От Аспарух до Бойко – все хора от народа

Човек от народа. Така най-общо голяма част от българите описват идеалният за тях политик и водач на нацията ни към светли бъднини. В масовото съзнание образът на „човека от народа“ е изпълнен с все положителни качества – честност и почтеност, себеотрицание, смелост и жертвоготовност в името на добруването на хората от низините. Странно защо обаче този толкова бленуван образ, върху който иначе не бива да пада и косъм подозрение, все не се появява на родния политически небосклон или по-конкретно на премиерския стол. Така смятат повечето нашенци. Все търсим, но все не намираме – що за орисия, що за карма е това?

Нека да предположим за момент, макар и плахо, че вече сме го намерили. Точният човек, попаднал на точното място, в точното време, в точната страна, при точните хора, които собственоръчно са го избрали – отивайки в някоя хладна утрин до избирателната урна. Абсолютен джакпот!

Та не е ли именно Бойко Борисов този „човек от народа“, на който милиони възлагаха и все още възлагат надежди? Той определено е пример за стремително израстване в йерархията – от пожарникар и член на БКП до „Батман“, ревностен евроатлантик и антикомунист. Роден на 13-ти юни 1959-та година, Борисов е израснал в Банкя, предградие на София, където е бил замесен в местни банди и е придобил репутация на местен силов авторитет. След завършване на училище е посещавал Висшия институт на МВР с диплома в областта на противопожарната охрана и противопожарната безопасност. Това гласи част от секретна грама на американския посланик Джон Байърли от 2006 г., когато Б.Б. е още кмет на столицата. След това историята е позната – собственик на охранителна фирма през т.нар. „мутренски времена“, бодигард на Бай Тошо, после се грижи за сигурността на хилавото туловище на Сакскобургготски. Когато Симеон се завръща в страната и става министър-председател с корона, Борисов е назначен за главен секретар на МВР, а през 2005 г. е избран за градоначалник на София. Какво стремително издигане, нали? Първото правителство, оглавявано от него, поема държавното кормило на 27 юли 2009 година. Сега, 2017 година, сме свидетели, и/или съучастници, и/или по-скоро потърпевши, от Третия кабинет на Б.Б. Трябва да му признаем, определено умее да се завръща там, от където сам си е тръгнал. Това бе кратка част от биографията му, без да задълбаваме в иначе важните детайли. По-любопитните могат да намерят подробности за житейския му път и подвизи в пълния текст на грамата на „Уикилийкс“.

Тук ще се фокусираме върху шеметното изкачване на Б.Б. по стълбичката на държавната йерархия и обективните причини на които се опира това „явление“. Определено, още като главен секретар на МВР, Бойко впечатли нашенците с простоватия си и народен говор, с осанката си и като цяло с образа на герой – борец срещу неправдите. В очите на народните маси Б.Б. стана поредният (но не и последния) месия, от който българите уж толкова много се нуждаем.

Преди няколко дни Борисов дори се притече на помощ на пострадали в тежка катастрофа на Околовръстния път за Ямбол. Ето я точно тази жертвоготовност, за която ви споменах в началото.

Въпреки всичко обаче, има и много наши сънародници, които видимо недоволстват от поведението му – бил простак, неграмотен, мутра, бандит, безцеремонен и непоследователен егоцентрик. Горките, сигурно и те са прави.

Бойко Борисов е продукт на 1300 годишния български гений и отражение на социално-икономическите условия – нито повече, нито по-малко. Той не се различава особено от народните маси по тези географски ширини. Тръгнал от низините, носейки под мишница качествата и недостатъците, присъщи на всички нас – туземците. „Човекът от народа“ ще ви се притече на помощ в беда, ще ви напомпи гумите, ще ви запълни дупките, а ако сте му любимия спортен клуб, може и да ви повози с правителствен самолет.

Човек от народа“ е обаче и търговеца на плод и зеленчук по прашните пазари, който ще ви удари в грамажа, ще подмени етикетите и докато си въобразяваме, че подкрепяме „българското“ – всъщност консумираме домати и краставици от братска Йордания. Както изглежда, „човека от народа“ има много образи и превъплъщения. Разни хора, разни идеали, казал лаконично Алеко К., преди да бъде ликвидиран от отрочето си – Бай Ганьо.

Образът на премиера, наричан от журналиста Георги Ифандиев с ироничното име Бриджит Бардо, е култивиран на родна почва в продължение на хилядолетия – във възходи и падения, още от времето, когато ордата наши преди – оногондури, водена от Аспарух, преджапва Дунава и започна да пръска цивилизация и семенна течност по целите Балкани. С прекъсвания от близо 700 години, „типично“ българските властници показват завидна последователност и устойчивост в преследване на целите. Те са борбени, неуморими, прескачат през девет планини в 10-та и през девет трупа по пътя към уютното кресло. Десетки ханове и царе са подменяни на престола съвсем „демократично“ – чрез обезглавяване, отравяне, ослепяване, хвърляне от скали, изгаряне и т.н. Сега обаче, в нашата както казват „хуманна“ съвременност, физическата ликвидация на опоненти е сравнително рядко явление. Днес боричканията се водят чрез огромни дози манипулация и лъжа, интриги, политическо лицемерие и нечуван грабеж, за който средновековните властолюбци съвсем искрено биха завидяли. Методите се менят, приоритетите обаче си остават същите. Илюзиите не са добър спътник, но те са толкова присъщи и дори нужни на обикновения човечец. Едно е ясно, никога на власт не са били най-умните, най-почтените, най-можещите и най-талантливите. Винаги на върха на стълбичката са се изкачвали най-хитрите, най-алчните, най-коварните и най-жестоките и безкромпромисни, „хора от народа“. Анархистът-математик Георги Константинов твърди в книгата си „Антиистория славянобългарска“, че народът ни няма своя история. Ние разполагаме с биографиите или рождените дати на ханове, князе, царе, султани и председатели на Държавния съвет на НРБ. Наистина, и преди и днес, самоинициативата, самоорганизацията на населението по нашите географски ширини губят, потъвайки някъде в блатото на комформизма и страха от загубата на малкото, което притежаваме. Това поведение се възпроизвежда във вековете и дори смятам, че в наши дни бележи сериозен ръст. Вероятно, причините за това са много и много дълбоки, но те не са предмет на тези редове. Някой ще ме обвинят, че пропагандирам национален нихилизъм и ще ме нарекат безродник – сигурно са прави. Няма да им се разсърдя. Историята е амбивалентна и често си прави зловещи шеги с консуматорите й. Ще мине време, историци и властимащи ще решат, че народа има нужда от ново самочувствие и ще вдигнат паметници на тези, които днес, същият този народ ненавижда.

Бро Милушев

Абонамент за известия при нови коментари на тази публикация

Един коментар

  1. „Той не се различава особено от народните маси по тези географски ширини.“

    И все пак, Бойко притежава свои специални качества, които го слагат на съответното място в съответното време. Далеч не сме всички бойковци и динковци – един е баш-бабаита и той сигурно си има най-бабаитските качества. Може да не е най-умен и най-боен, може просто да е най-голям ибрикчия, но пак си е нещо „най“. В този смисъл не знам дали можем да обвиняваме народа, че създава бойковците… но определено можем да го обвиняваме, че ги избира и търпи.

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*