финансовата система и банковия колапс и седем години след началото на ерата на меморандума и мониторинга на Гърция от тройката (МВФ, ЕК, ЕЦБ) социалната база в страната е подложена на най-тежката атака от Втората световна война насам.

Гръцките марионентни правителства делегират значителна част от икономическото и политическото управление на страната директно на наднационалните институции на ЕС и непряко на капиталовите пазари, налагайки нови мерки на социална евтаназия за голяма част от населението в тази страна, което няма роля за създаването на добавена стойност за капиталистическото богатство. Ето защо, за тях няма значение дали тази част от обществото ще бъде заличена. Тази смъртна присъда е също така условие за оцеляването на самата система, за запазване на политическия режим и за продължаване на капитализма.

Пропагандата на правителството за преодоляване на кризата и връщането на гръцката икономика на пътя на възстановяването е общо европейска лъжа, която да покаже предполагаемия успех на програмите и меморандумите, за да позволи на ЕС да се освободи от задължението да продължава да подкрепя финансово гръцкия режим и да позволим на капиталовите пазари да поемат водещата роля от ЕС в рециклирането на гръцкия дълг и спекулациите с него. Дълг, който агентите на режима вече признават, че ако не бъде намален драстично в близко бъдеще, ще принуди гръцката държава да обяви фалит. Не на последно място, предлагането на гръцкия дълг на свободния пазар допълнително ще задълбочи вече преувеличения гръцки дълг, който сега надхвърля 180% от БВП.

Силните на деня, чрез провеждането на „оздравителни политики“ за системата от централните банки и правителствата,  прехвърлиха цялата тежест на кризата, която богатите създадоха, на гърба на народите. Те показаха, че притежават необходимата социална база за да понесат кризата и да реализират печалби. И обичайната практика на трупане на печалби чрез напомпване на глобалния дълг и финансовото оживление ще продължава до следващия колапс. Но хората вече претърпяха огромен удар. Социалната база в страната бе сведена до милиони бедни, маргинализирани и отчаяни отчитайки хиляди смъртни случаи от глад, болести и самоубийства.

Министърът на правителството на СИРИЗА, Контонис, твърди, че правителственият успех е в това, че хората вече не ядат от боклука. Всъщност хората все още ядат от боклука, но те вече не ги показват по телевизията. Ето защо, за всички партии и медии е универсален политически приоритет да се подкрепя „историята на успеха“ на меморандума .

Кражбата на всяко богатство, намиращо се все още в обществото, продължава с непрекъсната интензификация от страна на правителството чрез намаляване на заплатите и пенсиите, премахването на общественото осигуряване, данъчното облагане на икономически най-слабите, и всичко това, докато бедността се увеличава, по нареждане на ЕС банките изхвърлят на улицата хиляди длъжници и няма шанс правителството да бъде убедено да потърси изход от кризата.

Единственият успех на правителството е в социалната пасивност и поражението на борбите. Тъй като основната предпоставка за налагане на тази престъпна политика в страната, която поставя милиони хора на ръба, която вече уби хиляди хора, е била и е политическото нормализиране и липсата на силна социална реакция. Защото колкото по-малка е съпротивата на обществото, толкова по-безмилостна става системата.

Социалните реакции на меморандумите по някакъв начин изпаднаха в застой, тъй като режимът беше решен да наложи меморандумите поемайки всички политически последствия. Но причината, поради която тези меморандуми биват налагани е липсата на широко и мощно революционно движение, което би могло да бъде пречка пред политиката на социална евтаназия. Едва когато съпротивата бе разгромена, СИРИЗА пристъпи напред за да се качи на власт.


Днес социалната база е изгнила, а икономическите и политическите владетели на страната са осигурили богатството си в данъчни убежища и в чуждестранни банки. Райските документи („Paradise Papers“) само ни припомнят това, което всеки знае – че икономическия елит и техните политически помощници не са засегнати от никаква криза и не ги засяга, че са наложени някакви мерки на остеритет. По един „правен и морален“ начин те ще продължават да се обогатяват, докато милиони хора умират от глад и бедност.

Днес социалната база е изгнила, защото тази изгнила система убива, за да оцелее. Защото тя убива социалната солидарност и взаимопомощ и ги превръща в престъпление. Войната на всички срещу всички е в основата на капитализма и икономическата свобода на богатите да правят каквото искат с подкрепата на правителствата. Това е основата на абсолютната конкуренция, която доминира  планетата.

Собствените им творения – престъпленията сред социалните групи – днес са проблем номер едно за политиците. „Ред и сигурност“ е обичайният лозунг на политическите елити да се справят драстично с тези явления, които самият режим поражда. От друга страна, големите престъпници, истинските терористи и бандитите, които съставляват икономическата и политическата власт, остават имунизирани. Обществото се свива и се отдава на канибализъм, тъй като няма политически изход от социалните условия, които самият режим оформя генерирайки бедност и желание, маргинализация и отчаяние. Режимът дави младежите с наркотици и разтваря социалната солидарност между тях. Това създава условия за самоизяждащо се общество. Това е престъплението.

Затворите вече са пълни и все повече хора ще преминават през вратите им, тъй като политическите и икономическите условия за увеличаване на всички форми на престъпност съществуват и ще продължат да съществуват. Към затворите в момента е насочен и тоталитаризма, насърчаван от правителството чрез новия наказателен кодекс, който се стреми да превърне затворите в „крематориуми“ за хиляди затворници.

РЕВОЛЮЦИОННА БОРБА Е ЦЕЛТА

На върха на приоритетите на правителството и на опозоционните партии винаги е била политическата репрезентация на „Революционна Борба“ и нашите политически виждания. Отношението, което режимът винаги има към нас е аналогично на неговия възглед за политическата заплаха, която представлява Революционната борба, но и самите ние, членовете на групата, като индивидуална заплаха за тях. И те никога не са го крили.

„Революционна борба“ беше политическа заплаха за политиката на меморандумите и важен фактор за съпротива – организация, която насърчаваше свалянето на системата и революция, която да доведе до обществена трансформация и справяне с кризата. .

„Революционна борба“ и ние лично се борим за социална солидарност, която може да триумфира чрез свалянето на престъпния режим, който насърчава социалното разпадане и социалната смърт. А триумфът на социалната солидарност предполага създаването на общество на икономическо равенство и политическа свобода за всички.

Тези, които ни осъждат като врагове на демокрацията, са същите, чиято политическа система отхвърля и се подиграва с истинската демокрация. Същите, които поддържат олигархичната система в полза на богатите и привилигированите, нарушавайки собствената си Конституция, винаги, когато интересите на банкерите и богатите са изложени на риск (противоконституционното налагане на меморандуми). Ние посочваме, че истинската демокрация е пряката демокрация, а тази политическа организация предполага икономическа организация на обществото, основана на принципа на икономическото равенство.

Сегашната система на парламентарно представителство, особено в наше време, с дискредитиран парламент, който според проучване на Евробарометър се ползва от доверието само на 13% от населението в страната, сегашната политическа система, която сега е просто марионетка на могъщите в света – тя е враг на истинската демокрация.

Истинската демокрация, политическата свобода и икономическото равенство са неделими ценности. И безспорна ценност е социалната солидарност. Всички тези ценности убиват съществуващата икономическа и политическа система. И това са ценностите, за които се бори „Революционна борба“ и заради тези ценности ние сме в затвора.

Още преди нашия арест, репресивните органи, чрез медиите формираха рамката за нас като централни лица и „Революционна борба“ като организация-чадър за всяка въоръжена съпротива в страната. Бяха определили възнаграждение от 1 милион евро за нас.

Арестът на Никос Мазиотис (член на „Революционна борба“) през юли 2014 г. беше представен от тогавашния министър на обществения ред като важна крачка към безпрепятственото изпълнение на меморандумите и спасяването на системата. Специално за Никос Мазиотис те „откриха“ затвора тип С (нов тип затвор с изключително голяма степен на сигурност) и той беше първият политически затворник, който бе затворен там.

Специален момент от специалното отношение, което те ни оказват, беше арестуването на Пола Рупа. Начинът, по който държавата и правителството третираха нейното шестгодишно дете, ще останат в историята като най-насилствения репресивен удар. Налагането на специален режим, безпрецедентен за гръцката наказателна система, на Никос Мазиотис, който е държан в изолация от миналия юли, е още една част от „специалното отношение“, което ние получаваме.

Новия Наказателен кодекс въвежда специални клаузи за Пола Рупа, като узаконява нейната изолация, както установява изолационният режим на Никос Мазиотис (член 11, параграф 6, буква д). Въвежда се и специална разпоредба за задържането на политическите затворници в специален режим на изолация в полицейски участъци, което за нас и дългите процеси, които имаме, е ход, насочен към нарушение на гражданския процес и ефективната му отмяна.

Знаем, че ние представляваме политическа заплаха за режима, въпреки че сме в затвора. Знаем, че все още сме на върха на дневния ред на правителството за атака срещу политическите си противници.  Това беше изрично заявено от Ципрас в парламента, споменавайки два пъти името на Пола Рупа по време на речта за успехите на репресивната политика на правителството му, като обърна специално внимание на нейния арест. И всички чуха, че това бе единственото име по отношение на арестите, споменато в парламента.

Те изрично заявяват това чрез обширните доклади, които винаги правят, споменавайки името на Пола Рупа и нашата политическа история с медиите, които ни представят като централно лице във всяка въоръжена дейност.

И е ясно, че докато репресивните органи упорито се опитват да представят чрез медиите „Революционна Борба“ като организация-„чадър“ за редица грабежи, които се случват в цяла Гърция, в същото време те продължават да разглеждат „Революционна Борба“ и нас лично, като центъра на въоръжените действия срещу режима в страната.

Това е стратегически важна политика за държавата, правителството и медиите, която произтича от приоритизирането на нашия случай, от революционната борба и от нашия политически избор. Защото, докато сме в затвора, войната им срещу нас не спира и правителството показва политическата си воля срещу нас, която отдавна е лична.

Ние многократно правим изявления и всеки знае, че стоим твърдо зад това, което говорим и правим. Ние заставаме на всяка цена зад политическите действия  на „Революционна борба“ – организацията, на която сме членове. Въпреки това, за действия, които не са свързани с нас и с „Революционна Борба“ – нещо, което репресивните органи знаят много добре – ние няма как да поемем отговорност. Всеки поема отговорностите си в своята политическа област на действие.

Знаем обаче, че изборът на държавата да ни постави в центъра на всяка въоръжена дейност е от стратегическо значение. И тази политика се доближава до основната цел на държавата да ни въдвори в специален режим в затворите. Новият режим се подготвя чрез новия Наказателен Кодекс, който възстановява затворите тип В със специален приоритет.

Новият Наказателен Кодекс и заплахата от условията за задържане, които той налага, са причина за борба за всички затворници и това е достатъчно за издигането на искане за оттегляне на всички споменати в текста членове, които за нас са оръжия за отмъщение и наказание срещу хиляди затворници.

Ние вече заявихме, че няма да позволим новите затвори тип В и режимите за унищожаване на затворниците да бъдат прокарани!

Днес, събота 11 ноември, започваме гладна стачка със следните искания:

Да се оттеглят от разпоредбата на чл. 11, ал. 6 Е и параграф 4 относно задържането в полицейските участъци. Отмяна на затворническия режим тип „B“. Незабавно освобождение на Никос Мазиотис от изолацията, в която той се държи с решение на министерството от миналия юли.

Въвеждане на корекция за облекчаване на часовете за посетители въз основа на честотата на посещенията на затворник.

Организиране на специално помещение, където родителите да могат да се срещнат със своите деца (няма такова място в затвора  в „Коридалос“, където са задържани повечето членове на организацията).

В нашия случай посещенията на детето ни се извършва веднъж месечно поради разстоянието, а времето от един час, което се налага, е подигравка с детето. Така или иначе, право на други посещения, ние изобщо не получаваме. Всеки в затвора знае това състояние, а честотата на посещенията е записана в книгите на затвора. Въпреки това, прокурорът на затвора отказва да удължи времето за среща с детето ни. 

За да постигнем минимума, който отговаря на нуждите на детето ни да общува с нас поради невъзможността да ни посещава често, ние искаме:

  – Посещение с детето ни поне 3 часа.
  – Посещение между нас два часа.
  – Подобни случаи са предвидени в разпоредбите и следва да се удължат до минимално време за срещи на родителите със своите деца.
  – По време на гладната стачка да се проведе телефонен разговор с детето ни и нашите адвокати.

От самото начало заявяваме, че няма да приемем да ни бъде даван серум, когато бъдем хоспитализирани. По време на стачката ще приемаме само вода и не си помисляйте за насилствено вливане на хранителни вещества в телата ни.

Пола Рупа, Никос Мазиотис
членове на Революционната борба

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*