Повечето „богатства“ не са резултат от усърден труд, а се натрупват чрез неактивност и непродуктивност.

Време е да посочим жилищната криза като това, което тя действително е: най-голямото преразпределение на богатство в историята.

Една от основните претенции на капитализма е, че при него, хората са възнаграждавани в съответствие с усилията и производителността си. Друга такава претенция е, че икономиката не е „игра с нулева сума“(идеята, че когато някой печели, това не става за сметка на другиго). Апологетите на капитализма ни разказват, как красотата на капиталистическата икономика е в това, че хората, които работят усилено, могат да забогатеят, без да направят другите по-бедни.

Но как можем да съотнесем тези претенции към случващото се в съвременна Великобритания – родното място на капитализма и на много от ранните му теоретици? Миналата седмица Службата за национална статистика (ONS) публикува нови данни за проследяване на това, как богатството се е развило с течение на времето. На хартия Великобритания наистина е станала много по-богата в последните десетилетия. Нетното богатство се е утроило от 1995 г. до днес, като се е увеличило с над 7 трилиона лири. Това е еквивалентно на средно увеличение от почти 100 000 лири на човек. Впечатляващи цифри. Но откъде идва всичко това богатство и кой го ползва?

Три трилиона лири, или три четвърти от общото увеличение, се обясняват с увеличението на стойността на жилищата в Обединеното кралство. Службата за национална статистика обяснява, че това се дължи главно на увеличение на цените на жилищата, а не на промяна на броя на жилищата. Това само по себе си не е особено изненадващо. Винаги се е говорило за важността на това „да стъпим на имотната стълбица“ (да купуваме имоти защото цената им винаги расте). Пазарът на жилища отдавна се разглежда като вечен източник на богатство.

Но цената на имота се състои от два различни компонента: цената на самата сграда и цената на земята, върху която е изградена структурата. Тази година Службата за национална статистика отдели тези два компонента за пръв път и резултатите са поразителни.

Само за две десетилетия пазарната стойност на земята се е увеличила четирикратно, увеличавайки регистрираното богатство с над 4 трилиона лири. Движещата сила зад нарастващите цени на жилищата и нарастващото богатство на Великобритания  е стремително увеличаващата се цена на земята.

За тези, които притежават собственост, това е осигурило огромни предимства. Според Резолюшън Фаундейшън, собствениците на жилища, родени през 40-те и 50-те години, са спечелили нетрудов доход в размер от 80 000 лири само между 1993 г. и 2014 г. В началото на 2000-те растежът на цените на жилищата вече е толкова голям, че 17% от възрастните в трудоспособна възраст печелят повече от собствеността върху дома си, отколкото от работата си.

Миналата седмица „Таймс“ съобщи, че само през последните три месеца бейби бумът е превърнал притежание на собственост в пари в кеш на стойност 850 млн. долара, чрез използване на инструменти за освобождаване от собственост (да продадеш имота си в бъдещето, като оставаш негов собственик до края на живота си). Това е най-голямата сума от както изобщо се води статистика. Една трета от хората са използвали парите от освобождаването си от собственост за закупуване на автомобили, а повече от една четвърт са ги използвали за финансиране на почивки. Други избират да купят повече имоти: от Експертния Жилищен Институт описват как пазарът за купуване на жилища се захранва от по-старите домакинства, използващи жилищното си богатство, за да купуват повече имоти, като ги отдават под наем на онези, които не могат да стъпят на „имотната стълбица“. И ето тук намираме тъмната страна на бума на жилищата.

Тъй като цените на жилищата продължават да се увеличават и разликата между нарастването на цените на жилищата и нарастването на приходите се увеличава, разходите за придобиване на жилище стават все по-високи. Докато в средата на 90-те години домакинствата с ниски и средни доходи биха могли да си позволят първи депозит на купувач след спестяване от около 3 години, днес на същите домакинства отнема 20 години, за да спестят за депозит. Все повече от тях се изправят пред единствения избор – да наемат частно жилище. За тези, зависещи от частния пазар на наеми, делът от приходите им, изразходван за жилищни разходи, се е увеличил от около 10% през 1980 г. до 36% днес. Също така, те, за разлика от собствениците на жилища, нямат жилищно богатство, което да използват за финансиране на нови автомобили или почивки.

Великобритания трябва да се изправи пред истината за трилионите паундове богатство, натрупано през последните десетилетия на пазара на жилища: това богатство идва директно от джобовете на тези, които не притежават собственост.

Когато стойността на дадена къща се повиши, общият производствен капацитет на икономиката остава непроменен, защото не е произведено нищо ново: то просто представлява увеличение на стойността на земята отдолу. Ние знаем от времето на Адам Смит и Дейвид Рикардо, че земята не е източник на богатство, а на рента – средство за извличане на богатство от другите. Или както Джоузеф Стиглиц се изразява„да получиш по-голямо парче от баницата, вместо да увеличиш размера на баницата“. Истината е, че голяма част от богатството, натрупано през последните десетилетия, е натрупано за сметка на онези, чиито доходи ще бъдат изядени от по-високите наеми и по-големите ипотечни плащания. Това богатство не е „създадено“ – то е откраднато от бъдещите поколения.

Цените на жилищата в момента са средно почти осем пъти по-високи от тези на доходите, това е двойно увеличение за последните 20 години. Малко вероятно е цените на жилищата да могат да надхвърлят приходите със същата скорост през следващите 20 години. През последните няколко десетилетия се случи еднократно прехвърляне на богатство, което едва ли ще се повтори. Докато основните печеливши от това преразпределение бяха по-старите поколения, в крайна сметка то ще бъде предадено на следващото поколение чрез наследяване или прехвърляне.  „Банката на майка и татко“ вече се превърна в деветия най-голям ипотечен кредитор в страната. Крайният резултат не е толкова нарастващо разделение между поколенията, колкото едно задълбочаващо се класово разделение между тези, които притежават собственост и онези, които нямат.

Заблуждаващото счетоводство и безотговорните икономисти осигуриха прикритие за този обир. Националните изчисления на правителството отчитат ръста на цените на жилищата като ново богатство, като пренебрегват цената, която плащат за него останалите хора в обществото – особено младите хора, както и тези, които още не са родени. Голяма част от икономистите все още считат инфлацията на цените на жилищата като признак за икономическа сила.

Резултатът е свят, който е доста различен от този, описан в учебниците по икономика. По-голямата част от днешното „богатство“ не е резултат от предприемаческия дух и упоритата работа – то се натрупва, чрез неактивност и непродуктивност. Далеч от претенциите на капитализма, че икономиката не е игра с нулева сума, всъщност имаме система, в която най-много богатство се печели именно за сметка на останалите. Както писа Джон Стюарт Мил през 1848 г .: „Ако някой стане богат без да прави нищо, откъде мислите, че идва това богатство? То не се материализира от въздуха. То не се появява просто така, без да е взето от някого, от друго човешко същество. То идва от плодовете на труда на другите, които са им отнети „.

Британската жилищна криза е сложна бъркотия. Справянето с нея изисква дългосрочен план и смел нов подход към политиката. Но междувременно трябва да започнем да я посочваме, като това, което тя действително е: най-голямото преразпределение на богатство в историята.

Източник: OpenDemocracy

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*