Напълно автоматизиран луксозен комунизъм

Напълно автоматизираният луксозен комунизъм е възможност за реализиране на пост-трудово общество, където машините извършват тежката работа и заетостта, такава каквато я познаваме днес, остава в миналото.

Във време, когато роботите превзеха фабричните линии, алгоритми управляват автомобили и интелигентни екрани слагат край на опашките за плащане, автоматизацията е новият „призрак, който броди из Европа“. Медиите гърмят – „роботите идват да вземат нашата работа!“

Нека! – отговаряме ние

Кибер пикник и грижовни машини на изобилието
Разположено на футуристичния крайно ляв край на политическия спектър, движението за луксозен комунизъм има за цел да обхване автоматизацията в пълна степен. Във века на роботронната революция, идеите на луксозния комунизъм е трудно да бъдат пренебрегнати.

„Има тенденция капитализмът да автоматизира труда, да превръща нещата, които преди това са направили хората, в автоматизирани функции“, казва Аарон Бастани, съосновател на Novara Media. „Имайки предвид този факт, единственото утопично търсене може да бъде пълната автоматизация на всичко и обща собственост на автоматизираното“.

Бастани и кръга луксозни комунисти смятат, че тази ера на бърза промяна е възможност за реализиране на пост-трудово общество, където машините вършат цялата работа не за печалба, а за хората.

„10 или 12-часова работна седмица би била напълно достатъчна, за да осигури гарантиран социален доход, универсално гарантирано жилище, образование, здравеопазване и т.н.“ – казва той. „Може да има някаква работа, която все още трябва да бъде вършена от хората, като например контрол на качеството, но това би било нищожно като време и усилия.“ Човечеството просто трябва да се наслаждава на живота си, като на пикник обграден от грижовни машини и изобилие.

Това е само началото
Идеологията произтича от взаимовръзките и последиците от актуални и добре изследвани тенденции. Като цяло процентът на технологичния прогрес и производителността на труда се увеличават, но заплатите са в стагнация, а фабриките закриват работни места. Последните проучвания показват, че 35% от работните места в Обединеното кралство са „изложени на риск“ от автоматизация. Според рофесорите от Масачузетския технологичен институт Ерик Бриньолфсон и Джеймс Макфайф и техния често цитиран труд – „Втората машинна епоха“ – роботите едва сега започват.

Автоматиците на тази нова епоха предлагат редица предимства отвъд автоматизацията, които обещават да направят черната работа излишна, включително триизмерния печат и алгоритми, достатъчно интелигентни, за да бъдар приети сами по себе си за хора. Изправени сме пред една ера на машинно създадено изобилие и то не в бъдещето, а тук и сега.

„Не казвам, че вече сме я достигнали напълно, но в определени области определено вече сме там“, казва Бастани. „Да вземем например видео и аудио съдържанието – там вече сме в ерата на пост-оскъдността, в ерата на изобилието. Очевидно Spotify, iTunes или Уикипедия не изхранват хората, но можем смело да заявим, че това са водещите тенденции не само при софтуера, но съвсем скоро и за хардуера. Защото всичко това е съпроводено с нарастване на свободното производство на форми, 3D печат, синтетична биология. „

Бастани не е сам в провъзгласяването на ерата на масовия кибер лукс. Членовете на английската крайно-лява група „План С“ разгръщат мотото „Лукс за всички“, което набира все по-голяма популярност сред студентските движения на острова и отвъд него, сред групи като Allt åt Alla ( Всичко за Всички) в Швеция и т.н.

Професор Бриньолфсон съвсем не смята идеята за масово създаден обществен лукс за необичайна, а напротив. „Свят с нарастващо изобилие, дори лукс, е не само възможен, но и силно вероятен“, казва той. „Много неща, които смятаме за базови нужди днес, като телефонни услуги, автомобили, почивни дни – бяха считани за лукс в миналото“.

„Технологията може да генерира огромни печалби“ – пише Бриньолфсон – „но пътят към изобилието може да бъде много труден, тъй като той разбива съществуващите бизнес модели и начини за създаване на стойност“.

Луксозния комунизъм като политическо течение.
Британският луксозен комунизъм произхожда от протестното движение в началото на 21 век, когато членовете на организациятя План С издигат лозунга „Лукс за всички“ на демонстрации в Берлин.

„Струваше ни се, че това искане добре обобщава целите на модерното комунистическо движение“, казват членовете на План С. Те казват, че принципите им първоначално са били вдъхновени от трилогията „Червения Марс“ на Ким Стенли Робинсън, в която на Червената планета е установена социалистическа утопия. Вдъхновение черпят и от един утопичен тракт „A Pattern Language“(Шаблонен Език), написан от група архитекти през 70-те. Бастани казва, че неговата концепция за Луксозен Комунизъм се основава на едно съвременно четене на „Капитала“ и на икономическите ръкопици на Маркс.

Разбира се, историята е пълна с чертежите на нереализирани техно-утопии за свободни от труд общества на свободното време и изобилието. За мислители толкова разнообразни, колкото Маркс и Бертран Ръсел – научните, технологични и човешки взаимоотношения са на ръба на освобождението на човечеството от робството на труда.

„Визията за свалянето на тежкия труд от гърбовете на много, ако не и на всички граждани, е много старо понятие в утопичните мисли и писания“, казва Хауърд Сейгал, професор по история на науката и технологиите в Университета в Мейн и автор на „Утопии: Кратка история“.

Той посочва индустриалната армия на Едуард Белами в „Назад назад“ (1888) и писанията на технократите в средата на 19-те години. Но луксозният комунизъм може би намира по-актуален културен аналог в научно-визуални видения като „Стар Трек“, със своите репликатори и егалитарна политика, или в по-късните творби на Иън Бнакс, като Културата (The Culture) представящи един високо-технологичен свят на изобилието.

В крайна сметка, според Бастани, Луксозния Комунизъм  може да постигне нещо близко до това – общество с колективен контрол върху собствените си високотехнологични, намаляващи работата джаджи и приспособления. Той смята, че малкото работа, която ще бъде необходима в бъдеще, като например за оптимизирането на 3D принтерите и селскостопанските роботи, ще бъде организирана по начина, по който редакторите понастоящем управляват Уикипедия – по децентрализиран, не йерархичен начин.

Но преди това, и за да се стигне дотам, според професора, идеята за луксозния комунизъм трябва да привлече много повече привърженици. Защото в крайна сметка става дума за политика.

Помислете за хитовата песен Versace на рапъра от Атланта Migos. „Всички гледаме тези музикални клипове, които децата толкова обичат, в които всичко е необичайно и луксозно. Историята на капитализма разказва, че ако работите здраво и играете по правилата, можете да получите това, но това очевидно е пълна глупост. Но ако трябва да говорим сериозно, трябва да заявим – добре вижте сега, ако искате това, трябва да завземете средствата за производство. Това е. Трябва да вземем автоматизацията и да я подчиним на човешките нужди, а не на мотива за печалба. Става въпрос за това да вземем пекарната, а не просто да крадем по някои и друг хляб. „

А роботите ще месят тестото.

Източник: The Guardian

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*