Старецът и преврата: Зимбабве след Мугабе

Тази статия разглежда последните събития около отстраняването на Робърт Мугабе от власт в Зимбабве. Събитие, което не приближава към освобождение народа на Зимбабве, тъй като то не решава проблемите, пред които е изправен – безмилостна управляваща класа, нейната държава, капитализма и империализма.

Робърт Мугабе, дългогодишният авторитарен владетел, който води война срещу бедните в Зимбабве, вече е история. Той бе принуден да подаде оставка вследствие на преврат – въпреки че основните актьори в преврата комично отрекоха, че е имало такъв.

Когато беше обявено, че Мугабе слиза от власт, десетки хиляди хора излязоха по улиците на Хараре, за да празнуват. Мнозина се надяват, че падането му ще донесе промяна за по-добро за Зимбабве. Тази надежда, за съжаление, към момента може да е само с пожелателен характер. Причината за това е, че Мугабе бе симптом на много по-дълбоки проблеми и без да адресираме тези проблеми, Зимбабве не може нито да бъде свободна, нито да има истинско равенство. Тези, които премахнаха Мугабе идват от същата безмилостна управляваща класа.


Поставяйки преврата в контекст

Превратът не може да бъде разглеждан отделно от факта, че Зимбабве живее в тежка икономическа криза, че е управлявана от класа, която се е вкопчила във властта с всички сили и средства (класа, на която Мугабе е само член) и че тази управляваща класа използва контрола си над държавата, за да ограбва народа. Всъщност управляващата класа на Зимбабве има историческа необходимост от позиции и връзки с държавата, за да трупа богатство. Това се дължи на факта, че колониализмът дълго време пречеше на развитието на черните капиталисти в страната.

Следователно още от самото начало на независимостта, държавата бе най-важния инструмент за изграждането на управляваща капиталистическа класа около ZANU (управляващата партия) – тя се явява единственият източник на богатство, околко който те трябваше да се групират. Факт е, че Зимбабве демонстрира как чрез встъпване в топ позиции в държавата бившите освободителни лидери могат да станат част от управляващата класа; как могат да станат губернатори и да използват позициите си да натрупват богатство на гърба на хората.


Конкуренцията за държавни позиции винаги е била интензивна

Поради това, реалността е, че след обявяването на независимост конкуренцията за настаняване на високи позиции в държавата бе много ожесточена. Отчасти това е причината ръководителите на ZANU – тези групирани около Мугабе, Мангангуа и военните генерали – да използват сила, за да подкопаят властта на своите съперници в ZAPU (опозиционната партия) през първите години след обявяването на независимостта, което доведе до масовите убийства (20 000 души) в Матабелеленд през 1983 г., извършени от държавата. Затова те използваха терор, включително масови изнасилвания, за да сплашат опонентите си и да подкопаят възможността да бъдат отстранени от върховите позиции в държавата по време на изборите през 2008 г. и през 2013 г.

Тъй като икономическата криза в Зимбабве се влоши от 2000 г. насам, конкуренцията за позиции в държавата стана още по-яростна, което доведе до разцепление в управляващата класа и в рамките на самата ZANU. В борбата за държавни позиции за натрупване на богатство се появиха две фракции в ZANU – фракциите на Г-40 (G40) и Лакосте (Lacoste). Това е мястото, където лежат причините за преврата – борба вътре в управляващата класа, за контрола над държавата с цел плячкосване.


През последните години Мугабе бе близък до фракцията на Г-40, която е фракция, съставена от по-младото поколение напористи черни капиталисти като Джонатан Мойо и Грейс Мугабе. Тази фракция се възползва от политиките на държавата за „местното население“ и поземлената реформа, като си уреди 51% дялове в многобройни корпорации в сектора на селското стопанство, търговията на дребно и минното дело. Именно този ход на Мугабе за насърчаване на интересите на Г-40, доведе до преврата срещу него.

Именно използването на държавата от Г-40 за натрупване на богатство, я постави в сблъсък с другата фракция в ZANU – фракцията Лакосте на Мангангуа и генералите. Чрез грабежа организиран от страна на Г-40 чрез заграбването на акциите в тези компании, интересите на Лакосте бяха потъпкани. Генералите се обърнаха срещу Мугабе и заради насърчаването от негова страна на младата военно-капиталистическа класа, обединена в Г-40 за тяхна сметка.


Китайската връзка

Фракцията на Лакосте е изключително близка с китайската държава и китайските капитали. Всъщност, Мангангуа създаде съвместна компания с китайски капитал, наречена „Sino Zimbabwe„, за да изкопае части от диамантеното поле на Маранеж, което го направи най-богатия човек в Зимбабве в средата на 2000 година. За да се гарантира, че минното дело ще продължи, Мангангуа и генералите използваха армията, за да изгонят хората от земите им през 2008 г, като при процеса бяха убити няколкостотин души.

Съвсем наскоро фракцията на Г-40 и Мугабе се намесиха в схемата, придобивайки акции в китайски компании чрез политиката за „местно население“. Китайската държава и китайския капитал са най-големите инвеститори в Зимбабве и те бяха разгневени на Г-40 и Мугабе, които засегнаха интересите им в страната. Когато Мугабе продължи атаката си срещу фракция „Лакосте“, като уволни Мангангуа, който имаше подкрепата на китайската управляваща класа,  избухването на преврата беше решено: времето на стареца беше изтекло.


Плановете се задвижиха бързо

След като бе уволнен, Мангангуа отиде направо в Китай. Той скоро беше последван от водещи генерали от армията на Зимбабве, които се срещнаха с представители на китайската армия. Макар че обсъжданията по време на тези срещи не станаха публично достояние, това, което се случи е, че в рамките на по-малко от седмица след тези посещения бе извършен преврата. С голяма степен на сигурност можем да заявим, че Мангангуа, неговите генерали и китайската държава са разработили заедно плановете за преврата, за да отстранят Мугабе.

Действително, веднага щом се случи превратът, генералите съобщиха, че чуждестранните инвестиции ще бъдат приветствани, политиката за „местното население“ ще бъде отменена и инвестициите ще бъдат защитени „. Това беше ясно послание към китайската държава, че техните интереси, които бяха предадени от Мугабе и фракцията на Г-40, ще бъдат защитени отново.


Тепърва трябва да се борим за Ухуру* (свобода на суахили)

Проблемът обаче е, че Мангангуа и генералите не са по-добри от Мугабе, както и китайците не са по-добри империалисти от Великобритания. Всъщност, Мангангуа, генералите и китайците са участвали години наред в потискането и експлоатацията на работническата класа на Зимбабве (работници и безработни). Възходът им към властта няма да направи Зимбабве по-добра страна – лицата, начело на държавата, се промениха леко, но практиките едва ли ще се променят.

Дори ако опозицията бъде приветствана в ново преходно правителство, онези, които оглавяват държавата, ще продължат да експлоатират жителите на Зимбабве и демокрацията ще остане ограничена.
Ако Зимбабве някога бъде свободна, тя ще бъде освободена от работниците и бедните – трудната и бавна задача за изграждане на ново освободително движение не може да бъде избегната или изоставена заради преврата. Ако искаме Ухуру, трябва да поведем борба срещу цялата управляваща класа на Зимбабве – държавата, капитализмът и империализмът.

Малатеста Блек

Източник: libcom

Етикети: , , , ,

Отговори

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*
*