Можем ли да говорим за Октомврийската революция?

Днес е 100 годишнината от октомврийската революция в Русия, като този факт доведе до рязко влошаване на и без това задушливото медийно и обществено пространство. В България на мода е антикомунизмът и следователно този тип пропаганден прочит на събитията доминира. Тук там се среща и носталгизма, но примесен с други актуални политически моди – консерватизма и национализма. И двата прочита на историята дотолкова са разтеглили локума на изопачения си анализ, че едва оставят място за трезв поглед върху бурните събития от онези дни. Докато носталгичния прочит примесен с путинизъм и национализъм определено е комичен (от обявяването на Путин за антифашист номер 1, до реабилитация на сталинизма и възхваляването на най-мрачните периоди на СССР свързани с държавно насилие и преследване на малцинствата), то антикомунистическия анализ на събитията е истинска палитра от агресивно невежество, конспиративни теории и ревизионизъм. Една не малка част от десницата обвиняват юдео-масонския заговор за революцията. Те фанатично преравят историята и всяко еврейско име замесено по някакъв начин в европейските революции се превръща в категорично доказателство за конспиративния ум. Други пък сочат като основен виновник самия Дявол, чиито последовател, според привържениците на тази теория, е бил Маркс, а съответно и Ленин, като към сатанизма обикновено са прикачени и други „грехопадения“, като хомосексуализъм, феминизъм и т.н.. По-умерените десничари се ограничават до традиционната пропагандна линия – обявяването на почти цял век от историята на Русия за „провал“, преувеличение на жертвите на режима (понякога достигащо гротескни размери), жалеене по предполагаемо унищожения „елит на нацията“, германската конспирация и т.н. Независимо за коя от тези пропагандно-конспиративни линии говорим, за десничарския разказ за комунизма е характерна представата за октомврийската революция и установеното след нея управление, като за една монолитна цялост, която може единствено да бъде или възхвалявана или напълно отричана. Всъщност, ако искаме да добием представа за периода на революцията, трябва да разбием най-повтаряните клишета и да погледнем отвъд пропагандния прочит.

Революциите в Русия в този период са няколко и причините за тях не се крият нито в някакъв таен еврейски заговор, нито в организирана от Германия диверсия. Причини са тежкото положение на руските селяни принудени да оцеляват в мизерни условия и все още борещи се срещу остатъците от силното руско крепостничество, революционните идеи дошли от Европа и разпространили се силно сред руското общество, тоталното разложение сред аристокрацията и градската буржоазия и т.н. Това са причините и за трите революции в началото на 20 в. в Русия. А поводите естествено са различни. Повод за революцията през 1905 става „кървавата неделя“, когато войниците от императорската гвардия откриват безразборна стрелба по мирна демонстрация на работници. Поводът за октомврийската революция е отчайващото положение до което са докарани войниците и работниците по време на Първата Световна война и неспособността на буржоазното правителство на Керенски да овладее властта и да смаже организациите на работниците, войниците и селяните, които създават свои съвети като паралелна власт бореща се за еманципация. Тази революция, чието проявление са именно тези съвети, не избухва по заповед на Ленин, нито под чиято и да е диктовка. Това е народно въстание, което обхваща всички ниски слоеве на обществото. Войниците се бунтуват срещу продължаващата война, работниците стачкуват във фабриките заради капиталистическата експлоатация, селяните вдигат бунтове срещу помешчиците по селата. Тези бунтове са неорганизирани и стихийни. Сред целия този революционен метеж действат различни политически сили – социалдемократи (разделени на умерени – „меншевики“ застъпващи се за парламентарна република и на „болшевики“ – по-радикални, застъпващи се за социалистическа революция и „диктатура на пролетариата“), социал-революционери, анархисти (застъпващи се за пълно унищожение на монархията и държавната власт и преминаване към свободен комунизъм и работнически съвети)  и много други, като това, което в този момент ги свързва, е тяхната борба срещу монархическия режим в Русия.

Болшевиките са една относително малка, но радикална и добре структурирана политическа група сред тях. Именно добрата им структура, опитът им и интернационалните контакти, които болшевиките имат им позволява да се окажат на гребена на вълната на революционния хаос и да установят своето правителство. Конспиративната теория, че революцията е организирана от германските служби не издържа елементарен логически тест. Тя стъпва на неоспоримия факт, че Ленин е допуснат да премине през германска територия без да бъде арестуван, като по този начин германските имперски служби му позволяват да стигне до Русия и да се включи в революцията. Също толкова неоспорим факт е огромната разлика, между това, че немските служби допускат пристигането в Русия на един от анти-военно настроените лидери с цел да повлияят на събитията в посока осъществяване на своите интереси, а именно – бързо прекратяване на войната и десничарската конспиративна теория заявяваща, че „германия организира революцията“. Революцията в Русия се случва не само без участието на Германия, но и без участието на Ленин и болшевиките. Но дори да оставим настрана факта, че революцията бушува далеч преди пристигането на Ленин, идеята, че изпращането на един човек в Русия с помощта на службите е способно да разпали революция е наивно и абсурдно. Дясната пропаганда напълно отказва да разглежда революционните процеси в Русия по това време, водена от единственото си желание да украси във възможно най-черни краски болшевиките. Самата революция е плодотворна почва за подобен пропаганден подход, тъй като, както всяка революция, тя е хаотична и кървава, като същото важи и за действията на Ленин и неговата партия. От тях могат да се извадят избирателно различни моменти, да се преекспонират и да послужат за изграждане на генерализации. В крайна сметка, да определяш управлението на Ленин като някаква самоцелна кървава диктатура е еднакво грешно, колкото да го възхваляваш като най-великия подвиг на 20-ти век. За да не стане статията прекалено дълга, просто ще изброя няколко ключови момента от октомврийската революция и последвалото управление на Ленин, които сами по себе си хвърлят светлина върху противоречивия характер на революцията.

  1. Болшевишката партия не е комунистическа. Както повечето партии, повлияни от първата марксистка партия в Европа – немската социалдемократическа партия, партията на болшевиките се нарича Руска Социалдемократическа Работническа Партия. Нейните програмни цели също са близки до тези на европейските й партньори – участие във властта чрез избори и постепенни реформи водещи до изграждането на социализъм, а в бъдеще и на комунизъм. С избухването на революцията в Русия, ръководството на социалдемократическата партия решава, че моментът е подходящ за завземане на властта чрез революционни действия и незабавно установяване на социалистическо управление. Интересен е фактът, че в този момент в Европа, тези, които застъпват идеята за революционна промяна с цел създаване на комунистическо общество са анархистите. Всъщност, по онова време, когато се говори за комунисти най-често се имат предвид анархистите. Затова, когато партията на Ленин решава да смени линията от реформизъм към революционни действия и сменя името си на Руска Комунистическа Партия, марксистки партии от цяла Европа ги критикуват, че с новото име, хората ще ги бъркат с анархистите. Тази трансформация на социалдемократическата партия в комунистическа е в разрез с някои от основните постулати на Маркс, според който комунизма ще дойде постепенно, чрез парламентарна борба и то в западна Европа. Това е раждането на Маркс-Ленинизма, който е Ленинския принос към марксовата теория, развиващ идеята, че комунистическата революция може да започне и в периферията на глобалния капитализъм (където в този момент се намира Русия) и нейната искра да запали и останалите страни. Тази идея съвсем не е лишена от основание, особено като се има предвид ефектът, който има руската революция в Европа. Непосредствено след Октомврийските събития в Русия, в Германия избухва комунистическа революция – кралете на различните области са детронирани един по един, монархията е отменена и е установена демокрация начело с ляво правителство. Огромна фракция  от лявото движение (Спартакистите водени от Роза Люксембург и др.) в Германия започва „революция в революцията“, като, подобно на съветите в Русия, из цяла Германия са организирани съвети на работниците, които поемат контрола над фабриките и заводите и настояват за пълен демонтаж на капитализма и буржоазната демокрация. Тя е смазана с огромно насилие от управляващите социалдемократи, които предпочитат парламентаризма пред революцията и в стремежа си да запазят новополучената власт се съюзяват с крайно-десните, съвместно с които организират погромите срещу бунтуващите се работници. Ако германската революция беше успяла, това би променило цялата история на Европа, както и тази на Русия. Всъщност, по това време идеите на Ленин и неговата партия (и не само) са именно за световна революция и тя в този момент изглежда наистина възможна. Разпространението на революцията в Европа би променила и самия характер на революцията. Докато в Русия, една изостанала по това време страна, непознаваща революциите и демократичните практики развили се в Европа през 18ти и 19ти век, революцията бързо приема авторитарни черти, една комунистическа революция в Европа би изглеждала по коренно различен начин, както можем да видим във Франция по време на Парижката Комуна, а по-късно и в Испания по време на социалната революция на анархо-комунистите. Всъщност, решаващо влияние за капсулацията, тоталитаризма и бавната реставрация на национализма и капитализма в СССР оказва именно неуспеха на разпространението на революцията в Европа и света, което принуждава руските комунисти да се затворят в собствените си граници и да заемат отбранителна позиция срещу враговете обграждащи ги отвсякъде. Позиция неминуемо водеща след себе си централизация, чистки и в крайна сметка национализъм и държавен капитализъм. Така че ако можем да говорим за революция в Русия, това се отнася за периода от избухването на февруарската революция през 1917 до края на гражданската война в страната (или най-много до края на управлението на Ленин), след която вече става ясно, че световна комунистическа революция няма да има и руските комунисти ще трябва да изоставят тази идея и да преминат към някаква форма на „социализъм в отделна страна“.
  2. Болшевишката партия не създава съветите. Съветите се организират спонтанно от работници и войници. Те са практически пример за работническо самоуправление и пряка демокрация и представляват базова организационна форма на обществения живот в противовез на капитализма и държавата. Съветите са събрания на делегати по места, в които са представени широките обществени слоеве, и които показват, че обикновените хора могат да вземат успешно управленските решения без централизирана власт, която да ръководи обществото. Тези събрания са дотолкова демократични и естествени за повечето хора, че те срещат огромна подкрепа сред населението. Самия Ленин идва на власт с две прости обещания, които в този момент изразяват изцяло желанията на обществото: „Край на войната!“ и „Цялата власт на съветите!“. Докато той моментално изпълнява първото си обещание, то второто не само остава неизпълнено, но болшевишката партия работи умишлено и интензивно за отнемане на властта от съветите и съсредоточаването й в партията. Според много анализатори, именно унищожението на съветите слага край на революцията и дава началото на процеса на реставрация, добил пълна сила по времето на Сталин. Унищожението на съветите отнема властта от работещите хора в полза на партийните функционери и апаратчици. Чисто практически, това унищожение се оправдава с необходимостта от централизация в името на отбраната срещу реакционистките сили нападащи Русия от всички страни, но от гледна точка на революцията, тази политика се оказва пагубна.
  3. Политиката на Ленин е прогресивна. Антикомунистическата пропаганда с удоволствие говори и преувеличава ужасите на гражданската война, за които естествено сочи като единствен виновник болшевиките. С удоволствие говори и за противоречивата аграрна политика и т.н. Но извън частните случаи, политиките провеждани от болшевиките като цяло, съвсем разбираемо, не са любима тема на антикомунистическите анализатори. СССР е първата страна въвела универсалните изборни права, далеч преди демокрации като САЩ и Англия. Болшевиките провеждат и грандиозни политики за еманципация на жените. По времето на Ленин, жените за първи път получават равно право на труд. Проведена е и мащабна кампания за освобождение на жените от домашния труд – изградени са множество обществени перални и детски градини, които да „освободят жената от кухнята“. В образователната система се прокарват прогресивни идеи за равенство и другарство между мъжете и жените. Много от тези политики дават изключително положителни резултати и смело може да се твърди, че жените в СССР се радват на несравнимо повече права от жените в Европа и САЩ по това време. Абортите са декриминализирани, както и хомосексуалността – политики гарантиращи човешки права немислими в капиталистическите страни. По същото време, в СССР се наблюдава изключителен подем в сферата на изкуството и музиката, което говори за свободолюбивия и новатроски характер на новия курс, по който поема страната. Когато към тези неща прибавим и унищожаването на крепостничеството, социалните програми и масовата кампания за ограмотяване на населението чрез изграждането на хиляди училища и академии за най-бедните, можем да добием представа за размаха на социалните реформи предприети от болшевишкото правителство.
  4. Болшевизмът не е комунизъм. Въпреки гореизброените факти, и въпреки упоритостта, както на болшевиките, така и на техните врагове от запад, да асоциират управлението в СССР с комунизма, това е далеч от истината. Комунистическото общество има ясна дефиниция – това е безкласово, бездържавно общество организирано около общото владение на средствата за производство и действащо на базата на принципа „от всекиго според възможностите, на всекиго според нуждите“. Болшевишкото управление не отговаря на нито един от принципите на комунизма. Обществото в СССР не е безкласово, тъй като съществува класата на държавните апаратчици, които управляват останалите. Бездържавно очевидно също не е, а средствата за производство не са общи, а са собственост на държавата, докато работниците са нейни наемни работници. За доброволен труд „от всекиго според възможностите и свободно потребление „според нуждите“ не може да става и дума. Анализаторите на този период са раздвоени в определението му – някои го наричат държавен социализъм, други държавен капитализъм. Въпреки че има много сериозни доводи за определението на този тип обществена организация като форма на държавен капитализъм, аз все пак предпочитам термина държавен социализъм, но с уточнението, че най-вероятно и двете определения са приложими.

Октомврийската революция е противоречиво събитие и оценката за нея варира според политическите убеждения на оценяващия. Това, което е ясно обаче, е че тя променя завинаги облика на Русия, Европа и света. Тя е първия пример за поне отчасти успешно въстание на подтиснатите класи срещу управляващите и тяхното пълно унищожение. Освен прогресивния път, следван поне през първите години след революцията и донесъл огромни социални и политически права за руския народ, руската революция повлия положително и на целия свят, принуждавайки западните капиталистически страни, от страх от разпространението на революцията, да стартират мащабна вътрешна трансформация, създавайки социалната държава, която да държи работническата класа задоволена и настрани от радикалните идеи за освобождение. В същото време, руската революция е и тъжната история на израждането на една свободолюбива идея в мрачна диктатура, най-вече по времето на Сталин. Именно този мрачен период и последвалата го идеологическа дупка нанесоха непоправими щети на глобалната левица, като помогнаха на антикомунистическата пропаганда да асоциира свободолюбивите идеи със сталинизма и съответно да ги обезцени в очите на голяма част от обществата.

 –

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*